Определение № 466 от 25.07.2025, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 466 гр. Ямбол, 25.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Светла Р. Д.

Галина Ив. Вълчанова Люцканова като разгледа докладваното от Светла Р. Д. Въззивно частно гражданско дело № 20252300500236 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274 ГПК – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Й.Х.Й.-П. чрез адв.С. Б., адвокат в АК-Пловдив против определение №829/25.04.2025г. постановено по гр.д. № 3265/2022г. по описа на Районен съд – Ямбол, постановено в производство по чл.248 от ГПК.

В жалбата се излагат оплаквания по същество за неправилност и незаконосъобразност на определението, като моли същото да бъде отменено. Сочи, че по делото липсват договори за правна защита и съдействие от Т.С.С. за 800 лв. и В. С. С. за 1500лв., както били посочени в списъка за разноски, представен от адв.К. в последното с.з..

Такива липсвали и в електронното досие на делото. По същество са изложени доводи, че предявеният иск е недопустим, както и че жалбоподателката не е предизвикала правния спор, не е дала повод за завеждане на делото, т.к. ответниците по иска по никакъв начин не са оспорвали собствеността на ищците върху процескния имот, нито са манифестирали собственически права.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от Т.С.С. и В. С. С. чрез пълномощника си – адв.В.К. от АК-Ямбол, като се излага по същество становище за неоснователност на частната жалба и молят обжалваното определение да бъде потвърдено.

Сочат, че пълномощните, с които е била упълномощена адв.К. да заведе делото, ведно с договорите за правна помощ са представени с исковата молба и се намират физически на лист 31 и 32 от гражданското дело. Оспорват твърдението за недопустимост на предявения от тях иск, т.к. той е бил уважен от съда, а ответницата Й. го е оспорвала като неоснователен и недопустим и е навеждала доводи в тази връзка, поради което е била налице хипотезата на чл.78, ал.1 от ГПК и жалбоподателката правилно е била осъдена за разноски.

Ямболският окръжен съд като съобрази оплакванията в частната жалба, 1 доказателствата по делото и закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е с правно основание чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, подадена е в законоустановения срок по чл.275, ал.1 от ГПК и от легитимирано лице, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:

От фактическа страна се установи, че с Определение № №829/25.04.2025г. постановено по гр.д. № 3265/2022г. по описа на Районен съд – Ямбол, съдът не е уважил искането на Й. Х. Й. за изменение на Решение № 712/12.12.2024г. постановено по гр.д. № 3265/2022г. на ЯРС в частта за разноските, изменено с Определение № 234/05.02.2025г.

С решение № 712/12.12.2024г. постановено по гр.д. № 3265/2022г. ЯРС е у важил предявените от Т.С.С. и В. С. С. субективно съединени искове по чл.124 ал.1 от ГПК вр. с чл.54 ал.2 от ЗКИР, против Й. Х. Й. – П., А. Д. Й. и В. Х. Й., като е приел за установено, че те са собственици на н сграда находяща се в гр.*, ул.****, подробно индивуализирана в решение, неправилно записана в КККР на гр.Ямбол като собственост на Т.С.С. и В. С. С..

Със същото решение Й. Х. Й. – П., А. Д. Й. и В. Х. Й. са осъдени да заплатят на Т.С.С. и В.

С. С. направените по делото разноски в размер на 3478,96лв. на осн.чл.78,ал.1 от ГПК. В решението съдът се е позовал на представени от страната доказателства и списък по чл.80 от ГПК за направени по делото разноски в размер на 38/14,26лв. В мотивите си дъсът е обсъдил искането на ответниците за прилагане на чл.78, ал.2 от ГПК, като не го е уважил, т.к. искът е бил оспорван от една от ответниците – А. Й., а ответницата В. Й., представлявана от особен представител, не е признала иска в срока за отговор, което е довело до процесуални действия от страна на ищците за доказване на претенцията си, като са извършени разходи за назначаване на особен представител, въпреки че тази ответница е знаела за делото. Посочено е, че обстоятелството, че грешката в кадастъра не е допусната по вина на ответниците не може да изключи отговрността им за разноски, доколкото същите са могли да избегнат съдебния процес чрез осигуряване на съдействие на ищците за поправката на грешката по административен ред.

С определение №234/05.02.2025г. по реда на чл.248 от ГПК , образувано по молба на А. Д. Й. е изменено постановеното по делото решение №712/12.12.2024г. в частта на разноските, като Й. Х. Й. – П. и В. Х. Й. са осъдени да заплатят по равно на Т.С.С. направените по делото разноски в размер на 1578,96 лв., т.е. по 526,32лв. от всеки ответник, а В. Х. Й. и осъдена да заплати и сумата от 400лв. разноски за особен представител, както и Й. Х. Й. – П., А. Д. Й. и В. Х. Й. са осъдени да заплатят по равно на В. С. С. направените по делото разноски в размер на 1500лв., т.е. по 500 лв. от всеки ответник.

С обжалваното определение №829/25.04.2025г. съдът не е уважил искането на Й. Х.

Й. – П. за изменение на решението по делото в частта за разноските, изменено с определение № 234/05.02.2025г. , като е посочил, че процесуалното поведение на ответницата Й. не е било насочено към признание на иска, като същата е оспорвала и допустимостта на иска в последното съдебно заседание, подавала е молби за спиране на производството, за 2 оспорване на експертизата, т.е. извършвала е действия за защита срещу иска и за осуетяване на постановеното решение.

Разгледана по същество съдът намира частната жалба за неосноватена.

