Решение № 940 от 11.12.2024, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 940 гр. Благоевград, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

Д. Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Г.а като разгледа докладваното от Д. Р. Беровски Гражданско дело № 20241210100960 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба, подадена от С. Г. Т., ЕГН **********, с поС.ен адрес гр.

****, срещу „Сити кеш“ ООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр.*****, представлявано от *****.

Ищецът е предявил против ответника при условията на обективно евентуално съединяване следните искове:

1/ иск за обявяване за нищожността на договор за потребителски кредит № 766667 от 21.11.2022 г.

2/ в условията на евентуалност, в случай че бъде отхвърлен главния иск, за прогласяване нищожността на клаузата по чл. 6.2 от договора за потребителски кредит № 766667 от 21.11.2022 г.

3/ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 55,50 лв. /петдесет и пет и петдесет стотинки/ – представляваща платена при начална липса на основание сума по договор за паричен заем Кредирект № 76667/21.11.2022 година, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /16.04.2024г./ до окончателното погасяване (съобр. протоколно определение на съда от 11.11.2024г. /л. 110 - л. 111 от делото/, с което по реда на чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 ГПК е допуснато изменение на размера на исковата претенция, като това е пълният размер на вземането).

Ищецът твърди, че между него в качеството му на заемополучател и „Сити кеш“ ООД в качеството на заемодател е сключен Договор за паричен заем Кредирект №766667/21.11.2022г., по силата на който на заемополучателя е отпуснат кредит в размер на 550 лв., с краен срок за погасяване 21.04.2023г., при посочен договорен лихвен процент от 40,05% и ГПР от 48,24%. Съгласно чл.6.1. от договора заемополучателят се задължава в срок от 3 дни да обезпечи кредита с банкова гаранция или поръчители, за които са поставени множество условия, които според ищеца били изначално неизпълними. Неизпълнението на посоченото задължение създавало задължение за заемополучателя да заплати прекомерно висока неустойка в размер на 325 лв., на основание чл.6.2. от договора. Смята, че уговорената неустойка противоречи на множество императивни правни норми на ЗПК, поради което е нищожна. Сочи, че въпреки формално дадената възможност на 1 кредитополучателя да осигури обезпечение в тридневен срок, още със сключването на договора му била начислена горепосочената неустойка в размер, надхвърлящ многократно позволения от закона размер на ГПР. Същата била включена в погасителния план още в самото начало. Заявява, че включената в погасителния план неустойка по същество представлявала скрита лихва и следвало да бъде калкулирана в ГЛП и ГПР. С включване на посочената сума под формата на неустойка се целяло заобикаляне на забраната по чл.19, ал.

4 ЗПК. Ако кредиторът действително бил искал да му се осигури обезпечение, то следвало да го е изискал преди предоставяне на кредита. Счита, че неустоечната клауза била нищожна поради противоречие с добрите нрави. Уговорената неустойка излизала извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция. Били нарушени основните принципи на договорната свобода по чл. 9 ЗЗД, на справедливост и добросъвестност в отношенията между потребител и кредитор. Процесната неустойка била предвидена за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, а не на същинското задължение по договора за връщане на заетата сума. Била в размер на близо 59% от стойността на предоставения заем, без да ставало ясно изобщо какви вреди обезщетява, след като кредиторът сам бил оценил кредитоспособността на длъжника и одобрил отпускането на кредита преди да му е предоставено обезпечение. С уговарянето на тази неустойка заемодателят целял единствено да се обогати. Излага, че с неустойката се заобикаляла разпоредбата на чл.33, ал. 1 ЗПК. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което не произтичали вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечавала вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок. Тези вреди обаче се обезщетявали чрез мораторната лихва по чл. 33, ал.1 ЗПК, поради което подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва било недопустимо. Навежда, че неустоечната клауза била нищожна на основание чл.143, ал. 2, т. 5 ЗЗП поради неравноправния й характер - същата задължавала потребителя при неизпълнение на негови задължения да заплати необосновано висока неустойка. Излага, че целият договор за потребителски кредит бил недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК поради непосочване в договора на ГПР и общата сума, дължима от потребителя, което водило до недействителност и на самата неустоечна клауза. В случая съзнателното погрешно посочване от кредитора на ГПР, както и непосочването на компонентите, които влизали в него, с цел заобикаляне на ограниченията на ЗПК, следвало да се тълкува като цялостно неизпълнение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и водило до недействителност на целия договор съгласно чл.22 от ЗПК.

Ответникът оспорва предявените искове. Навежда, че неустоечната клауза не е част от същественото съдържание на договора, поради което на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД недействителността на клаузата не води до нищожност на целия договор. Настоява, че всички условия на договора вкл. клаузата за неустойка са индивидуално договорени между страните, като на кредитополучателя е предоставена пълна, точна и ясна информация за параметрите на договора. Сочи, че кредитополучателят е разполагал с 14 дни, за да упражни правото си на отказ от договора съгласно чл. 28, ал. 5 от ОУ и чл. 29 ЗПК, изрично посочено и в СЕФ, в случай, че е преценил, че е встъпил в кредитно правоотношение при неизгодни за него условия. Същият е имал възможност и да поиска удължаване на тридневния срок или да предостави заместващо обезпечение. Заявява, че длъжникът не се е възползвал от нито една от тези възможности, усвоил е кредита, като целта му е била да води множество съдебни производства с цел обогатяване чрез присъждане на разноски. Последният доброволно и предсрочно в кратък срок след сключването на договора - един месец след сключването, изцяло погасил кредита. Смята, че с изтеглянето на кредита е целял да се обогати неоснователно, като впоследствие заведе искове за недействителност на договора и на неустоечната клауза. Същият е договарял недобросъвестно в нарушение на чл. 12 ЗЗД.

