Решение № 128 от 19.03.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Пловдив, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Миглена Ил. Площакова при участието на секретаря Ваня Б. Казакова като разгледа докладваното от Миглена Ил. Площакова Търговско дело № 20235300900637 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа на исковата молба, подадена на 01.11.2023 год. от И. С. П. против „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД. Предявен е осъдителен иск за присъждане на парично обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата, вследствие на пътнотранспортно произшествие.

Исковата претенция обстоятелства: се основава на следните фактически

Твърди се, че на *** год. около *** ч. в *** в близост до *** водачът на л.а. „Рено Меган“ с рег. № *** Г. Б. Б. нарушил правилата за движение по пътищата, като предприел движение на заден ход без да се увери, че пътят зад превозното средство е свободен и в резултат на това блъснал пресичащите зад него две пешеходки – И. С. П. и М. П. А.. На ищцата И. П. по непредпазливост били причинени средни телесни повреди, изразяващи се в закрито счупване на гръбначния стълб в поясната област – компресионна фрактура на тялото на прешлен Тh 12 и прешлен L1. Диагнозата била поставена в клиника по неврохирургия към УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД, гр.

Пловдив, където П. била приета в деня на произшествието с оплаквания от болки в кръста и левия крак. Били извършени две операции. На 14.03.2022 1 год. под обща анестезия била извършена вертебропластика на прешлени Тh 12 и L1. При извършването им се разкъсвали мускулните и нервните влакна на четири места за всеки от прешлените и с помощта на четири игли се вкарвал костен цимент в прешлените.

П. била изписана от лечебното заведение на 16.03.2022 год. На 10.05.2022 год. посетила невролог с оплаквания от болка в гърба и изтръпване на крайниците. Издадено било направление за продължаване на физиотерапията. В периода от 24.06.2022 год. до 01.07.2022 год. П. била на лечение в МБПЛ „Иван Раев“ – Сопот за физикална терапия и рехабилитация заради ограниченост и болезненост на движенията в лумбалния дял, неповлияни от медикаментозното лечение. При изписването й били препоръчани физиотерапия два пъти годишно, не се препоръчвало физическо натоварване, продължително заемане на принудителна поза и еднотипни движения. В периода от *** год. до 13.08.2022 год. ищцата била временно неработоспособна. Описаните травматични увреждания били в причинна връзка с произшествието. Те й причинили болки, страдания, уплаха, скованост, затруднения в движенията и други неудобства, в т.ч. невъзможността да полага труд в продължение на 5 месеца.

Във връзка с произшествието било образувано наказателно производство. Виновният водач сключил споразумение с прокуратурата, което било одобрено от РС – Карлово по АНХД № 467/2023 год. Г. Б. бил признат за виновен в извършването на престъпление и освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а НК.

По отношение на л.а. „Рено Меган“ с рег. № *** била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество със срок на валидност от 21.02.2022 год. до 20.02.2023 год.

Ищцата предявила писмената си претенция пред застрахователното дружество за изплащане на обезщетение на 01.04.2022 год., но по образуваната преписка бил постановен отказ.

Предвид изложените обстоятелства ищцата И. С. П. моли да бъде постановено решение, с което „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД бъде осъдено да й заплати обезщетение за неимуществените вреди в размер на 45 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 01.04.2022 год. до окончателното плащане. Претендират се и сторените по делото разноски, в т.ч. адвокатско 2 възнаграждение по чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от ЗА.

Ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е подал отговор на исковата молба в двуседмичния срок по чл. 367 ГПК, постъпил по делото на 05.12.2023 год.

Счита иска за допустим, но по същество – за изцяло неоснователен.

Излага твърдение, че на 04.12.2023 год. е заплатил по банков път в полза на ищцата обезщетение в размер на 32 000 лв., за което сочи доказателства.

Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на произшествието досежно л.а. „Рено Меган“ с рег. № ***.

