Определение № 24272 от 01.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24272 гр. София, 01.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно частно гражданско дело № 20251100511711 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, вр. чл. 130 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ищеца Е. Д. М. срещу определение № 38025/12.09.2025г. на Софийски районен съд, 31-и състав, по гр.д. 111/2025г. по описа на СРС, с което съдът оставил без уважение искането му за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство, върнал исковата му молба и прекратил производството по делото като недопустимо.

Жалбоподателят намира обжалваното определение за незаконосъобразно и неправилно. Делото било незаконно прекратено в нарушение на ХОПЕС. СРС, като прекратил производството по делото без правно основание, отказал правосъдие и лишил ищеца от право на обезщетение от незаконно задържане (наречено в жалбата „отвличане“ ) по ЕКЗПЧОС, ХОПЕС и МПГППООН, извършено от АСНС, ВКС, ПРБ и СГС и осъждане по непредявени обвинения. Исковата му молба била редовна. Моли обжалваното определение да бъде отменено, да му бъде предоставена правна помощ, като му бъде назначен адв. Н.Р., а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и е допустима.

По наведените оплаквания настоящият съдебен състав намира следното:

Производството по гр.д. 111/2025г. по описа на СРС, 31-и състав било 1 образувано по искова молба на Е. Д. М. срещу Прокуратура на РБ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 24 999 лева, търпени в периода от 17.12.2014г. до 23.12.2024г., от незаконно задържане по НЧД № 1886/2014г. на СНС, за престъпления по чл. 199, ал. 1, т.

5 НК за грабеж, извършен по поръчение и в изпълнение на ОПГ, с пострадал О.Б.. Излага, че на 16.04.2020г. бил окончателно оправдан по НОХД № 645/2015г. по „касационен ред“. С противозаконното му лишаване от свобода от страна на ответника било нарушено правото му на свобода и сигурност по чл. 6, 47, 48, 54 ХОПЕС, сочи текстове от Международен пакт за граждански и политически права на ООН, ЕКЗПЧ, ДФЕС и др. Претърпял жесток психически тормоз от нарушение на правото му на свобода и сигурност, изтърпял болки и страдания, безпокойство, безизходица, безнадежност, страх, ужас, отчаяние. Разрушено било здравето му – развил паник атаки, депресия и хипертония. Претендира обезщетение в размер на сумата 24 999 лева, ведно със законната лихва. Заявил е и молба за освобождаване от държавна такса и поискал да му бъде назначен служебен защитник – адв. П.А. от САК.

Декларира, че от 24.11.2013г. бил в затвора, безработен, нямал доходи.

Ответникът се представлявал от юристи, докато ищецът не бил юрист и не разбирал от ГПК.

С определение № 37994/12.09.2025г. по образуваното гр.д. № 111/2025г. по описа на СРС, 31-и състав, ищецът бил освободен от задължението за внасяне на държавна такса по делото.

С обжалваното определение № 38025/12.09.2025г. СРС приел, че производството по делото било недопустимо и прекратил същото на основание чл. 130 ГПК. Изложил мотиви, че ищецът Е. Д. М. не преследвал легитимен интерес и предявяването на иска представлявало злоупотреба с право по смисъла на чл. 57, ал. 1 КРБ и чл. 17 от КЗПЧОС, и аналогия от чл.

35, пар. 3 (а) от конвенцията, поради което искът се явявал недопустим.

Аргументирал се с решения на Комисията - Miroļubovs and Others v.Latvia, M. v. the United Kingdom и Philis v. Greece, Bekauri v. Georgia (предварителни възражения), § 21; Migliore and Others v. Italy; Simitzi-Papachristou and Others v. Greece, приетата на 11.04.2024 г. Директива (ЕС) 2024/1069 на ЕП и на Съвета, и на практика на ВКС, застъпена в Разпореждане № 321 от 04.12.2018 г. по ч. гр. д. № 3772/2018 г. на ВКС, Определение № 19/07.04.2015г. по гр.д.

