Решение № 496 от 12.06.2025, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 496 гр. Благоевград, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Г.а като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20241210102796 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба, подадена от К. С. К., ЕГН **********, И. С. К., ЕГН **********, К.ка С. Т., ЕГН **********, Г. С. К. ЕГН **********, Н. Ж. Д., ЕГН **********, Й. Ж. Д., ЕГН **********, М. Ж. Г., ЕГН **********, П. Н. В., ЕГН

**********, Н. Й. В., ЕГН **********, А. Й. В., ЕГН ********** и И. К. К., ЕГН **********, всички ищци със съдебен адрес: гр.****, чрез адв. К. В. срещу Г. Х. С., ЕГН **********, по****ен адрес: гр.****.

Предявени са при условията на субективно (активно) и обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК на два поземлени имота, и на построените в тях пет сгради, които са подробно описани в исковата молба.

Ищците твърдят, че на основание наследствено правоприемство и давностно владение от общия им наследодател К. В. К., починал на 29.11.1971г., и на съпругата му Н. *****, починала на 08.07.1984г. са били собственици на общо 48/84 идеални части от процесните два поземлени имота, и на построените в тях сгради, подробно описани в поправената искова молба. Заявяват, че след 1990г. били разрешили на човек от с. Селище да ползвал част от имотите и сградите, който оглеждал домашни животни до около 2018г. Поддържат, че били установили, че през 2023г. ответникът се е бил снабдил с констативен нотариален акт по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК за собственост на процесните поземлени имоти и на построените в тях сгради. Оспорват ответникът да е придобил собствеността върху имотите и сградите на заявеното в констативния нотариален акт основание - давностно владение, като в тази връзка излагат подробни доводи.

Ответникът оспорва предявените искове. Тази си процесуална позиция обосновава с доводи: че ищците не са могли да придобият правото на собственост на основание наследствено правоприемство и давностно владение, тъй като самите праводатели на ищците К. В. К. и Н. ***** не са го притежавали; самите ищци не са били осъществявали владение върху процесните имоти и сгради; имотите и сградите били владяни и ползвани явно и необезпокоявано единствено и само от него повече от 15 години, като установил владение върху имотите през 2007г., поради което е придобил собствеността върху целите имоти и построените в тях сгради на основание давностно владение.

1

Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По повод подадената искова молба предмет на разглеждане са обективно и субективно (активно) съединени искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, имащи за предмет установяване на правото на собственост на ищците общо на 48/84 ид.ч. от процесните два поземлени имота, и на построените в тях сгради.

Предявените установителни искове са допустими.

Основателността на предявените установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: ищците да са собственици на претендираните идеални части от процесните поземлени имоти, и на изградените в тях сгради въз основа на релевирания придобивен способ. В настоящия казус ищците следва да установят, че са собственици общо на 48/84 ид.ч. от процесните имоти и на изградените в тях сгради, на заявеното правно основание – наследствено правоприемство от общия наследодател К. В. К., починал на 29.11.1971г., и на съпругата му Н. *****, починала на 08.07.1984г., както и че техните праводатели К. В. К. и Н. ***** са били собственици на имотите и сградите на основание придобивна давност, предвид оспорването на техните права от страна на ответника, както и да оборят легитимационния ефект на нотариалния акт по обстоятелствена проверка от 30.01.2023 г., издаден в полза на ответника Г. Х. С..

Специфичното в настоящия казус е, че предвид оспорването на техните права от страна на ответника, ищците следва да докажат, че и техните праводатели и наследодатели К. В. К. и Н. ***** са били собственици на имотите и на изградените в тях пет сгради на основание придобивна давност.

Следователно първо следва да се изследва въпросът дали праводателите на ищците К. В.

