Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 1869 от 12.11.2026, Административен съд - Ямбол

Съд
Административен съд - Ямбол
Дело
99/2026
Подписан
12.11.2026

Цитирани разпоредби

  • чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146, т. 3 и т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146, т. 3 и т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 5, ал. 3, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 194, ал. 2, т. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 195, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 197, ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 203, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 203, ал. 1, т. 13 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 204, т. 3, предл. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 205, ал. 5 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 206, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 206, ал. 2 и ал. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 206, ал. 2 и ал. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 207, ал. 8 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 210, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 211 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 37 · Закон за Министерството на вътрешните работи

РЕШЕНИЕ

№ 1869

Ямбол, 12.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ямбол - V състав, в съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

МИРОСЛАВА ЙОРДАНОВА-ВЕЛИКОВА

При секретар СТЕЛА ГЮМЛИЕВА като разгледа докладваното от съдия МИРОСЛАВА ЙОРДАНОВА-ВЕЛИКОВА административно дело № 20267280700099 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на Г. В. В., [ЕГН], от [населено място], ***, подадена чрез адв. В. М. от *. Жалбата е срещу Заповед № 1983к-421/05.03.2026 г. на директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР (ГДПБЗН – МВР). Със заповедта на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение като младши експерт – командир на екип в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Стралджа към РДПБЗН – Ямбол.

Жалбоподателят поддържа, че заповедта е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Доводите му са следните: Има противоречие между фактите и правното основание. В заповедта е описано престъпление по чл. 323б, ал. 3 и чл. 343б, ал. 1 от Наказателния кодекс НК), за което е образувано досъдебно производство № 21/2025 г. на ОСлО при ОП – Ямбол. Извършването на престъпление може да се установи само с влязла в сила присъда, каквато няма. Нарушен е чл. 197, ал. 3 ЗМВР. Органът е приел, че деянието съставлява няколко дисциплинарни нарушения, но не е определил отделно наказание за всяко от тях, преди да наложи едно общо. Нарушен е чл. 206, ал. 2 и ал. 4 ЗМВР. Органът не е обсъдил кадровото досие на служителя и многобройните му писмени похвали. Само е възпроизвел текста на закона, без да изложи конкретни съображения за вида на наказанието.

Жалбоподателят иска заповедта да бъде отменена и да бъде възстановен на заеманата длъжност. Претендира разноски.

Ответникът – директорът на ГДПБЗН – МВР, чрез гл. юрисконсулт Т. С., оспорва жалбата. В писмени бележки рег. № 793000-1320/13.05.2026 г. поддържа, че заповедта е издадена от компетентен орган, в установената форма и при спазване на процедурата по глава осма ЗМВР и Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г. Според него досъдебното производство е посочено само при описанието на фактите, а не и при правната квалификация. Деянието уронва престижа на службата по смисъла на ТП № 3/2007 г. на ОСС на ВАС. Критериите по чл. 206, ал. 2 ЗМВР са обсъдени, включително наградите и наказанията по кадровата справка. Служителят е бил запознат с Етичния кодекс и със забраната по т. 4 от заповед № 8121з-396/05.08.2014 г. на министъра на вътрешните работи да се управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила и извън работно време. В съдебно заседание се позовава и на кадровата справка, в която е отразено и наложено на служителя дисциплинарно наказание. Иска жалбата да бъде отхвърлена. Не е поискал разноски.

В съдебно заседание по искане на жалбоподателя са разпитани свидетелите Н. П. К. и В. Т. Т.. Искането за разпит на трети свидетел е оставено без уважение, защото е за същите обстоятелства.

Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Жалбоподателят е държавен служител в МВР от 05.05.2010 г. От 27.02.2015 г. заема длъжността младши експерт – командир на екип в РСПБЗН – Стралджа.

На 15.09.2025 г. около 14:25 ч. в [населено място], на кръстовището на [улица]и [улица], служители на РУ – Стралджа са спрели за проверка лек автомобил „***“ с рег. № [рег. номер], управляван от жалбоподателя. Пробата с техническо средство „Дрегер 7510“ е отчела 2,58 промила алкохол, а тестът с „Drugtest 5000“ – употреба на метамфетамин. Съставени са АУАН серия GA № 1061330 и № 1061331, взети са кръв и урина за изследване, а служителят е задържан за 24 часа. Образувано е досъдебно производство № 21/2025 г. на ОСлО при ОП – Ямбол. Според експертиза № 25/ТЛ-734/25.09.2025 г. на МИ – МВР концентрацията на алкохол в кръвта е 2,37 промила. Според допълнителна експертиза № 25/ТЛ-868/19.11.2025 г. наркотичните вещества са установени само в урината, но не и в кръвта. Това показва, че към момента на проверката служителят не е бил под тяхно въздействие.

