Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 165 от 21.08.2019, Районен съд - Несебър

Съд
Районен съд - Несебър
Дело
Гражданско дело 154/2019
Вид
Решение № 165
Подписан
21.08.2019
Състав
ПЕТЪР СЛАВОВ ПЕТРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45, ал.4 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.50 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.233, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.238 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.66 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.75, ал.1, изр.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.56 · Закон за устройство на територията

Р Е

Ш Е Н

И Е № 165

Град Несебър, 21.08.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на седми август, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПЕТЪР ПЕТРОВ с участието на секретаря Мая Деянова, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 154/2019г. по описа на Несебърския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.233, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, като производството се движи по реда на Глава ХХV от ГПК.

Ищецът Р.Д.Т. с ЕГН **********,***, твърди в исковата си молба, че е едноличен собственик, по силата на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № *** от *******г., том ***, рег.№ ***, дело № ****г. на нотариус М. Б. с рег.№ *** на НК и район на действие Несебърския районен съд, на Поземлен имот с идентификатор ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Несебър, одобрени със Заповед № *****г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение със Заповед № *****г. на Началника на СГКК, с площ от 1 367 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за курортно рекреационен обект. Твърди също, че на 09.09.2014г. е сключен договор за наем, вписан в Службата по вписванията – Несебър с вх.рег.№ *** от ***г., акт № **, том *, изменен с Анекс № * от *****г., вписан в Службата по вписванията – Несебър под вх.рег.№ ***от 22.12.2015г., акт № **, том *. Страни по този договор за наем са ищецът Р.Д.Т., от една страна в качеството й на наемодател, и ответника “Д.Я.Д.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Д.А.С., от друга страна в качеството му на наемател, а предмет на договора за наем е част от гореописания недвижим имот. В изпълнение на задълженията си по наемния договор ищцата е предоставила на ответното дружество за временно и възмездно ползване част от поземления имот, а именно 1 266 кв.м. от него, като ответникът има право да постави и ползва в наетата част от поземления имот свои собствени 14 броя преместваеми обекти за търговски и обслужващи дейности, обслужващи търговския базар. Ответникът-наемател се е задължил да заплаща на наемодателя годишна наемна вноска в размер на 5 000 лева, платима до 31-и май всяка календарна година, като е било уговорено, че за периода от 09.09.2014г. – датата на сключване на договора, до 31.05.2016г. наемателят да не заплаща наем. Ответникт обаче не е заплащал дължимият наем след 31.05.2016г. до датата на прекратяване на договора. Договорът е бил със срок до 30.11.2020г., но същият е бил прекратен, тъй като е бил едностранно развален от наемателя с писмено предизвестие поради неизпълнение на наемателя на задължението му да заплаща наемната цена както е уговорено в чл.11, ал.2 от договора – в случай, че наемателят забави плащането на която и да е годишна вноска по изплащане на наемната цена с повече от 15 дни, в който случай договорът се счита прекратен с безрезултатното изтичане на дадения в предизвестието допълнителен 7-дневен срок, считано от датата на получаване на предизвестието, за изпълнение на задължението на наемателя. Развалянето на договора за наем е станало чрез изпращане от страна на наемодателя на нотариална покана, получена от наемателя на 21.08.2018г., с която на последния е даден допълнителен 7-дневен срок за изпълнение на задълженията му към наемодателя да заплати дължимите наемни цени за три календарни години.

Допълнителният срок е изтекъл на 28.08.2018г., но и тогава ответникът-наемател не е извършвал плащания, и на която дата договорът е прекратил действието си.

Вследствие на това ответникът дължи връщане държането на наетия имот и същият да бъде освободен от разположените в имота преместваеми търговски обекти и всички други подобрения, нетрайно свързани с терена, както е уговорено в чл.16 от договора, и което е следвало да стане в срок до 28.09.2018г., който срок е посочен в нотариалната покана. Като не е сторил това доброволно, означава, че след 28.09.2018г. ответникът-наемател държи имота без правно основание. Ищецът моли ответникът да бъде осъден да опразни и да му предаде държането на процесния поземлен имот. Претендира разноски.

