Акт от 26.05.2017, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№………./26.05.2017 г. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: НЕЙКО ДИМИТРОВ при секретар Галина

Стефанова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2234 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове от Г.Ю.Г. срещу Министерство на отбраната на РБ и Националния военно-исторически музей и държавата чрез МРРБ за приемане за установено правото му на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. Варна, Приморски парк, м. "Салтанат" № 81, представляващ реална част с площ 641 кв. м, повдигната в зелен цвят по скицата на л. 60 от делото на РС, от ПИ ид.

*** по КККР, одобрени със заповед № 300-5-18/04.03.2004 г. и изменени със заповед № КД № 14-03-509/04.05.2010 г., основани на твърдения за придобиване по завещание от 1976 г., обявено с протокол от 12.10.1976 г. на ВН, от Н. М. П., б. ж. на гр. Варна, а от нея – чрез продажба с НА № 136, том 4, рег. 2118, дело № 764 по описа за 1943 г. ВН, евентуално по давност чрез владение в периода от 12.10.1976 г. до предявяване на исковете – 09.04.2015 г., по чл. 124 ГПК.

Ответниците оспорват исковете.

Твърдят, че имотът е обект на публична държавна собственост, придобита чрез отчуждаване. Оспорват твърдяното от ищеца владение.

Държавата твърди, че завещанието не е написано и подписано от Н. М. П., евентуално не е произвело действие за повече от половината от имуществото й или поради ограниченията по ЗСГ (отм.). Евентуално предявява възражение за придобиване на имота по давност.

По същество страните поддържат становищата. Представят бележки.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, прие за установено следното:

Исковете и отговорите са допустими и надлежно предявени.

По същество:

От представения заверен препис (л. 258) се установява, че е издаден нотариален акт № 4 от 16.04.1943 г., том IV, регистър 1972, дело № 553/43 г. на ВН, с който, въз основа на обстоятелствена проверка, е признато правото на собственост на З. Г. З.и М.К.С. върху една хавра във Варненските лозя, местността "Св. Никола", с площ от 3.7 дка, при граници: Д.П., Б.К., А.Н., евксиноградското шосе и път.

От представения заверен препис (л. 5 от делото на РС) се установява, че на 12.05.1943 г. е сключен договор с нот. акт №136, том IV, регистър 2318, дело № 746/43 г. на ВН, чрез който Н. М. П. е следвало да купи същата хавра с площ от 3.7 дка по документ, а по скица 2743 кв. м, срещу напълно платена цена.

Актът е действителен.

В обясненията си (л. 289, гръб) вещото лице Л.И. сочи, че скицата на л. 176 от делото представлява копие от оригинала на кадастралния и регулационен план от 1936 г., а скицата на л. 91 – копие от работното копие на същия план. Между двете копия са налице разлики в имотните граници на имот пл.

№ 200. В комбинираните скици – приложения към експертизите са отразени границите по работното копие.

В същите обяснения вещото лице сочи, че нотариалният акт може да се отнася както до имота, така и до парцел IV-200, отреден за имота, но площта по скица е по-близка до тази на парцела.

Впоследствие, при одобряването на общия градоустройствен план, както и на регулации за отделни квартали, отчуждителното действие на регулацията от 1936 г., която няма застроителна съставка (същите обяснения на в. л.) и не е била приложена, е отпаднало с обратна сила. Поради това съдът приема, че договорът е бил сключен за имота, за който към момента е бил отреден парцел.

По оспорването от държавата:

От представения заверен препис (л. 181) се установява, че в разписния списък към КП от 1936 г. имот пл. № 200 е записан на наследници на М.К.. Вписан е също ДВ бр. 287 от 1935 г., в който е обявен проектът за регулация.

От представения заверен препис (л. 169) се установява, че на 17.08.1945 г. е съставен нотариален акт № 90, т. V, рег. 3497, дело № 966 по описа за 1945 г. ВН за собственост на държавата по обстоятелствена проверка върху имот в същата местност, при посочени граници, сред които наследниците на М.К..

Само въз основа на посочването на наследниците на М.К., а не на Н. М. П. като съсед, не би могло да се отрече правото на собственост, предмет на продажбата.

По отчуждаването:

По делото няма доказателства, въз основа на които да се направи връзка между представените укази за отчуждаване №№ 16 от 1946 г. (л. 326) и 1258 от 1948 г. (л. 325) и процесния имот.

От представения заверен препис (л. 87) се установява, че е съставен протокол № 16 за заседанието на управата на Сталинския ГНС от 19.03.1951 г., която, по искане на командира на поделение и като е взела предвид, че няма възможност да се заменят частните имоти с държавни, на основание чл. 32 б. "б" ППЗДИ, е постановила решение № 47, с което е изказала мнение да се отчуждят за нуждите на МНО Брегова артилерия гр. Сталин частни недвижими имоти, сред които празно място на наследниците на М.К.дворище 200 с площ от 3400 кв. м. В края на протокола е указано решението да се представи в първата сесия на Сталинския ГНС за одобрение.