К. и Н. ***** са били собственици на процесните имоти и сгради. В тази връзка тезата на ищците е, че общият им наследодател К. В. К. е бил установил владение върху процесните имоти и сгради преди повече от 70 години, като след неговата смърт на 29.11.1971г., владението е било продължено от преживялата съпруга Н. ***** (до смъртта й на 08.07.1984г.) и седемте му деца **** К.а К., **** К.а Д., Й. К. В., **** К.а Н., **** К.а Г.а, И. К. К. и **** К.а ***а. С оглед на самите фактически твърдения на ищците те следва да установят, че праводателите и наследодатели К. В. К. и Н. ***** са реализирали фактическия състав на придобивното си основание, а именно давностно владение. В тази връзка трябва да установи, че праводателите им са упражнявали фактическа власт върху процесните имоти и сгради с намерение за своене; че осъществяваното владение е било явно, спокойно, несъмнено, трайно и непрекъснато и същото е продължило за срок от 10 години. В настоящия случай ищците сочат, че праводателят им К. К. е установил владение върху имотите и изградените в тях сгради преди повече от 70 години, т.е. фактическата власт е била установена от същия в периода 1954г. – 1955г. В тази връзка заявяват, че общият им наследодател К. К. е живял и се е грижил за имотите и сградите, построени в тях.

Поддържат, че след смъртта на К. В. К. на 29.11.1971г. горепосочените му наследници (преживяла съпруга и седем деца) продължили да владеели и да се грижили за процесните имоти и сгради.

С цел да докаже, че праводателите им К. В. К. и Н. ***** са придобили процесните имоти и изградените в тях сгради в резултат на давностно владение, ищците са ангажирали писмени доказателства, както и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите **** Г.а /съседка на ищеца Й. Д./, **** Й. /приятел на сина на ищеца Й. Д. – *** Д./ и **** Д. /съпруга на ищеца Й. Д./, от които не може да се направи извод за основателност на твърдението на ищците, че праводателите им са придобили имотите и построените в тях сгради по давност.

От удостоверение за наследници на К. В. *****, с изх. № 13/16.05.2024г., издадено от Благоевград, се установява, че ищците К. С. К., И. С. К., К.ка С. Т., Г. С. К., Н. Ж. Д., Й. Ж.

2

Д., М. Ж. Г., П. Н. В., Н. Й. В., А. Й. В. и И. К. К. са част от наследници по закон на К. В. К., починал на 29.11.1971г. Наследник по закон на К. В. К. е била и неговата съпруга Н. *****, починала на 08.07.1984г., която е оставила за наследници същите наследници, а именно ищците, както и неучастващите по делото **** К.а ***а. Ищците по делото са роднини по съребрена линия. Техен общ наследодател е бил К. В. К., който е оставил за негови наследници по закон общо осем лица: една преживяла съпруга и седем деца. След смъртта на съпругата законни наследници на К. В. К. са станали неговите седем деца, от които жив към настоящия момент е само синът му ищецът И. К. К.. Останалите ищци К. С. К., И. С. К., К.ка С. Т., Г. С. К., Н. Ж. Д., Й. Ж. Д., М. Ж. Г., П. Н. В., Н. Й. В., А. Й. В. са внуци на общия наследодател И. К. К.. От горепосоченото удостоверение за наследници се установява, че ответникът Г. Х. С. не е наследник по закон както на И. К. К., така и на неговата съпруга Н.

*****.

От удостоверение за наследници на **** К.а Г.а, с изх. № 618/16.01.2025г., издадено от Благоевград, се установява, че **** К.а Г.а е починала в хода на процеса, като е оставила за свои наследници неучастващите по делото децата си К. Г. С., А. Г. С. и **** Г. С.. От това удостоверение за наследници става ясно, че ответникът Г. Х. С. не е наследник по закон и на **** К.а Г.а.

По делото следва да се отбележи, че приживе нито К. В. К., нито неговата съпруга Н.

