Решение № 69 от 18.10.2021, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Ямбол, 18.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Калина Г. Пейчева

Анита Хр. Велева при участието на секретаря П.Г.У. като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно гражданско дело № 20212300500202 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Хидравлични елементи и системи /ХЕС/" АД с ЕИК 838168266, подадена чрез пълномощниците адв.М.П. и адв.И.С. против Решение №260212/29.04.2021 г., постановено по гр.дело №10/2021г. на ЯРС.

С посоченото решение ЯРС е ПРИЗНАЛ на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ уволнението на А.С.П., ЕГН ********** от гр.*, извършено на основание чл.190, ал.1, т.3 КТ и чл.187, т.1, вр. чл.330, ал.2, т.6 от КТ, поради дисциплинарно уволнение, извършено със Заповед №96/26.11.2020 г. на прокуриста на „Хидравлични елементи и системи/ХЕС/" АД, за незаконно и отменил заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение;

ВЪЗСТАНОВИЛ на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ А.С.П. на заеманата от него до уволнението му длъжност „помощник-технолог" в Дирекция: производство-Д4, направление: Операт УПРПроиз-К20, сектор: АБХИз- Е20А в „Хидравлични елементи и системи/ХЕС/" АД; ОСЪДИЛ на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Хидравлични елементи и системи /ХЕС/" АД да заплати А.С.П. сумата от 650,00 лв. - разноски; ОСЪДИЛ на основание чл.78, ал.6 от ГПК "Хидравлични елементи и системи /ХЕС/" АД да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Ямбол държавна такса върху уважените искове в размер на 100,00 лв.

С въззивната жалба решението на ЯРС се атакува изцяло с твърдения, че е незаконосъобразно, необосновано, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и съдебната практика. Сочи се, че съдът правилно е установил, че ищеца е с 30% трайно намалена работоспособност, с водеща диагноза - последици от 1 мозъчен инфаркт, с оглед на което работодателя е изискал мнението на ТЕЛК, които са дали такова, че съгласно чл.333, ал.1, т.2 от КТ ищеца подлежал на защита от съкращение, като евентуалното му уволнение нямало да се отрази неблагоприятно върху здравословното му състояние. Според въззивника, с оглед мнението на ТЕЛК, съдебният състав неправилно е приел, че заболяването на ищеца - състояние след исхимичен мозъчен инсулт е сред болестите, при които работниците и служителите, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.ЗЗЗ, ал.1 от КТ. Сочи още, че неправилно съда е приел, че в закрилата по чл.333, ал.1 КТ се включва задължение на работодателя да изпрати мнението на ТЕЛК до Инспекцията по труда с цел изискване на предварително разрешение за уволнението на ищеца. Въззивникът твърди, че видно от представените доказателства, ищецът е декларирал, че страда от заболявания, посочени в Наредба №5 на МНЗ, поради което се ползва от закрилата на чл.333 от КТ, като представил на работодателя две ЕР на ТЕЛК, в които обаче нямало посочено заболяване, което да е включено в списъка на заболяванията по Наредба №5. Излагат се и съображения, въз основа на които се твърди, че ищецът се ползва от предварителната закрила на чл.333, ал.1 КТ, на основание настъпило трудоустрояване, по т.2 от тази разпоредба, а не по т.3, както неправилно приема съдът. Сочи още, че за приложението на закрилата е било необходимо към момента на връчване на заповедта работникът или служителят действително да е страдал от посоченото в чл.1 от Наредба №5 от 1987 г. заболяване, като в случай на съмнение относно наличието на такова, в тежест на работника или служителя е да установи безспорно, че е страдал от това заболяване към момента на връчване на заповедта и в случай, че това не се установи, то тогава не е необходимо работодателят да иска предварително разрешение от инспекцията по труда и уволнението е законосъобразно. Въз основа на описаните и другите подробни съображения в жалбата, обосноваващи изложената теза, въззивника претендира за отмяна на атакуваното решение изцяло и съответно отхвърляне на предявените искове. Заявена е претенция за присъждане на разноски за двете инстанции.

