Решение № 143 от 26.07.2024, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Ловеч, 26.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА при участието на секретаря КОСТАДИНКА П. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно наказателно дело № 20244310200424 по описа за 2024 година С Електронен фиш Серия Г № 0047735 на ОД на МВР Ловеч на И. С. В. от гр.С., ЕГН:********** е наложена на основание чл.638, ал.4, във вр. с чл.638, ал.1,т.1, във вр.с чл.461, т.1 от КЗ, глоба в размер на 250.00 лева за извършено нарушение на чл.483, ал.1,т.1, във връзка с чл.638, ал.4, във вр. с чл.638, ал.1,т.1, във вр.с чл.461, т.1 от КЗ, за това, че на 30.09.2022 г. в 18:33 часа в обл.Ловеч, ПП I-4, км.34+900, в землището на с.Микре, с АТСС СПУКС ARH CAM S1, насочено в посока гр.С., снимащо в двете посоки при максимално разрешена скорост за населено място 50 км/ч, въведено с п.з. Д-11 и приспаднат толеранс от 3 км или 3% е установено управление на МПС, регистрирано в Р.България и не е спряно от движение, за което собственикът не е сключил задължителна застраховка ГО. С МПС ремарке багажно за лек автомобил с рег.№ * **** ** е установено нарушение на Кодекса за застраховането, заснето с автоматизирано техническо средство/система № 11743с0.

Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателят И. С. В., който го обжалва чрез адв.д. в срок и излага, че е незаконосъобразен, тъй като съгласно чл.481, ал.2, т.3 от КЗ не се смятат за МПС, ремаркета категория Q1 до 750 кг и не подлежат на задължителна застраховка ГО. Поради изложеното моли съда да отмени ЕФ.

1

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява. За него се явява адв.д., която поддържа жалбата по изложените съображения, като добавя, че в ЕФ липсва каквато и да било идентификация на ремаркето като вид и модел, че в случая не става въпрос за ремарке по смисъла на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, който изисква застраховка на тези ремаркета независимо от вместимостта. Наказващият орган също не е направил такъв извод и е приел за приложим режима по КЗ, но не е съобразил, че не всяко ремарке се явява МПС по смисъла на този кодекс. Поради изложеното моли съда да отмени обжалвания ЕФ, като претендира присъждане на разноски съгласно представения списък.

Ответникът – ОД на МВР Ловеч, редовно призовани не изпращат представител.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, тъй като видно от придружително писмо от 21.05.2024 г./л.3/ на ОД на МВР-Ловеч няма документ, доказващ връчването на ЕФ лично на жалбоподателя, поради което съдът приема, че същата е подадена в законоустановения срок и по същество е основателна.

ЕФ е издаден от компетентната ОД на МВР, с оглед мястото на нарушението.

От приложената справка за собственост на МПС, се установява, че ремарке багажно за лек автомобил с рег.№ * **** ** е собственост на жалбоподателя.

По делото като доказателства са приобщени удостоверение за одобрен тип средство за измерване на БИМ/л.8/ и протокол от проверка № 98-СГИСИС/15.07.2022 г./л.7/ , от които се установява, че използваното АТСС е одобрен тип и е преминало проверка по надлежния ред. Приложен е снимков материал /л.11/.

Съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средства са допуснати съществени процесуални нарушения, които не могат да бъдат санирани в хода на съдебното производство. В издадения електронен фиш липсва коректно описание на извършеното административно нарушение по КЗ. Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, вр. чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, но не е ясно 2 посочено в какво се изразява изпълнителното деяние на нарушението, дали същото е осъществено чрез действие или бездействие, съответно обстоятелствата, при които е извършено. Това препятства съда да извърши преценка дали са налице отделните елементи на административното нарушение и дали описанието на нарушението съответства на дадената правна квалификация на деянието, съответно да упражни правомощията си и да преквалифицира описаното изпълнително деяние, подвеждайки установените от наказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба, в съответствие с ТР №8/16.09.2021 г. на ВАС, по т.д.№1/2020 г. Всяко административно нарушение следва да бъде описано не само като дата и място на извършването му, а и като обстоятелства, при които е извършено и тези обстоятелства следва да съответстват на конкретен състав на административно нарушение. В противен случай съществено е нарушено както правото на санкционираното лице да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено и да организира защитата си в пълен обем, така и възможността на съда да упражни контрол за законосъобразност върху обжалвания ЕФ. Законодателят прави ясно разграничение между нарушението по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ и това по чл. 638, ал. 4 от КЗ, като първото е формално и наказуемо по чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ от момента на придобИ.е и регистриране в РБългария на МПС или от изтичането валидността на предходната полица за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, като се санкционира по общия ред, чрез съставяне на АУАН и издаване на НП/чл.647, ал.1 и 2 от КЗ/. За съставомерността на деянието по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ е без правно значение дали автомобилът се управлява или не, като състава се довършва с неизпълнение на задължението за сключване на застраховка "Гражданска отговорност" от лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. Това нарушение се осъществява с бездействие и за определянето му във времето е необходимо да се установи, към кой момент е възникнало задължението – след придобИ.е на собствеността, при изтичане срока на предходна застраховка или предсрочно прекратяване, поради неплащане на премия. Съвсем различен е съставът на нарушението по чл. 638, ал. 4 от КЗ, което е довършено при установено и заснето с АТСС управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка 3

