Решение № 3719 от 26.02.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 66765/2024
- Вид
- Решение № 3719
- Подписан
- 26.02.2026
- Състав
- ВЕНЕТА СТОЯНОВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 3719 гр. София, 26.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20241110166765 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.422 вр.чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба вх.№ 359521/08.11.2024 г. депозирана от „В И К” ООД – гр. П, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление в гр. П, кв. „В“ ***, представлявано от БИ със съдебен адрес в гр. София, ***, ет. 2, офис 6, чрез адвокатско дружество „Н., У., М“, представлявано от адвокат Д. У., против А. Р. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж. к. „Р К“ бл. 65, вх. Г, ет. 9, ап. 41, чрез особен представител адвокат М. К., със съдебен адрес в гр. София, ***А, стая 263, с която е предявен положителен установителен иск по чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 78,18 лева, представляваща 1/3 ид. част от незаплатената стойност на извършени ВиК услуги за обект, находящ се на адрес гр.
Радомир, *** с партида с абонатен номер 3081008 с титуляр РТ за периода от 23.11.2019 г. до 26.10.2023 г., ведно със законна лихва от 05.04.2024 г. до изплащане на вземането, както и за мораторна лихва в размер на 224,36 лв. за периода от 07.12.2015 г. до 07.02.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 19659 от 27.06.2024 г. по ч. гр. д. № 33484/2024 г. по описа на СРС, 120 състав.
С Молба вх. № 330882/10.10.2025 г., конкретизирана с Молба с вх.
№ 58831/24.02.2026 г. ищецът е направил искане за изменение на исковете чрез намаляването на главницата и лихвите само за отчетен период от 26.11.2020 г. – 24.11.2021 г., както следва: намалява главницата до размера от 11,34 лв., представляваща главница за отчетен период от 26.11.2020 г. – 24.11.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението до окончателното плащане на вземането, намалява лихвата върху така намалената главница в размер на 0,70 лева, изчислена за периода от 06.04.2021 г. до 06.04.2022 г., като претендира съда да признае за установено, че ответницата дължи на ищеца сумите от 54,21 лв., представляваща главница за отчетен период от 24.11.2021 г. до 26.10.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, както и лихва в размер на 4,81 лв. за периода от 13.02.2022 г. до 23.11.2023 г. В останалата част исковата молба се поддържа така, както е предявена.
1
В исковата молба се твърди, че между РДТ и ищцовото дружество били налице договорни отношения, свързани с предоставяне на ВиК услуги за обект, находящ се на адрес гр. Радомир, *** с партида с абонатен номер 3081008. Твърди, че облигационното правоотношение, възникнало по повод продажбата на питейна вода, отвеждане и пречистване на вода, се урежда от общоизвестни „Общи иславиа за предоставяне на ВиК услуги но потребителите от ВиК оператор“, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. и Наредба № 4 на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните услуги, като поддържа, че съгласно тях, правоотношението между потребителя и ВиК оператора възниква с присъединяване на потребителя към водопроводната и канализационната мрежа на ВиК и откриването на партида с абонатен номер. Излага твърдения, че РТ, титуляр на процесната партида е починал, като е оставил за свои законни наследници Е. Т., Мартин Димитров и А. Д. при квоти от по 1/3 ид. част.
Сочи, че за процесните вземания ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 33484/2024 по описа на СРС, 120 състав, като заявлението било уважено и заповед била издадена единствено срещу ответника А. Д.. Поддържа, че и до настоящия момент задълженията са непогасени, поради което моли съдът да се произнесе с решение, с което да признае за установено, че ответницата дължи процесните суми. Претендира разноски.
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК чрез особен представител, назначен на ответника от съда, се оспорва иска по основание и размер. Оспорва твърдението, че ответникът е наследник на РДТ, счита, че не са представени доказателства за това. Прави възражение за недействителност на договора, на основание чл. 10, ал. 1 от ЗПК, поради неспазване на изискванията за размер на шрифта.
Прави възражение за погасяване на процесните вземания по давност. Сочи, че между исковото и заповедното производство имало разминаване на сумите, поради което искът е недопустим. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Със заявление от 05.04.2024 г. ищцовата страна е поискала от РС – Радомир да издаде заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 343/2024 г. по описа на РС – гр.Радомир, прекратено и изпратено по подсъдност на СРС, като е образувано ч.гр.д. № 33484/2024 г. на 120 състав, по което била издадена в полза на заявителя Заповед за изпълнение на парично задължение само срещу длъжника А. Р. Д..
Предвид това, че заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК и за него не са установени месторабота и място на осъществяване на търговска дейност, съдът е дал указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Това обуславя и правния интерес на ищцовото дружество от водене на настоящото производство, като исковата молба е подадена в законовоустановения едномесечен срок, видно от приложеното ч.гр.д. № 33484/2024 г. на 120 състав.
Видно от представеното Удостоверение за наследници от 02.10.2025 г., издадено от Столична община, Район „Красна поляна“, ответницата е наследник на РДТ, за който ищецът твърди, че е бил собственик на водоснабдяемия имот и е починал. Същият е починал на 01.12.2009 г. и е оставил трима наследници: Е. Б. Т., съпруга, Мартин Руменов Димитров, син, и А. Р. Д., дъщеря и ответник по делото. От представените от Община Радомир документи е видно, че ответницата е декларирала собственост върху 1/3 идеална част от процесния водоснабдяем имот, находящ се в гр.
