Решение № 239 от 20.05.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 239 гр. София, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира Медарова

Членове:

Даниел Луков

КА.н Калпакчиев при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора Петя Маринова като разгледа докладваното от Даниел Луков Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200573 по описа за 2024 година Касационното производство е образувано по жалби от защитниците на подсъдимия Г. С. срещу въззивно решение № 134 от 22.04.2024г. на Апелативен съд - София, постановено по внохд № 623/2023г. по описа на същия съд.

В жалбата от адв. М. Х. се изтъкват всички касационни основания по чл.

348, ал. 1 от НПК, като нарушението на процесуалните правила е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Претендира се постановяване на решението въз основа на предположения, при пренебрегване на презумпцията за невиновност, липса на съвкупен анализ на доказателствата, игнориране и превратно тълкуване на част от доказателствата, позоваване на недопустими доказателства и доказателствени средства, превратно тълкуване на експертните заключения и свидетелските показания, липса на обсъждане на съществуващите противоречия в доказателствените източници, респективно липса на мотиви при съществуващите противоречия кои от доказателствата се възприемат и поР. какви съображения, излагане на взаимоизключващи се фактически изводи, довели до неясна воля на съда, липса на мотиви и нарушение на чл. 339, ал. 2 от НПК.

Относно обвинението по чл. 343, ал. 3 от НК се твърди, че авторството на деянието не е доказано по един несъмнен и категоричен начин, тъй като се 1 базира само на косвени доказателства, които не водят на единствен и еднозначен отговор на този въпрос. Съмненията в тази насока се обосновават с наличието на ДНК материал от подсъдимия на предното пасажерско място и по предна дясна врата на автомобила му, местонахождението на обувката му-в зоната на предното пасажерско място, установеното от видео-техническата експертиза излизане на подсъдимия от предна дясна врата на автомобила след станалото ПТП, както и установеното от токсикологичната експертиза, изключваща възможността по категоричен начин да се отговори на въпроса относно наличието на наркотични вещества или техни аналози в кръвта на подсъдимия към момента на деянието. Неправилно съдът приел употребата на наркотични вещества или техни аналози за доказана със свидетелските показания на св. Й. Т. доказване ( със свидетели), според защитника, било недопустимо, поР. обстоятелството, че употребата на наркотични вещества рядко имала като резултат изменение във външното видимо състояние на употребилия ги, а вида и съдържанието на конкретно употребеното наркотично вещество и неговото евентуално въздействие върху дееца са установими само с експертиза. Наведените от защитата в тази насока възражения не били обсъдени от апелативната инстанция и не получили своя отговор с въззивното решение, което довело до нарушение по чл. 339, ал. 2 от НПК. По това обвинение основание за квалифициране на случая като особено тежък дал тежкия съставомерен резултат, но това не било достатъчно за обосноваване на тази именно квалификация.

По отношение на обвинението по чл. 354а от НК в обвинителния акт, а впоследствие и в мотивите на съда, липсвало описание на каквато и да било неправомерна дейност на подсъдимия, релевантна за престъпната съставомерност по този пункт от обвинението. От приетото от инстанциите по фактите не се установявало както държането на наркотичното вещество, така и умисъла на дееца. Не била установена връзката между подсъдимия и откритото при огледа на автомобила му наркотично вещество, респективно неговото държане и умисъла за това.

Относно деянията по чл. 343, ал. 3, чл. 316 от НК и чл. 354а от НК събраните по делото доказателства не обосновава несъмнен извод за авторството им и за тяхното осъществяване от обективна и субективна страна от подсъдимия.

С признаването на подсъдимия за виновен при така изложените съображения бил нарушен материалният закон предвид неговото ( на подсъдимия) осъждане по посочените текстове от НК.

Съдът неправилно приложил закона и при отмерване на наложеното на подсъдимия наказание. оКвалифициращите деянието елементи били отчетени и като отегчаващи обстоятелства, което довело и до техния превес при определяне на наказанието. Защитникът е на мнение, че дори и при позоваване на критерии, свързани с обществения интерес и генералната превенция, несъответствието на наложеното наказание е такова, че осъществява признаците на явна несправедливост на същото.

Претендира се за отмяна на въззивното решение и оправдаване на 2 подсъдимия по всички повдигнати обвинения. Като алтернатива се претендира отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения. Като втора алтернатива се иска прилагането на закон за по-леко наказуемо престъпление и намаляване на размера на наложеното на подсъдимия наказание.

В жалбата от адв. К. отново се претендират всички касационни основания. Внимателният прочит на същата сочи (независимо от цялостното обжалване на решението на САС), че развитите в нея доводи и съображения касаят само и единствено обвинението по чл. 343, ал. 3 от НК по отношение на подсъдимия С. и предложената аргументация на сочените за допуснати нарушения, обуславящи наличието на всички касационни основания, се отнася само и единствено до това обвинение. Твърди се, че въззивният съд не е направил собствен анализ на доказателствата по делото и не е дал отговор на правените пред него възражения от защитата. В жалбата неколкократно се подчертава, че основното възражение касае липсата на мотиви в постановения въззивен съдебен акт, липса на собствен за апелативната инстанция анализ на събраните доказателствени източници, което е довело и до неясна воля на съда. Съдът не бил допуснал поискана нова автотехническа експертиза, което попречило за разкриване на обективната истина и оттам рефлектирало върху правото на защита на подсъдимия С.. Неконкретизирано се твърди, че някои от доказателствените искания на защитата били оставени неоснователно без уважение, а доказателствените източници са кредитирани избирателно, едностранчиво, като им е придадено значение и съдържание, различно от действителното. Изводите на съда относно фактите по всяко едно от повдигнатите на подсъдимия обвинения били изградени на негодни доказателствени средства и при несъществуваща доказателствена основа. При оценката на доказателствения материал съдът нарушил формалната логика, като в резултат на това неправилно бил приложен и материалния закон. В решението си САС не бил обсъдил нито един от правените пред него доводи от страна на защитата на подсъдимия, което представлявало нарушение по чл.