"Гражданска отговорност" на автомобилистите, като съгласно разпоредбата на чл.647, ал.3 от КЗ се издава ЕФ, който се изпраща на собственика на автомобила. В обжалвания ЕФ е допуснато смесване на съставите на две различни нарушения, което е недопустимо.

С оглед констатираните несъответствия между описаното нарушение, посочената за нарушена разпоредба и санкционната норма, остава неясна волята на административнонаказващия орган досежно конкретното нарушение, което се твърди, че е осъществено от наказаното лице. Съдът намира, че така вмененото на жалбоподателя нарушение, посочено като "нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ" води до невъзможност същият да разбере за какво е наказан – дали за това, че като собственик на посоченото в електронния фиш ремарке за лек автомобил няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" или за това, че е установено управлението на собственото му МПС/ремарке/, за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Описаните съществени нарушения на процесуалните правила и приложимия за осъщественото деяние материален закон са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш.

От друга страна от събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства се установява, че за процесното ремарке за лек автомобил не е необходимо сключването на задължителна застраховка ГО. Това произтича от разпоредбата на чл.481, ал.2, т.3 от КЗ, съгласно която «За целите на задължителното застраховане по тази глава не се смятат за моторни превозни средства: 3. ремаркета категория Q1 (до 750 килограма) по Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета (обн., ДВ, бр. 40 от 2009 г.; изм., бр. 75 от 2012 г., бр. 77 от 2013 г. и бр. 17 от 2015 г.)» Видно от представеното от жалбоподателя заверено копие на свидетелство за регистрация № ********* на ремарке с рег.№ * **** **, същото е категория Q1 и е до 750 кг, поради което същото не попада в хипотезата на МПС по смисъла на чл.481, ал.1 от КЗ и за него законът не изисква сключване на застраховка ГО. Като не е съобразил тези обстоятелства, наказващият орган неправилно е вменил във вина на жалбоподателя извършването на административното нарушение.

Ето защо настоящата инстанция приема, че при издаване на ЕФ са 4 допуснати съществени процесуални нарушения, посочени по-горе, както и че не е извършено нарушението, за което е издаден обжалвания ЕФ и неправилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя, поради което ЕФ следва да бъде отменен, като незаконосъобразен.

При този изход на процеса е основателна претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените разноски по делото, но не в претендирания размер от 900 лева. В писмо рег.№ 906000-8474/21.05.2024 г./л.3/ наказващият орган е направил възражение за прекомерност на разноските. Претендираният размер на адвокатското възнаграждение е над предвидения минимален размер в разпоредбата на чл.18, ал.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и следва да бъде намален с оглед обстоятелството, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и е разгледано в едно съдебно заседание, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата от 500 лева разноски по делото. В останалата част, претенцията на жалбоподателя за разноски за разликата до претендирания размер от 900 лева, следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш Серия Г № 0047735 на ОД на МВР Ловеч, с който на И. С. В. от гр.С., ЕГН:********** е наложена на основание чл.638, ал.4, във вр. с чл.638, ал.1,т.1, във вр.с чл.461, т.1 от КЗ, глоба в размер на 250 лева, за нарушение на чл.483, ал.1,т.1, във връзка с чл.638, ал.4, във вр. с чл.638, ал.1,т.1, във вр. с чл.461, т.1 от КЗ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Ловеч да заплати на И. С. В. от гр.С., ЕГН:********** сумата от 500 /петстотин/ лева, разноски по делото, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за разликата до претендирания размер от 900 лева, като неоснователно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е 5 изготвено.

Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________ 6