Определение № 11702 от 21.09.2026, Районен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11702 гр. Пловдив, 21.09.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20265330106015 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Г. Т. Т. и В.

Н. Т. против „Кредитна агенция България“ ООД. Отправени са следните искания към съда: 1) да прогласи недействителността на договорна ипотека, учредена с нотариалент акт № ..... том ........, рег. № ......... дело № ............., от ищците: Г. Т. – като кредитополучател по договор за ипотечен кредит с фиксиран лихвен процент от .............. сключен с ответника „Кредитна агенция България“ ООД, а В. Т. – като ипотекарен длъжник, върху съсобствения им недвижим имот – двуетажна масивна жилищна сграда, разположена в УПИ .......... по плана на с. К..........., П......., ведно с ½ ид. част от самия УПИ и ½ ид. част от всички подобрения и приращения върху него, и 2) да заличи вписаната договорна ипотека.

В исковата молба са изложени твърдения, че ипотеката била недействителна, защото в мотивите на влязлото в сила решение № .......... по гр. дело № ............по описа на ПдРС (чието съдържание е служебно известно на този състав на същия съд и за прегледност е поместено на л. 10-13 от делото), било прието, че договорът за кредит бил недействителен поради нарушение на изискванията на ЗКНИП. Отделно от това, в нотариалния акт за учредяването липсвало надлежно посочване на обезпеченото вземане, защото обезпеченото вземане на съществувало. Така също и ипотечният договор противоречал на добрите нрави и на защитата на потребителя, защото обезпеченият кредит бил признат за недействителен.

При проверката на родовата подсъдност този съд е счел, че с оглед цената на иска делото следва да се разглежда от окръжния съд като първа инстанция, поради което с определение № ........... постановено по делото, го е изпратил на ПдОС. След повдигната препирня за подсъдност от ПдОС, с определение № ............. делото е върнато за разглеждане на този съд и е 1 образувано под настоящия му номер.

С разпореждане № ........... на ищцовата страна са дадени конкретни указания за отстраняване на неяснотите в твърденията й и обосноваване на правен интерес от воденето на исковете.

Посредством постъпилата уточнителна молба от ...........ищцовата страна поддържа изложеното в исковата молба и всички заявени там искания, от които счита, че има интерес. Настоява на недействителността на договора за кредит като основен свой довод. Уточнява, че публичната продан на ипотекирания имот е приключила – „допуснатото предварително изпълнение беше приключило“.

С оглед необходимостта от преценка за допустимостта на предявените искове, която е изцяло в служебните му правомощия, съдът е изискал препис от влязлото в сила постановление за възлагане на ипотекирания недвижим имот, издадено по изп. дело ................, чийто архив е предаден на ................

Видно от съдържанието на постановлението, описаните по-горе двуетажна сграда с ½ от дворното место и от подобренията и приращенията в същото, са възложени на наддавача „Кредитна агенция България“ ООД. Отбелязано е, че постановлението е в сила от .........

При проверка за редовността на исковата молба и допустимостта на иска съдът намира следното:

Изложените от самите ищци Г. и В. Т.и фактически твърдения водят до извод за недопустимост на предявените искове. Неоспоримо е съществуването по принцип на правото както на главния длъжник, така и на ипотекарния такъв, да оспорват действителността на договора за ипотека. Упражняването на това право обаче разкрива специфики, тъй като следва да бъде съобразявано с водещия в изпълнителното производство принцип за стабилност на публичната продан на недвижим имот, уреден в чл. 496, ал. 3 от ГПК. След влизането в сила на постановлението за възлагане на ипотекирания недвижим имот (каквато е настоящата хипотеза) иск за недействителност на ипотеката от длъжниците е немислим, тъй като заобикаля императива на цитираната разпоредба и застрашава ефективността на проданта като изпълнителен способ. Ако длъжникът твърди, че ипотеката е недействителна, то той е следвало да се брани по реда на обжалването на постановлението за възлагане, което дори да е било сторено в случая, ще да е било безрезултатно, т. к. актът на съдебният изпълнител е влязъл в сила. Ни главният, ни ипотекарният длъжник имат интерес да предявявт иск за недействителност на ипотеката при наличие на окончателно приключило принудително изпълнение върху ипотекирания имот. В този смисъл е трайната и непротиворечива практика на ВКС, обективирана например в определение № 160 от 14.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 580/2012 г., II т. о., ТК; решение № 145 от 29.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 80/2019 г., I г. о., ГК, и други, като е прието изрично следното: „В разпоредбата на чл. 175, ал. 1 ЗЗД е предвидено, е с извършването на публична продан на недвижим имот всички ипотеки и вещни права върху имота, учредени след първата ипотека, се погасяват, като законът не прави разлика действителни или недействителни са 2 учредените ипотеки. С извършване на продажбата и влизане в сила на постановлението на съдебния изпълнител за възлагане, с което имотът е възложен на Т. Н. С., договорната ипотека е погасена ex lege, на основание чл. 175, ал. 1 ЗЗД. Изводът, че липсва правен интерес у ищцата от предявяване на иска за недействителност на ипотеката, следва от законовата разпоредба, която изрично предвижда погасяване на ипотеката, като последица от успешно проведената публична продан купувачът по публичната продан купува имота чист от всякакви тежести или по силата на закона или при липсата на изключението, предвидено в чл.