По описаната въззивна жалба е постъпил писмен отговор от А.С.П., чрез адвокат Д.С. от АК Ямбол, с който е оспорена основателността й. Изложени са подробни съображения, въз основа на които е направен извод за законосъобразност и правилност на атакуваното решение. Посочено е, че в нарушение на процесуалните правила, за първи път във въззивната жалба се прави възражение за невалидност на трудоустрояването на въззиваемия и неприложимост на закрилата по чл.333 КТ. Иска се оставяне на жалбата без уважение като неоснователна. Заявена е претенция за присъждане на разноски за въззивната инстанция.

В о.с.з. въззивника „Хидравлични елементи и системи /ХЕС/" АД се представлява от пълномощниците адв.М.П. и адв.И.С., които искат отмяна на атакуваното решение по съображенията, изложени във въззивната жалба. Претендират и присъждане на разноски за двете инстанции. Въпреки поисканата и предоставена от съда възможност за представяне на писмена защита, такава по делото не е депозирана.

В о.с.з. въззиваемия А.С.П. не се явява, но чрез процесуалния си представител адв.Д.С., който иска потвърждаване на атакуваното решение и поддържа съображенията, изложени в отговора на въззивната жалба. Въпреки поисканата и предоставена от съда възможност за представяне на писмена защита, такава по делото не е депозирана.

След преценка на доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, че ищеца е работил по трудов договор в ответното 2 дружество, като към момента на уволнението му изпълнявал длъжността „помощник технолог". Не е спорно също така, че със Заповед №96/26.11.2020 г., на посочено в същата основание чл.190, ал.1, т.3 КТ и чл.187, т.1 КТ, вр. чл.330, ал.2, т.6 КТ, чл.189, чл.193, ал.1 и 3 КТ и чл.194 КТ, на ищеца е наложено дисциплинарно наказание - дисциплинарно уволнение. В обстоятелствената част на заповедта са изложени фактическите обстоятелства, относно извършените дисциплинарни нарушения, като за периода 02.09.2020 г. - 30.09.2020 г. са описани пет нарушения на ищеца, свързани с възложени му в писмен вид задачи, които същия отказвал да приеме и съответно - да изпълни. Посочено е още, че на ищеца били налагани и много други наказания, свързани с нарушение на трудовата дисциплина, извън посочените в заповедта, което сочело на системност в поведението на работника, свързано с арогантност към прекия ръководител и към безотговорност за поставените задачи и цели и липса на промяна в поведението на ищеца, което мотивирало ръководството на предприятието да наложи най-тежката дисциплинарна санкция: дисциплинарно уволнение.

Заповедта е надлежно връчена на ищеца на 26.11.2020 г.

Установено е по делото, че след докладна записка, вх.№585/08.10.2020 г. и във връзка с описани в същата дисциплинарни нарушения на ищеца, същия с нарочна покана, изх.№181/13.10.2020 г., връчена му на същата дата, бил поканен и съответно изслушан на 14.10.2020 г., като дал обяснения по всички нарушения, описани в пет точки в поканата.

Не е спорно между страните, а и в самата заповед за дисциплинарно уволнение е отразено, че ищеца има издадено Експертно решение от 23.11.2017 г. с оценка на работоспособност 50% и срок до 01.11.2018 г., а на 02.11.2018 г. му било издадено Експертно решение №3540 с оценка на работоспособността 30% за срок до 01.11.2020 г., което било обжалвано от ищеца пред НЕЛК и съответно потвърдено с ЕР №0574 от 15.04.2019 г., с оглед на което ищеца е трудоустроен. И в двете ЕР посочената водеща диагноза е "последици от мозъчен инфаркт"; общо заболяване: "състояние след ИМИ в БДСМА - м.12.16 г. с остатъчна латентна хемипареза в ляво. Арт.хипертония III ст., сърдечна и мозъчна форма. Персистиращо предсърдно мъждене - състояние извън пристъп." Във връзка с качеството на ищеца на лице ползващо закрилата на чл.333 КТ, по делото е представено писмо, изх.№20074666/28.10.2020 г. на Д"ИТ"-Ямбол, видно от което последната, на осн. чл.333, ал.1, т.2 КТ дала предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на осн. чл.330, ал.2, т.6 КТ. Поискано е и мнение от ТЕЛК-Ямбол относно прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, като по делото са представени две експертни решения - ЕР №3534 от 09.11.2020 г. и ЕР №3695 от 20.11.2020 г. (за извършено по молба на работодателя тълкуване на предходното ЕР), видно от съдържанието на които ТЕЛК изразила становище, че евентуалното уволнение няма да се отрази неблагоприятно върху здравословното състояние на лицето.