2

№ 2398/2014г. III г.о. на ВКС, Определение № 761 от 30.11.2012 г. по ч.т.д. № 497/2012 г. и № 376 от 10.05.2010 г. по ч.т.д. № 350/2010 г., Решение № 257 от 14.07.2011 г. по гр.д. № 1149/2009 г. на ВКС. Посочил още, че му било служебно известно, че ищецът Е. Д. М. бил в затвора в гр. София в изпълнение на наложено наказание „лишаване от свобода“ по силата на Решение № 242 от 16.04.2020 г., постановено по КНОХД № 1018/2019 г. по описа на ВКС, III н. о., НК, ВКС, с което била оставена в сила въззивната присъда на АСНС по ВНОХД № 102/2018 г. в частта, с която била отменена присъда от 09.01.2018 г. по НОХД № 646/2015 г. на СНС и ищецът бил признат за виновен в престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 3 вр. с чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал.1 НК, извършено на 12.03.2010 г. в град София, пред „Прокредит банк България“ АД, клон Люлин, като извършител, в съучастие с Е.Д.П. и Л.Т.Л. – извършители и други неустановени лица – извършители, отнел чужди движими вещи – сумата 136 072 лева, собственост на „Прокредит банк България“ АД и огнестрелно оръжие, марка „Байкал“ № 442 ХАН 2793 с 12 броя патрони в пълнителя, собственост на О.Б.Б., от владението на Б., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил затова сила и заплашване, движимите вещи са в особено големи размери и деецът е бил въоръжен с огнестрелно оръжие. Служебно му било известно още, че ищецът бил от т.нар. „масови ищци“, като за периода от 01.05.2021г. до 19.04.2024г. завел пред СРС множество дела, индивидуализирани по номера и години в мотивите на обжалвания съдебен акт, като към датата на постановяването на обжалвания акт делата били 1118 броя съгласно служебни справки с ответници Прокуратурата, СГС, САС, ВКС, АССГ, ВАС, ГРБОП, ГДНИ и др.

Делата имали един и същ предмет - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в различни периоди на увреждане поради осъждане по непредявено обвинение (или косвено свързани с това твърдения). Само за периода 01.01.2025г. – 27.01.2025г. пред СРС ищецът образувал 269 дела, подробно описани в обжалвания акт по номер на делото, състав на СРС, ответник – ПРБ, САС, СГС, ГДНП, ВКС, АССГ, и др., с искане за присъждане на обезщетения за противозаконно задържане и др.п. Приема, че била налице очевидна злоупотреба с право. Видно от броя и характера на исковите претенции, ищецът целял от една страна да изрази несъгласието си с влязлата в сила присъда срещу него и неудовлетворението си от органите на съдебната власт, които я постановили, а от друга страна - да затрудни съдилищата при 3 упражняване на тяхната дейност чрез предявяване на огромен брой искови претенции, поставени въз основата на едно и също обстоятелство. Посочил, че на установеното в чл. 2 ГПК правно задължение на съда съответствало уреденото в чл. 3 ГПК задължение на страните да упражняват своите процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Затова, когато страната инициирала процесуалното правоотношение, не целяла защита на свои материални права, а преследвала цел, несъвместима с изискването за добросъвестност, исковата молба нямала характера на молба за защита и съдействие, съответно - съдът нямал адължение да я разгледа и реши.

Искането на ищеца за предоставяне на правна помощ по делото СРС оставил без уважение с мотиви, че в хипотезата на предявен по същността си недопустим иск, в полза на ищеца било неоправдано да бъде допусната правна помощ, съгласно чл. 24, т. 2 ЗПП.

Дефинитивно злоупотребата с права се определя като недобросъвестно упражняване на права с цел за да бъдат увредени права и законни интереси на други или да бъдат упражнени в противоречие с интересите на обществото, тъй като е налице съществено разминаване между целта, за която правото е предоставено и целта, за която то се използва. Поради което принципа за забрана на злоупотреба с право е последователно установен в законодателството – чл. 57, ал. 2 КРБ, чл. 8, ал. 2 ЗЗД, чл. 289 ТЗ, чл. 3 ГПК.