В отговора на исковата молба ответникът счита твърденията в исковата молба за неясни, поради което следвало да бъде оставена без движение. На ответника не му ставало ясно дали според ищеца той не е платил всички дължими суми по наема или не е заплатил само част от тях, т.е. извършвал ли е плащания – какви суми са платени и какъв е размера на неплатените дължими суми, както и защо следва да заплаща наем и за трите календарни години – 2016-а, 2017-а и 2018-а, и в частност наем за 2016-а година, след като изрично е уговорено, че такъв не се дължи. По същество на спора заявява, че оспорва иска като го счита за неоснователен. В нотариалната покана не се посочва конкретно претендираната като дължима обща сума за наем, което го е лишило от възможността да узнае волята на ищеца, а именно каква според него е дължимата сума за наем. Ответникът твърди, че е подал отговор на нотариалната покана от ищеца, получен от последния на 31.08.2018г., към който е приложил доказателства за изплатени изцяло вноски за наем, поради което според ответника ищецът не може да се позовава на клаузата на чл.11, ал.2 от договора за едностранното му разваляне.

Ответникът е предложил на ищеца да изяснят тези спорни въпроси, възникнали във връзка с изпълнение на договорните си задължения, и да уредят доброволно отношенията си, но ищецът не се е отзовал на поканата му, вместо това е предприел действия по неправомерно разваляне на договора. Като основен довод, с който обосновава неоснователността на иска, ответникът оспорва твърдението на ищеца, че договорът за наем е прекратен на 28.08.2018г. на соченото от ищеца основание – развалянето му чрез едностранно изявление, съответно изпълнил е задължението си да заплаща дължимия наем, като посочва размера на изплатените от него суми и на лицата, на които е извършвал плащанията. След като е извършил дължимите плащания, за ищеца не е възникнало правото на едностранно разваляне на договора, а оттам и неоснователно претендира връщане на имота, предмет на действащия все още договор за наем. Моли искът да бъде отхвърлен.

С допълнителна молба ищецът уточнява, че ответникът е извършвал плащания по договора за наем, като на 05.08.2018г. е платена сумата в размер на 1 000 лева.

В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от упълномощен адвокат, който заявява, че поддържа исковата молба и уточнява, че за календарната 2016-а година наемът се дължи за седем месеца, пропорционално на годишния наем, и че той е следвало да се заплати до 31.05.2016г., който е началото на периода, а падежът на наемите за календарните 2017-а и 2018-а години се дължи до 31-и май на съответната година. Представя писмени бележки, в които заявява, че счита иска за основателен и доказан, в това число и твърденията, че процесният договор за наем, сключен между страните, ги е обвързвал валидно, а ищцата, в качеството й на наемодател е изпълнила основното си задължение по него като е предоставила на ответника-наемател част от собствения си поземлен имот с идентификатор *****, която отдадена част от имота е с площ 1 266 кв.м., ведно с правото да постави и ползва свои 14 броя преместваеми обекти за търговски и обслужващи дейности, образуващи търговски базар, считано от 09.09.2014г. Ответникът не е изпълнявал задълженията си да заплаща на наемодателя дължимата годишна наемна цена в размер на 5000 лева, която той дължи от 31.05.2016г., като падежната дата за трите календарни години: 2016-а, 2017-а и 2018-а, е 31-и май. Счита за неоснователни и недоказани възраженията на ответника, че е заплащал дължимия наем в уговорените срокове, в която връзка счита, че платената на 05.08.2018г. вноска в размер на 1000 лева, и евентуално други плащания, за които ответникът е издавал разходни касови ордери, доказват единствено частични плащания, но не и пълно и точно изпълнение на задълженията за наем, защото тези плащания са правени извън срока, в който е следвало да бъдат заплатени според договора, а от друга страна не покриват дължимия годишен наем. За дължимия през 2017-а и 2018-а календарни години плащания на наемна цена от ответника не са извършвани. Ищецът се е възползвал от правото, което е уговорено в чл.11, ал.2 от договора, като е прекратил договора чрез изпращане на нотариална покана до ответника и безрезултатното изтичане на предоставения на последния 7-дневен срок за изпълнение, а именно на 28.08.2018г. След прекратяване на договора за наем ищецът не е изпълнил и друго свое договорно задължение по чл.16 от договора, което е уредено и в чл.233, а.1 от ЗЗД, и което е предмет на исковата претенция – в 30-дневен срок от прекратяването на договора за наем да освободи имота от преместваемите обекти и да го предаде на наемодателя. Претендира направените по делото разноски, които да му бъдат присъдени в пълен размер.