В декларация, вх.№693/25.11.2020 г., ищеца декларирал, че е трудоустроен, както и че страда от заболяване, посочено в Наредба №5/87 г. на МНЗ и се ползва от закрилата на чл.333 КТ. В декларацията са описани и съответно приложени ЕР №3534/09.11.2020 г. и ЕР №3695/20.11.2020 г. на ТЕЛК-Ямбол.

По делото са събрани гласни и доказателства. В показанията си св.В.И. заявява, че в ответното дружество ищеца работил като технолог, а свидетеля - като оператор и нямал пряко наблюдение върху неговата работа. Когато имало задача я казвал на прекия си ръководител или на ищеца, като по принцип задачите се поставяли в писмена или устна форма, като зависело от тяхната сложност. Ищеца бил наказван от ръководителя, когато нещо не било изпълнено. Свидетелства за възникнал на 03.09.2020 г. проблем, като такива 3 имало постоянно - деформация на детайла или усукване от прибора. Обадил се на прекия си ръководител М.Н., който дошъл заедно с ищеца, поговорили, нещо се скарали и ищеца просто си тръгнал, а проблема не бил оправен. Според процедурата в „ХЕС", при проблем се обръщали към прекия си ръководител и технолога, а за решаването на проблема трябвало да си говорят технолога и инженерите. Св.Р.Р. заявява, че работи в „ХЕС", като машинен оператор и познава ищеца А.П., който работел като помощник-технолог, били в един цех.

Свидетелства за конфликт и кавги между А.П. и прекия му ръководител М.Н., виждал ги двамата да се карат, като това се случвало при проблеми, свързани с работата и пряко с поставянето на задачите от прекия ръководител към технолога и оператора. Сочи, че отношението на А.П. към прекия му ръководител било меко казано недоброжелателно, а поскоро арогатно поведение, с обидни квалификации и това имал предвид, като казал, че ги е виждал да се карат. Бил свидетел как прекия ръководител поставя задача, а А.П. започвал да го обижда и тръгвал в някаква посока без обяснения. Това наложило задачите към А.П. да се пишат на печатни бланки, т.к. отричал да са му поставяни такива задачи, като задачите му били връчвани на печатна бланка срещу подпис с двама свидетели. Свидетеля, включително и негови колеги оператори били свидетели по този начин да се възлагат задачите на ищеца, както и били свидетели на късането и хвърлянето на тези листи, на които били написани конкретните задачи за изпълнение, което се случвало почти ежедневно - почти и същи сцени с неуважение, нагрубявания, обидни думи, арогантно поведение, незачитане на взаимоотношенията между работник и пряк ръководител, което било неприемливо и ненормално, т.к. нагнетявало обстановката и пречело на работния процес. Сочи още, че А.П. бил наказван многократно, като той сам се хвалел, че бил рекордьор по наказания в предприятието. Свидетелства, че практиката с писмено поставяне на задачите се ползвала само за А.П., т.к. той отричал всяка една задача, която му била поставяна. Иначе практиката била, че когато прекия ръководител ти постави задача, ти я изпълняваш.

При така установената фактическа обстановка, ЯРС уважил предявените искове, приемайки процесното уволнение за незаконно, поради неспазена от работодателя процедура по преодоляване на предварителната закрила от уволнение по чл.333, ал.1 КТ, от която се ползвал ищеца

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивника е легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество въззивната жалба е неоснователна.