Решение № 606 от 15.05.2019, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ / 05.2019г., гр.Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ състав в открито съдебно заседание, проведено на 24 април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Ирена ПЕТКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

Наталия НЕДЕЛЧЕВА

Никола

ДОЙЧЕВ – мл.с. при секретаря Галина СЛАВОВА, като разгледа докладваното от съдия Наталия НЕДЕЛЧЕВА, в. гр. дело №412/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК, образувано е по въззивна жалба на К.С.Г. срещу решение №354/19.12.2018г., постановено по гр.дело №244/18г. по описа на ПРС, с което е отхвърлен искът ѝ за установяване на вземането ѝ против Д.В.Д., ЕГН:********** за сумата от 1133,00 лв. – платена по договор за поръчителство за периода 04.2017г.- 01.2018г., платими ведно със законната лихва считано от м. април 2017г. до окончателното изплащане на сумата. Според жалбоподателката, решението по смисъла си е абсурдно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон, и моралните правила и норми. Твърди, че първ. съд в мотивите си е обсъждал договор за заем, който не е предмет на спор по делото и какъвто не е бил сключван между страните. Счита за абсурден мотивът за отхвърляне на иска поради липсата на доказателства за предаване на парите от ищцата на ответника, тъй като този факт не е предмет на доказване, а за предаването на сумата от взаимоспомагателна каса ВИК на Д.Д. е налице писмен документ. Твърди, че съдът е изместил предмета на спора от иска, който е предявен, а именно по чл. 143, ал.1 ГПК в такъв по чл. 240, ал.1 ЗЗД, какъвто не е бил предявен. Според жалбоподателката решението е объркано, противоречи само на себе си, с нормата на чл. 143, ал.1 ЗЗД, с предмета на делото, като е абсурдно и необосновано. Моли да бъде отменено, а на негово място да бъде постановено друго, с което предявеният от нея иск да бъде уважен като основателен и доказан, както и да ѝ бъдат присъдени направените пред двете инстанции съдебно-деловодни разноски. В о.с.з. процесуалният представител на жалбоподателката развива съображения, че първ. решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по иск, който не е бил заявен. Възприел е фактическа обстановка, за която в хода на цялото дело доказателства не са били събирани. Съдът е обсъждал в решението си обикновен договор за заем, а предявеният от ищцата иск и представените доказателства са във връзка с иск по 143 ЗЗД, тъй като тя е изплатила задължението на ответника. Предвид изложеното се моли решението да бъде отменено като недопустимо.

Въззиваемата страна не е изразила становище по жалбата нито чрез писмен отговор, нито в о.с.з.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, и предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството e oбразувано по искова молба на К.С.Г. срещу Д.В.Д. за осъждане на последния да ѝ заплати сумата от 1133 лв., представляващи платени от нея вместо ответника 10 вноски /всяка на стойност 103 лв./ по договор за поръчителство за периода

04.2017-01.2018г., ведно със законната лихва от 04.2017г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1000лв. за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на преживения стрес, безсъние и уплаха за бъдещето.

Доколкото в заглавната част на исковата молба е бил посочен чл. 124, ал.1 ГПК, а в петитума –осъдителен иск, то с разпореждане от 23.02.2018г., съдът е указал на ищеца да поправи това разминаване.

С молба вх. № 1314/06.03.2018г. ищцата е конкретизирала исковата си претенция, като изрично е формулирала петитум ответникът да бъде осъден да ѝ възстанови заплатения от нея негов личен дълг в общ размер на 1133лв.

С определение №479/22.06.2018г., съдът е извършил проекто-доклад на делото, като е приел, че ищецът е предявил в условията на активно субективно съединяване искове в правно основание чл. 143, ал.1 и чл. 45 ЗЗД, а именно да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 1133 лв., представляваща погасени вноски по

Договор за заем от взаимоспомагателна каса №46/09.01.2015 г. с длъжник ответника по делото, които ищецът в качеството му на поръчител е изплатил на кредитора - Взаимоспомагателна каса при

„ВиК – Варна“ ООД, ведно със законната лихва върху тази сума считано от месец април 2017 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1000 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди

С обжалваното решение №354/19.12.2018г., съдът е приел че е сезиран с установиетелен иск с право основание чл. 124, ал.1 ГПК, и след като е изложил мотиви в тази връзка, с диспозитива на решението е ОТХВЪРЛИЛ ИСКА за установяване на вземането на К.С.Г., ЕГН: **********, против Д.В.Д., ЕГН:********** за сумата от 1133,00 лв. – платена по договор за поръчителство за периода 04.2017г.- 01.2018г., платими ведно със законната лихва считано от м. април 2017г. до окончателното изплащане на сумата.

Настоящият състав, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.

В изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл.269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд счита, че решението на ВРС е недопустимо, поради което следва да бъде обезсилено, а делото върнато за произнасяне по предявения иск по следните съображения:

Ищецът е посочил изрично в исковата и уточняващата си молба вх. №1314/06.03.2018г., че предявява два осъдителни иска: 1. За заплащане на сумата от 1133лв., представляващи заплатени от ищеца вноски за погасявана на личния дълг на ответника по изтеглен кредит; 2. За сумата от 1000лв, претендирана като неимуществени вреди.

Преценката на изложеното в обстоятелствената част и петитума на исковата молба обосновават категоричен извод, че ищецът е сезирал съда с два осъдителни иска, а именно за осъждане на ответника да му заплати сумата от 1133 лв. на осн. чл. 143, ал.1 ЗЗД, и сумата от 1000лв.-на осн. чл. 45 ЗЗД. Въпреки, че в заглавната част е посочен чл. 124 ГПК, исковата молба, която определя пределите на търсената съдебна защита, не съдържа петитум за постановяване на установителен иск.

В проекта на доклада, обективиран в определение №479/22.06.2019г., първоинстанционният съд също е приел, че е сезиран с два осъдителни иска – по чл. 143, ал.1 и по чл. 45 ЗЗД, но в мотивите на решението си, съответно в диспозитива на същото се е произнесъл по иск с правно осн. чл. 124 ГПК, като е отхвърлил иска за установяване на вземането на ищеца срещу ответника за сумата от 1133 лв.

След като първоинстанционният съд е постановил установителен вместо осъдителен диспозитив, то той се е произнесъл по непредявен установителен иск. Произнасянето по непредявен иск противоречи на един от основните принципи в гражданския процес - този за диспозитивното начало, и в този смисъл обуславя недопустимост на постановеното решение.

Отделно от това следва да се отбележи, че в обжалваното решение изобщо липсва произнасяне по иска с правно осн. чл. 45 ЗЗД.

Предвид изложените съображения и на основание чл. 270, ал.3, изр. 3 ГПК обжалваното решение следва да бъде обезсилено като недопустимо.

Делото следва да се върне за ново разглеждане и произнасяне по действително предявените осъдителни искове с правно осн. чл.

143, ал.1 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД от друг състав на ВРС, като при евентуално констатирани нередовности на така предявените искове, производството следва да бъде оставено без движение, след което да бъде извършен нов доклад и прецизно разпределена доказателствената тежест.

Воден от изложеното, и на осн. чл. 270, ал.3 ГПК съдът

Р Е

Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение №354/19.12.2018г., постановено по гр. дело №244/2018г. по описа на ПРС.

ВРЪЩА делото на ПРС за ново разглеждане от друг състав.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: