Решение № 452 от 25.07.2023, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 452 гр. Враца, 25.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Б. Младенова при участието на секретаря Нина К. Луканова като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова Гражданско дело № 20231420100353 по описа за 2023 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от Л. Н. Н., ЕГН:

**********, с адрес: гр. ****, ул. „****“ № ***, срещу Областна дирекция на МВР – Враца, БУЛСТАТ: 129009781, с адрес: гр. Враца, ул. „Поп Косто Буюклийски“ № 10.

В исковата молба се твърди, че страните са в служебни правоотношения. Сочи се, че в периода от 06.02.2020 г. до момента на подаване на исковата молба ищецът е заемал длъжност за държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР – „старши полицай охрана на обществения ред“ в РУ – Враца към ОД на МВР – Враца. Твърди се, че ищецът е изпълнявал служебните си задължения при сменен режим на работа по смисъла на чл. 187, ал. 3, изр. 1 от ЗМВР, като работните смени били организирани на 24-часови и 12-часови графици, а в рамките на т. нар. „нощни смени“ изцяло попадали часовете от 22:00 ч. до 06:00 ч., които имали характера на смесени работни смени по смисъла на чл. 142, ал. 2, изр. второ, предл. първо от КТ. Сочи се, че през посочения период ищецът е положил нощен труд – по 8 часа за всяка 12-часова смяна – общо 1940 часа нощен труд, като за същия период единствената компенсация, която му е била предоставена, е допълнително възнаграждение по чл. 179, ал.

1 ЗМВР.

Изтъква се, че съгласно мотивите и диспозитива на Решение от 24.02.2022 г. по дело № С-262/2020 г. на Съда на ЕС е допустима правна уредба, въвеждаща осемчасови нощни смени за служителите на МВР в отклонение от общата уредба в трудовото законодателство, визирана в чл. 140, ал. 1, изр. второ от КТ, но само при обоснована законова цел и при наличие на подходящи мерки за компенсация на положения вреден нощен труд. Сочи се, че настоящата правна рамка на нощния труд е заложена в чл. 187, ал. 1, изр. второ и новата ал.

4 от ЗМВР, изрично посочваща коефициента за преизчисляване на нощен към дневен труд.

Твърди се, че след приемането на новата норма, уреждаща изчисляването на нощния труд в МВР, няма никакви компенсиращи мерки, които да обосноват липсата на прилагане на общата нормативна уредба. Поддържа се, че Съдът на Европейския съюз не допуска при никакво положение държавните служители в МВР да бъдат третирани по-зле от другите 1 работници и служители в страната, както и не допуска полицаите да бъдат компенсирани в по-малка степен от останалите трудещи се. Изтъква се, че в множество съдебни решения е застъпено становището, че определеното възнаграждение за нощен труд по чл. 179, ал. 1 от ЗМВР не е адекватно на вредността на нощния труд и не го компенсира, както и че не са налице никакви особени и специални механизми за компенсация на служителите, които полагат обичайно нощен труд. Посочва се, че при изричен отказ от страна на българската държава да приеме механизъм за обезщетяване на положения обичаен нощен труд от полицаите в МВР, е подходящо да бъде приложена нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), съгласно която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Предвид тези съображения се поддържа, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2 455,00 лв., представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за 277 часа положен от ищеца извънреден труд за периода от 06.02.2020 г. до 06.02.2023 г. Претендира се и заплащането на лихва забава върху главницата за периода от 01.05.2020 г. до 06.02.2023 г. в размер на 255,00 лв., както и дължимата лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Навеждат се и доводи, че за периода от 06.02.2023 г. до подаването на исковата молба ищецът е положил 242 нощни смени. Твърди се, че за целия процесен период ответникът не е осигурявал ободряващи напитки на ищеца, като съгласно актуалните заповеди по чл. 181, ал. 4 от ЗМВР, издадени от министъра на вътрешните работи, за процесния период, размерът на доволствието за ободряващи напитки е 0,60 лв. По тези съображения се поддържа, че за процесния период ответникът дължи на ищеца сумата от 145,20 лв. за неосигурени ободряващи напитки. Претендира се и заплащането на лихва забава върху главницата за периода от 01.05.2020 г. до 06.02.2023 г. в размер на 28,00 лв., както и дължимата лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е подаден отговор, с който предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани. Не се оспорва обстоятелството, че в процесния период ищецът е бил служител на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, като е заемал длъжността „старши полицай охрана на обществения ред“ в РУ – Враца към ОД на МВР – Враца. Не се оспорва и че ищецът е осъществявал служебната си дейност по утвърдени графици, при 24 и 12-часов сменен режим, при сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 за процесния период.