Радомир, ***, включващ земя, гараж и жилище. Ето защо, съдът приема, че това е процесният недвижим имот, за който ищецът твърди, че ответникът е потребител на предоставяните от ищеца ВиК услуги по партида с абонатен № 3081008 и с титуляр наследодателя на ответницата РТ, като ответницата притежава 1/3 идеална част от имота, декларирана от нея пред Отдел „МТД“ при Община Радомир. Декларацията по ЗМДТ се 2 явява извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт, поради което съдът счита, че е доказано правото на собственост на ответницата върху 1/3 идеална част от имота, респективно и качеството на ответницата като потребител на ВиК услуги, доставяни от ищцовото дружество в имота.
По делото е изслушано и прието заключение по съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице е посочило, че при извършената проверка в счетоводството на „В И К“ ООД гр. П и предоставената информация е установено, че стойността на предоставените от ВиК оператор услуги за недвижимия имот, находящ се на адрес: гр. Радомир, ***, за отчетните периоди от 23.11.2019 г. до 24.11.2021 г. и от 24.11.2021 г. до 26.10.2023 г. по издадени 35 бр. фактури е в общ размер на 234,56 лв. Сумите не са заплатени към момента на проверката в счетоводството на ответника. Вещото лице е изчислило, че законната лихва за забава за периодите 07.02.2020 г. до 06.04.2022 г. за предоставени услуги в периода от 23.11.2019 г. до 24.11.2021 г. е в размер на 8,60 лв., а за периодите 13.02.2022 г. до 23.11.2023 г. за предоставени услуги в периода от 24.11.2021 г. до 26.10.2023 г. е в размер на 14,43 лв.
Вещото лице е констатирало, че ответното дружество е водило редовно своето счетоводство. Към експертизата е приложена таблица с начислените суми по периоди и пера.
Ищцовото дружество се позовава на Общите условия на Дружеството за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор гр. П, които са приложени по делото. Съгласно същите, между титуляра на партидата и наследник на ответницата, е било налице облигационно правоотношение, като „Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор“ са одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ–09 от 11.08.2014 г. и НАРЕДБА №4 на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационните услуги. Съгласно чл. 8 от НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. продажба на „ВиК“ услуги се извършва при публично известни условия предложени от ВиК оператора и одобрени от съответен регулаторен орган, създаден със закон, а именно ДКЕВР, сега КЕВР. Ето защо, съдът приема, че ответникът в качеството му на собственик на процесния водоснабден имот, който самият той е декларирал, че е придобил преди исковия период, се явява и потребител на ВиК услуги, доставяни от ищеца, съобразно квотата от собствеността си върху имота. При така установените факти, съдът приема за доказано и количеството доставени услуги в имота на ответника, равностойно на претендираната за периода главница и лихвите върху нея.
Ответната страна е въвела възражение за погасяване на вземането по давност, поради което съдът извърши дължимата проверка. Исковото производство по реда на чл. 422 от ГПК се явява продължение на производството по чл. 410 от ГПК, като с подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК се прекъсва давността. В настоящия случай, същата е прекъсната с подаване на заявлението пред РС – гр. Радомир на 05.04.2024 г. Предвид естеството на вземането за периодични платежи, главницата и лихвите се погасяват с тригодишна давност. Предвид това, че исковият период е от 23.11.2019 г. до 26.10.2023 г., вземайки предвид, че всяко месечно вземане става изискуемо 30 дни след датата на издаване на съответната фактура, съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия на дружеството, съобразявайки също така и установените от вещото лице дати на фактуриране, то с давност биха били погасени вземанията с настъпил падеж до 05.03.2021 г. Следва да се вземе предвид и периода на извънредното положение, обявено през 2020 година и спиране на давностните срокове за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. Съобразявайки също така и установените от вещото лице дати на фактуриране, като първата дата е 06.01.2020 г., то падежът на първото вземане е настъпил на 06.02.2020 г. Съдът приема, че са погасени по давност вземанията с падеж, настъпил през периода 06.02.2020 г. – 07.03.2020 г., като за тези, с настъпил падеж след 13.03.2020 г. давността е спряла до 20.05.2020 г. и за тях е започнала да тече нова давност. Съобразявайки тези обстоятелства, съдът приема, че погасени по давност са и вземанията по фактури за периода до 03.12.2020 г., като следващата фактура е с дата 05.03.2021 г. Погасена по давност се явява главницата за вземания за периода от 23.11.2019 г. до 26.11.2020 г. за сума в общ размер на 37.92 лв., респективно и за лихвите 3 върху тях в общ размер на 6.49 лв. Разделяйки сумата на три, с оглед на това, че вземането се претендира от трима наследници на починалия титуляр на партидата, разкрита за процесния водоснабдяем имот, следва да се приеме, че е погасено вземането от ответницата в размер на 12.64 лв., както и лихви в размер на 2.16 лв. Ищецът претендира от ответника за главница за периода 26.11.2020 г. – 24.11.2021 г. сумата от 11.34 лв., поради което същата сума се явява дължима. Дължима се явява и сумата за лихва в размер на 0.70 лв., след намаляването на иска за този период. По отношение на претендираните суми за периода 24.11.2021 г. до 26.10.2023 г. в размер на 54.21 лв. главница и лихви върху нея в размер на 4.81 лв. за периода от 13.02.2022 г. до 23.11.2023 г.
Разпечатката съдържа 25 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/99384b1a-319d-46eb-8fd4-ed50de0ed808