Решение № 13489 от 03.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13489 гр. София, 03.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20221110164727 по описа за 2022 година

Т. Д. е предявил срещу Фирма установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и чл. 86, ал 1 от ЗЗД, с искане да се признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за закъснение на полет ******* от 30.06.2017 г. по линията Москва-Бургас, ведно със законната лихва 11.02.2022г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 238.20 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 04.02.2019 г. до 03.02.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6975/2022 г. по описа на СРС, 39 състав.

Ищецът твърди, че е сключил договор за въздушен превоз с ответника за полет ******* по дестинация Москва-Бургас, на дата 30.06.2017 г. Твърди, че по разписание излитането е трябвало да се извърши в 22:05 часа местно време, но е пристигнал в крайния пункт с повече от 3 часа закъснение, като ищецът се е явил навреме за полета. Твърди се, че претендирал обезщетение по Регламент (ЕО) 261/2004 г, като извънсъдебно ответникът признал, че такова се дължи, но до момента не е изплатено. Сочи, че ответникът бил признал извънсъдебно процесните вземания. Твърди се, че съгласно задължителната практика на Съда на ЕС пътниците по закъснели полети се приравнявали на отменените такива и се ползвали с правата за обезщетение по чл. 7 от Регламент (ЕО) 261/2004 г., като е налице над 3 часа закъснение. Поддържа, че разстоянието Москва-Бургас е 1652 км, поради което размерът на обезщетението е 400 евро. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната посочва, че поддържа исковата молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Оспорва надлежната представителна власт на ищеца, както и активната му процесуална легитимация, като титуляр на правото било дружеството „Компенсер“ ЛТД. Релевира възражение за изтекла двугодишна погасителна давност, като в случая била приложима нормата на чл. 135 ЗГВ. Оспорва наличието на предпоставките за възникване правото на обезщетение, както и че ответникът извънсъдебно е признал вземанията на ищеца. Неоснователен се явява и иска по реда на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, поради липса на покана от страна на ищеца. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски. Пред съда страната не изпраща процесуален представител.

1

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че разстоянието между двете летища, измерено по метода на дъгата на големия кръг, е 1652 км.

По делото е приет електронен билет за Т. Д. за процесния полет с дата 30.06.2017 г. с час на излитане 22:30 часа, по линията Москва – Бургас и планиран час на кацане 01:00 часа на 01.07.2017 г. На билета е извършено отбелязване, че полетът е бил задържан до 13:00 часа на 01.07.2017 г.

Представено е писмо от оператора на летище Бургас от 15.03.2021 г., от което е видно, че полет ******* от 30.06.2017 г. с час на пристигане 00:45 часа на 01.07.2017 г., по линията Москва – Бургас е кацнал в 16:50 часа на 01.07.2017 г.

Представена е и справка № 4 от 01.07.2017 г., от която е видно, че ищцата е посетила на 01.07.2017 г. в 04:20 часа медицински център на терминала в летище Шереметиево.

Приета е по делото електронна кореспонденция между страните.

Настоящият съдебен състав приема, че по отношение на процесното правоотношение е приложим Регламент /ЕО/ 261/2004. В разпоредбите на чл. 5 – 8 от Регламента са предвидени правата на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет, когато последният има начална или крайна точна летище на територията на Европейския съюз, какъвто е превозът, осъществен от ответника.

По отправено преюдициално запитване досежно приложение на Регламент /ЕО/ № 261/2004, Съдът на европейските общности се е произнесъл с решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/07 г. и С-403/07 г., с което е дал задължително за настоящия съд на основание чл. 633 от ГПК тълкуване досежно приложимия към спора Регламент. Съобразно последното тълкуване членове 5, 6 и 7 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 трябва да се прилагат в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и, че същите имат правата по чл. 7 от Регламента, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа /в смисъла, че са достигнали до своя краен пункт на пристигане три или повече часа след определения от превозвача час на пристигане по разписание/.

За основателността на иска по иска с правно основание чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, ищецът следва да установи следните обстоятелства: наличието на валидно правоотношение между страните по договор за въздушен превоз на пътници, по което има качеството на пътник, явяването си на регистрационното гише в съответствие с указанията на превозвача за извършване на превоза, както и размера на претендираното обезщетение.

В чл. 7 от регламента е предвидено право на обезщетение, като съгласно т. 1, б. „б“, при прилагането на този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на 400 евро за всички полети на територията на Общността над 1 500 километра и за всички други полети между 1 500 и 3 500 километра. С чл. 5, чл. 6, чл. 7 и чл. 8 от Регламент (ЕО) № 261/2004 са регламентирани правата на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет, когато последният има начална или крайна точка летище на територията на Европейския съюз, какъвто е и процесният въздушен превоз. Съгласно чл. 5, т. 3 опериращият превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети необходимите мерки.

Съдът намира възражението на ответника за недопустимост на производството поради липса на надлежна представителна власт на ищеца за неоснователно. По делото е приложено пълномощно, подписано от законния представител на ищеца, с което надлежно е учредена представителна власт на процесуалния представител на ищеца-адв. К. В.. Освен това, по аргумент от разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 5/2014 г. от 12.12.2016 г. по тълк. дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС липсата на представителна власт засяга единствено вътрешното правоотношение между представителя и представлявания.

