Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 406 от 10.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно наказателно дело от частен характер 1551/2024
Вид
Решение № 406
Подписан
10.12.2024
В сила
10.12.2024
Състав
Весела Иванова Евстатиева, Иванка Петрова Гоцева, Миглена Руменова Маркова

Цитирани разпоредби

  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.146, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 148, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 26, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.190, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 303, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 319, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 320 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 348 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 406 гр. Пловдив, 10.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Весела Ив. Евстатиева

Членове:

Миглена Р. Маркова

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Христина В. Христова като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20245300601551 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 20 от 31.05.2024г., постановена по НЧХД №582/2023г. по описа на Районен съд - Асеновград, II н.с., подсъдимият З. Б. Д. е признат за невинен в това, че през периода от 27.06.2023 г. до 25.08.2023 г. в гр.

Асеновград, обл. Пловдив, на ул. *****, при условията на продължавано престъпление, публично е казал нещо унизително за честта и достойнството на другиго - М. Т. К. от гр. Асеновград, в негово присъствие, а именно:

- На 27.06.2023 г. в гр. Асеновград, на ул. *****, е казал: „Крадец. Може ли да си такъв малоумник, прост и нещастник, да крадеш от сестра си“;

- На 25.08.2023 г. в гр. Асеновград, на ул. „***“ срещу № *** е казал:

„Ей, милионерче, ще видиш какво ще става, *****. Нещастник“, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1, във вр. с чл.

26, ал.1 от НК.

Предявеният граждански иск от М. Т. К. срещу подс. З. Б. Д. за сумата от 2000 /две хиляди/ лева, претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от престъплението по чл. 148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1, във вр. с чл.

26, ал.1 от НК, е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

На основание чл.190, ал. 1 от НПК, частният тъжител М. К. е осъден да заплати на подсъдимия З. Д. сумата от 600 /шестотин/ лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение на упълномощения му 1 защитник.

Постановено е веществените доказателства - 4 бр. компактдиска, да останат приложени по делото след влизане на присъдата в сила.

Срещу присъдата е депозирана бланкетна въззивна жалба от тъжителя М. К., чрез упълномощения му повереник адв. И. И.. В жалбата липсват конкретни оплаквания срещу първоинстанционния съдебен акт. По същество от въззивния съд се иска да отмени присъдата и постанови нова, с която да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание частният тъжител и граждански ищец М. К. се явява лично и с повереника му адв. И.. Поддържат въззивната жалба и молят за нова присъда, с която подсъдимият Д. да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение.

Подсъдимият З. Б. Д., редовно призован, не се явява в съдебно заседание. За него се явява защитникът му адв. Е. П., която намира въззивната жалба за неоснователна. Моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Пловдивският окръжен съд, като се запозна с оплакванията в жалбата, с доказателствата по делото и доводите на страните и извърши цялостна служебна проверка на правилността на обжалвания първоинстанционен акт, в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, за да се произнесе, съобрази следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок по чл.

319, ал. 1 от НПК, чрез съответния първоинстанционен съд, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

При извършената проверка по реда на чл. 314 от НПК, въззивната инстанция не констатира допуснати процесуални нарушения от категорията на визираните в разпоредбата на чл. 348 от НПК, които представляват самостоятелно основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е приел за установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка:

На 26.06.2023г. между частния тъжител М. К. и неговата сестра свидетелката Х.К. възникнал тежък конфликт по повод гражданскоправен спор, свързан с подялбата и ползването на наследствено имущество, като страна по спора била и жената на М. К. - свидетелката М.П., с която същият живеел на съпружески начала. Отношенията между страните ескалирали, като тъжителят К. изгонил сестра си Х.К. и двете й деца от жилището им в гр.

Асеновград на ул. *****, като сменил патрона на входната врата на апартамента и не ги допуснал до жилището, както и не им позволил да вземат личните си вещи. По повод на тези действия били сезирани органите на полицията, както и били подадени множество насрещни жалби между страните, а също били стартирани множество граждански производства между тях, включително и по ЗЗДН, като в полза на свидетелката Х.К. била издадена 2

Заповед за защита срещу тъжителя М. К.. На фона на изключително влошените отношения между тъжителя М. К. и жена му - свидетелката М.П. от една страна и свидетелката Х.К. от друга, впоследствие били подадени няколко частни тъжби от М. К. и М.П. и били образувани и множество НЧХД.

В общия контекст на така усложнените отношения между страните е подадена и настоящата частна тъжба от 12.09.2023г., с която е повдигнато обвинение на подсъдимия З. Д.. Конфликтните отношения между М. К. и Х.К. продължили и на 27.06.2023г., когато сутринта, около 08.35 ч. бил подаден сигнал на ЕЕН 112 и уведомена полицията от Х.К., че от магазина й, находящ се в гр.

Асеновград на ул. „***“, е извършена кражба на килими и пътеки и тъй като достъп до магазина имал само брат й М. К., подозирала, че той е взел стоката.

По сигнала на място първоначално пристигнал автопатрул на РУ - Асеновград в състав - ***** Е.Г. и Н.Д., а малко по-късно на местопроизшествието пристигнал и ***** - св. С.К., като полицейските служители провели беседа със страните и започнали да отработват случая. Докато полицаите били на адреса, на мястото пристигнал и подсъдимият З. Б. Д., който минавал оттам, за да си купи закуски и кафе от близката баничарница. Тъй като видял полицаите и разбрал, че явно протича някакъв инцидент, а бил в близки отношения с Х.К., се поинтересувал от полицейските служители какво се случва, провел разговор както с Х.К., така и с тъжителя М. К.. След като престоял около 20 минути на мястото, подсъдимият Д. си тръгнал.