Ответното дружество се представлява в съдебно заседание от процесуален представител, който заявява, че оспорва изцяло иска и че поддържа доводите, изложени в отговора на исковата молба, включително и твърдението, че всички наемни вноски по договора са платени, а за цялата 2016-а година страните са уговорили с анекса към договора наем да не се дължи, респ. дължи се наем за 2017-а и за 2018-а години, с падеж 31-и май. Моли за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан. В представените писмени бележки също счита, че договорът за наем е валидно сключен и е обвързвал страните по него. Посочва сумата в размер общо на 10 500 лева за платен от ответника наем в полза на ищеца. Затова и към момента на отправяне на нотариалната покана, с която ищецът-наемодател е предоставил срок на ответника да заплати дължимия наем, сред изтичането на който срок ще счита договора за развален, наемът е бил платен, поради което и за ищеца не е възникнало правото да развали едностранно договора и поканата не е постигнала целеният от ищеца резултат и договорът за наем не е прекратил действието си на 28.08.2018г. Претендира разноски.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На

09.09.2014г. в град Несебър е сключен договор за наем с нотариална заверка на подписите рег.№ ***, том ***, Акт *** от ******г. на нотариус Мария Бакърджиева с рег.№ *** на НК и район на действие Несебърския районен съд, вписан в Службата по вписванията – Несебър с рег.№ ***, том ***, от 15.09.2014г., по силата и в изпълнение на който Р.Д.Т., от една страна в качеството й на наемодател, е предоставила за временно и възмездно ползване на “Д.Я.Д.” ООД, от друга страна, в качеството му на наемател, 1266 кв.м. от от Поземлен имот с идентификатор ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Несебър, к.к. Слънчев бряг – Запад, одобрени със Заповед № РД-18-46 от 18.08.2006г. на Изпълнителния директор на АГ, последно изменение със Заповед № ******г. на Началника на СГКК – Бургас, с адрес на поземления имот: град Несебър, к.к.

Слънчев бряг – Запад, целият с площ от 1 366 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: незастроен имот за курортно рекреационен обект. Според договора наемателят е възложил за изготвяне на работен инвестиционен проект в поземления имот за предстоящо строителство на: едноетажни сгради и търговски обекти, образуващи търговски базар (СГРАДАТА), които наемодателят се е задължил и при достигане на определена степен на завършеност “груб строеж”, да предостави на наемателя за временно и възмездно ползване тези строителни обекти. Посочено е, че договорът се сключва за срок от 50 месеца, считано от датата на подписването му, но не по-късно от 30.11.2018г. Ответникът “Д.Я.Д.” ООД е поел задължението да заплаща годишна наемна цена за предоставеното му право на ползване на поземления имот И СГРАДАТА, в общ размер на 5 000 лева, платима ежегодно, еднократно най-късно до 31-и май на всяка календарна година, която сграда той (наемателят) се е задължил изцяло със свои средства да проектира, построи, обзаведе и оборудва, да въведе в експлоатация същата и да присъедини към електроразпределителната мрежа и мрежата на “ВиК” ЕАД, така, че сградата да бъде окончателно завършена в срок до 15.05.2015г.