Решение № 632 от 24.07.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 632 гр. Бургас, 24.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Д. Щерева при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Гражданско дело № 20242100100369 по описа за 2024 година

Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата молба на Р. И. Х., ЕГН: ********** и А. Б. Н., ЕГН: **********, с адрес за кореспонденция: ***, против Г. А. Н., ЕГН: **********, адрес: *** с искане да се приеме за установено по отношение на Г. А. Н., че ищците Р. И. Х. и А. Б.

Н. са собственици на сграда с идентификатор *** по КККР на гр.

Созопол, с адрес: ***, предназначение: вилна сградаеднофамилна, брой етажи-3, застроена площ от 107 кв.м., изградена в поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 1107 кв.м., предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване- за вилна сграда, стар идентификатор №6052, 6553, парцел XX, при граници на поземления имот, имоти с идентификатори: 678 00.6.737, ***, ***, *** и ***, ведно със съответното право на строеж, както и се осъди Г. А.

Н. да им предаде владението на сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Созопол. Моли се да бъде обезсилен издадения в полза на ответницата нотариален акт по обстоятелствена проверка.

Ищците твърдят, че са придобили право на собственост върху 2 вили, находящи се в *** в землището на град Созопол, с идентификатори *** и ***, след реализиран строеж в техен поземлен имот, придобит в условията на СИО, а при условията на евентуалност, при липса на строителна документация, че са придобили собствеността по силата на приращението на основание чл. 92 от ЗС.

1

Твърди се, че след реституцията на имота като земеделски в стари реални граници на наследниците на Р. Я. Д., последните са предприели действия за прехвърляне на собствеността помежду си с различни сделки, в резултат на което 1/2 идеална част от имота - лозе от 2,163 декара, е била придобита от ищцата Р. И. Х., а другата 1/2 идеална част е била придобита от Х. И. И., неин брат. Поддържа се, че съсобствениците са предприели действия за смяна предназначението на имота и са внесли за одобрения ПУП, в резултат на което на което се е обособил нов УПИ. Двамата съсобственици взаимно си учредили право на строеж, а по-късно поделили поземления имот с договор за доброволна делба от 23.05.2007 год., като ищците придобили в общ дял и станали изключителни собственици на УПИ ХХ-6052- 6553 с площ от 1107 дка. Ищците твърдят, че в полза на Р. Х. и Х. И. било издадено разрешение за строеж № 220 от 17/06/2005 година на Главен архитект на община Созопол за построяване на 2 броя вилни сгради на калкан с разгърната застроена площ от 625 квадратни метра. Ищцата била възложителка на обекта УПИ ХХ-6052, а проектант била дъщеря й и ответник по делото. Ищците поддържат, че първата от тях, в качеството на възложител, е сключила договори с различни строители с предмет построяване вилните къщи за собствени нужди, като възложител на двата обекта сключила договор от 2005 година за присъединяване към електроразпределителната мрежа на

„Електроразпределение Стара Загора“ АД в качеството на потребител, заплатила такса към ВиК за водопроводно отклонение, отнасящо се за двете вилни сгради.

Твърди се, че сградите били построени и довършени през 2008 г., след което започнало изпълнението на довършителните работи. Част от тях били възложени от първата ищца, като собственик и възложител на обектите, а друга част ищците осъществили с личен труд.

Поддържа се, че през годините цялото семейство на ищците – те, двете им дъщери, както и семействата на двете им дъщери, са ползвали двете вили.

След раздялата на ответницата и съпруга й през 2012 година, последната заедно с дъщеря си се преместила в една от вилните сгради със съгласието на ищците за период от година и половина.

Ищците твърдят, че след извършена кражба през 2017 година от двете сгради, сключили договор с охранителна фирма „Аркус сигурност Бургас“ ООД.

Ищците поддържат, че през годините с техни средства са заплащали консумативните разходи за двете вилни сгради - ток и вода. През 2021 година сменили водомерите на двете вилни сгради и заплатили разходите за това.

През годините заплащали данъците за поземления имот. В края на 2023 година направили опити да декларират двете сгради, но тъй като не разполагали с 2

Акт, образец 14, който се намирал в дъщеря им Г., не успели да сторят това и за сградите не са плащали данъци.

Ищците поддържат, че през годините никога не са губили фактическото владение върху двете вилни сгради и поземления имот. Обектите били посещавани целогодишно от тях и поддържани от тях, а двете им дъщери им помагали и с тяхно съгласие обитавали двете вилни сгради, като част от семейството. Поддържа се, че в сграда с идентификатор *** другата им дъщеря Б. Н. направила ремонт и обзавеждане, а Г. Н. отсядала в сграда с идентификатор *** 2.

Поддържа се, че през 2023 година отношенията между страните се влошили по повод притежанието на друг недвижим имот. На 10/02/2024 година ищците посетили обекта и установили, че не могат да отключат входните врати поради смяна на патроните. На 12/02/2024 година отново посетили имота с намерението да сменят бравите на двете вилни сгради.

Уговорили се с ключар и заедно с представител на „Аркус сигурност Бургас“ ООД отишли до имота. След като отворили вратата с ключар, установили че е монтирана нова охранителна система, за която те нямат код и която се включила. На 24 февруари 2024 година посетили имота и установили, че техните движими вещи са изхвърлени от едната вилна сграда.

Поддържа се, че издаденият в полза на ответницата нотариален акт не е годен да я направи собственик на двете вилни сгради, които са собственост на ищците.

Предявява се иск за собственост единствено по отношение на сграда с идентификатор ***, поради това, че ищците са имали намерение да надарят ответницата и нейната дъщеря и тяхна внучка със сграда с идентификатор ***.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба, с която оспорва претенцията.