Със заповед № 1983к-2162/09.10.2025 г. директорът на ГДПБЗН – МВР е образувал дисциплинарно производство. На 23.10.2025 г. жалбоподателят е запознат със заповедта и с правата си по чл. 205, ал. 5 и чл. 207, ал. 8 ЗМВР. Даден му е срок до 07.11.2025 г. за писмени обяснения, но той не е представил такива. Дисциплинарно разследващият орган (ДРО) е събрал писмени сведения от служителите на РСПБЗН – Стралджа и от полицейските служители, извършили проверката. С разрешение на прокуратурата е получил и копия от експертизите по досъдебното производство. Изготвил е обобщена справка рег. № 818р-165/13.01.2026 г., с която жалбоподателят се е запознал на 16.01.2026 г. без възражения. След това е изготвил и становище рег. № 818р-232/22.01.2026 г. С покана рег. № 1983р-1922/29.01.2026 г., връчена на 03.02.2026 г., дисциплинарно наказващият орган (ДНО) е дал на жалбоподателя 48 часа за обяснения по чл. 206, ал. 1 ЗМВР. Жалбоподателят не е представил обяснения.

Със Заповед № 1983к-421/05.03.2026 г. ДНО е приел, че жалбоподателят е управлявал тази кола с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила, в нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Квалифицирал е деянието като дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР – неспазване на т. 15, 19, 20 и 28 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. На основание чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР (деяния, несъвместими с етичните правила, уронващи престижа на службата) е наложил наказание „уволнение“. В заповедта са обсъдени критериите по чл. 206, ал. 2 ЗМВР, включително кадрова справка рег. № 818р-40/06.01.2026 г. и писмените похвали на служителя от 2015 г., 2017 г. и 2020 г.

Свидетелите К. и Т., колеги на жалбоподателя, са дали положителна оценка за него. Според тях той е добър и отговорен пожарникар и командир, който не се е отклонявал от задълженията си. И двамата се сещат, че през 2025 г. е ставало дума да бъде награден, но свидетелят Т. не е сигурен в това. Нито един от двамата не знае какво се е случило на 15.09.2025 г. Съдът кредитира показанията им, но те се отнасят само до цялостното поведение на служителя и не опровергават установеното деяние.

При така установените факти съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена по пощата на 12.03.2026 г., седем дни след издаването на заповедта. Това е в 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 АПК, който и да е денят на връчването. Жалбата е от адресата на акта, срещу акт, който подлежи на обжалване на осн.чл. 211 ЗМВР, и държавната такса е внесена. Жалбата е допустима. Разгледана по същество и след проверка на акта на всички основания по чл. 146 АПК и чл. 168, ал. 1 АПК, тя е неоснователна.

Заповедта е издадена от директора на ГДПБЗН – МВР. Според чл. 204, т. 3, предл. 1 ЗМВР ръководителите на структурите по чл. 37 ЗМВР налагат всички наказания на служителите на младши изпълнителски длъжности. Такава е длъжността на жалбоподателя според Класификатора на длъжностите в МВР, утвърден със заповед № 8121з-140/24.01.2017 г. на министъра на вътрешните работи. Затова директорът на ГДПБЗН – МВР е компетентен да наложи и наказанието „уволнение“. Заповедта е в писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 210, ал. 1 ЗМВР. В нея са описани деянието, времето и мястото на извършването му, доказателствата, нарушените правила и правното основание за наказанието.

Спазени са правата на служителя в дисциплинарното производство. Той е запознат със заповедта за образуване и с обобщената справка. Два пъти му е дадена възможност да даде обяснения, включително пред ДНО по чл. 206, ал. 1 ЗМВР. Той не се е възползвал от тази възможност. Спазени са и сроковете по чл. 195, ал. 2 ЗМВР. Двугодишният срок от извършването не е изтекъл. Двумесечният срок тече от откриването на нарушението от ДНО, тоест от деня, в който материалите от разследването са постъпили при него – 26.01.2026 г. Заповедта е издадена на 05.03.2026 г., преди да е изтекъл и този срок.

