Решение № 18451 от 14.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18451 гр. София, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20231110162594 по описа за 2023 година

Производството е образувано по подадена от Т. Е. К., искова молба против З. Т.

Г., с която е предявен иск с правно основание чл. 42, б. „б“ вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН с искане да се прогласи нищожността на саморъчно завещание на А.Е.П., ЕГН ********** в полза на З. Т. Г., обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание от 17.08.2023 г. на нотариус С.Т., рег. № 065 в НК по и.д. 32 „з“/2023, вписано като акт № 201, том 14, рег. № 69810/05.10.2023 г. в Служба по вписванията – София.

Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че е единствен наследник по закон на брат си – А.Е.П., починал на 02.04.2023 г. Твърди, че е установила от справка в имотния регистър, че на 05.10.2023 г. е вписано обявено завещание относно поземлен имот и сграда. Сочи, че завещанието е саморъчно, както и че видно от съдържанието му, брат й е завещал на ответницата сградата на пощата в с. В. и имота, прилежащ на сградата. Излага, че завещанието е било пазено в дома на покойника. Молител в производството по обявяване на завещанието била ответницата.

Оспорва завещанието като нищожно поради неспазени правила във връзка със съставянето му и по-конкретно сочи, че датата е изписана след подписа. Моли съда да прогласи нищожността на завещанието.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответницата развива съображения в насока, че завещанието е съставено в предвидената от закона форма и съдържа необходимите реквизити. Моли съда да отхвърли предявения иск.

Съдът като съобрази събраните по делото материали, становищата на страните и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 42, б. „б“ вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН.

В тежест на ищеца е докаже по делото пълно и главно твърдените пороци в завещанието, които водят до нищожност.

В тежест на ответника е да докаже, че саморъчното завещание е изцяло 1 написано ръкописно от самия завещател, че съдържа означение на датата, когато е съставено и е подписано от него, както и че подписът е поставен след завещателните разпореждания.

С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че ищцата е единствен наследник по закон на А.Е.П.; че А.Е.П. със саморъчно завещание е завещал на ответницата сградата на пощата в с. В. и имота, прилежащ на сградата; че завещанието е обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание от 17.08.2023 г. на нотариус С.Т., рег. № 065 в НК по и.д. 32 „з“/2023, вписано като акт № 201, том 14, рег. № 69810 в Служба по вписванията – София.

Основният довод на ищеца е, че процесното саморъчно завещание е нищожно, доколкото датата е изписана след подписа.

Саморъчното завещание е строго формален акт и за действителността му е необходимо да се спазят всички реквизити, систематизирани в материалноправната разпоредба на чл. 25 ЗН - да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него, като подписът се поставя след завещателните разпореждания / Решение № 50061 от 27.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2875/2022 г., II г. о., ГК /.

Законът не разрешава изрично въпроса, къде е мястото на датата, но от определеното място на подписа, който трябва да е последната дума на завещанието, трябва да се заключи, че датата не може да бъде след подписа, защото подписът е който дава санкция на цялото завещание, а датата се нуждае най-много от подобна санкция. Щом датата не може да бъде след подписа, тя може да бъде на всяко място преди подписа /Решение № 65 от 5.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 906/2012 г., II г. о., ГК/

Поставените след подписа разпореждания са вън от завещанието и не могат да проявят правно действие. Същото се отнася и до датата, която следва подписа. Без значение е обстоятелството дали изписването на датата след подписа е умишлено или се дължи на грешка или пропуск / Решение № 343 от 1.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1147/2010 г., I г. о., ГК/.

За да бъде редовен реквизит на завещанието, датата на изготвяне следва да е обозначена при съставянето му, т.е следва да бъде елемент от текстовото съдържание, преди подписа. Изискването на закона по отношение на трите елемента - дата, съдържание и подпис, е равностойно за формалната действителност на завещанието като едностранната разпоредителна сделка и в нормата на чл. 25, ал. 1 от ЗН е дефинирана поредност, която да не даде възможност датата да бъде добавяна в последствие, включително от самия завещател /Решение № 1097 от 11.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4961/2007 г./

В процесния случай, видно от приложеното на л. 5 по делото копие, датата на изготвяне на завещанието е поставена след подписа на завещателя А.П., като същата не е инкорпорирана в съдържанието на завещанието, доколкото в титулната му част са посочени датата на раждане на Пандов и датата, на която е издадена личната му карта, но не и датата, на която е съставено завещанието.

Щом очевидно е поставена след подписа, датата не е елемент от съдържанието на изявлението в изискуемия по чл. 25, ал. 1 от ЗН смисъл, респективно процесното завещателно разпореждане е нищожно /Решение № 1097 от 11.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4961/2007 г., V г. о. /

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сторените по делото разноски в общ размер на 2494.50лв., 2 включващи такси, разноски и адвокатско възнаграждение, като в проведеното открито съдебно заседание процесуалния представител на ответника не формулира възражение за прекомерност, респективно в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за адвокат в размер на 2180.00лв., какъвто е уговореният размер /договор л. 56/, което възнаграждение, видно от приложеното платежно нареждане е преведено по банков пък от ищеца на процесуалния му представител.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО, по иска предявен от Т. Е. К., ЕГН

********** срещу З. Т. Г., ЕГН **********, на основание чл. 42, б. „б“ вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН, саморъчно завещание с дата след подписа 06.04.2020год. на А.Е.П., ЕГН **********, в полза на З. Т. Г., обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание от 17.08.2023 г. на нотариус С.Т., рег. № 065 в НК по и.д. 32 „з“/2023 и вписано - акт № 201, том 14, рег. № 69810/05.10.2023 в Служба по вписванията – София.

ОСЪЖДА З. Т. Г., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Т. Е. К., ЕГН **********, сумата от 2494.50лв. – разноски.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3