Решение № 181 от 01.02.2024, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш

Е Н И Е

№ … … град Кърджали, 01.02.2024 год.

Административен съд - Кърджали, ……………………...… в открито ................ съдебно заседание на двадесет и шести януари …….……............................………....… през 2024/две хиляди двадесет и четвърта/ година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ при секретаря

………………………….. Мариана Кадиева .…………............….……… с участието на Димитрина

Делчева - прокурор от Окръжна прокуратура

- Кърджали, разгледа докладваното от …………..… съдията Виктор Атанасов …..........…..……… административно дело … №454 ……….. по описа за .................... 2023 год. …….…... и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.203 и следв. от АПК, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба от „ДаКиДа и Р” ООД, с

ЕИК ***, със седалище й адрес на управление: ***, представлявано от управителя му К. Ф. Д., срещу Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“/ИА„АА“/ - град София, с адрес – ***, представлявана от изпълнителния й директор, с правно основание чл.1 от ЗОДОВ и с посочена цена на иска, в размер на 360.00/триста и шестдесет/ лева, представляваща обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди, изразяващи се в направени от него разноски - платено в брой адвокатско възнаграждение с ДДС, за процесуално представителство и защита по АНД №281/2019 год. по описа на Районен съд – Кърджали, по което било постановено влязлото в сила на 10.12.2019 год. Решение №224 от 18.06.2019 год., с което било отменено издадено против ищеца наказателно постановление №29-0000032 от 28.02.2019 год., издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Кърджали, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба, до нейното окончателно заплащане, като с исковата молба се претендира присъждане и на направените по настоящото съдебно производство разноски.

Ищецът „Д.и Р” ООД г.К. с ЕИК ***, твърди в исковата молба, че с наказателно постановление №29-0000023 от 28.02.2019 год., издадено от началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Кърджали, му било наложено административно наказание „имуществена санкция“, в размер на 500.00/петстотин/лева, за извършено административно нарушение по чл.15, ал.1 от Наредба №41 от 04.08.2008 год. на МТ. Ищецът сочи, че е обжалвал посоченото наказателно постановление пред Районен съд - Кърджали, който с Решение №224 от 18.06.2019 год., постановено по АНД №281/2019 год., го отменил изцяло, като незаконосъобразно, като с Решение №210 от 10.12.2019 год., постановено по КАНД №171/2019 год., Административен съд - Кърджали оставил в сила това съдебно решение на Кърджалийския районен съд.

Твърди също, че в производството пред Районен съд - Кърджали, дружество е било защитавано от адвокат от Адвокатска колегия - ***, съгласно сключен договор за правна защита съдействие, на който било заплатено в брой адвокатско възнаграждение, в размер на 360.00 лева, с ДДС.

Ищецът сочи в исковата молба, че съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като твърди, че в конкретния случай, от незаконосъобразното наказателно постановление, издадено от длъжностно лице на Изпълнителна агенция „Автомобила администрация“ - град София, отменено с влязло в законна сила съдебно решение, на дружеството била причинена имуществена вреда в общ размер на 360.00 лева, съставляваща заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС, за процесуално представителство по делото пред Районен съд - Кърджали. Сочи, че съгласно т.1 от ТП №2 от 19 май 2015 год. по тълкувателно дело №2/2014 год. по описа на ВКС, Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, задължително за съда на основание чл.130, ал.2 от Закона за съдебната власт, делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. На следващо място сочи, че отмененото наказателно постановление, с което дружеството обосновава исковата си претенция, е издадено от длъжностно лице в структурата на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“/ИИ „АА“/ и следователно, като юридическо лице ИА„АА“ - град София е процесуално легитимирана, съгласно разпоредбата на чл.205 от АПК, да отговаря за причинените на „ДаКиДа и Р“ ООД вреди от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление.