175, ал. 2 ЗЗД. Поради погасяване на ипотеката, съдът, сезиран със спора, не би могъл да се произнесе дали са основателни доводите на ищцата за недействителността й“. Практиката на ВКС допуска изключение от това правило само при твърдения за възлагане на имота на „привиден“, „мним“ кредитор – кредитор, който няма никакво вземане от длъжника, защото е подставен например от него с цел да запази имота. Такива твърдения в настоящия случай не са налице.

Извън горното – всички твърдения на ищеца за наличие на пороци в ипотечния договор, формално означени от него като „нарушение на чл. 170 от ЗЗД“, „противоречие с добрите нрави“ и „противоречие със защитата на потребителя“, се свързват от него и се свеждат единствено до разбирането му, че недействителността на договора за кредит, дългът по който е обезпечен с процесната ипотека, води автоматично до липса на възможност за кредитора да се удовлетвори от обезпечението, дори при съществуване на непогасено вземане за чистата стойност на кредита. От тези твърдения също не може да се извлече правен интерес от водене на иска за недействителност на ипотеката. Първо – той би минирал недопустимо публичната продан две години след провеждането й, както се изложи по-горе, и второ – никога съд не е признавал сключения между първия ищец и ответника договор за кредит от 2019 г. за недействителен със сила на пресъдено нещо: решението на ПдРС по гр. дело № 2886/2025 г. е постановено по иск на кредитора „Кредитна агенция България“ ООД по чл. 422 от ГПК за реално изпълнение против длъжника.

Установена е дължимост на чистата стойност на обезпечения кредит. След положителното решение по чл. 422 от ГПК заповедта за изпълнение е произвела изпълнителната си сила, което пък е довело до образуване на производство по принудително изпълнение и възлагане на имота на ипотекартния кредтор.

Практиката на ВКС е категорична, че положението на кредитора по недействителен съгласно ЗПК и ЗКНИП договор за кредит е идентично с това на кредитор по действителен такъв договор, комуто се дължи само главницата – в т. см. е напр. решение № 47 от 10.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 963/2025 г., I т. о., ТК. Ето защо, не може да се приеме, че при дължимост на чистата стойност, установена със сила на пресъдено нещо, кредиторът се лишава от възможността да се удовлетвори от даденото му обезпечение.

Недейсвителността по режима на ЗПК и ЗКНИП е специална и за нея се прилагат уредените в тези закони последици. Последица „лишаване от вещно обезпечение при дължима чиста стойност“ в тези нормативни актове не се 3 предвижда.

По-нататък, що се касае до предявеното пред съда нарочно искане да постанови заличаване на ипотеката - то също е недопустимо да бъде разглеждано. От една страна това е така, понеже ищецът го свързва със защитата си по иска за недействителност на ипотечния договор, която защита не може да му се предостави поради липса на абсолютна процесуална предпоставка. От друга страна, с оглед завършилата публична продан, съгласно чл. 175 от ЗЗД ипотеката е погасена и заличаването й следва да се извърши по искане на заинтересовано лице – купувача на публичната продан или бившия обезпечен кредитор, отправено до съдията по вписванията. В хипотеза като настоящата отделен иск за заличаване на ипотеката пред гражданския съд не може да се предявява – в т. см. напр. решение № 431/08.11.2011 г. по гр. дело № 1759/2010 г. на ВКС, IV г. о.

Изложеното дава основание на съда да върне исковата молба на Г. и В.

Т.и и да прекрати производството по делото като такова по недопустими искове.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба с вх. № ........ Г. Т. Т., ЕГН **********, и В. Н. Т., ЕГН **********, против „Кредитна агенция България“ ООД, ЕИК ..........., и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 6015/2026 г. по описа на ПдРС, XIII гр. състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба от страната на ищеца пред ПдОС в едноседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________ 4