Счита, че договорът отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ГПК, както и че неустойката не следва да се включва в ГПР, доколкото същият се определя към момента на 2 сключване на договора, а задължението за неустойка възниква на по-късен етап и само в случай, че заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си. Поради това в погасителния план неустойката била включена като възможно плащане с оглед яснота за кредитополучателя за всички възможни хипотези на развитие на отношенията между страните. Поддържа, че кредиторът е извършил оценка на платежоспособността на длъжника при отправяне на искането за отпускане на кредит. Но дори такава да не бъде извършена, последица от липсата й не е нищожност на клаузата за неустойка, а единствено административнонаказателна отговорност за кредитора. Заявява, че между страните са налице общо 10 договора, сключени в периода 2021г.-2023г., които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредставяне на обезпечение по кредита, което обстоятелство опровергавало твърдението на кредитополучателя за липса на достатъчно информация за крайния размер на задължението на потребителя. По подробно изложените в отговора възражения се настоява за отхвърляне на предявените искове като неоснователни.

Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са обективно кумулативно и евентуално съединени искове за нищожност на процесния Договор за потребителски кредит № 766667 от 21.11.2022 г., евентуално съединен с иск за прогласяване за нищожна на клаузата на чл.6.2 от този договор, предвиждаща заплащане на неустойка при неизпълнение на задължението на ищеца за предоставяне на обезпечение в полза на ответника (с правна квалификация чл.26, ал. 2, предл.2, пр. 3 ЗЗД, чл.26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 23 във вр. с чл. 22 от ЗПК, чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК вр. чл.143 и чл.146 ЗЗП) и осъдителен иск за заплащане на сумата от 55,50 лв. /петдесет и пет и петдесет стотинки/ – представляваща платена при начална липса на основание сума по договор за паричен заем Кредирект № 76667/21.11.2022 година (с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД).

Уважаването на исковите претенции за прогласяване на нищожността на целия договор, евентуално на горепосочената клауза от договора е детерминирано от установяването, че процесният договор за потребителки кредит противоречи на императивни правни норми, а именно 23 във вр. с чл. 22 от ЗПК, чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл.

19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК вр. чл.143 и чл.146 ЗЗП, както и че същият накърнява добрите нрави.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на протоворечие на процесния договор за кредит с посочените императивни правни норми, както и с че договорът накърнява добрите нрави. От своя страна ответникът трябва да докаже, че сключената сделка е валидна.

Уважаването на осъдителната искова претенция пък е детерминирано от установяването на следните факти: 1/ предаване от ищеца и съответно получаване от страна на ответника на имущественото благо, предмет на този иск – сумата от 55,50 лв., и 2/ начална липса на основание за имуществено разместване от такъв порядък (вж. в този смисъл Постановление № 1 от 28.05.1979 г., Пленум на ВС). С оглед разпределението на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154 ГПК), ищецът е този, която трябва да установи съществуването на първото от визираните изисквания. Ако това бъде сторено, ответната страна следва да докаже, че е получила съответното имуществено благо – сумата от 55,50 лв. при наличието на правно основание. Иначе казано, в тежест на ищцовата страна е да установи единствено даването, а на ответника – на какво основание е получил даденото (вж. така Определение № 142 от 21.02.2012 г. по ч. гр. д. № 103/2012 г., IV г. о. на ВКС и Решение № 248 от 15.11.2016 г. по гр. д. № 784/2016 г., IV г. о. на ВКС).

Именно в контекста на изложените принципни положения трябва да се потърси и разрешение на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.

Не се спори между страните, че между ищеца С. Г. Т. (като кредитополучател и 3 потребител) и ответника „Сити кеш“ ООД (като заемодател и кредитор) е бил сключен на 22.11.2022г. процесният Договор за паричен заем Кредирект с № 766667. Фактът на сключването на сделката се доказва и от представения по делото заверен препис от самия процесен Договор за паричен заем. Безспорно е също така, че ответното дружество реално е предоставило на ищеца заемната сума по процесния договор в размер на 550 лв.

От съдържанието на цитирания документ се изясняват и основните параметри на заемното правоотношение, а именно: главница в размер на 550 лв.; годишен процент на разходите /ГПР/ – 48,24 %; фиксиран годишен лихвен процент – 40,05 % и общата дължима сума по кредита в размер на 615 лв.; срок на кредита – 5 месеца.

В чл. 6.1 от Договора за паричен заем заемателят се задължава в срок от 3 дни, считано от усвояването на заемната сума да предостави обезпечение по начина и реда и отговарящо на условията на чл.33, ал.1 от Общите условия: поръчител или банкова гаранция /поне едно от изброените/. По силата на чл.6, ал.2 от договора страните се съгласяват, че в случай, че заемателят не изпълни договореното в чл.6.1 задължение, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 325 лв., която ще бъде платена разсрочено съобразно включения в договора погасителен план.

Разпечатката съдържа 27 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9934b32e-8358-45cb-9107-05f5d7b4828a