Решение № 449 от 29.12.2020, Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№

449 гр. Враца, 29.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 15.12.2020г. / петнадесети декември две хиляди и двадесета година/ в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА

ТАТЯНА

КОЦЕВА при секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА КАН дело №436 по описа на АдмС – Враца за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК, във вр. чл.63, ал.1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Ф.“ ООД ***, ЕИК *********, представлявано от * П.Х.Б.-М. против РЕШЕНИЕ № 286/04.08.2020г., постановено по АНД №535/2020г. на Районен съд Враца, с което е изменено НП № 06-001312/02.06.2020г. на Дирекция “Инспекция по труда“ гр.Враца с наложена имуществена санкция в размер 3000 лева, като същата е намалена в размер на 1500 лева. С касационната жалба се твърди, че оспореното решение е постановено в нарушение на материалните и процесуалните разпоредби на ЗАНН и КТ, в противоречие със събраните по делото доказателства, поради което е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

Иска се неговата отмяна и отмяна на НП в неговата цялост по съображения изложени в касационната жалба. Съображения за това са изложени и в представена по делото писмена защита.

Ответникът

Дирекция “Инспекция по труда“, чрез процесуалния си представител ** М.К. в представена по делото писмена защита излага съображения за неоснователност на касационната жалба и за потвърждаване на решението, като законосъобразно постановено при спазване на материалните и процесуални правила. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор от ОП-Враца дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на решението, като правилно.

Административен съд Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на делото е

Решение № 286/04.08.2020г., постановено по АНД № 535/2020г. на Районен съд Враца, с което е изменено НП № 06-001312/02.06.2020г. на Дирекция “Инспекция по труда“ гр.Враца, с което на „Ф.“ ООД ***,

ЕИК ********* на основание чл.414, ал.3 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл.63, ал.2 КТ, като така наложената имуществена санкция е намалена в размер на 1 500 лева. В оспореното решение е прието, с оглед събраните доказателства за безспорно установено извършено нарушение от страна на касатора по чл.63, ал.2 КТ. АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при спазване на изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН и в съответствие с КТ и няма допуснати съществени нарушения при съставянето им. Прието е, че не е налице маловажност на случая по чл.415в КТ и по чл.28 ЗАНН, както и че наложената имуществена санкция е неправилно определена и следва да се измени в предвидения от закона минимален размер. Изложени са подробни мотиви, в резултат на което и НП е изменено в частта на наложената имуществена санкция в предвидения минимален размер в чл.414, ал.3 КТ.

Настоящият съдебен състав споделя изцяло правните изводи на Районен съд Враца. Решението е правилно и законосъобразно.

Правилно и в съответствие с доказателствата по делото РС е приел, че в производството по съставянето на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на последното на това основание. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно предоставените им от закона правомощия и съдържат изискуемите реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН. В

АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление, дадената правна квалификация на нарушението съответства на фактическото описание на нарушението. В случая е описано нарушение, съставомерно по чл.63, ал.2 КТ, която разпоредба гласи, че работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал.1, а съгласно ал.1 на същата разпоредба, работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от ТД на НАП. Касаторът е осъществил фактическия състав на нарушението по чл.63, ал.2 КТ като в противоречие с визираната правна норма е допуснал до работа в обекта лицето Г.А., заварено по време на проверката на дата 06.04.2020г. към 14.10 часа да подрежда стока върху рафтове, без да му предостави кумулативно свързаните екземпляр от сключения трудов договор и копие от уведомление по чл.62, ал.3 КТ заверено от ТД на НАП. Уведомлението за сключения с лицето трудов договор е регистрирано в ТД на НАП в 18.47 часа на същата дата. Безспорно е установено наличие на сключен трудов договор на 06.04.2020г. и заверено уведомление до ТД на НАП на 06.04.2020г в 18:47ч., както и невръчването му на лицето към датата на проверката-06.04.2020г. 14.10 часа, когато лицето е заварено в обекта на дружеството, при което правилно АНО, въз основа на събраните по адм.наказ.преписка доказателства е направил извод, че е извършено адм.нарушение по чл.63, ал.2 КТ и правилно е ангажирана отговорността на дружеството с издаденото НП на основание чл.414, ал.3 КТ, както е приел и РС в своето решение. Правилно РС е приел, че наказанието е неправилно определено и е изменил същото в предвидения от закона минимален размер, като е съобразил разпоредбата на чл.27 ЗАНН. В случая не може да намери приложение специалната разпоредба на чл.415в КТ „маловажен случай”, тъй като законодателят е изключил от приложното поле на хипотезата изрично разпоредбата на чл.63, ал. 2 КТ, която в конкретния случай е нарушена от касатора. Разпоредбата на чл.28 ЗАНН също не може да намери приложение в случая, тъй като маловажността на адм.нарушение следва да се преценява през призмата на чл.415в КТ, която разпоредба е специална и изключва приложимостта на общата разпоредба на чл.28 ЗАНН. С оглед на изложеното и възраженията на касатора за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон са неоснователни. Същите са сочени и пред РС, който ги е обсъдил в решението и е извел извод за тяхната неоснователност.

При осъществения контрол по реда на чл.218, ал.2 АПК относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което следва да остане в сила. Касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

При този изход на спора и своевременно направено искане за юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на ответника на същия следва да бъде присъдено такова в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/ и чл.25,ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 ЗАНН, а именно възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер на 100 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Враца, в настоящият касационен състав Р Е Ш И:

ОСТАВЯ в сила Решение №

286/04.08.2020г., постановено по АНД № 535/2020г. на Районен съд Враца.

ОСЪЖДА „Ф.“ ООД ***, ЕИК *********, представлявано от * П.Х.Б.-М. да заплати на Дирекция “Инспекция по труда“ гр.Враца разноски по делото в размер на 100/сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.