Решение № 203 от 15.07.2022, Районен съд - Димитровград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. гр. Димитровград, 15.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Огнян Хр. Гълъбов при участието на секретаря Силвия Ив. Димова като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело № 20225610100389 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл.45 от ЗЗД- за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди.

Ищецът Ж. Н. Ж. твърди в искова молба, че с Решение №11/04.02.2022г. по НАХД №7/2022г. по описа на РС-Димитровград ответникът Д. Д. Г. бил признат за виновен за това, че на 29.08.2020г. в с.** причинил на Ж.Ж. по непредпазливост средна телесна повреда, изразяваща се в прекъсване сухожилието на трети пръст на дългия разгъвач на пръстите на дясната ръка, довело до трайно затруднение на движението на дясната ръка- престъпление по чл.133 вр.чл.129 ал.2 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и е осъден на глоба в размер на 1000 лева. Посочва, че въпросното решение е влязло в сила на 22.02.2022г. Твърди, че в резултат на причинената му средна телесна повреда, на 30.08.2020г. бил опериран в МБАЛ“Хасково“АД, след което бил гипсиран и обездвижен повече от месец. След това започнал поетапни раздвижвания. От самото начало и до момента изпитвал големи болки, които в началото следвало да обезболява с перорални лекарства и кремове за мазане, а към момента само с лекарства.

След разкъсване на сухожилието и претърпяната операция ищецът се възстановявал повече от 2 месеца. През този период не можел да мърда цялата си дясна ръка и не можел да се обслужва сам, като за това му помагали ежедневно неговата съпруга и майка. Съпругата му го къпела, обличала и хранела, когато това се налагало. След свалянето на гипса, по препоръка на лекуващия лекар, започнал да раздвижва ръката си, като правел ежедневно упражнения. Те били съпътствани с ужасни болки, които не отшумявали повече от 6 месеца.

Болки изпитвал и към момента, особено при натиск и разгъване на ръката. Движенията на същата били трайно ограничени, като ищеца не можел да разгъва изцяло пръстите на дясната си ръка, което останало като траен недъг. Не можел да стисне ръката си силно, тъй 1 като малкия й пръст не можел да се затваря. Това му пречело да хваща здраво, да вдига и дърпа, което пък ограничавало способностите му да работи пълноценно с ръката си.

Ежедневно мажел ръката си с фибронизол, като при неблагоприятен резултат и липса на подобрение щяла да последва друга операция на сухожилията на дясната ръка. Наред с физическите болки и страдания, изпитвал и душевни такива, тъй като повече от 2 месеца за него трябвало да се грижат съпругата и майка му. Това го карало да се чувства непълноценен, като глава на семейството и човек на когото досега всички са разчитали финансово. Нямал самочувствие на съпруг и баща и изпитвал неудобство от факта, че трябва да бъде издържан от жена си. Страдал, защото децата му го виждали в безпомощно състояние, а сега виждали и недъга на ръката, който имал. Малкото му дете изпитвало постоянен страх от това, че ответника му е причинил увреждането, като плачело и се страхувало, че той може да го нападне. Наред с това, ищеца изпитвал страх, че случката може да се повтори и той отново няма да може да се защити. Счита, че причинената му телесна повреда е извършена виновно, като в причинно –следствена връзка с нея са причинените му имуществени вреди под формата на физически болки и душевни страдания, изключително неудобство и намалено самочувствие, като тези вреди следвало да бъдат адекватно обезщетени от ответника. Претърпените от ищеца неимуществени вреди той оценявал на стойност от 15000 лева. Поради това, иска съдът да постанови решение, с което да осъди Д. Д. Г. да му заплати сумата от 15000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на причинената му от него средна телесна повреда на 29.08.2020г. в с.**, община Димитровград, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане и на направените деловодни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът Ж. Н. Ж. депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че предявения иск е допустим и основателен. Не отрича, че е причинил на ищеца описаната в исковата молба средна телесна повреда, за което е бил признат за виновен по водено срещу него наказателно дело. Оспорва иска по размер, като счита, че претендираната сума не съответства на нормите на справедливостта. На следващо място оспорва описаното в исковата молба увреждане, като обем, засягащо здравето на ищеца.Счита ,че твърденията на ищеца за друг вид увреждания, описани в исковата молба, са недопустимо привнесени към претенцията.Същият не бил понесъл описаните болки и страдания. Твърди, че няколко дни след инцидента ищеца бил видян да упражнява нелек физически труд, изразяващ се в строителни дейности. Счита, че ищецът е съпричинил увреждането, за което претендира обезщетението, с нанасянето преди това на ответника на остри обиди, изваждане на огнестрелно оръжие /пистолет/, което го афектирало и довело до непредпазливото причиняване на вредата. С оглед на това счита, че обезщетението следва да бъде намалено наполовина. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното с исковата молба Решение №11/04.02.2022г. по НАХД 2