Отговорността на страните за разноски в гражданския процес се разпределя в зависимост от изхода на делото. Според правилото на чл.78, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), ищецът има право на разноски при уважаване на иска, а според правилата на чл.78, ал.3 и ал.4 от ГПК, при отхвърляне на иска и при прекратяване на делото право на разноски има ответникът. Обстоятелството дали ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на спора се преценява с оглед фактите и обстоятелствата по конкретното дело. Във всеки случай при решаване на въпроса за разпределяне на отговорността за разноските съдът съобразява причината за отхвърляне на иска или за прекратяване на производството по него.

В разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК е уредено изключение от правилото на чл.78, ал.1 от ГПК като е предвидено, че и в случай на уважаване на иска разноските се понасят от ищеца, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска.

Следователно отговорността за разноски в гражданския процес се определя в зависимост от резултата от предявения иск и в зависимост от поведението на ответника по делото– чл.78, ал.1, 2, 3 и 4 от ГПК.

Изхождайки от изложеното ЯОС намира обжалваното определение за правилно.

Съдът изцяло възприема мотивите на обжалваното определение, т.к. същите са в пълно съответствие с резултата от постановеното решение и поведението на частната жалбоподателка Й. Х. Й. – П.. От материалите по делото се установява, че същата през целия процес е имала поведение, с което е оспорвала иска, противно на твърденията й в частната жалба, като и с нея, същата отново оспорва допустимостта на предявеният от ищците иск. Въпреки твърдението, че тя не е предизвикала правният спор, същата не сочи да е съдействала на ищците да разрешат спора и изправят грешката в кадастъра по административен ред, както правилно е посочил първоинстанционния съд.

Отделно от това не отговя на истината, че по делото липсвали договорите за правна защита и съдействие от Т. С. и В. С., като същите са приложени на лист 31 и 31 по гражданското дело с вписани договорни възнаграждения на адв. В.К. съответно от 800лв. и 1500лв., с отбелязване, че са внесени.

В този смисъл постановеното определение от първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното и на осн.чл.278 от ГПК, Ямболският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №829/25.04.2025г.

3 постановено по гр.д.

№

3265/2022г. по описа на Районен съд – Ямбол, с което съдът не е уважил искането на Й. Х.

Й. – П. за изменение на решението по делото в частта за разноските, изменено с определение № 234/05.02.2025г.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 466 гр. Ямбол, 25.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Светла Р. Д.

Галина Ив. Вълчанова Люцканова като разгледа докладваното от Светла Р. Д. Въззивно частно гражданско дело № 20252300500236 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274 ГПК – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Й.Х.Й.-П. чрез адв.С. Б., адвокат в АК-Пловдив против определение №829/25.04.2025г. постановено по гр.д. № 3265/2022г. по описа на Районен съд – Ямбол, постановено в производство по чл.248 от ГПК.

В жалбата се излагат оплаквания по същество за неправилност и незаконосъобразност на определението, като моли същото да бъде отменено. Сочи, че по делото липсват договори за правна защита и съдействие от Т.С.С. за 800 лв. и В. С. С. за 1500лв., както били посочени в списъка за разноски, представен от адв.К. в последното с.з..

Такива липсвали и в електронното досие на делото. По същество са изложени доводи, че предявеният иск е недопустим, както и че жалбоподателката не е предизвикала правния спор, не е дала повод за завеждане на делото, т.к. ответниците по иска по никакъв начин не са оспорвали собствеността на ищците върху процескния имот, нито са манифестирали собственически права.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от Т.С.С. и В. С. С. чрез пълномощника си – адв.В.К. от АК-Ямбол, като се излага по същество становище за неоснователност на частната жалба и молят обжалваното определение да бъде потвърдено.

Сочат, че пълномощните, с които е била упълномощена адв.К. да заведе делото, ведно с договорите за правна помощ са представени с исковата молба и се намират физически на лист 31 и 32 от гражданското дело. Оспорват твърдението за недопустимост на предявения от тях иск, т.к. той е бил уважен от съда, а ответницата Й. го е оспорвала като неоснователен и недопустим и е навеждала доводи в тази връзка, поради което е била налице хипотезата на чл.78, ал.1 от ГПК и жалбоподателката правилно е била осъдена за разноски.

Ямболският окръжен съд като съобрази оплакванията в частната жалба, 1 доказателствата по делото и закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е с правно основание чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, подадена е в законоустановения срок по чл.275, ал.1 от ГПК и от легитимирано лице, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:

От фактическа страна се установи, че с Определение № №829/25.04.2025г. постановено по гр.д. № 3265/2022г. по описа на Районен съд – Ямбол, съдът не е уважил искането на Й. Х. Й. за изменение на Решение № 712/12.12.2024г. постановено по гр.д. № 3265/2022г. на ЯРС в частта за разноските, изменено с Определение № 234/05.02.2025г.

С решение № 712/12.12.2024г. постановено по гр.д. № 3265/2022г. ЯРС е у важил предявените от Т.С.С. и В. С. С. субективно съединени искове по чл.124 ал.1 от ГПК вр. с чл.54 ал.2 от ЗКИР, против Й. Х. Й. – П., А. Д. Й. и В. Х. Й., като е приел за установено, че те са собственици на н сграда находяща се в гр.*, ул.****, подробно индивуализирана в решение, неправилно записана в КККР на гр.Ямбол като собственост на Т.С.С. и В. С. С..

Разпечатката съдържа 60 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9933373e-9c3b-4eb8-9a93-307d88b19a2a