Определение № 1701 от 07.09.2018, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1701

Бургас, 07.09.2018 г.

Бургаският окръжен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

Окръжен съдия: Иво Добрев като разгледа докладваното от съдията Добрев гр.д. № 792 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе по реда на чл.140 вр. чл.146 ГПК, съобрази следното:

Делото е образувано по повод исковата претенция на “Пътна компания” АД - в несъстоятелност, ЕИК *********, чрез синдика В.Я.В., против Т. Г. М. в качеството й на частен съдебен изпълнител с рег. № 803 на КЧСИ и с адрес град Бургас, ***, за осъждане на ответницата да му заплати сумата от 716 378,69 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от нейни неправомерни действия в това й качество по изпълнително дело № 20138030400828 относно принудително изпълнение насочено срещу парични суми по банковите сметки на граждански дружества ДЗЗД „Димово Руженци БГВН 2011“ и на ДЗЗД „Път-Понс-Строй Лот 21“ за задължения на един от съдружниците в същите – „Понсстройинженеринг“ ЕАД – длъжник по горепосоченото изпълнително дело, които суми са собственост на ищцовото дружество, ведно със законната лихва в размер на 294 103 лв. считано от 25.02.2014 г. /датата на принудителното изпълнение върху банковите сметки на гражданските дружества и осъществения паричен превод/ до предявяване на исковата молба, както и законната лихва върху претендираното обезщетение, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното му изплащане. В подкрепа на отправените искания представя и ангажира доказателства.

Съдът е изпратил преписи от исковата молба на ответницата по делото.

В срока по закон е постъпил отговор от ответницата по делото.

Съдът намира, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото на осн. чл.140, ал.3, изр.2 ГПК вр. чл.146 ГПК.

Проект за доклад:

Твърди се в исковата молба, по повод на която е образувано съдебното производство, че ищцовото дружество е съдружник в ДЗЗД „Димово

Руженци БГВН 2011“, ЕИК

*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, *** по смисъла на сключено споразумение за консорциум на 22.02.2011 г., последно изменено с нотариално заверено споразумение от 03.07.2013 г., като съдружници в консорциума са “Пътна компания” АД, ЕИК *********, „Понсстройинженеринг“ ЕАД, ЕИК

********* и „Пътинженеринг“ ООД, ЕИК *********.

Твърди се също така, че ищцовото дружество е съдружник и в ДЗЗД „Път-Понс-Строй Лот 21“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шипченски проход“ № 9 по силата на сключено споразумение за консорциум на 17.03.2011 г., последно изменено с нотариално заверено споразумение от 28.07.2011 г., като съдружници в този консорциум са “Пътна компания” АД, ЕИК *********, „Понсстройинженеринг“

ЕАД, ЕИК

********* и „Пътстрой“ ООД, ЕИК *********.

Сочи се от ищеца, че ответната по делото страна в качеството си на частен съдебен изпълнител е образувала изпълнително дело № 20138030400828 по искане на взискателя „Булида“ ООД, ЕИК *********, срещу длъжника „Понсстройинженеринг“ ЕАД, в хода на което е наложила запор върху банкови сметки на ДЗЗД „Димово Руженци БГВН 2011“ и на ДЗЗД „Път-Понс-Строй Лот 21“. На 25.02.2014 г. ответницата принудително е събрала от банковите сметки съответно сумата в размер на 544 429.08 и сумата от 171 949.61 лв. без да съобрази направените възражения от представляващите консорциумите, че принудителното изпълнение е насочено върху парични суми собственост единствено на съдружника “Пътна компания” АД, което се установявало и от представените нотариално заверени споразумения. Въпреки, че съгласно чл. 507а от ГПК изпълнение върху банкови сметки на гражданско дружество за задължения на съдружник е допустимо по реда на цитираната разпоредба, ищецът посочва, че съдебният изпълнител е бил уведомен и са му били представени доказателства, че това са парични средства на съдружника “Пътна компания” АД.

