Решение № 40 от 07.01.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Варна, 07.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мартин Стаматов при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело № 20213110108750 по описа за 2021 година

Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” вр. чл. 422 ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „******“ АД ЕИК *****със седалище и адрес на управление гр.В., бул. „В. В.“ № ****, с която претендира да бъде прието за установено по отношение на Н. В. К. ЕГН **********, с адрес гр. В., ул. „Й. Й.“ *** ап.***, че съществува присъденото с издадена по ч.гр.д. № 2181/2021г. на ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане за сумите от: 218,09 лв. (двеста и осемнадесет лева и девет стотинки), представляваща цена за доставена електроенергия по Договор за покупко-продажба на ел.енергия при Общи условия по фактури издадени за периода от 08.02.2019г. до 15.04.2019г. за обект с адрес: гр. В., ул. „Й. Й.“ бл.***, ет.**, ап.*** с Аб. № ***** и клиентски № *****; 38,53 лв. (тридесет и осем лева и петдесет и три стотинки) – мораторна лихва върху сумите по всяка една от фактурите за периода от датата на падежа й до 29.01.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 15.02.2021г. до окончателното заплащане на задълженията.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права: Страните са били в договорни отношения за доставка на ел. енергия. Продавачът – ищец доставял уговорената стока до обект на ответника – купувач, находящ се в гр. В., ул. „Й. Й.“ бл.***, ет.*, ап.** с Аб. № ***** и клиентски № *****, за която издавал ежемесечни фактури. Купувачът не платил в уговорените срокове дължимата цена за доставеното количество в периода 08. 02.2019г. до 1

15.04.2019г на стойност 218,09 лева и изпаднал в забава. Предвид неизпълнението на задължението за плащане кредитора инициирал заповедно производство, в хода на което било уважено заявлението му и била издадена заповед по чл. 410 ГПК, с която била присъдена претендираната цена, срещу която длъжника възразил в срок. На това основание за ищеца е възникнал правният интерес да иска да бъде установено съществуване на вземането, присъдено с издадената заповед за изпълнение.

Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който го оспорва. Сочи, че жилището на адреса е общинско и е било ползвано от ответната страна в периода от 1979г. до 2001г. След това се е преместила на друг адрес, където е регистрирана. Поради това няма качеството на потребител за този обект след 2001г. и за претендираните суми следва да отговарят действителните потребители.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От приложеното ч.гр.д. № 2181/2021г. по описа на ВРС се установява, че на кредитор „*******” **** е издадена заповед за изпълнение срещу Н. В. К. ЕГН ********** за вземане съвпадащо с посоченото в исковата молба. Срещу него длъжникът възразил в законоустановения срок по чл. 414 ГПК.

От писмените доказателства – общ договор за снабдяване и разпределение на ел. енергия; решение №*******. на ДКЕВР; копие от вестник „Д.” с публикувани общи условия на договорите за продажба на ел. енергия; ОУ за продажба на ел. енергия; ОУ за достъп и пренос на ел. енергия; Решение № ОУ-05/21.072014г.; Решение № ОУ06/21.07.2014г.; фактур и № **********/*********г.; № *********г.; № *******.; извлечение от сметка към 29.01.2021г. и справка за потреблението през последните 12/24/36м относно Аб. № *********, клиентски № ********; писмо от О. В.- район „М.“ с рег. № ******* с приложени приемо-предавателен протокол от 25.02.2019г. и констативен протокол № ******., се установява, че: на 07.11.2007г. ***** е одобрил общи условия за доставка на електроенергия от „*******” ****, които са били публикувани във в. „Д.” на 30.11.2007г.

О т 08.02.2019г. до 15.04.2019г. от „********” **** с а били издадени 4 бр. фактури за доставена през период от 22.12.2018г. до 21.03.2019г. електроенергия до обект с адрес: гр. В., ул. „Й. Й.“ бл.***, ет.**, ап.***с Аб. № ******* и клиентски № ********, на обща стойност 218,09 лева с посочени в тях падежи 28.02., 01.03., 01.04. и 02.05.2019г.