Поддържа се, че съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗМВР статутът на тези служители се урежда единствено от ЗМВР, поради което в случая не са приложими разпоредбите на ЗДСл и НСОРЗ. Сочи се, че извънреден труд е налице само ако работникът или служителят действително е работил извън установеното работно време, което не е налице в конкретния случай. Изтъква се, че за процесния период са действали разпоредбите на чл. 187, ал. 1 и ал. 4 от ЗМВР в редакция към ДВ, бр. 60/2020 г., както и чл. 22, ал. 3 от Наредба № 8121з-1174 от 21.10.2020 г. и чл. 21, ал. 3 от Наредба № 8121з-1353 от 15.12.2020 г., в които е предвидено че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент „1“. Сочи се, че съгласно чл. 187, ал. 4 от ЗМВР и посочените наредби за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното време към нормалната продължителност на нощното време по чл. 187, ал. 1 от ЗМВР, което в случая са по 8 часа, тоест с коефициент „1“. Поддържа се, че с тази законодателна промяна изрично е уреден въпросът за преизчислението на нощния към дневния труд, полаган по служебно правоотношение с МВР, поради което 2 субсидиарното приложение на НСОРЗ не е допустимо. Твърди се, че за периода от 11.07.2020 г. до 15.07.2022 г. искът е неоснователен, тъй като разпоредбата на чл. 187, ал. 4 от ЗМВР е материалноправна, въведена е с § 52 на ЗИД на ЗМВР и е влязла в сила на 11.07.2020 г., като за този период нормативно е уредено превръщането на положените часовете нощен труд от служителите в МВР в дневни с коефициент „1“. Цитирана е и съдебна практика в този смисъл.

По отношение на предявения иск по чл. 181, ал. 3 ЗМВР се твърди, че за периода от 06.02.2020 г. до 01.08.2020 г. са се подсигурявали ободрителни напитки в натурална форма на служителите. Поддържа се, че след влизане в сила на изменението на чл. 181, ал. 3 ЗМВР от 01.08.2020 г. на служителите се е заплащала левовата равностойност на ободряващите напитки при полагане на нощен труд.

По тези съображения се иска от съда да отхвърли предявените искове. Претендират се и разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове, както следва:

- иск с правно основание по чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 179, ал. 1 ЗМВР за сумата от 2 455,00 лв., представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за 277 часа положен от ищеца извънреден труд за периода от 06.02.2020 г. до 06.02.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане;

- иск с правно основание по чл. 86 ЗЗД за сумата от 255,00 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 01.05.2020 г. до 06.02.2023 г.

- иск с правно основание чл. 181, ал. 3, изр. II-ро ЗМВР за сумата от 145,20 лв., представляваща левовата равностойност на неосигурени ободряващи напитки за периода от 06.02.2020 г. до 06.02.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане;

- иск с правно основание по чл. 86 ЗЗД за сумата от 28,00 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 01.05.2020 г. до 06.02.2023 г.

В открито съдебно заседание, проведено на 28.06.2023 г., по молба на ищеца на осн. чл. 232 ГПК производството по делото е прекратено поради оттегляне на исковата молба в частта за предявения иск с правно основание чл. 181, ал. 3, изр. II-ро ЗМВР за сумата от 145,20 лв., представляваща левовата равностойност на неосигурени ободряващи напитки за периода от 06.02.2020 г. до 06.02.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и в частта за предявения иск с правно основание по чл. 86 ЗЗД за сумата от 28,00 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 01.05.2020 г. до 06.02.2023 г.

В открито съдебно заседание, проведено на 19.07.2023 г., по молба на ищеца на осн. чл. 214, ал. 1 ГПК е допуснато изменение на размера на предявения иск с правно основание по чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 179, ал. 1 ЗМВР чрез неговото намаляване и на предявения иск с правно основание по чл. 86 ЗЗД чрез неговото увеличаване, след което претенциите са съответно за: сумата от 2 453,98 лв., представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за периода от 06.02.2020 г. до 06.02.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, и сумата от 298,75 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 01.05.2020 г. до 06.02.2023 г. За горницата до пълния предявен размер на иска с правно основание по чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 179, ал. 1 ЗМВР производството по делото е прекратено поради отказ от иска.

По иска по чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 179, ал. 1 ЗМВР в тежест на ищеца е да докаже, че: 1/ се е намирал в служебно правоотношение с ответника през процесния период; 2/ е 3 полагал труд на смени, при което работното му време е отчитано сумарно; 3/ е положил твърдените часове извънреден труд извън редовното работно време.

Между страните са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, които се установяват и от представените по делото доказателства, а именно – че ищецът се е намирал в служебно правоотношение с ответника, по силата на което е заемал длъжността „старши полицай охрана на обществения ред“ в РУ – Враца към ОД на МВР – Враца през процесния период – 06.02.2020 г. – 06.02.2023 г., както и че е полагал труд на смени, включително за времето от 22:00 часа до 06:00 часа, при което работното му време е отчитано сумарно.

По делото е изслушано заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което ищецът Л. Н. Н. е изработил заложените съгласно нормата часове труд за всеки тримесечен период. Според експерта за периода от 06.02.2020 г. до 06.02.2023 г. общият брой часове, положени като нощен труд съгласно графиците /наряди/ за дежурство и протоколите, отчетени на тримесечен период, са 1 889.3, като за същия период общият брой условно отчетени нощни смени, отчетени на тримесечен период, са 236,16 бр. В заключението е посочено, че в процесния период от 06.02.2020 г. до 06.02.2023 г. на Л. Н. за положени 1 889.3 часа нощен труд е изплатена сума в размер на 1 930,50 лв., като няма преобразуване на положените нощни часове нощен труд към дневен труд за всеки тримесечен период. Според експертизата паричната равностойност на часовете положен извънреден труд след преобразуването на нощния към дневен такъв в нетно изражение е сума в размер на 2 453,98 лв., а размерът на лихвата за забава в нетно изражение е 298,75 лв.