Неоснователен е доводът, че заповедта се основава на недоказано престъпление. Обстоятелствата по досъдебното производство са посочени в заповедта само като част от фактите. ДНО не е приел, че е извършено престъпление, и не е наложил наказанието на това основание. Установил е дисциплинарно нарушение – неспазване на Етичния кодекс чрез управление на кола с алкохол в кръвта над 0,5 промила. Това нарушение попада под чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. За него не се изисква присъда. Според Тълкувателно постановление № 3/07.06.2007 г. по т. д. № 4/2007 г. на ОСС на ВАС едно и също деяние може да е едновременно престъпление или административно нарушение и основание за дисциплинарна отговорност. Важно е деянието да е от естество, което уронва престижа на службата. Дисциплинарната отговорност е самостоятелна и не зависи от изхода на наказателното производство. Презумпцията за невинност се отнася до наказателната отговорност и не е пречка за налагане на дисциплинарно наказание за същото поведение.

Фактът, че жалбоподателят е управлявал автомобил с концентрация на алкохол в кръвта 2,37 промила, е установен с експертиза на МИ – МВР. Той се потвърждава от теста с техническо средство и от сведенията на полицейските служители. Жалбоподателят не го оспорва нито в дисциплинарното, нито в съдебното производство. Такова поведение нарушава т. 28, буква „б“ от Етичния кодекс. Тази точка задължава служителя и извън работно време да не управлява кола с концентрация на алкохол над 0,5 промила. Същата забрана е въведена и с т. 4 от заповед № 8121з-396/05.08.2014 г. на министъра на вътрешните работи. Нарушени са и правилата служителят да съобразява законността на действията си, да пази доброто име на институцията и да дава личен пример. Според т. 11 от Етичния кодекс правилата се прилагат и за поведението в извънработно време. Жалбоподателят е запознат с Етичния кодекс и с измененията му, което е удостоверено с протоколи, последният от 16.09.2024 г. Деянието е извършено на публично място, в града, в който служителят работи, и е станало известно на служители от различни структури на МВР и на медицински персонал. То уронва престижа на службата по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Особено тежко е, че е извършено от служител, чиято функция е да опазва живота и безопасността на гражданите.

Разпоредба на чл. 197, ал. 3 ЗМВР се прилага, когато служителят е извършил две или повече дисциплинарни нарушения. В случая има едно деяние – управление на кола с алкохол в кръвта на 15.09.2025 г. То е квалифицирано като едно дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР. Няколкото точки от Етичния кодекс са посочени за това едно нарушение. Те не са отделни нарушения, за които да се определят отделни наказания. Заповедта не е приела и че е налице совкупност от нарушения. Употребата на наркотични вещества не е вменена на жалбоподателя като отделно нарушение.

За нарушенията по чл. 203, ал. 1 ЗМВР законът предвижда единствено наказанието „уволнение“. Когато деянието съответства на някоя от точките на тази разпоредба, ДНО не избира вида на наказанието. Критериите по чл. 206, ал. 2 ЗМВР служат за преценка дали деянието е толкова сериозно, че да уронва престижа на службата. Ако това е така, положителните характеристики на служителя не могат да доведат до по-леко наказание. Въпреки това ДНО е обсъдил всички критерии по чл. 206, ал. 2 ЗМВР – тежестта на нарушението, последиците, обстоятелствата, формата на вината и цялостното поведение. Противно на твърденото в жалбата, заповедта изрично отчита кадровата справка и писмените похвали от 2015 г., 2017 г. и 2020 г. Органът е преценил, че добрите характеристики и наградите на служителя не могат да оправдаят по-леко наказание, защото тежестта на нарушението е по-голяма. Показанията на свидетелите за добрите професионални качества на жалбоподателя и за евентуално предстоящо награждаване не променят този извод. Те се отнасят до изпълнението на служебните задължения, а не до тежестта на конкретното деяние. Жалбоподателят е могъл да ги изтъкне в дисциплинарното производство, но не е дал обяснения. Наказанието „уволнение“ е съответно на тежестта на нарушението.