№7/2022г. на РС-Димитровград, Д. Д. Г. /ответник по настоящото дело/ е бил признат за виновен в това, че на 29.08.2020г., в с.**, община Димитровград, причинил другиму- Ж. Н.

Ж. /ищец по настоящото дело/, по непредпазливост средна телесна повреда, изразяваща се в прекъсване сухожилието на трети пръст на дългия разгъвач на пръстите на дясната ръка, довело до трайно затрудняване на движението на дясната ръка- престъпление по чл.133 вр.чл.129 ал.2 от НК, поради което и на основание чл.133 вр.чл.129 ал.2 вр.чл.78а от НК го освобождава от наказателна отговорност и го осъжда на наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева. Така постановеното решение не е било обжалвано от страните и е влязло в сила на 22.02.2022г.

В мотивите за своето решение съдът приел за установено, че ищецът по настоящото дело Ж. Н. Ж. и неговата съжителка свид.** работели в заведението на бащата на първия „Централ“, находящо се в с.**, община Димитровград, ул.“**. Непосредствено зад търговския обект била разположена къщата, в която живеели Панев и семейството му.

Поради това, в дъното на лятната градина на заведението била монтирана врата, за която имало пътека, осигуряваща пряк път за достъп до жилищната сграда. Вратата била изградена от алуминиева дограма със стъкло, отваряща се посредством плъзгащ механизъм.

Стъклата и на двете крила на вратата били облепени с непрозрачни рекламни материали. На 28.08.2020г. вечерта, ищецът и свид.** обичайно работили в заведението. Около полунощ решили да приключват работа като изчаквали да си тръгнат и последните клиенти. Тогава в заведението дошъл ответника Д. Д. Г., който бил във видимо нетрезво състояние. С него били съпругата му -свид.** Г.а, двете им деца и познати на семейството. Първоначално Ж. отказал да обслужи новодошлите посетители, тъй като имал намерение да затваря заведението. По настояване на последните обаче се съгласил и те се настанили в лятната градина. В последствие при тях седнал и самия ищец. Д.Г. започнал разговор с него, но постоянно се опитвал да го провокира, като употребявал и обидни думи по отношение на него. Ж. го приканил да спре, но ответника продължил с провокативното си поведение. В един момент той съблякъл тениската си, направил я на топка и я захвърлил в лицето на ищеца. Последният не реагирал на тази провокация, но станал от масата и отишъл до дома си откъдето взел законно притежаваното си огнестрелно оръжие-пистолет, който поставил т вътрешната страна на панталона си. След това се върнал в заведението си, като установил, че ответника и компанията му са излезли вече на улицата. Афектиран от предходните обиди, Ж. ги последвал навън, като започнал да крещи към Г.. С оглед на това, между двамата отново избухнал словесен конфликт. Свид.** отишла при ищеца и започнала да го дърпа и умолява да се прибере в заведението. В този момент, пистолетът на Ж. се изхлузил и паднал на земята. Ищецът вдигнал веднага оръжието и го скрил зад гърба си. Ответникът забелязал това и още повече се афектирал. Междувременно свид.** успяла да убеди ищеца да се прибере у дома си, като той се оттеглил зад вратата, разделяща заведението от пътя за жилището му. Г. забелязал това и се затичал след Ж.. Един от клиентите в заведението обаче успял да го хване и задържи непосредствено преди да стигне до алуминиевата врата, за която бил застанал ищеца. В желанието си да се отскубне и да достигне до Ж., ответника се засилил към вратата и се ударил в стъклото й. От удара стъклото на едното крило на 3 вратата се счупило, като едновременно с това се откъртило и самото крило, като Г. паднал на земята от задната страна на вратата. При счупването на стъклото едно от парчетата хвръкнало и се забило в дясната предмишница на Ж., който стоял зад вратата. Същият веднага извадил стъклото от ръката си , при което от нея започнало силно кръвотечение.

