Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2456 от 20.02.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 44038/2022
Вид
Решение № 2456
Подписан
20.02.2023
Състав
ЦВЕТОМИР МИЛЧЕВ МИНЧЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2456 гр. София, 20.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦММ при участието на секретаря ИИИ като разгледа докладваното от ЦММ Гражданско дело № 20221110144038 по описа за 2022 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Т*“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответника П. С. В. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж. к. „ХД“, бл. 93, вх. Г, ет. 1, ап. 63, с аб. № 217061, като той не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася, което ответникът не е сторил, поради което претендира сумите, както следва: 763,40 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2021 г.; 112,33 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 30.03.2022 г.; 30,22 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2021 г., както и 5,54 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.03.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 08.04.2022 г. до окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. дело № 18954/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.04.2022 г. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът П. С. В. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете, препращайки към изложените от него оспорвания с възражението по чл. 414 ГПК. Сочи, че апартаментът е със затапени кранове, а освен това със заявление с вх. № 1976/24.06.2008 г. изрично е заявил, че не желае да ползва отопление в него. Излага доводи за некачествено предоставяне на отоплителната услуга от страна на ищеца, тъй като тръбите са неподдържани и износени. Позовава се на извършено от него плащане в размер 1 на 200 лв., в подкрепа на което представя касов бон от 01.11.2022 г. към фактура № 1019366672/31.07.2022 г. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Б*“ ООД не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.

Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, с доклада по делото от 07.11.2022 г. съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в рамките на исковия период ответникът П. С. В. е бил собственик на процесния апартамент № 63, находящ се в гр. София, ж. к. „ХД“, бл. 93, вх. Г, ет. 1, с аб. № 217061 и инсталация № **********. Нещо повече, за установяването му свидетелстват и данните, удостоверени в писмените доказателства по делото – нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 19, том III, нот. дело № 377/16.04.2008 г., нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 106, том IV, нот. дело № 700/15.10.2009 г. и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 43, том III, нот. дело № 415/28.10.2009 г. /л. 24-29 от делото/, според които считано от 15.10.2009 г. ответникът В. се легитимира като изключителен собственик на процесния апартамент № 63, находящ се в гр. София, ж. к.

„ХД“, в жилищна сграда – блок № 93, вх. Г, ет. 1, заедно с избено помещение № 17 и 6,058 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, без да има данни относно осъществяването впоследствие на други юридически факти, довели до промяна в правата върху него. Ето защо, на основание действащата нормативна уредба в областта на енергетиката в качеството си на негов собственик именно ответникът П. В. се легитимира като потребител на топлинна енергия по отношение на него в рамките на исковия период.

Нещо повече, в хода на процеса от негова страна не заявено изрично оспорване в тази насока, още повече, че същият излага твърдения за извършени от него плащания на част от процесните вземания, което по естеството си представлява конклудентно признание относно 2 съществуването на твърдяната от ищеца облигационната обвързаност с него по силата на договор за доставяне на такава.

С оглед на изложеното, съдът приема, че ответникът П. В. се явява страна по облигационното правоотношение с топлофикационното дружество във връзка с доставката на топлинна енергия, чието основно задължение е да заплаща цената на същата, както и цената на извършената в тази връзка услуга за дялово разпределение.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се доказва ответникът В. да е възразил срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е предложил сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период той е бил собственик на процесния апартамент № 63 съдът прави извод, че между него и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.

145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от протокол от общо събрание на етажната собственост от 15.08.2002 г., списък към него и договор от 24.09.2002 г. /л. 32-35 от делото/, справки за използвана топлинна енергия и протоколи за отчет /л. 76-81 от делото/, а и с оглед изложеното от вещото лице в констативната част от заключението по съдебно-техническата експертиза, по делото се установява, че етажните собственици в сградата, находяща се на адрес: гр. София, ж. к.

„ХД“, бл. 93, вх. Г, са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице – помагач - „Б* България“ ООД /понастоящем „Б*“ ООД/.

За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието без оспорване от страните заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което количеството постъпила топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: гр. София, ж. к.

„ХД“, бл. 93, вх. Г, е измервана чрез определено от ЗЕ средство за измерване – общ топломер, който е отчитан в края на всеки месец, като технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. През процесния период в имота на ответника не са начислявани суми за отопление и сградна инсталация, като детайлно е посочено как се формират те, възприемайки се крайният извод, че това е ставало съобразно изискванията на действащата нормативна уредба. Изрично вещото лице е посочило, че в процесния имот не е имало доставка на битово гореща вода и суми за такава не са били начислявани, както и, че 3 отоплителните тела в апартамента са били демонтирани още преди исковия период. Ето защо, сумите за отопление са начислявани на база мощност с оглед наличието на едно отоплително тяло без уред за дялово разпределение /щранг лира в банята/, което физически няма как да бъде демонтирано, поради което има характеристиката на отоплително тяло. В случая, в подкрепа на такъв извод е разпоредбата на § 1, т. 37 от ДР на ЗЕ, която дава легална дефиниция на понятието отоплително тяло. Следователно, отдадената от това тръбно отоплително тяло топлинна енергия се явява компонент от общо начислената такава, и тя се дължи от потребителя, наред с отдадената от сградната инсталация. Установява се още, че последната е начислявана на база посоченото в т. 6.1.1. от Методиката за дялово разпределение към Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването – между абонатите съобразно пълния отопляем обем на имота - 209 куб. м. и този на етажната собственост – 3 328 куб. м. От техническа гледна точка фирмата за дялово разпределение също е изготвяла индивидуалните изравнителни сметки в съответствие с нормативните изисквания, с оглед на което вещото лице изяснява, че е било отразено реално доставеното количество топлинна енергия и е извършено изравняване между начислената от ищеца и реално дължимата сума.