339, ал. 2 от НПК, а като отказал доказателствените искания на защитата, съдът нарушил както чл. 13 от НПК, задължаващ го да разкрие обективната истина, така и чл. 107 от НПК, тъй като отказал да събира доказателства, оправдаващи подсъдимия. С лишаването на подсъдимия от възможността да сочи доказателства и да се позовава на тях било съществено нарушено правото му на защита, а оттам и на справедлив съдебен процес по смисъла на чл. 6 от ЕКПЧ. С жалбата се оспорва авторството на престъплението по чл.

343, ал. 3 от НК, като се твърди, че е недопустимо присъдата да почива на косвени доказателства, при наличието на преки такива, които ги оборват.

Съдът следвало да назначи нова разширена автотехническа и съдебномедицинска експертиза, която да преодолее разминаванията между наличните по делото експертизи относно причинените на подсъдимия травматични увреждания. Съдът не бил взел под внимание заключението на назначените ДНК експертизи, от които се установявало наличието на биологичен материал и от други лица по дръжките на двете предни врати и 3 волана на автомобила на подсъдимия, а установените от С. следи по скоростния лост доказвали само неговото присъствие, а не и управление на този автомобил. Твърди се, че съдът превратно е тълкувал заключението на приетата във въззивната инстанция нова експертиза (най-вероятно се има предвид комплексната съдебномедицинска и химикотоксикологична експертиза), като в разрез със заявеното от експертите съдът бил приел наличие на наркотично вещество в организма на подсъдимия към момента на настъпилото ПТП със съставомерен резултат. Въззивният съд не спазил изискванията на чл. 14 от НПК, като постановил решението си въз основа на предположения и хипотези, като оневиняващи подсъдимия доказателства са били игнорирани и въззивният съд не отстранил допуснато от първата инстанция нарушение, свързано с неправилен отказ да бъде удовлетворено доказателствено искане на защитата ( и тук най-вероятно в жалбата се има предвид назначаване на нова автотехническа експертиза), която пък би могла да подкрепи заявеното от свидетелката, чиито показания са били приети за спорни от решаващия съд ( ВКС приема, макар и трудно изводимо от посоченото в жалбата, че се имат предвид показанията на св. В. А.). За страните останало неясно по какви съображения нейните показания не били кредитирани, като мотиви не били изложени и защо съдът е приел, че в автомобила не е имало други лица, освен подсъдимия С.. Липсват и мотиви защо САС не кредитира показанията на свидетелите Т. М., Г., К., Н., Б. и Я. относно еднопосочните им твърдения, че от автомобила на подсъдимия са излезли две момичета и един мъж. Като съществено процесуално нарушение се изтъква и неназначаването на експертиза, която да установи какво е било състоянието на подсъдимия след реализираното ПТП.

В резултат на претендираните процесуални нарушения и пропуски в аналитичната дейност на контролираната инстанция се твърди и нарушението на материалния закон по всички повдигнати на подсъдимия обвинения.

Претенцията за явна несправедливост на наложеното наказание се аргументира с неговия размер, както и с несъобразяване от страна на съда на продължителността на задържането под стража и воденото наказателно производство.

Иска се, макар и не изрично заявено, отмяна на решението на САС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативната инстанция за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения.

Единствено в тази жалба, макар и без каквито и да било аргументи в негова подкрепа, е направено общо оплакване от неправилното осъждане на подсъдимия да заплати обезщетения на близките на пострадалите.

В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВП намира, че жалбите следва да се оставят без уважение.

Подсъдимият С. се явява в съдебното заседание пред касационната инстанция, като заявява, че не желае адв. К. да го представлява пред ВКС.

Заедно със защитника си адв. Х. поддържат подадената от последния жалба с направените искания и заявените съображения. Акцентират върху липсата на доказателства, че подсъдимият е управлявал процесния автомобил след 4 употреба на наркотични вещества по време на станалото ПТП, като аргумент в тази насока сочат по-късното задържане на подсъдимия и липсата на данни дали подсъдимият не е употребил такива след станалото ПТП. Наблягат върху разминаванията между двете назначени токсикологични експертизи, при което първата не установила наличието на наркотично вещество в кръвта му. На следващо място твърдят, че незаконосъобразно при определянето на случая като особено тежък съдилищата са се обосновали с квалифициращите деянието признаци като употребата на наркотични вещества, бягството на подсъдимия от местопроизшествието, неговата неправоспособност като водач на МПС, причиняването на смърт на повече от едно лице, както и допуснатите от него нарушения на правилата за движение. На последно място се претендира незаконосъобразно приложение на разпоредбата на чл. 24 от НК, като се иска неговата отмяна.

От своя страна подсъдимият поддържа казаното от защитника си в съдебното заседание, като изразява съжаление за случилото се и иска намаляване на размера на наложеното му наказание.

Разпечатката съдържа 29 от 123 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/993dfe40-1cec-487a-b805-048f22831495