Признава се получаването на писмена претенция за изплащане на обезщетение от страна на П.. Счита, че претендираният размер на обезщетението от 45 000 лв. е прекомерен и неотговарящ на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

Въвежда се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на пострадалия. Счита, че пешеходката е пресякла пътното платно извън обозначените места – пешеходни пътеки и ненужно е удължила пътя и времето за пресичане. С действията си нарушила правилата за движение по пътищата, уредени в чл. 108, т. 1, чл. 113, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП. В случай, че ищцата бе пресякла платното за движение при съблюдаване на установените правила, вредоносният резултат не би настъпил.

Оспорва се началния момент на изпадане на застрахователя в забава, респ. датата, от която се претендира законна лихва. Ответното дружество счита, че законна лихва се дължи от 01.11.2023 год., когато претенцията е заявена по съдебен път, а при условията на евентуалност – след изтичането на 15 дни от уведомяването на застрахователя.

Настоява се искът да бъде отхвърлен, а в полза на ответника да се присъдят сторените по делото разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.

Допълнителната искова молба не е постъпила в законовия срок, който е изтекъл на 28.12.2023 год.

Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса на застраховането, вр. чл. 45 и чл. 52 ЗЗД. Акцесорното искане за законна лихва е с правно основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД и чл. 429, ал. 3 КЗ.

3

Възраженията на ответника досежно размера на иска са също с правно основание чл. 52 ЗЗД, а за съпричиняване – по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Съдът е сезиран с редовна искова молба, с която е предявен процесуално допустим иск. Цената на иска за неимуществени вреди – 45 000 лв. обосновава родова подсъдност на ОС като първа инстанция. Спазена е и местната подсъдност по местонастъпването на застрахователното събитие и по постоянния адрес на пострадалия по чл. 115, ал. 2 ГПК. Ищецът е освободен от държавна такса по силата на закона – чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, поради което такса не е внесена и не е изисквана.

Представени са доказателства, които не се оспорват от ответника, че преди образуването на делото ищецът е заявил пред ответното дружество писмената си застрахователна претенция, което е условие за допустимост на иска.

ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, след като разгледа събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

С доклада по делото съдът е приел за ненуждаещо се от доказване безспорното между страните обстоятелство, че е налице застрахователно правоотношение с ответното дружество досежно гражданската отговорност на водача на л.а. „Рено Меган“ с рег. № ***.

От служебно изисканото и приложеното по настоящото дело НАХД № 467 / 2023 год. по описа на РС – Карлово се установява, че със споразумение, одобрено от съда в открито с.з., проведено на 26.09.2023 год., Г. Б. Б. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. б, пр. второ, вр. чл. 342, ал. 1 НК, в това, че на *** год. в *** при управление на МПС – л.а. „Рено Меган“ с рег. № *** е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 40, ал. 1 и ал. 2 и чл. 116 ЗДвП и по непредпазливост е причинил на И. С. П. средна телесна повреда, изразяваща се в компресионно счупване на тялото на 12-ти гръден прешлен и компресионно счупване на тялото на 1-ви поясен прешлен, довело до трайно затрудняване на движенията на снагата.

Според чл. 383, ал. 1 НПК одобреното от съда споразумение за 4 решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. Ето защо и на основание чл. 300 ГПК, настоящият съдебен състав приема за установено по делото и ненуждаещо се от доказване по см. на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК обстоятелството, че Г. Б. Б., при управление на посоченото превозно средство, противоправно и виновно е причинил средна телесна повреда на ищцата И. П., изразяваща се в средна телесна повреда, изразяваща се в компресионно счупване на тялото на 12-ти гръден прешлен и компресионно счупване на тялото на 1-ви поясен прешлен, довело до трайно затрудняване на движенията на снагата. Така, виновното и противоправно поведение на Б. и конкретната средна телесна повреда на П., посочена в одобреното от съда споразумение, както и причинно-следствената връзка между деянието и средната телесна повреда не подлежат на доказване, респ. не подлежи и на оспорване и опровергаване в хода на настоящото дело.

От представената епикриза, издадена от УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД, гр.

