Определение № 519 от 25.10.2023, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 519 гр. Монтана, 25.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело № 20231600500126 по описа за 2023 година

Постъпила е молба вх.№ 3150/3134 от 28.08.2023година от Софийски градски съд чрез съдебния помощник С.Р. за изменение на решението в частта за разноските,присъдени на адвокат А. Д. САК като същите бъдат намалени от 300.00лева на 57.10лева..

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна адв.А. Д. от САК с доводи молбата да бъде оставена без уважение, тъй като съдът е определил разноски съразмерно уважената част на жалбата, като техния размер не може да бъде по-малък от предвидения в размер в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

Съдът като се запозна с молбата и становищата на страните, приема следното В чл. 78 от ГПК е регламентиран начинът, по които се разпределя отговорността за разноски между страните, съразмерно с уважената и отхвърлена част от иска, като е посочено, че заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

Съгласно чл. 38 от ЗА адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или на друг юрист. В тези случаи, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал.

2 и осъжда другата страна да го заплати .

По въпросите за дължимостта и присъждането на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА е формирана трайна и безпротиворечива съдебна практика, обективирана в Определение № 528 от 20.06.2012 г. по ч. т. № 195/2012 г. на ВКС, II т. о., Определение № 515 от 02.10.2015 г. по ч. т. д. № 2340/2015 г. на ВКС, I т. о., Определение № 1

308 от 04.07.2018 г. по ч. т. д. № 852/2018 г. на ВКС, I т. о. и др., която се споделя от настоящия състав и която е в смисъл, че дори когато размерът на възнаграждението не е изрично уговорен в договора за процесуално представителство и защита, кумулативното прилагане на разпоредбите на чл. 36 и чл. 38 от ЗА не води до неоснователност на искането за присъждането му, и това е така, защото минималният размер, определим съобразно Наредбата, се гарантира винаги, в съответствие с принципа на възмездност на адвокатския труд, дори при липса на договор (чл. 36, ал. 3 ЗА), като в хипотезите на чл. 38 от ЗА предпоставка за заплащането на този минимален размер е единствено постановяване на позитивно за страната, представлявана безплатно от адвокат, решение (чл. 38, ал. 2 ЗА вр. с чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК). Интересите на противната страна не се явяват накърнени, тъй като наличието на изрично договорено възнаграждение би било в неин ущърб само когато същото е било договорено в размер, прекомерно надхвърлящ минимално гарантирания от Наредбата.

Достатъчно за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗА е правната помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА, заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които го опровергават, отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно правилото на чл. 78 ГПК.

В този смисъл липсата на договор за правна помощ с уговорена в него безплатно предоставяна такава не препятства упражняване на правото по чл. 38, ал. 2 ЗА, тъй като принципът на чл. 36, ал. 1 ЗА е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а размерът му, за разлика от хипотезата на чл. 36, ал. 3 ЗА, се определя от съда по императивната разпоредба на чл. 38, ал. 2 ЗА в рамките на предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения Предвид изложеното, съдът приема, че в настоящия случай в полза на процесуалния представител на ищеца – адв. Адвокат А. Д. от САК правилно е присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗА в размер на 300.00 лв. на основание чл.7,ал.2,т.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Софийски градски съд чрез съдебния помощник С.Р. за изменение на решение №187/03.08.2023година по в.гр.д.

№126/2023година по описа на МОС в частта за разноските,присъдени на адвокат А. Д. САК като същите бъдат намалени от 300.00лева на 57.10лева. кат о НЕОСНОВАТЕЛНА.

Определението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщението 2 на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3