Решение № 612 от 28.04.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 612 гр. Плевен, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря Валя Х. Стоянова като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20254430105901 по описа за 2025 година

Пред ПлРС е депозирана искова молба от М. Д. Д., ЕГН **********, от гр.П***** бл.2 вх.Г ап.69, чрез адв.Г.Ч. от САК, против „И.А.М“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.******************* №28, ет.2, и „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.******************* №28, ет.2. със седалище и адрес на управление гр.******************* №28, ет.2. Предявени са следните искове: 1) за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит №***/09,09,2024 г., сключен с първия ответник; 2) за прогласяване на нищожност на договор за предоставена гаранция №***/09,09,2024 г., сключен с втория ответник. Ищцата твърди, че между нея и първия ответник е сключен Договор за паричен заем №***/09.09.2024 г. за сумата от 4400,00 лева; срок на кредита – 18 месеца, размер на всяка вноска от 515,00 лева; общ размер на всички плащания – 9270,00 лева. Твърди се, че в договора е посочено, че задължението по договора следва да бъде обезпечено в срок от три дни с едно от следните обезпечения - две физически лица, поръчители, които да отговарят на определени условия, банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество-поръчител. Ищцата излага доводи, че е сключила с втория ответник „Ф.Б.“ ЕООД – посочено от заемодателя лице, договор за предоставяне на гаранция №***/09.09.2024 г., по силата на който, „Ф.Б.“ ЕООД е поел задължение да обезпечи пред заемодателя задълженията на ищцата-заемател, по договора за заем. Твърди се, че договорът за кредит и договорът за предоставяне на гаранция са нищожни. Твърди се, че ответниците представляват финансови институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, а съобразно предмета им на дейност извършват дейност като финансови институции, изразяваща се в отпускане на заеми със средства, които не са набирани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Сочи се, че седалището и на двете 1 дружества е на един и същ адрес. Твърди се, че в случая е нарушена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, във връзка с невключването на възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция в ГПР при изчисляването му във всеки един от процесните договори. Сочи, че е посочен ГПР, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран същия. Излага, че ако към посочения в договора разход за договорна лихва се прибавят и скритите разходи – допълнителната сума за възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, то общият размер на ГПР значително ще надхвърли максимално допустимият размер по чл.19, ал.4 от ЗПК, което накърнява добрите нрави. Сочи се, че възнаграждението в полза на гаранта е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. Сочи се, че плащането на възнаграждението за гаранция не е отразено като разход при формирането на оповестения ГПР, въпреки че е включен в общия дълг и месечните вноски. В становище, депозирано на 30,03,2026 г., проц.представител на ищцата моли съда да уважи първоначалните искове, да отхвърли насрещния иск, като претендира разноски, и възразява срещу присъждането на разноски на ищеца по насрещния иск. Въпреки направеното искане и дадения му от съда срок, проц.представител на ищцата не депозира писмени бележки.

В срока по чл.131 от ГПК отв. „И.А.М“ АД депозира писмен отговор, в който сочи, че исковете са допустими, но неоснователни. Възразява се срещу искането за допускане на СИЕ. Предявява насрещен иск за сумата от 3680,73 лева неизплатена главница по процесния договор за кредит, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, и 1116,07 лева, неизплатена възнаградителна лихва за периода 09,02,2025 г. – 06,11,2025 г., и при условията на евентуалност – за сумата от 2960,00 лева, представляваща остатък от неизплатената главница по процесния договор, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска. Претендират се разноски. Със заявление от 11,03,2026 г. представя доказателства.

Ответникът „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК*****, чрез ***.М.З, депозира отговор на искова молба в срока по чл. 131 ГПК, с който изразява становище за недопустимост на установителният иск, респ. за неоснователност на предявените искове. Сочи се, че процесуалното поведение на ищеца представлява злоупотреба с право и съзнателен опит за обогатяване. Претендират се разноски. Със заявление от 11,03,2026 г. представя доказателства.

Ответникът по насрещния иск депозира отговор по НИ, в който сочи, че насрещната претенция е недопустима, алтернативно неоснователна. Отново се развиват съображения за нищожност на договора за кредит, идентични с изложените в ИМ. Прави се възражение за прекомерност на претендираното ***.възнаграждение.

