Решение № 4208 от 26.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4208 гр. София, 26.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Георги Стоев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20211100512648 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20172471 от 16.08.2021 г. по гр.д. № 14512/2020 г.

Софийски районен съд, 49 състав отхвърлил предявения от „Д.Л.Г.“ ЕООД, ЕИК ****, срещу „Д.С.“ ЕООД, ЕИК ****, иск при квалификацията на чл.

422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 440 лева - възнаграждение по договор за транспорт № 2674/30.04.2018 г. от Гърция, Драма, до България, Димитровград, ул. ****.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „Д.Л.Г.“ ЕООД, който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – нарушение на материалния закон и необоснованост. Неправилно първоинстанционният съд приел, че ответното дружество не е пасивно легитимирано по иска. От събраните по делото доказателства се установило, а и този факт не бил оспорен от ответника, че между страните е бил сключен валиден договор за транспорт № 2674/30.04.2018 г. След като третото за спора лице „Н.Ж.“ ООД не е страна по договора и не е задължено да прави плащания към ищеца, нямало основание да бъде страна по спора. Лишено от правна логика било 1 съждението на съда, че с плащането на сумата по фактурата от „Н.Ж.“ ООД същото е направило извънсъдебно признание за задължението си по нея. Това дружество не можело да прави каквито и да било признания на процесното задължение, тъй като нямало такова към ищеца. Дори на негово име да била издадена фактурата, нямало никакво правно основание да се счита, че то е пасивно легитимирано по иска, тъй като нямало облигационно правоотношение между ищеца и това лице. Следвало да се вземе предвид и че фактурата е преиздадена на името на „Н.Ж.“ ООД по молба на ответното дружество, тъй като последните две лица по вътрешни уговорки и без участието на ищеца решили плащането на сумата по фактурата да се извърши от „Н.Ж.“ ООД, което не променяло изпълнението на задължението на страните по договора, нито се заменяли страните по него. Тъй като действително сумата по фактурата била платена от третото лице, въззивникът считал, че ответникът следва да понесе поне разноските за заповедното и исковото производство, като заявлението по чл. 410 ГПК било подадено на 10.05.2018 г. Поради това моли съда да отмени атакуваното решение и вместо това постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира разноските по делото, като за тези във въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК.

Въззиваемата страна „Д.С.“ ЕООД не е депозирала отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК. С молба от 05.06.2023 г. оспорва жалбата и моли съда да потвърди атакуваното решение като правилно. Не претендира разноски.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

С оглед фактическите твърдения в исковата молба, съдът е сезиран с предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно основание чл. 372 ТЗ за сумата 1 440 лв., представляваща неплатено превозно 2 възнаграждение по заявка-договор за транспорт № 2674/30.04.2018 г. по релация от Гърция, Драма, до България, гр. Димитровград, с адрес на разтоварване ул. ****, за което била издадена фактура № 0000000657/30.04.2018 г., със срок за плащане след натоварване, но преди разтоварването на стоката на 01.05.2018 г. Претендирана е и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 10.05.2018 г. до окончателното плащане. За вземането е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.06.2018 г. по ч.гр.д. № 29464/2018 г. на СРС, 49 състав.

Атакуваното решение е валидно и допустимо. Макар да е дал по-обща правна квалификация на предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск – по чл.

79, ал. 1 ЗЗД вместо по чл. 372 ТЗ, съдът е разгледал правопораждащите спорното право факти. С оглед оплакванията в жалбата, въззивният съд намира решението за правилно като краен резултат по следните съображения:

По делото не е било спорно и се установява, че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за международен превоз на стоки № 2674/30.04.2018 по релация от Гърция, Драма, до България, гр. Димитровград, с адрес на разтоварване ул. ****, със срок за доставка 01.05.2018 г. Уговорено е навло в размер на 1 200 лв. без ДДС, или 1 440 лв. с ДДС. Срокът за плащане е след натоварване, но преди разтоварването на стоката.

Видно от заявка за автомобилен транспорт № 2674/30.04.2018 г., ищецът е извършил превоза с участието на друг превозвач.

От приетата и неоспорена електронна кореспонденция между страните се установява, че фактура № 0000000657/30.04.2018 г., с посочено основание „разходи за организиране на транспорт от Гърция до България, дата на товарене 30.04.2018 г., по заявка № 2674“, е изпратена на ответното дружество на 02.05.2018 г., като е поискано потвърждаване, че преиздаването на тази фактура към друг контрагент („Н.Ж.“ ООД), е по молба на „Д.С.“ ЕООД. Водени са разговори във връзка с нанесени имуществени вреди от водача на камиона, доставил стоките.

Приета по делото е и фактура № 0000000657/30.04.2018 г., с издател „Д.Л.Г.“ ЕООД и с получател „Н.Ж.“ ООД, с основание „разходи за организиране на транспорт от Гърция до България, дата на товарене 3

30.04.2018 г., по заявка № 2674“, с посочен невъзможен падеж – 01.04.2018 г.

Видно от приетото и неоспорено извлечение от банкова сметка на „Н.Ж.“ ООД, на 16.05.2018 г. това дружество е наредило плащане на сумата по фактура № 0000000657/30.04.2018 г. по сметка на ищцовото дружество.

Видно от електронната кореспонденция между страните, на 17.05.2018 г. управителят на ищцовото дружество е потвърдил получаването на сумата по фактурата.

С оглед така установеното, въззивният съд споделя извода на СРС, че ответникът не е материалноправно легитимиран да отговаря по иска. От събраните по делото доказателства се установява, че е налице заместване в дълг по смисъла на чл. 102 ЗЗД – налице е неформално съглашение между стария длъжник по договора за превоз и трето лице - „Н.Ж.“ ООД, което се е съгласило да замести първия в дълга му. С преиздаването на фактурата на името на третото лице кредиторът е дал изричното си съгласие (одобрение на договора между стария и новия длъжник), при което съгласно чл. 102, ал. 1, изр. 2 ЗЗД старият длъжник се освобождава от отговорност към кредитора, а отговорен за дълга е новият длъжник – „Н.Ж.“ ООД. На 16.05.2018 г. това лице е наредило плащане на сумата по фактурата, получаването на която е потвърдено от ищеца на 17.05.2018 г.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният срещу „Д.С.“ ЕООД иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне. Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, атакуваното решение следва да бъде потвърдено. След като ответникът не е пасивно материалноправно легитимиран по иска, същият не дължи на ищеца и сторените разноски в заповедното и в исковото производство.

При този изход, разноски за настоящата инстанция на въззивника не се следват, а от въззиваемия не се претендират, поради което разноски не се присъждат.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20172471 от 16.08.2021 г., постановено по гр.д. № 14512/2020 г. на Софийски районен съд, 49 състав.

4

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5