Ищецът превързал ръката си с кърпа и с автомобил бил откаран в МБАЛ Хасково.

Съгласно представената от ищеца Е. О., изготвена от „МБАЛ

Хасково“АД, ищецът е постъпил в болницата на 29.08.2020г. в 01.30ч. като е изписан на 01.09.2020г. в 09.30ч. Същият е с окончателна диагноза: Разкъсно контузна рана на дясната предмишница. Лезия на сухожилието на 3-ти пръст на дългия разгъвач на пръстите. В анамнезата е посочено, че при съприкосновение със стъкло Ж. е получил нараняване на дясна предмишница с невъзможно разгъване на трети пръст. След необходимата подготовка пациента бил опериран в спешен порядък, като операцията е извършена на 29.08.2020г.Следоперативния период е протекъл гладко. Препоръчано е да се правят стерилни превръзки през три дни, а конците да се свалят на 16-я ден. Да носи гипсова шина 25 дни, след което да започне раздвижване.

От приложените към исковата молба Амбулаторен лист №2909/02.10.2020г. и Амбулаторен лист №772/10.03.2022г., издадени от д**в, се установява, че на ищеца са били извършени амбулаторни прегледи, като при първия преглед са установени ограничени движения в гр.стави-дорзия и флексия и пълното разгъване на 3-4-ти пръст, препоръчана е терапия за поетапно раздвижване. При втория преглед са установени локална палпаторна болезненост и ограничени в крайните фази движения. Препоръчана е терапия с фиброзинол за мазане.

За изясняване на фактическата обстановка по делото, по искане на ищеца, съдът допусна до разпит свидетелите **, ** и **в, а по искане на ответника- ** ** В своите показания свид.** посочва, че живее на семейни начала с ищеца Ж..

Поддържа, че на 28 срещу 29 август 2020г. двамата работели в заведението си ,като малко преди да затворят ответника дошъл при тях и поискал за пиене. Отказали му, тъй като трябвало да затварят. Ответникът започнал да се заяжда с тях като седнал на една от масите пред заведението, като при него дошли съпругата и двете му деца. Докато ищецът бил отишъл до дома си, ответника блъснал свидетеля и съборил столове. След това блъснал силно плъзгащата се врата в заведението, като счупил стъклото й. Парче от него порязало ръката на ищеца, който в този момент се намирал зад вратата. Потекла много кръв, като на място била повикана кола на Спешна помощ. Ж. бил закаран в МБАЛ Хасково, където го оперирали. След изписването му носел гипс на ръката си 45 дни, а възстановителния период продължил 6 месеца. Докато бил с гипсирана ръка не можел да се обслужва сам, както и да се къпе и храни без чужда помощ. Свидетелят и майка му трябвало да се грижат непрекъснато за него. Помагали му да се облича, къпе и храни. Изпитвал силни болки и пиел болкоуспокояващи. По-малкия син на ищеца бил много стресиран от случилото се, като се страхувал да излиза навън. Ищецът се чувствал много зле, понеже нямало как да помага на семейството си. След като свалили гипса от ръката му, той провеждал физиотерапия, но 4 отново изпитвал болка. Ръката не се раздвижила напълно, като кутрето не можело да се свие и нямал сила да дърпа и стиска. Кутрето не можело да се допре до дланта, като лекар му казал, че това няма да има възстановяване. С ръката си ищецът нямал нужната мускулна сила. Започнал работа във фирма за доставка на храни, но трябвало да пренася и вдига касетки с хранителни продукти, като ръката го боляла. Поради това се принудил да напусне работа. Изпитвал болки и към настоящия момент. Чувствал неудобство, че ръката му е в такова състояние и не може да я използва пълноценно. Казали му, че може да се инвалидизира. Изпитвал срам и неудобство от това, като се притеснявал, че не може да извършва тежка физическа дейност и работата в домакинството падала повече на свидетеля.