Решение № 160 от 24.08.2023, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. И., 24.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – И., ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Административно наказателно дело № 20231840200231 по описа за 2023 година Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Ж. С. Ч. против Наказателно постановление № 23-0274-000080/23.03.2023 г. началника на РУ-И., с което за нарушение на чл. 20, ал. 2, пр. 1 ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 2 00 лв.

В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление при подробно изложени съображения.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от процесуално легитимирана страна срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване.

Разгледана по същество е основателна.

На 05.02.2023 г. от Г. Г., в качеството на младши автоконтрольор при РУ-И., съставил Акт № 868471 за установяване на административно нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП срещу жалбоподателя за това, че на 05.02.2023 г. в гр. И., на бул. „Ц. О.“ № *** около 14.30 часа управлява лек автомобил марка „БМВ“, модел „320 Д“ с рег. № ** **** **, като допуска следното нарушение – не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия и релефа на пътното платно, като реализира ПТП с паркиран автомобил марка „Ауди“, модел „А4“ с рег. № ********, собственост на Л. М., който е паркиран извън платното за движение.

Въз основа на АУАН от началника на РУ-И. е издадено обжалваното наказателно постановление, с което при същата фактическа обстановка, като възприетата в АУАН, за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП на основание чл.

1

179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 200 лв.

Съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, чиято контролна функция е предоставена по силата на ЗДвП. Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, както и срокът за абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.

Въпреки това при издаването на АУАН и НП е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като актовете не отговарят на изискванията за съдържание на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, доколкото липсва надлежно фактическо описание на всички обективни съставомерни признаци нарушението от фактическа страна.

Въззивникът е подведен под отговорност за неизпълнение на административно задължение по чл. 20, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, въвеждащ изискване водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Неизпълнението на въведеното задължение за движение с несъобразена скорост, вследствие на което е възникнало ПТП, се наказва с наказание глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал. 2, пр. от ЗДвП.

В процесния случай при съставяне на акта е допуснато нарушение на чл.

42, ал. 1, ал. 1, т. 4 ЗАНН, който порок е механично пренесен в наказателното постановление в противоречие с изискването на 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, тъй като не са посочени обстоятелствата, при които е извършено. В случая в двата акта липсва каквото и да е описани на атмосферните условия, видимостта, интензивността на движението, релефа на пътното платно, вместо това е дословно преписано съдържанието на разпоредбата на чл. 20, ал. 2, пр. 1 ЗДвП. Тези обстоятелства или поне част от тях, следва да бъдат кратко посочени, за да може да се осъществи преценка била ли е съобразена скоростта на движение на движение, респективно, за да може наказаният да реализира пълноценно правото си на защита. В случая това не е направено, като изначално е неясно какви са били характеристиките на пътя – сух, мокър, имало ли е пътна настилка, неравности, дупки на пътното платно, кръстовище, каква е видимостта и прочие. Тези обстоятелства е недопустимо да бъдат изяснявани за първи път в съдебното производство. Възможно е, ако те са кратко посочени (например при равен път и суха пътна настилка), както например по настоящото дело е посочено, удареният автомобил е паркиран извън платното за движение, в хода на производството да се доуточняват особеностите на мястото на ПТП, но е недопустимо изначално да са напълно неясни факторите, които се твърди, че водачът е трябвало да съобрази, за да се преценява дали скоростта му е била съобразена, още повече, когато няма каквито и да е било твърдения или данни за стойността на последната.

Изложеното сочи, че нарушението е съществено, тъй като поставя наказания в състояние на „процесуална изненада“, т.е. той изначално не е наясно с обстоятелствата, при които се твърди, че е извършено нарушението, за да бъде в състояние пълноценно да организира защитата си, като се брани срещу посочените твърдения, обективирани в АУАН и НП.

2

Поради изложеното жалбата е основателна, а наказателното постановление следва да бъде отменено на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 вр. ал.

2, т. 1 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН.

Мотивиран от изложеното,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0274-000080 от 23.03.2023 г. началника на РУ-И..

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – И.: _______________________

3