Излага се становище относно правното основание на исковата претенция и фактическия състав на отговорността по чл. 441 от ГПК във вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 74 от ЗЧСИ, като се посочва, че тази отговорност обхваща вреди причинени както от същински действия по изпълнението, така и от допълнителни действия, възложени от взискателя за проучване имущественото състояние на длъжника, изискване на документи, справки и т.н., тъй като това са действия съпътстващи и осигуряващи основните процесуални действия по изпълнителното производство. Позовава се на съдебна практика на ВКС. Изразява позиция относно характера на производството по обжалване на действията на съдия-изпълнителя и постановеното в хода на това производство решение, като сочи, че при деликтния иск противоправността, като елемент от фактическия състав на вземането за обезщетение, се състои в процесуална незаконосъобразност на действие/бездействие на съдия-изпълнителя и обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Изтъкнати са аргументи относно незаконосъобразността на действията на ответницата по принудителното изпълнение, насочено срещу парични суми по сметки на граждански дружества, като в тази връзка се заявява, че печалбите и загубите на гражданското дружество на основание чл.359 и чл.361 от ЗЗД са обща собственост на дружеството, а дял от собствеността се получава само при излизането на съдружник или прекратяване на дружеството. Сочи се, че печалбите и загубите се разпределят съобразно дяловото участие на съдружниците, освен ако друго не е уговорено между тях. Уточнява се от ищеца, че съдружниците са сключили споразумение от 24.06.2013 г. с нотариална заверка на подписите - рег.№ 1079 от 03.07.2013 г. на нотариус с рег. № 074 на НК, съгласно което всички парични средства постъпващи по сметка на гражданското дружество е следвало да се превеждат по сметка на ищцовото дружество, както и че прехвърляли при условията на чл. 99 от ЗЗД всички свои вземания по договор № РД-33-18/03.08.2011 г. на съдружника “Пътна компания” АД. Сочи за съществуването и на друго споразумение от 20.02.2014 г. за изплащане на задълженията към „Българска банка за развитие“ АД. Следователно паричните средства по банковите сметки на гражданските дружества не са били собственост на съдружника „Понсстройинженеринг“

ЕАД - длъжника по изпълнително дело № 20138030400828, а са били изключителна собственост на ищцовото дружество. Така според ищеца за чужди задължения незаконосъобразно са събрани парични средства, принадлежали на трето за изпълнителния процес лице.

Ответницата по делото, на която съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея в срока по чл.131 от ГПК е депозирала писмен отговор, с който е изразено становище по така предявения против нея иск. С него същият е оспорен като неоснователен.

Изтъква се на първо място, че не е извършено твърдяното от ищеца противоправно деяние, с което да е причинен вредоносен резултат, засягащ ищеца, нито е налице причинно-следствена връзка между тях. Заявява се от ответницата, че изпълнителните действия по налагане на запор са извършени законосъобразно по изпълнително дело № 20138030400828. Не отговаряло на истината твърдението на ищеца, че паричните суми са били собственост единствено на съдружника - ищец по настоящото дело. В тази връзка се посочва, че наложените запори са върху съответните припадащи се дялове от вземанията на длъжника и участието му в двете ДЗЗД съответно 50 % в ДЗЗД „Димово Руженци БГВН 2011“ и

51 % в ДЗЗД „Път-Понс-Строй Лот 21“, при съобразяване регистрацията на двата консорциума и декларираното участие. В изпратените запорни съобщения до „Българска банка за развитие“ АД това е изрично указано, като е дадена възможност, съобразно изискванията на закона, третото задължено лице – банката да съобщи признава ли за основателно вземането, готова ли е да го изплати, както и налице ли са други наложени запори. Запорни съобщения са били изпратени и до двете ДЗЗД, като отговор и реакция не са последвали, и сумите са били преведени по сметката на ответницата. Уточнява се, че запорът е наложен до размера от 800 000 лв. по всяка от банковите сметки с оглед на учредения в полза на взискателя особен залог на вземания съгласно договор от 30.07.2012 г.