Ищецът сочи, че основателността на иска с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен административен акт, постановен при или по повод изпълнение на административна дейност, който да е отменен по съответния ред; 2. причинена реална и непосредствена вреда и 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилата вреда, като твърди, че в настоящия случай изброените предпоставки били налице. Предвид факта, че наказателното постановление било отменено по съдебен ред с влязло в сила съдебно решение, като незаконосъобразно, ищецът счита за доказана първата от визираните по-горе предпоставки за отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ - отменен като незаконосъобразен административен акт - наказателно постановление. Втората предпоставка ищецът също намира за доказана, като сочи, че е налице плащане в брой на възнаграждение за адвокат, осъществил процесуално представителство, отразено изрично в приложения договор за правна защита и съдействие по образуваното пред Районен съд - Кърджали АНД, което било достатъчно доказателство за това, че разходът е сторен, съгласно т.1 от ТР №6/06.11.2013 год. по тълк. дело №6/2012 год. на ОС на ГК и ТП на ВКС. Сочи, че в производството по Закона за административните нарушения и наказания по обжалване на наказателни постановления липсва процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в административно наказателното производство от лицето, санкционирано неоправдано с административно наказание (в т.см. - ТР №2/03.06.2009 год. по тълк.дело №7/2008 год. на ОСС от I и II колегии на ВАС), поради което плащането за защита в това производство представлява намаление на имуществото му и за него то се явява имуществена вреда. На следващо място, ищецът твърди, че посочената по-горе имуществена вреда, настъпила за „ДаКиДа и Р“ ООД е в пряка причинно-следствена връзка с отмененото незаконосъобразно наказателно постановление, защото заплатеното възнаграждение за адвокат е типична, нормално настъпваща и необходима последица от незаконосъобразното наказателно постановление и защитата, която се е наложила срещу него, именно поради незаконосъобразната дейност на администрацията, като сочи, че независимо, че плащането на адвокатското възнаграждение произтича от договора за правна помощ, то била налице посочената пo-гope причинно-следствена връзка, тъй като единственото фактическо основание за сключването на този договор за правна помощ е издаденото незаконосъобразно наказателно постановление, срещу което „ДаКиДа и Р“ ООД могло да се защити единствено като го обжалва пред съда и упражни конституционното си право на защита, включително и чрез съдействие на защитник – адвокат, съгл. чл.56 и чл.122 от Конституцията на Република България. Излага довод, че след като „ДаКиДа и Р“ ООД има право на адвокатска защита при оспорването на издадено срещу него наказателно постановление и същевременно дължи възнаграждение за нея, което, съгласно Закона за адвокатурата, следва да уговори в договор, както и след като е платило дължимото, то е изразходвало средствата именно, за да се защити по надлежния ред против незаконосъобразното наказателно постановление. Ищецът счита, че доколкото отговорността по ЗОДОВ била обективна, то въпросът за вината в процесния случай е без значение и не следва да се поставя, обосновава и доказва.

По изложените съображения, ищецът счита, че са налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника на основание чл.1 от ЗОДОВ, за обезщетяване на претърпените от „ДаКиДа и Р“ ООД имуществени вреди, в размер на 360.00 лева, с ДДС, представляващи платените от него разноски за адвокат по делото пред Кърджалийския районен съд, в което било отменено, като незаконосъобразно, наказателно постановление на ИА„АА“, ведно със законна лихва върху тази сума, от датата на предявяване на исковата молба до нейното окончателно заплащане.

Предвид изложеното, с исковата молба моли съда да постанови решение, с което да осъди Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – град София, да заплати на „ДаКиДа и Р“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя му К. Ф. Д., обезщетение, в размер на 360.00/триста и шестдесет/ лева, за претърпени имуществени вреди, представляващи разходи/разноски/ за платен адвокатски хонорар, в размер на 360.00 лева с ДДС, по АНД №281/2019 год. по описа на Районен съд – Кърджали, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното му изплащане, както моли да му бъдат присъдени и направените по настоящото производство разноски. Към исковата молба са приложени относими писмени доказателства и е направено и доказателствено искане.

Редовно призован за насроченото съдебно заседание, ищецът „ДаКиДа и Р” ООД, с ЕИК ***, със седалище й адрес на управление:***, не се представлява. От същия, преди съдебното заседание е депозирана молба – становище, в която заявява, че поддържа предявената искова молба по изложените в нея обстоятелства и искания. Във връзка с дадени указания на съда и на основание чл.127, ал.4 от ГПК, посочва банкова сметка на дружеството: ***, по която ответникът орган може да извърши плащане. Заявява, че няма да сочи нови доказателства и да прави доказателствени искания. По същество заявява, че се придържа изцяло към съображенията, изложени в исковата молба и моли съда да уважи предявения иск, като постанови решение, с което да осъди Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ - град София /ИА „АА“/, с адрес: ***, представлявана от изпълнителния директор, да заплати на „ДаКиДа и Р“ ООД, с ЕИК ***, със седалшце и адрес на управление:***, представлявано от К.

Ф. Д. - управител, сумата в размер на 360.00 лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи/разноски/ за платен адвокатски хонорар, в размер на 360 лева с ДДС, по АНД №281/2019 год. по описа на Районен съд - Кърджали, с решението, по което е отменено наказателно постановление №29-0000032 от 28.02.2019 год., издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Кърджали, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба, до нейното окончателно заплащане. По основателността на исковата молба моли съдът изцяло да се съобрази с изложените в същата подробни съображения относно кумулативното наличие на всички предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като счита, че представените по делото доказателства безспорно установяват и пълна обоснованост на исковата претенция.

Ответникът по иска – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ /ИА„АА“/ - град София, с адрес – ***, представлявана от Б. М. - изпълнителен директор, редовно призован за съдебното заседание, не се представлява. От редовно упълномощения й процесуален представител – гл.юрк.А.Й.-Г., е депозиран писмен отговор по исковата молба, в който заявява, че признава иска за основателен в частта му относно претенцията на ищеца за обезщетяване на вреди във връзка с изплатен адвокатски хонорар с ДДС, в размер на 360.00/триста и шестдесет/ лева по отменено наказателно постановление №29-0000032 от

28.02.2019 год. на началника на

Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Кърджали, по АНД №281/2019 год. на Районен съд - Кърджали. Относно направените в настоящото производство съдебни разноски счита, че е налице хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК. Твърди, че ответникът - Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ИА „АА“), с действията си не е дал никакъв повод за завеждане на иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.