Пловдив, Клиника по Неврохирургия се установява, че на *** год. И. С. П. е била транспортирана в лечебното заведение от Бърза медицинска помощ, след като е била блъсната от автомобил. Приета е в клиниката с болки в кръст и ляв крак с данни за фрактура на тялото на ТН12 и вероятно на Л1. След извършени множество изследвания, на 14.03.2022 год. е била извършена операция по вертебропластика под обща анестезия. Изписана е на 16.03.2022 год. след успешно вертикализиране, с подобрение и препоръки за консултации с невролог и ЕЕГ след месец.

От амбулаторен лист, издаден на 10.05.2022 год. от специалист невролог, се установява, че П. е прегледана по повод болки в гърба и изтръпване на краката, препоръчано й е физиолечение.

В периода от 24.06.2022 год. до 01.07.2022 год. ищцата е била на лечение в МБПЛ „Иван Раев“ – Сопот за физикална терапия и рехабилитация при болести на опорно-двигателния апарат, където са провеждани терапевтични процедури.

От представените болнични листове е видно, че е била в отпуск поради временна неработоспособност до 14.07.2022 год.

От заключението по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Б., изготвено след запознаване с медицинската документация и личен преглед на ищцата, неоспорено от страните, се 5 установява следното: при произшествието, осъществило се на *** год., на П. е било причинено компресионно счупване на телата на 12 гръден и първи поясен прешлен. Всяко едно от двете счупвания поотделно и в съвкупност е довело до трайно затрудняване на движенията на снагата. Непосредствено след произшествието П. е приета за лечение в Клиника по неврохирургия, където е извършена вертебропластика на 12 гръден и първи поясен прешлен.

Експертът разяснява, че ветебропластиката е оперативен способ, при който под пълна наркоза и рентгенов контрол посредством две игли се вкарва под налягане цимент в тялото на прешлена с цел възстановяване на обема и формата му. Операцията е била задължителна с цел избягване настъпването на тежки неврологични усложнения в резултат на притискането на нервни коренчета в областта на смачканите тела на прешлените. Посочено е, че домашното лечение е продължило до 14.08.2022 год. Непосредствено след произшествието - по време на операцията, и след нея ищцата е търпяла умерени по сила и интензитет болки и страдания, а впоследствие постепенно са отслабвали до пълното им изчерпване след приключването на оздравителния процес. След болките и страданията са били епизодични при натоварване на кръста или при промяна на времето. Потвърждават се от експерта данните, извлечени от епикризата, за провеждане на рехабилитация и физиотерапия в лечебно заведение, която е била необходима с оглед появата на неврологична симптоматика и ограничени и болезнени движения в областта на поясния отдел на гръбначния стълб. Към момента на прегледа ищцата провеждала ежеседмични масажи и гимнастика.

За претърпените от ищцата болки и страдания са събрани гласни доказателства.

Свидетелят К.П. е съпруг на ищцата и като такъв има непосредствени впечатления за оздравителния процес. Разбрал е за произшествието от телефонно обаждане на П., която го уведомила, че я карат с линейка към болница в Пловдив и споделила, че изпитва силни болки. В болницата свидетелят разбрал, че има увредени прешлени и се налага или да бъде извършена операция, или да бъде обездвижена. П. приела варианта да бъде извършена операция. Докато била в болницата, не позволявали на свидетеля да я посещава поради противоепидемични мерки. Когато я изписали, не можела да сяда, да държи тежки предмети, не можела да се навежда, трудно се движела. Качила се трудно в колата. Изпитвала страх от качване в 6 автомобил. Препоръката на лекарите била да не вдига тежко, да не се навежда и да не извършва резки движения, като й било разяснено от лекаря, че неспазването на указанията може да доведе до спукване на прешлена и до парализа. Ограничените движения били свързани с постоянни болки в гърба, ищцата се събуждала вечерно време от тях. Налагало се да взема болкоуспокояващи. През първите месеци домакинската работа била поета от съпруга й. В болнични П. била около шест месеца. Според свидетеля понастоящем ищцата не е напълно възстановена, изпитвала болки в гърба при смяна на времето. Полагала активни грижи за възстановяването си, като ходела два пъти седмично на масажи при рехабилитатор, а също и на гимнастика. След инцидента развила страх да шофира и не управлявала повече личния си автомобил.