В писмо от 03.08.2016 г. (л. 192) длъжностното лице е посочило, че в архива на отдел "Общинска собственост" на община Варна не се съхранява отчуждителна преписка по това решение на управата. Същото е посочено и за архива на поделението (л. 198). лист втори от решение от 26.05.2017г. по гр. д. № 2234/2015г. ВОС, ХII с-в

От представения заверен препис (л. 88) се установява, че е съставен протокол № 69 от 31.10.1951 г. за решение № 55 на управата, с което, като е прието, че нуждите на МНО могат да бъдат задоволени и с по-малък терен и може да се измени решение № 16/47, е постановено да бъдат отчуждени имоти съгласно приложения списък, съставляващ неразделна част от протокола, с граници: източно улицата по регулационния план между кв. кв. 32-35 и 31-а-30, северна като се изключи една 60 м ивица земя, покрай шосето за Евксиноград, западна между парцели: 159 и 160, 148-149, 145-146 и 142-143 и южна – морски бряг. Постановено е отчуждаването на частните недвижими имоти да стане по чл. 31 от ЗДИ, без да се изпълняват разпоредбите на чл. 32, б. "б" от ППЗДИ, а обезщетяването да стане съгласно 37-мо ПМС от 1949 г. В края на протокола е разпоредено препис от решението да се изпрати на кадастралното и градоустройствено отделение за по-нататъшно разпореждане.

От представения заверен препис (л. 172-173) се установява, че е съставен проект за изменение на регулационния план, съгласно протоколното решение № 69/55 от 31.10.1951 г.

В самите документи няма дати, но вероятно тогава са били изготвени от Началника на кадастралното и градоустройствено отделение списък на имоти, подлежащи на отчуждаване за нуждите на МНО (л. 257) и имотна ведомост (л. 260, л. 323). В имотната ведомост са вписани приблизителните пазарни цени и данъчни оценки, които са съобщени на собствениците. Съобщението за имот пл. № 200 е връчено на наследниците на М.К.в с. Камбурово писмено т.е. срещу разписка.

От представения заверен препис (л. 324) се установява, че е съставен доклад от комисия до Министъра на народната отбрана да представи пред МС за одобрение отчуждаването.

От представения заверен препис (л. 322) се установява, че с писмо от м. ноември 1951 г.

Министърът на народната отбрана е поискал, на основание чл. 29, т. 2 ЗПИНМ, от Министъра на комуналното стопанство и благоустройството да се отредят по регулация имотите за нуждите на МНО, като се одобри изменението на плана, съгласно проекта.

С писмо от 11.12.1951 г. (л. 320) Началникът на Военно-строително отделение е изпратил допълнително искани удостоверения (за имотното състояние) на засегнатите собственици и е съобщил, че тъй като наследниците на М.К.от с. Камбурово не са в гр. Сталин, съответният съвет ще изпрати удостоверение за имотното им състояние направо до поделение 35470 в гр.

София.

С писмо от 29.12.1951 г. (л. 321) Министърът на комуналното стопанство и благоустройството е заявил, че не възразява за отчуждаването на имоти за временно строителство за нуждите на МНО.

С решение с протокол

№ 31 от 08.03.1952 г. горният проект за изменение на регулационния план (л.

172-173) е одобрен.

Със заповед № 422 от

20.03.1952 г. на Министъра на КСБ, на основание чл. 29, т. 2 ППИНМ (всъщност ЗПИНМ) е утвърдено сливането на кварталите в един за нуждите на МНО (л. 90). От посоченото основание е видно, че е прието, че се налага, поради неотложна нужда, отчуждението да добие сила веднага. Решението влиза в сила от деня на обнародване на заповедта на министъра в "Държавен вестник" (чл. 29, ал. 2, изречение последно ЗПИНМ).

По обнародването:

От справката по всички заповеди за утвърдени регулации, посочени в съдържанието на "Държавен вестник" (тогава "Известия") за 1952 г., е видно, че заповедта не е обнародвана.

От същата справка е видно, че са обнародвани заповеди за сливане на парцели и отреждане за нужди на МНО: например заповед № 308/бр. 12, т. 67 – но за строеж на жилищна сграда, заповед № 1394/бр. 24, т. 75 и заповед № 1783/бр. 29, т. 40 – без да е описана нуждата, но в центъра на София и заповед № 5993/бр. 86, т. 29 – без да е описана нуждата и без да е посочено, че теренът е в центъра или в жилищен квартал, но на малък град (Сандански).

От номерата на обнародваните заповеди при същата справка е видно, че не всички заповеди с поредни номера са обнародвани.

Министерството на КСБ е уведомило ГНС за отчуждението със секретно писмо, посочено в писмо от март 1952 г. от МНО, Квартирно експлоатационен отдел до Началника на КЕЧ (л. 319).

Съдът приема, че заповедта не е обнародвана, тъй като се отнася до същинско военно мероприятие: брегова артилерия и съдържа сведение за местонахождението на обект на бреговата отбрана, включено по т. 2 в Списъка на данните, сведенията и въпросите, които представляват държавна тайна, утвърден с ПМС № 231 от 08.03.1951 г., обн. ДВ бр. 22 от 1951 г.

По частта от имот пл.

№ 200, включена в терена:

В писмо от 27.09.1954 г. (л. 318) Началникът на поделение е поискал от МНО да посочи какви суми са изплатени на наследниците на М.К.за 250 кв. м част, която всъщност е от съседния имот пл. № 187 на наследниците на Деспина Хасанакиева.

В отговор от

11.10.1954 г. (л. 317) Началникът на отдела при МНО е указал на Началника на поделението, че при спор за собственост страните следва да го отнесат за разрешаване пред съда.

Съдът приема, че целият процесен имот попада в разширения терен за нуждите на МНО (комбинирана скица л. 285).

По действието на заповед № 422 от 20.03.1952 г.:

По кой ред е следвало да се извърши отчуждаването:

В литературата се е приемало, че режимът на отчужденията за държавна нужда по ЗС е общ, а по ЗПИНМ – специален (Петков, Тодор и Петър Вълчев. Правен режим на държавните земи. С.: Наука и изкуство, 1969, с. 30).

Разпечатката съдържа 60 от 114 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/993303b5-cb0e-47db-b771-6d1be328b841