Възприетата от Асеновградския районен съд фактическа обстановка е правилна, съответна на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящия съдебен състав. Първоинстанционният съд е подложил всички гласни доказателства на задълбочен анализ според действителното им съдържание. Посочил е кои от тях приема с доверие и кои - отхвърля като недостоверни. Районният съд правилно е ценил събраните гласни доказателства, изводими от показанията на свидетелите - очевидци - С.К., Е.Г. и Н.Д. /*****/, З.Ю. /намираща се в близки отношения с тъжителя/, Х.К.

/сестра на тъжителя/ и А.З. /в приятелски отношения с подсъдимия/, както и веществените доказателства - компактдиск, представен от тъжителя с тъжбата, съдържащ запис на инцидента от 25.08.2023г., както и компактдиск, съдържащ записи на приетите повиквания на ЕЕН 112 от Х.К. и М. К. във връзка с инцидента на 27.06.2023г. Първоинстанционният съд е намерил, че разпитаните свидетели М.П. /живуща на семейни начала с тъжителя/, С.Т. и А.С. /намиращи се в изключително близки приятелски отношения с тъжителя/ не са непредубедени, като е изходил от отношенията, в които се намират с частния тъжител, поради което АРС не е кредитирал показанията им по отношение на главния факт предмет на доказване по делото.

Настоящият съдебен състав споделя изводите на АРС, че показанията на свидетелите М.П., С.Т. и А.С. не отразяват вярно фактическата обстановка, а са дадени с цел да обслужат обвинителната теза и съответно процесуалния интерес на тъжителя. Изложените съображения са правилни и законосъобразни и не следва да се преповтарят. Достоверността на гласните доказателства е била преценена на базата на вътрешната им логичност, взаимна обвързаност и съпоставяне с данните от събраните веществени доказателства.

Въззивният съд, също както районната инстанция, прие за достоверни 3 показанията на полицейските служители С.К., Е.Г. и Н.Д., в които отричат да са възприели непосредствено каквото и да било нарушение на обществения ред при отработването им на сигнала за липсващи вещи от процесния магазин на 27.06.2023г., нито да е било направено оплакване от страна на тъжителя по отношение поведението на подс. З. Д. или искане последният да бъде отстранен от мястото на инцидента. Правилно е дадена вяра и на показанията на свидетеля - очевидец З.Ю., която макар да е свидетел на обвинението и близка на тъжителя, добросъвестно е изложила фактите около случилото се, а именно това, че не е чула обидни реплики, а единствено обръщението на подсъдимия към частния тъжител „М., как не те е срам да крадеш от сестра ти“. Тези изявления по отношение на главния факт предмет на доказване, депозирани пред съдебния състав, разгледал делото в първата инстанция, се подкрепят от показанията на св. Х.К., която също отрича да е чула обидни думи, и кореспондират на съдържанието на приобщеното веществено доказателство - CD, съдържащ запис на подаден от тъжителя сигнал на ЕЕН 112, в който, както правилно е посочил АРС, липсват твърдения за отправени обиди или агресивно поведение. Доколкото фактическите положения, касаещи поведението на подсъдимия на инкриминираната дата - 27.06.2023г., са установени при логичен и последователен анализ на всички преки доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, настоящата инстанция намира, че е изцяло лишено от основание оплакването на защитата, направено в съдебно заседание пред въззивния съд, за неправилно кредитиране на показанията на полицейските служители. Първостепенният съд не е имал никакво основание да не кредитира показанията на органите на реда, които обосновано са приети за непредубедени свидетели - очевидци. Показанията им са обсъдени подробно с оглед на тяхното съдържание и съответствието им с останалата доказателствена маса.

Правилно е прието, че са налице различия в показанията на свидетелите близки на тъжителя, а именно на св. М.П. /живуща на семейни начала с тъжителя/, св. С.Т. и св. А.С. /в близки приятелски отношения с тъжителя и явяващи се като свидетели и по други заведени от него дела от частен характер/, от тeзи близки на подсъдимия - св. Х.К., намираща се в приятелски отношения с подсъдимия. Показанията на двете групи свидетели са съпоставени с показанията на свидетелите, за които липсват данни за предубеденост или заинтересованост, а именно полицейските служители, изпратени на място във връзка с получения сигнал на 27.06.2023г. и св. З.Ю., която макар и разпитана по искане на тъжителя, опровергава обвинението за първото инкриминирано деяние на 27.06.2023г., а именно подсъдимият да е казал на тъжителя: „Крадец. Може ли да си такъв малоумник, прост и нещастник, да крадеш от сестра си“.

В съдебно заседание подсъдимият се е явил, но се е възползвал от правото си да не дава обяснения по повдигнатото му обвинение.

По отношение на второто от деянията, включени в състава на продължаваното престъпление, за което се твърди да е извършено на 25.08.2023г., първостепенният съд е направил верен анализ на показанията на свидетелите М.П., св. С.Т. и св. А.С., които правилно не са били кредитирани, доколкото св. П. е предубедена и лично заинтересована от изхода на делото като фактическа съжителка на тъжителя и страна в конфликта, а за св. Т. и св.

4

С. е прието, че не отразяват лично възприети от тях факти, а пресъздават видяното от приобщения към делото видеозапис.

В хода на съдебното следствие пред първата инстанция е разпитан и св.

А.З.. Въззивният съд приема, че св. З., въпреки че се намира в приятелски отношения с подсъдимия и е разпитан именно по искане на защитата, е направил признание на неизгоден за подсъдимия факт за това, че на 25.08.2023г. заедно с управлявания от последния автомобил тип „джип“ са преминали по улица ***** в гр. Асеновград. Именно поради признанието на този факт, който не можа да се установи от приобщения видеозапис, съдът намира, че следва да кредитира показанията на св. З. в посочената им част.