Оспорват се фактическите твърдения на ищците за това, че те са изградили и/или участвали в изграждането на процесната сграда и за това, че са упражнявали собствено владение върху сградата.

Признават се правата на ищците върху терена, в който е построена сградата, и се твърди, че във всички проекти и строителни книжа, в които първата ищца е посочена като възложител, това нейно качество е само формално и няма общо с реалното упражняване на владение върху процесния имот.

Твърди се, че молбата за първоначален ПУП-ПРЗ, за последващо изменение на ПУП-ПРЗ, за одобряване на инвестиционен проект за преработка по време на строителството са подадени формално от името на 3 първата ищца като възложител по чл.161 от ЗУТ, но са написани и подписани от ответницата. Поддържа се, че ищците не са били наясно с проектирането и предвижданията в ПУП-ПРЗ, тъй като процедурата се е движела само от ответницата и е била финансирана само от нея.

Поддържа се, че ответницата владее и двете постройки, за които се е снабдила с нотариален акт по обстоятелствена проверка.

Твърди се, че самите ищци са й разрешили да строи къщите за себе си, отчитайки приноса й за реституцията на имота и за финансиране изкупуването на дялове от друг реституиран имот. Посочва се, че владението се основава на изричните уговорки във вътрешните отношения на страните.

Упражняването на владение от ответницата се обосновава с едноличното вземане на решения от нея какво и как ще се строи, с каква технология и застроена площ, както и какви промени ще бъдат направени, вкл. и незаконни.

Оспорват се твърденията на ищците, че за своя сметка са проектирали и изпълнили строителството на къщите.

Твърди се, че никой от ищците не е разполагал с паричните средства, необходими за изграждането на двете сгради. Ответницата заявява, че тя е покривала всички разходи за строителството на къщите и вертикалната планировка, всички плащания са направени от нея, вкл. и тези, в които ищците са посочени като платци, но с пари, предоставени от нея. Твърди се, че по време на строителството сестрата на ответницата е била ученичка и няма принос за изграждането на къщите.

Оспорват се твърденията на ищците, че те са допринесли с личен труд за изграждането на сградите. Посочва се, е те нямат строителна квалификация и умения.

Твърди се, че ищците не са сключвали договори за строителство и не са договаряли условията за строителство. Признава се, че първата ищца е участвала само в подписването текста на договорите, които са били съгласувани и изготвени от ответницата. Поддържа се, че полагането на подписи от ищцата под договорите за строителство е само формално и няма отношение към спора за владението на сградите. По отношение на един от договорите за строителство – този, сключен с „Нониус – НТ“ ООД се заявява, че се представя без подписи на договарящите страни и че такъв договор със съдържание, съответстващо на представените страници, не е бил подписван и не съществува, а представеното е само оферта от строителя и чернова, върху която са правени бележки от ответницата. Представя се действително сключения договор и се заявява, че ответницата е заплатила всички СМР по него.

Оспорват се доводите на ищците, че чрез подписване от тях на договор с 4

„Електроразпределение Ст.Загора“ за присъединяване към електропреносната мрежа се опровергава твърдението на ответницата за осъществявано владение. Поддържа се, че и този договор е подписан формално, само в качеството на „възложител“ по смисъла на ЗУТ и с цел да се довърши строителния процес. Твърди се, че ищците не разполагат с оригинала на договора, а с оригинала разполага само ответницата, която е и заплатила таксата за присъединяване и е положила подпис върху касовия бон. Поддържа се, че горните доводи се отнасят и към присъединяването на обектите към „ВиК“.

Оспорват се твърденията на ищците, че имат участие в довършителните работи по двете сгради и в тяхното обзавеждане и се заявява, че всички работи и материалите са изпълнени и заплатени от ответницата.

Твърди се, че първата ищца е подписала договора за охранителна дейност, тъй като законът изисква договорът да се сключи с формалния собственик. От съдържанието на приложението към договора обаче се установявало коя от спорещите страни разполага с контрола на достъп до охранявания обект и това е ответницата.

Оспорват се твърденията на ищците, че двете сгради са се ползвали от цялото семейство – целогодишно и по празници. Твърди се, че семейството се е събирало в сградите по покана на ответницата.

Оспорва се тезата на ищците, че владеят сградите, защото заплащали местните данъци. Поддържа се, че това е невярна теза, а отделно те никога не са заплащали данъци за сградите, тъй като не са ги декларирали.

Заявява се, че ответницата е владелец на правото на строеж, което е започнало от началния момент на изкопните работи – поне от 22.06.2005 год.

С изграждането на сградите владението върху правото на строеж се е трансформирало във владение върху сградите и е продължило повече от 10 год. преди завеждане на делото. Твърди се, че владението върху сградите е започнало от завършването им в груб строеж - поне от 2007 год. и продължава към настоящия момент. То е явно, манифестирано по несъмнен начин спрямо ищците, тъй като е установено с тяхно съгласие и защото е видим процес. Твърди се, че владението е несъмнено, тъй като изпълнение на строителство в чужд поземлен имот обременява имота и нарушава правата на собственика. Излагат се доводи, че владението на ответницата е необезпокоявано, постоянно и непрекъснато.

Заявява се от правна страна, че ответницата е придобила правото на собственост върху процесната сграда поради реализирано придобито по давност право на строеж, а при условията на евентуалност – поради придобИ.е по давност правото на собственост върху самата сграда.

5

При условията на евентуалност се заявява, че ответницата е носител на право на задържане на процесната сграда до заплащане от ищците на увеличената стойност на изпълненото строителство, възлизаща на сумата от 500 000 евро.