Санкцията при установена злоупотреба с право се изразява в отказа на съда да даде защита на превратно упражняваното субективно право. Това е така, защото превратното упражняване на субективни права е укоримо с оглед обществения интерес и правните последици са отказ от защитата им.

Добросъвестността е налице, когато процесуалното право се упражнява с убеждението, че то съществува - в този смисъл решение 257/14.07.2011 г. по гр.д. 1149/09 г. на Четвърто ГО на ВКС. Когато страната, инициирала процесуалното правоотношение, не цели защита на свои материални права, а преследва цел, несъвместима с изискването за добросъвестност, исковата молба няма характера на молба за защита и съдействие и съдът няма задължение да я разгледа и реши. Идентично разрешение дава и постановената от ЕСПЧ практика, която възприема злоупотребата с право/жалба като вредоносно упражняване на право за цели, различни от тези, за които е предназначено - дело 56551/11 Mihailo PETROVIĆ срещу Сърбия и 10 други жалбоподатели. Съответно всяко поведение на жалбоподател, което 4 явно противоречи на целта на правото на индивидуална жалба, уредено от Конвенцията, и което спъва правилното функциониране на Съда и точното провеждане на производството пред него, съставлява злоупотреба с правото на жалба - в този смисъл Miroļubovs and Others v. Latvia, на която се е позовал и СРС.

В този смисъл заявяването на огромен брой дела пред СРС срещу Прокуратурата, СГС, САС, ВКС, АССГ, ВАС, ГРБОП, ГДНИ, от които 269 броя за период от по-малко от месец, което обстоятелство се явява служебно известно и за настоящия съдебен състав, съставлява класически пример за злоупотреба с право. Отделно от това, всяко от делата е съпроводено с искане за предоставяне на правна помощ и освобождаване от държавна такса.

Подобно поведение е класифицирано като злоупотреба с право и в Директива /ЕС/ 2024/1069 на ЕП и Съвета от 11.04.2024 г., която макар и с по-тесен обхват посочва част от белезите на злоупотребата с право - предявяване на един или повече изцяло или частично неоснователни иска или на прекомерни искове, започване на множество съдебни дела по сходни въпроси и причиняване на непропорционални разноски за ответника по производството т. 28 от същата.

На следващо място, видно от обстоятелствената част, вредоносното поведение на сочения ответник се изразява в предприети действия в рамките на досъдебно наказателно производство, което след внесен обвинителен акт е преминало във фаза на съдебно производство, по което е постановена влязла в сила присъда на наказателния съд. Действията и актовете на прокуратурата респ. констатираните пороци се отстраняват по реда на инстанционния контрол в наказателното производство по реда на НПК, а не могат да се проверяват инцидентно от гражданския съд, за който присъдата на наказателния е задължителна с оглед нормата на чл. 300 ГПК. Поради което, при наличие дори на влязъл в сила съдебен акт в наказателното производство същият не може инцидентно да се проверява и заявените искове в този смисъл биха били процесуално недопустими - определение № 60354 от 04.11.2021 г. по ч. гр. д. № 1126/2020 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 4406 от 20.12.2022 г. по ч. гр. д. № 4239/2022 г. на III г. о. на ВКС, определение № 3974 от 30.08.2024 г. по ч. гр. д. № 2831/2024 г. на IV г. о. на ВКС. По аргумент на по-силното основание същото важи за актове на прокуратурата.

5

По повод отправеното искане за предоставяне на правна помощ, настоящият съдебен състав споделя мотивите на СРС за неоснователност с оглед разпоредбата на чл. 24, т. 2 ЗПП и предвид процесуалната недопустимост на иска по заявените в тази насока съображения на съда погоре. В този смисъл е и определение 548/ 05.10.2015 г. по ч.гр.д. 3744/2015 г. на Трето ГО на ВКС. По аналогичните съображения не са налице и основания за допускане на правна помощ и пред настоящата инстанция.

По изложените мотиви настоящият съдебен състав намира обжалвания съдебен акт за правилен и законосъобразен и като такъв същият следва да бъде изцяло потвърден от въззивния съд.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 38025/12.09.2025г. на Софийски районен съд, 31-и състав, по гр.д. 111/2025г. по описа на СРС.