В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С договор за паричен заем №***/09,09,2024 г. /копие от който се намира на л.64 и сл. от 2 делото, представен от първия ответник/, сключен между страните, на ищцата е предоставен кредит в размер на 4400,00 лева, при следните условия: срок за връщане - 18 месечни вноски, всяка по 352,30 лева, при фиксиран ГЛП - 50% и ГПР – 63,37%, или общ размер на плащанията от 6341,40 лева. Съгласно чл.4 от договора заемателят се е задължил в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1.две физически лица - поръчители, които следва да отговорят на определени изисквания; 2.банкова гаранция с бенефициер заемодателя или 3.одобрено от заемодателя дружество- гарант, което предоставя гаранционни сделки. Не се спори между страните и се установява от приложения по делото Договор за предоставяне на гаранция №***/09,09,2024 г. /на л.70 и сл., представен от втория ответник/, че на същата дата между ищцата М. Д. Д. и „Ф.Б.“ ЕООД бил сключен договор за предоставяне на гаранция, по силата на който гарантът се задължил да издаде гаранция за плащане /за изпълнение на парични задължения/ в полза на „И.А.М.“ АД с цел гарантиране изпълнението на всички задължения на потребителя по сключения договор за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за паричен заем, срещу възнаграждение в размер и при условия, отразени в договора – 2928,60 лева, платимо на вноски в размер на по 162,70 лева.

В отговора на ИМ, отв. „И.А.М.“ АД признава, че сумата по Договора за предоставяне на гаранция не е включена при формиране на ГПР. В справка, приложена на 11,03,2026 г. от отв. „И.А.М.“ АД, е посочено, че по договора за заем от ищцата е платена сума в размер на 1409,20 лева.

От заключението на ВЛ по изготвената СИЕ се установява, по процесните договор за заем и договор за гаранция от ищцата е внесена сума в общ размер на 2090,00 лева, с които са погасени 719,27 лева главница, 689,93 лева лихва, 650,80 лева възнаграждение за предоставяне на гаранция и 30,00 лева разходи за събиране на просрочени задължения. ВЛ е изчислило, че при включване в ГПР и на възнаграждението за предоставяне на гаранция, същият ще възлезе на 219,46%. ВЛ посочва, че по договора за заем са заплатени 1409,20 лева, с които са погасени 719,27 лева главница, 689,93 лева лихва, а незаплатения остатък по договора за заем е в размер на 3680,73 лева главница и 1251,47 лева лихва за периода 09,02,2025 г. – 06,03,2026 г.

При така установените безспорни обстоятелства се налагат следните правни изводи:

Сключеният между ищцата М. Д. и „И.А.М.“АД гр.С договор е потребителски, поради което намира своята регламентация в ЗПК. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл.9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Поради това преценката относно действителността на процесните договор за 3 паричен заем и договор за предоставяне на гаранция следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който са сключени договорите. По силата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за паричен заем е посочен процент на ГПР 63,37%, тоест формално е изпълнено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, като този размер не надвишава максималния по чл.19, ал.4 от ЗПК. Посоченият размер обаче, не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно: възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, сключен от потребителя с „Ф.Б.“ ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПК. По силата на §1, т.1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия“.

Възнаграждението в полза на гаранта е разход, свързан с предмета на договора за паричен заем, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. От данните по делото се установява, че „И.А.М.“ АД е едноличен собственик на капитала на „Ф.Б.“ ЕООД, като двете дружества са с един адрес на управление. Същевременно съгласно чл.3, ал.3 от Договора за предоставяне на гаранция /л.70/ „И.А.М.“ АД е овластено да приема вместо гаранта възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на гаранта е известен на заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. В конкретния случай договорът за предоставяне на гаранция има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции. Въпреки, че всеки един от представените договори - този за заем и този за предоставяне на поръчителство формално представляват самостоятелни договори, същите следва да се разглеждат като едно цяло. С оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на гаранта за 4 обезпечаване вземанията на „И.А.М.“ АД по процесния договор за паричен заем отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по заема. Реалният ГПР, при вариант на изчисление, при който в ГПР се включат и разходите за възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, надвишава значително нормативно установения, като възлиза в размер на 219,46%. При това положение съдът счита, че макар формално процесният договор за паричен заем да покрива изискуемите реквизити по чл.11, ал.1 от ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т.10 - годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл.22 от ЗПК. В този смисъл, като не е оповестил действителния ГПР в договора за паричен заем, заемодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за заем на основание чл.22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл.11, т.10 и т.11 от ЗПК. Поради това съдът приема, че предявеният иск за обявяване на недействителността на договор за паричен заем №***/09,09,2024 г. е основателен и следва да бъде уважен.