Решение № 18232 от 10.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18232 гр. С., 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20231110139399 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ********* срещу М. В. П., ЕГН **********, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с искане за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 3216,49 лв. - главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 30.01.2023 г. до изплащане на вземането, за имот в гр. С., ж. к. „В.........., с абонатен № 196986; 364,46 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 16.01.2023 г. върху главницата за топлинна енергия;

43,99 лв. - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 30.01.2023 г. до изплащане на вземането; 7,53 лв. - мораторна лихва за периода от 31.01.2020 г. до 16.01.2023 г. върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д.

№ 4882/2023 г. по описа на СРС, 48 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответника като собственик на процесния имот, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до имота на ответника топлинна енергия, като съответно той не е заплатил дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща 1 дължимата цена в 45-дневен срок след периода, за който се отнася, а като не е сторил това, ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в посочения размер. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в случая услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „Т.С. ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение. Ето защо моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва, че през исковия период се е намирал в облигационни отношения с ищеца. Оспорва договора между Етажната собственост и дружеството, извършващо услугата за дялово разпределение на топлинна енергия - „Т.С.“ ЕООД. Възразява за погасяване на сумите по давност. Оспорва да е изпадал в забава за заплащане на главниците. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.

415, ал. 4 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК. Исковете са предявени в размерите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата за дялово разпределение на топлинна енергия и че за ответника е възникнало задължение за заплащане в полза на ищеца на възнаграждение в претендирания размер.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране и/или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.

2

По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на ответника в забава.

Спорно по делото е обстоятелството дали ответникът има качеството на клиент на топлинна енергия, доставяна до процесния имот за процесния период, по отношение на което съдът приема следното:

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.

42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.

Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.

Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства, например с откриване на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).

В мотивите на тълкувателното решение е прието, че предоставяйки съгласието си за 3 топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен (при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора), така и презюмиран (сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване), като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или презюмиран), преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, от значение е обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия (изричен или презюмиран).

Въз основа на представените и приети по делото доказателства съдът приема, че ответникът е имал през процесния период качеството на битов клиент на топлинна енергия, доставяна до имота. В тази връзка са приети Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 47 по дело № 13715/1991 г., видно от който на 07.11.1991 г. В.М.И. е дарила на племенника си М. В. П. собствената си 1/6 идеална част от процесния апартамент № 83, находящ се в бл. 604, вх. В, ет. 4, построен върху държавна земя в ж. к. „Н.“ VI част в гр. С., състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 66,07 кв. м., с принадлежащото му избено помещение № 18 и 1,167 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху припадащата се част от терена на комплекса, и Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 46 по дело № 13714/1991 г., видно от който на 07.11.1991 г. Н.Д.Б. и Д.М.С. са продали – първата 4/6 идеални части, а втората – 1/6 идеална част на М. В. П. – внук на първата и син на втората от процесния апартамент № 83, находящ се в бл. 604, вх. В, ет. 4, построен върху държавна земя в ж. к. „Н.“ VI част в гр.

С., състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 66,07 кв. м., с принадлежащото му избено помещение № 18 и 1,167 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху припадащата се част от терена на комплекса, като продавачката Н.Д.Б. е запазила за себе си пожизнено правото на ползване на продаваемите от нея идеални части. От приетото писмо от Столична община, район „В.“ от 10.02.2012 г. се установява, че ж. к. „Н.“ VI част е идентичен с ж. к. „В. - 2“, т. е. от 07.11.1991 г. ответникът е придобил правото на собственост върху целия процесен недвижим имот по дарение и покупко-продажба. Видно от препис-извлечение от акт за смърт, издадено от Столична община, район „В.“ Н.Д.Б. е починала на 21.11.2003 г., т. е.

4 преди исковия период, с което е било прекратено и вещното право на ползване върху имота.

За установяване наличието на облигационно правоотношение между страните, по делото е приета и молба - декларация от 05.12.1996 г. от ответника М. В. П. до ищеца „Т. С.“ ЕАД с искане за откриване на партида на името на ответника за процесния имот – апартамент № 83, бл. 604, вх. В, ет. 4, като е посочено, че семейството на молителя се състои от двама члена, към която молба е приложена и декларация от ответника, че имотът ще се ползва за жилищни нужди. Посочените документи носят подписи за ответника, които не са оспорени по делото.