Ап.***, находящ се в гр. В., ул. „Й. Й.“ бл.*** ет.** е собственост на О. В., като след 08.10.2002г. той е бил отдаван под наем и предоставян за ползване последователно на И. К., В. К. и Б. С.. Към 19.09.2020г. титуляр на партидата за този имот открита при 2

„*****“ *** е Б. С.

По делото е прието на основание чл.146, ал.1 т.4 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че ищецът е доставил в периода 08.02.2019г. до 15.04.2019г. до обект в гр. В., ул. „Й. Й.“ бл.***, ет.*, ап.*** електроенергия на стойност 218,09 лева.

Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, за вземане основаващо се на чл. 91 ЗЕ вр. чл. 200 ЗЗД.

Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл. 415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния едномесечен срок от уведомяването му за подаденото възражение. Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск с горепосоченото правно основание, ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право. Предвид горепосочената материалноправна норма, на която се основава присъденото със заповедта вземане, уважаването на иска е обусловено от наличието на валидно облигационно правоотношене между страните по силата на сключен между тях договор за продажба на електроенергия, доставката от продавача на уговорените с договора стоки на купувача, както и настъпил падеж за плащането на дължимата цена. Респективно следва ответника да не е провел успешно доказване за точно в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за плащане на дължимата цена по договора или наличието на други правопогасяващи обстоятелства.

За настоящия казус е меродавна също така правната уредба посочена в Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр. 107 от 9.12.2003 г.), Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за реда за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи (обн. ДВ, бр. 74 от 24.08.2004 г.) и Правила за измерване на количеството електрическа енергия – ПИКЕЕ (обн. ДВ Брой 98 от 12.11.2013г.). Приложими са и общите условия на ищеца към договорите за доставка на електроенергия, които са приети и влезли в сила по реда на чл. 104а от ЗЕ, като в тази насока липсва спор по делото, както и че „**********” *** е идентично дружество с „*******” *** и е оператор на по см. на чл. 92 т. 6 от ЗЕ.

Не се спори относно количеството на доставената електроенергия, като в тази насока не бяха оспорени в срок приложените от ищеца частни документи, поради което съдът кредитира посочените в тях стойности.

Спори се по делото, че ответникът е имал качеството на потребител по см. на чл.

92 т. 4 ЗЕ след 2002г. В тази насока, съдът намира, че ответникът не е бил задължен за заплащането на консумираната в обекта електроенергия след 2002г., тъй като от тогава 3 не е бил негов собственик или ползвател. От гореобсъдените писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните е видно, че О. В. е действителният собственик на имота, в който за процесния период са били настанявани други трети за процеса лицанаематели и ползватели, сред които не е ответника.

Претендираните фактури са за период от 22.12.2018г. до 21.03.2019г., за който, въпреки дадените на ищеца изрични указания с проекта за доклад, от негова страна не бяха ангажирани доказателства, че е имал валидно правоотношение с ответника, във връзка с което да претендира вземане за доставена електроенергия.

Предвид изложените по-горе доводи, ВРС намира, че искъ т следва да бъде изцяло отхвърлен като недоказан.

При този изход на делото, на ищеца разноски не се следват, а ответникът не претендира такива.

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като недоказан предявения от „*********” ***, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. „В. В.” № ****, „*****” иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК за установяване по отношение на Н. В. К. ЕГН **********, ч е съществува присъденото с издадена по ч.гр.д. № 2181/2021г. на ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане за сумите от: 218,09 лв. (двеста и осемнадесет лева и девет стотинки), представляваща цена за доставена електроенергия по Договор за покупко-продажба на ел.енергия при Общи условия по фактури издадени за периода от 08.02.2019г. до 15.04.2019г. за обект с адрес: гр. В., ул. „Й. Й.“ бл.**, ет.*, ап.*** с Аб.

№ ****** и клиентски № ******; 38,53 лв. (тридесет и осем лева и петдесет и три стотинки) – мораторна лихва върху сумите по всяка една от фактурите за периода от датата на падежа й до 29.01.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 15.02.2021г. до окончателното заплащане на задълженията.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4