2

Систематичното място и граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД сочат, че тя е установена единствено и изключително в интерес на мнимо представлявания.

Следователно, се налага извод, че единствено представлявания може да се позове на евентуална недействителност на упълномощителната сделка. В тази връзка, оплакванията на ответника за недопустимост на производството се явяват неоснователни.

Съдът приема, че приетия по делото електронен билет установява, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за въздушен превоз на пътници, като ответникът е поел задължение към ищеца да го превози със самолетен полет № ******* от 30.06.2017 г. по маршрут Москва-Бургас с обявен час за излитане в 22:30 часа на 30.06.2017 г., ищецът е заплатил възнаграждение за същото и се е явил навреме на гишето за резервация. Издаването на същия от ответника е достатъчно, за да се приеме, че ищецът е бил навреме на летището за регистрация и че полетът е изпълнен със закъснение повече от 3 часа. Този превозен документ е издаван от превозвача, даващ право на пътника да се качи на самолет, осъществяващ определен полет, като съдържа номер на полет, име на пътник, дата и час на излитане и на пристигане. Съдът приема, че издаването на билета, установява по делото, че ищецът се е явил своевременно за регистрация. Действително в него не сочи час на регистрация, като същия се издава от ответника и непосочването на този час не може да доведе до неблагоприятни последици за ищеца. Тази информация е на разположение на ответника по исковете и за него не е имало пречка да докаже по делото конкретния момент на регистрация на ищеца с оглед установяване на наведените от ответника твърдения, че обявения час не е спазен от ищеца. Такива доказателства ответникът не е ангажирал, поради което и съдът приема, че събраните по делото доказателства установяват, че ищецът се е явил своевременно за регистрация. Също така следва да бъде посочено, че в разглеждания случай няма спор между страните, че е бил съставен спис ък на пътниците в самолета, доколкото. С доклада по делото на основание чл. 190 от ГПК съдът изрично е задължил ответника да представи списъкът на пътниците за полет ******* по направление Москва, Шереметиево – Бургас, България, планиран за 30.06.2017 г., като изрично е указал на ответника неблагоприятните последици при непредставянето на същия. Доколкото списъкът на имената на пътниците и означение на местата – от къде и за къде пътуват, е документ, който трябва да се намира на борда на всяко въздухоплавателното средство, изпълняващо международни полети /виж чл. 29, б. „f“ от Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, подписана в Чикаго на 07.12.1944 г., ратифицирана с Указ № 596 от 04.08.1966 г. на Президиума на НС за присъединяване – ДВ, бр. 62 от 09.08.1966 г., както и чл. 30, ал. 1, т. 8 от Закона за гражданското въздухоплаване/, то поведението на ответника следва да бъде определено като възпрепятстващо доказването. Ответникът нито твърди, нито установява в частност, че ищецът не е бил превозван посредством процесния полет, а доказателствената тежест в тази насока е била негова – в този смисъл е задължителното тълкуване на СЕС по дело С-756/18. Това поведение на ответника при съобразяване на доказателствената му тежест за обстоятелството, че е изпълнил задълженията си по договора за превоз точно / че самолет е излетял и кацнал по разписание/ и неангажиране на доказателства за тях, а същевременно ответникът като превозвач по процесиня договор разполага с възможност да ангажира /няма пречка да посочи и докаже по делото конкретния момент на кацане на полета/ обосновават извод за установено по делото обстоятелство, че полетът е изпълнен със закъснение повече от 3 часа. Още повече на по делото е прието писмо от летище Бургас от 15.03.2021 г., съгласно което полет ******* по линията Москва – Бургас е кацнал на 01.07.2017 г. в 16:50 часа. Доколкото по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че разстоянието между двете летища, измерено по метода на дъгата на големия кръг, е над 1500 км., то с оглед на изложеното се налага извод за наличие на всички предпоставки, които са в доказателствена тежест на ищеца и които предпоставят основателност на претенцията по чл. 7 от Регламент (ЕО) 261/2004 г. за заплащане на обезщетение в размер от по 400 евро за закъснял полет.

При това положение съдът следва да разгледа своевременно релевираното от ответника възражение, че вземането е погасено по давност, обосновано с твърдения за приложимост на двугодишната погасителна давност, уредена в чл. 135 от Закона за гражданското въздухоплаване.

С Решение по дело С-139/2011 Съдът на ЕС е постановил, че Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно 3 създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, трябва да се тълкува в смисъл, че срокът за предявяване на исковете, които имат за предмет изплащане на предвиденото в членове 5 и 7 от този регламент обезщетение, се определя съгласно правилата на всяка държава членка относно погасяването на правото на иск. Съдът на ЕС приема, че всъщност мярката за обезщетение, предвидена в членове 5 и 7 от Регламент № 261/2004, не попада в приложното поле на Варшавската конвенция и на Конвенцията от Монреал. Поради това двегодишната давност, установена в член 29 от Варшавската конвенция и в член 35 от Конвенцията от Монреал, не може да се счита за приложима по отношение на исковете, предявени по-специално на основание членове 5 и 7 от Регламент № 261/2004.