*****, нито пък след тяхната смърт техните преки наследници децата им **** К.а К., **** К.а Д., Й. К. В., **** К.а Н., **** К.а Г.а, И. К. К. и **** К.а ***а са се снабдили с титул за собственост (включително и такъв по реда на обстоятелствена проверка по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК) на процесните имоти и на изградените в тях сгради.

От своя страна ответникът е направил възражение, че е придобил процесните имоти и изградените в тях сгради на основание давностно владение, продължаващо повече от 15 години, като установил владение през 2007г.

По този повод към доказателствения материал е приобщен нотариален акт с № 32 от 30.01.2023 г., том I, peг. № 881, издаден по нот. дело № 29 от 2023 г. по описа на кантората на нотариус ****, с район на действие – районът на Районен съд – гр. Благоевград. С него, след извършена обстоятелствена проверка по смисъла на чл. 587, ал. 2 ГПК, нотариусът е признал ответника Г. Х. С. за едноличен собственик на процесните имоти и на изградените в тях сгради, на основание придобивна давност.

В задължителната съдебна практика (вж. Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по тълк. дело № 11 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, както и постановените след неговото приемане Решение № 153 от 10.07.2013 г. по гр. д. № 889/2012 г., I г. о. на ВКС, Решение № 208 от 24.09.2013 г. по гр. д. № 1961/2013 г., I г. о. на ВКС, Решение № 108 от 28.10.2015 г. по гр. д.

№ 1854/2015 г., II г. о. на ВКС и Решение № 184 от 11.10.2016 г. по гр. д. № 1147/2016 г., I г. о. на ВКС – всички по чл. 290 ГПК /в редакцията му до измененията с бр. 86 от 2017 г. на ДВ/), е абсолютно утвърдено разбирането, че: нотариалният акт, с който по реда на чл. 587 ГПК се признава право на собственост върху недвижим имот, макар да не притежава материалната доказателствена сила по чл. 179 ГПК, има легитимиращ ефект за лицето, в чиято полза е издаден; тази легитимация е обвързваща за третите лица и за съда досежно удостовереното в акта право на собственост; затова в исковото производство съдът не извършва проверка на верността на извода на нотариуса за осъществяване на удостовереното с нотариалния акт право, нито преповтаря извършената от нотариуса проверка на правата на поискалото издаването на акта лице, а е длъжен да зачете обвързващата доказателствена сила на нотариалния акт; тя обаче може да бъде оспорена от всеки субект, който има правен интерес да твърди, че титулярят на акта в действителност не е носител на спорното вещно право; при такова оспорване тежестта на доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение специалният процесуален режим, регламентиран в чл. 193 – чл. 194 ГПК; в този случай оспорващият трябва да опровергае констатациите на нотариуса било като докаже свои права, противопоставими на титуляря на 3 акта, било като опровергае фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание, или докаже, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаването на акта; когато оспорващата страна не успее да обори легитимационния ефект на констативния нотариален акт по визирания начин, се прилагат последиците от недоказването и съдът е задължен да зачете този ефект.

Следва също така да се изтъкне, че фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал.

1 ЗС включва както обективният елемент на упражнявана фактичека власт, така и субективният елемент вещта да се държи като своя. Обективният елемент на владението – упражняване на фактическа власт, съвпада с този при държането, като от значение една фактическа власт да се определи като владение е субективният елемент на своене на вещта.

Намерението според чл. 69 ЗС се предполага от упражняваната фактическа власт. В настоящия казус тази презумпция следва да намери приложение, тъй като ответникът не е наследник нито на И. К. К., така и на неговата съпруга Н. *****, т.е. не е съсобственик (сънаследник) с ищците на процесните имоти и на изградените в тях сгради. В този смисъл не са приложими задължителните постановки на ТР № 1/06.08.2012 г. на ВКС по т.д. № 1/2012 г., според които: когато съсобственик е започнал да владее своята идеална част и да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена; независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно съсобственикът, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части да превърне с едностранни действия държането им във владение; ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.