Решение № 3141 от 19.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3141 гр. С., 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20251110104687 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по исковата молба на „П. и. б.“ АД срещу Н. Ц. И., с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

430, ал. 1 и ал.2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК; чл. 92, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми: сумата от 2500 лева – главница по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № *****-*-******/**.**.**** г., сумата от 3883,68 лева – договорна лихва, начислена за периода от 22.03.2021 г. до 04.12.2024 г., сумата от 2261,79 лева – наказателна лихва за периода от 07.04.2021 г. до 04.12.2024 г., сумата от 4,73 лева – законна лихва за периода от 05.12.2024 г. до 09.12.2024 г., 135 лева – годишна такса за поддръжка.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № *****-*******/**.**.**** г., по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя правото да ползва кредитен лимит в размер на 2500 лв., с краен срок за ползване и погасяване на кредитния лимит до 10.02.2013 г., като същият се подновявал автоматично при условията и по реда на Общите условия на банката. Ищецът твърди, че предоставеният банков кредит овърдрафт е усвояван по банкова сметка с IBAN: ************************, открита на името на кредитополучателя в банката. Поддържа, че кредитът е в просрочие, считано от 19.03.2021 г. Сочи, че поради неплащане в срок на задълженията по Договора за кредит, на основание Раздел ****, т. 13.1.1, във връзка с т. 13.1 от Общите условия на „П. и. б.“ АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и VISA, приложими към Договора за кредит, банката е връчила на кредитополучателя 1 писмено известие с изх. № **-****/**.**.**** г., с което поканила същия в седемдневен срок от получаване на поканата да изпълни доброволно в пълен размер просрочените си задължения, като в противен случай банката ще счита кредита за изцялопредсрочно изискуем. Твърди, че в дадения срок за доброволно изпълнение, кредитополучателят не е платил просрочените си задължения по договора за кредит, поради което банката обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 05.12.2024 г. Сочи, че на 10.12.2024 г. банката е подала в Софийска районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, въз основа на което е било образувано ч. гр. д.

№ *****/**** г. по описа на СРС, 178 състав, което е отхвърлено и в изпълнение на указанията на съда е подала осъдителен иск относно вземането си. Евентуално ако се приеме, че предсрочната изискуемост не е надлежно обявена, прави изявление, че счита кредита за предсрочно изискуем, което излага, че следва да се счита доведено до знанието на ответника с връчване на препис от исковата молба. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

По така предявените искове ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на действително правоотношение по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № *****-*-******/**.**.**** г., че ответникът е усвоил твърдения от ищеца кредит в размера, посочен в исковата молба, уговорената между страните възнаградителна лихва и непогасеният размер, размерът и основанието на начислените такси и разходи, предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита.

По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже настъпването на изискуемост на главното задължение, наличието на валидна уговорка за заплащане на неустойка, размер на уговорения наказателен лихвен процент и стойността на дължимите лихви за забава (неустойка).

В доказателствена тежест на ответника е да докаже погасяване на процесните задължения.

Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК е образувано ч. гр. д. № *****/**** г. по описа на СРС, 178 състав, което с разпореждане № 8663/15.01.2025 г. е отхвърлено в цялост и в изпълнение на указанията на съда е предявен осъдителен иск по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3, вр. ал. 3 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.

По делото не е спорно и видно от представения Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № *****-*-******/**.**.**** г., че между страните е възникнало облигационно отношение и банката е предоставила на ответника правото да ползва кредитен лимит в размер на 2500 лева, усвояван под формата на овърдрафт, чрез използване на револвираща международна кредитна карта с чип. Съгласно т. 3 от договора, срокът за ползване на кредитния лимит е до

10.02.2023 г., като същият се подновява автоматично при условията и по реда, 2 предвидени в общите условия. Съгласно т. 7 от договора, за всички операции, изпълнени до размера на текущия разполагаем кредитен лимит, отчетени през един отчетен период, титулярят има право на гратисен период със срок съгласно действащите ОУ, само при условие, че до датата на падежа на съответния отчетен период той погаси задълженията си до пълния размер на дебитното салдо, формирано през същия отчетен период. Към датата на сключване на договора гратисният период е със срок от 45 дни. Според т. 8 от договора, при непогасяване на пълния размер на дебитното салдо в срока и при условията на т. 7, титулярят заплаща на банката годишна лихва, в размер на приложимия към датата на начисляването БЛПкк за български левове, който към датата на сключване на договора е в размер 7,73%, годишно увеличен с надбавка в размер съгласно Тарифата за таксите и комисионите на „П. и. б.“ АД /Тарифата/. Лихвата се начислява върху непогасените суми по всяка отделна трансакция за действителния брой дни, считано от датата на регистриране на операцията в картовата система на банката, до датата на погасяването. Към датата на подписване на договора, надбавката е в размер на 10,91 пункта за дебитни салда, формирани в резултат на ПОС-трансакции и 12,71 пункта – за всички останали дебитни салда по сметката. В т. 11 е предвидено,че ГПР е в размер на 22,38%, а общата дължима от кредитополучателя сума е в размер на 3509,92 лв.

Съгласно т. 19.1 от общите условия на ищеца, в сила от 01.12.2010 г. аналогична на т. 12.1.1 от Общите условия, в сила от 23.11.2022 г., когато изрично е договорено, срокът за ползване на овърдрафта, се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен период, при условие, че никоя от страните не е уведомила другата за прекратяване на договора по реда на т.