Оспорват се твърденията на ищеца, че паричните суми били негова собственост и това се установявало от представените нотариално заверени допълнителни споразумения, тъй като с последните страните са преуреждали вътрешните си отношения във връзка и по повод издаден от НАП – София ревизионен доклад. В споразумението от 22.02.2011 г. за учредяване на ДЗЗД „Димово Руженци БГВН 2011“ е договорен дял на съдружника „Понсстройинженеринг“ ЕАД в размер на 50 %. Посочва се, че договорките в допълнителното споразумение от 24.06.2013 г. са нищожни и невъзможни предвид разпоредбите на ЗЗД. Сочи се, че текста на чл. 5 от цитираното споразумение по съществото си представлява оправомощаване на един от съдружниците и не води до извода, че “Пътна компания” АД е станала единствен и изключителен собственик на паричните средства, постъпили по сметка на ДЗЗД, като това се отнасяло и до текста от споразумението, уреждащ възможността ДЗЗД да прехвърля вземанията си на съдружника – ищец. Изтъква се и обстоятелството, че въпросното споразумение е сключено между страните след вписването на особен залог от длъжника „Понсстройинженеринг“ ЕАД в полза на взискателя „Булида“ ООД.

Ответната страна се позовава на разпоредбата на чл. 361, ал. 2 от ЗЗД, съгласно която е недействителна уговорката за изключване на някой от съдружниците от участие в загубите или в печалбите.

Твърди се, че в споразумението от 17.03.2011 г. за учредяване на ДЗЗД „Път-Понс-Строй Лот 21“ е договорен дял на съдружника „Понсстройинженеринг“ ЕАД в размер на 51 %. С допълнително споразумение към последното от 28.07.2011 г. упълномощеният представител на ДЗЗД е оправомощен да разпределя получените суми между съдружниците, т.е. отново по същество издадено пълномощно от ДЗЗД и съдружниците в същото, като е извършена и корекция в дяловото участие. В чл. 5 изрично било записано, че всеки от участниците в дружеството носи отговорност пред всяко трето лице ограничена до размера на дяловото му участие и именно тази отговорност била ангажирана в случая.

При условията на евентуалност отправя възражение за недействителност на представените допълнителни споразумения досежно договорки за придобиване на средствата от един от консорциалните съдружници – в случая ищеца при условията на чл. 361, ал. 2 от ЗЗД. Релевира и възражение за погасена по давност претенция.

Излага аргументи в полза на схващането, че няма пречка да бъде наложен запор на вземането на длъжника от гражданското дружество, в което е съдружник, тъй като всичко което се придобива като актив от неговата дейност се притежава от отделните съдружници в зависимост от дяловото им участие и в този смисъл вземанията на гражданското дружество по сключените договори с трети лица са вземания на отделните съдружници.

Счита за неоснователно и недоказано твърдението, че принудителното изпълнение било насочено към парични суми собственост на ищеца, още повече при наличието на учреден особен залог в полза на взискателя, тъй като в случая не е извършено изпълнение върху дял на съдружника в гражданското дружество, а на негово вземане като облигационно право, различно от правото на дял на едно лице в дадено дружество. Позовава се на разпоредбата на чл. 361, ал. 1 от ЗЗД с оглед схващането, че участието на дадено лице в дружество по ЗЗД дава възможност за реализиране на право на вземане от съответен приход в полза на ДЗЗД в рамките на изпълнителното дело. Съобразно разпоредбите на чл. 358, ал. 2 и чл. 359, ал.

1 от ЗЗД парите, внесени от съдружниците или придобити от дружеството са обща собственост на съдружниците, която е неделима, докато съществува дружеството, но не и бездялова. Изтъква се, че във външните отношения на дружеството, за пред третите лица, парите на длъжника в частта, в която същият има дял в дружеството, и в която са запорирани, са негова собственост и доколкото тези пари се намират по сметка на гражданското дружество, за ЧСИ няма друг способ на изпълнение освен използвания. Ответницата заявява, че се е съобразила стриктно с дяловото участие на длъжника в дружеството и е наложила запор до съответния размер, отговарящ на дела му. Счита, че нормата на чл. 359, ал. 3 от ЗЗД, с която е установена забрана съдружникът да иска своя дял от общата собственост само при излизане от дружеството или при прекратяването му, намира приложение при уреждане вътрешните отношения между съдружниците и не може да има действие по отношение на трети за гражданското дружество лица, какъвто е взискателя.