12.2. Съгласно т. 13.1 от ОУ, в сила от 01.12.2010 г., аналогична т. 9.1.2. от ОУ, в сила от 23.11.2022 г., банката има право да обяви ползвания овърдрафт за изцяло и предсрочно изискуем след писмено уведомление до кредитополучателя, в случай че същият не извърши плащане по договора и ОУ повече от 5 работни дни след датата, на която плащането е станало изискуемо.

По делото е представено писмено предизвестие с изх. № ******/**.**.****, адресирана до ответника, с която е поканена в 7-дневен срок от получаването на поканата да заплати задълженията си по процесния договор, възлизащи към 31.10.2024 г. на сумата от 7564,44 лева. В поканата е посочено, че същата следва да се счита за уведомление по смисъла на чл. 13.1. от Общите условия на банката, както и че при незаплащане на задълженията в предоставения срок предоставеният кредит ще се счита за изцяло и предсрочно изискуем.

Видно от известие за доставяне, че поканата е връчена на лично на ответника на 08.11.2024 г.

Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целият кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Следва да се има предвид, че вземането, предмет на заявлението по чл. 417 ГПК следва да бъде изискуемо към момента на депозиране на заявлението в съда, а 3 това подлежи на доказване в хода на исковото производство, което е указано и с доклада по делото, тъй като за кредитора не съществува задължение да прилага доказателства към заявлението по чл. 417 ГПК за твърдяната предсрочна изискуемост на кредита. Началният момент на изискуемостта на вземане по договор за потребителски кредит, съдържащ договореност за настъпването на предсрочна изискуемост при неплащане на определени вноски, не настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение кредиторът да е уведомил длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на кредита /решение № 123/09.11.2015 г. по т. д. № 2561/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о./. Съобразно приетото по делото предизвестие, получено от ответника, съдът приема, че кредиторът е изпълнил задължението си да отправи волеизявление, че ще счита кредита за предсрочно изискуем при неплащане в предоставения срок и че това уведомление е получено от ответника на 08.11.2024 г.

По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която съдът кредитира в цялост като подробно, компетентно и обективно дадено. Съгласно експертизата е усвоена главница в общ размер на 4355,49 лв., формирана чрез теглене на АТМ и плащане на ПОС, като последното усвояване е на 10.02.2021 г. на сума в размер на 400 лв. Погасената главница по договора възлиза в общ размер на 1855,49 лв., като последното плащане е извършено на 12.08.2011 г. на сумата 400 лв. Останал непогасен остатък в размер на 2500 лв. за главница. Непогасената възнаградителна лихва е в размер на 3883,68 лв. за периода 19.03.2021 г. – 05.12.2024 г., наказателната лихва е в размер на 2261,79 лв. за периода 06.04.2021 г. – 05.12.2024 г., дължимата такса е в размер на 135 лв., законната лихва за периода от 05.12.2024 г. до 09.12.2024 г. е в размер на 4,73 лв.

Процесният договор е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди) и банка. Приложение намира ЗПК (Обн., ДВ, бр.

18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.), който се прилага като закон, уреждащ правоотношението към датата на възникването му, за договори за заем, сключени с потребители (арг. от чл. 9, ал. 1 ЗПК). Същият закон предвижда приложимост на правилата за неравноправни клаузи по чл. 143 чл. 148 ЗЗП (обн. ДВ, бр. 99/9.12.2005 г., в сила от 10.06.2010 г.), за които съдът следи служебно - чл. 7, ал. 3 ГПК.

В случая въз основа на заключението на вещото лице се установява, че кредитният лимит по договора е изцяло усвоен, а последното частично плащане на минимална вноска датира от 12.08.2011 г., т. е. налице са всички предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Установява се също така, че към датата на предсрочната изискуемост размерът на неплатената главница по кредитния овърдрафт е 2500 лева, какъвто е и претендираният размер. Следователно предявеният иск за установяване на вземане за главницата се явява доказан по основание и размер.

По отношение на иска за договорна /възнаградителна/ лихва, както беше посочено по-горе, нейният размер и начин на определяне е посочен изрично в т. 8 от договора е посочено изрично, че БЛПкк е в размер на 7,73%, а надбавката към него е 10,91 пункта при ПОС - трансакции и 12,71 пункта – за всички останали дебитни салда. Съгласно разясненията на вещото лице, дадени в открито съдебно заседание, в заключението са отразени сумите, както е посочена в договора лихвата. По делото няма данни за извършено 4 увеличение на договорната лихва от страна на банката. Следователно клаузата за възнаградителна лихва не се явява неравноправна, тъй като предвижда фиксиран лихвен процент и с оглед размера на този процент, не е налице противоречие със закона или добрите нрави по смисъла на чл. 26 ЗЗД и съответно предпоставка за неоснователното и прекомерно обогатяване на ищеца. Следва да се посочи, че в съдебната практика /напр. решение № 87 от 06.11.2019 г. по т. д. 848/2017 г. на ВКС, I т. о. и др., е прието, че уговорките, които определят основния предмет на договора и не са индивидуално договорени, не могат да бъдат преценени като неравноправни, ако са ясни и разбираеми - чл. 145, ал. 2 ЗЗП ; клаузата за възнаграждението на кредитодателя е съществен елемент на договора за кредит и изискването на яснота и разбираемост се счита за изпълнено, не само ако цената е посочена ясно от граматическа гледна точка, но и ако от съдържанието й може точно да бъде разбран обхватът на поетото задължението и средният потребител, относително осведомен и в разумна степен наблюдателен и съобразителен, да разбере икономическите последици от сключването на договора.