Решение № 1678 от 06.07.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1678 гр. Бургас, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря РОСИЦА Н. БУДАКОВА като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20252120101613 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, ********, срещу Д. С. Г. с ЕГН **********, с адрес с. И., обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл.

9 от ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 980.30 лв. - главница за периода от 02.11.2022 г. до 05.05.2026 г. по Договор за бърз потребителски анюитетен кредит № ******** от дата ******** г., сключен между ответника и „Инвестбанк“ АД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Приложение № 1 Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от дата 04.04.2024 г., сумата от 297.49 лв. - договорна лихва за периода от 02.11.2022 г. до 11.04.2024г., сумата от 177.15 лв. - обезщетение за забава за периода от 03.11.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № ****/23.12.2024г. по ч. гр. д. № ****/2024 г. по описа на PC Бургас.

Излагат се твърдения, че на ******** г. между „Инвестбанк“ АД като кредитор и Д. С. Г. като кредитополучател, е сключен Договор за бърз 1 потребителски анюитетен кредит № ********, при спазване разпоредбите на Закона за задълженията и договорите и Закона за потребителския кредит.

Договорът за потребителски кредит съдържал съгласие на

Кредитополучателя, че е запознат и приема Общите условия към Договора, които са неразделна част от същия, като това обстоятелство е удостоверено с подписване на последните от страна на Кредитополучателя. Договорът бил сключен при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР).

Сочи се, че кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя под формата на кредит парична сума в размер на 1000 лв., представляваща главница и чиста стойност на кредита. Кредиторът превел кредитните средства по лична банкова сметка на Кредитополучателя.

Кредитополучателят се задължил да върне дължимата по договора парична сума, ведно с уговорената лихва, при което общата стойност на плащанията по кредита била в размер на 1449.28 лв. Така договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 449.28 лв.

Твърди се, че съгласно договора кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 05.05.2026 г. на 48 броя месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план, в който е посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска, като първите 47 броя вноски са в размер на 30.20 лв. всяка, а последната погасителна вноска е изравнителна и е в размер на 29.88 лв. Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил 05.05.2026 г. /дата на последна погасителна вноска съгласно погасителен план/.

Длъжникът е бил уведомен за предсрочна изискуемост на дата 11.04.2024 г. При забава в плащането на месечна погасителна вноска кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху просрочената главница. На длъжника била начислена лихва за забава за периода от 03.11.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва за забава бил 177.15 лв.

Поради неплащане на задълженията ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на което, по ч.гр.д. № ****/2024 г. по описа на БРС, в негова полза е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като на основание чл. 415, ал. 1 ГПК същият е бил уведомен, че може да предяви иск за установяване на вземанията си по заповедта, предвид оспорването й от длъжника с възражение по чл. 414 ГПК.

Въз основа на изложеното ищецът моли предявените искове да бъдат уважени, като претендира присъждане на сторените разноски в исковото и 2 заповедното производство. Релевирано е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата. Същата сочи, че на нито една страница от договора за кредит, който е включила с кредитора няма неин подпис и ако кандидатстването е станало онлайн, би трябвало да е подписан с електронен подпис. Излага, че не е посочена банковата сметка, на която са преведени сумите по кредита, нито дали са били получени в офис на кредитора. Заявява, че не е била надлежно уведомена за договора за цесия.

Ответницата твърди, че е разбрала за процесния договор едва от заповедта за изпълнение, която й била връчена в заповедното производство.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

От представения Договор за бърз потребителски паричен кредит с № ******** от дата ******** г. е видно, че в полза на ответника е предоставен кредит в размер на 1000 лв., при фиксирана годишна лихва в размер на 19,90 %, като този процент е валиден за целия срок на договора. Предвидено е, че ГПР по договора е 30,31%, а общо дължимата сума по договора възлиза на 1449,28 лв.

В чл. 10 от договора са посочени таксите, които кредитополучателят дължи, като същите са за проучване, за оценка на риска, за предсрочно погасяване, както и такса за поддръжка и обслужване на банкова сметка. Към договора са приложени и приложимите общи условия.

Приложен е погасителен план, от който е видно, че кредитът е разсрочен на 48 анюитетни вноски от по 30,20 лв., като изключение е последната, която е в размер на 29,88 лв.

По делото е приложен договор за продажба и прехвърляне на вземания от 04.04.2024г., сключен между ищеца и Инвестбанк АД видно от който вземанията по процесния договор за кредит са прехвърлени от кредитодателя на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

По делото е прието заключение по допуснатата Съдебно-счетоводна експертиза. Видно от същото, на ********г. е била разкрита банкова сметка по договора за кредит, като от заредената сума от 1000 лв. е била погасена такса в размер на 25 лв., такса за оценка в размер на 15 лв., както и е направено теглене на сума на каса в размер на 900 лв. С останалите суми по сметката са били погасявани месечни такси, както и една вноска за главница и една за лихва.,

Вещото лице е установило, че непогасена главница по договора е 3 останала в размер на 980,30 лв. Изчислено е, че обезщетението за забава за процесния период възлиза на сумата от 177,15 лв. Договорената лихва за периода от 02.11.2022г. до 11.04.2024г. възлиза на сумата от 294,49 лв.

По делото е допусната и изготвена съдебно-техническа експертиза.

Вещото лице по същата е констатирало, че на ********г. Д. Т. е отправила искане онлайн за бърз потребителски кредит. Искането е било заведено под № ********. Искането е било подписано с квалифициран електронен подпис от лицето. Ответницата е попълнила и форма за кандидатстване за финансовата услуга, като е посочила данните си. По заявката на Т. е бил изготвен и подписван двустранно по електронен път процесния договор за кредит.

Автоматично е била открита разплащателна сметка, по която е била налична сумата от 1000 лв.

Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:

За да бъде уважен предявеният иск, съобразно разпределената доказателствена тежест ищецът е следвало при условията на пълно и главно доказване да установи наличие на облигационно правоотношение между прехвърлителя на вземането и ответника, възникнало по силата на сключен договор за кредит, че „Инвестбанк“ АД е бил изправна страна по същия и е изпълнил точно задълженията си, произтичащи от договора, както и размера на дължимата сума и забавата на ответника да заплати същото. Следвало е да установи начина на формиране на компонентите на задължението, както и уведомлението до длъжника за сключения договор за цесия и обявената предсрочна изискуемост. В тежест на ответника е било да установи, че е изпълнил задължението си и е заплатил напълно вноските си договора.

По делото с категоричност се установи, че ответникът е сключил процесния договор за кредит с „Инвестбанк“ АД. В тази връзка по делото бе допусната и изготвена техническа експертиза, вещото лице по която е констатирало, че договорът е подписан по реда на ЗПФУР, както и че е подписан с квалифициран електронен подпис на Д. С. Т., по реда на ЗЕДЕУУ.

От счетоводната експертиза пък се установи, че сумата от хиляда лева е била преведена по банкова сметка, открита на името на Т., както и че от сметката са направени плащания и теглене на суми на каса.

Във връзка с изследването на обстоятелството дали е било налице валидно облигационно отношение съдът е длъжен да извърши такава проверка, дори да не е налице възражение от ответника в тази насока. Такова е и даденото разрешение във формираната задължителна практика на ВКС Тълкувателно решение № 1/2020г. от 27.04.2022г. по тълк. д. № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС, според което съдът се произнася в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи, които са от значение за правния спор, без да е направено възражение, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства, независимо от вида на договора и страните по него. За процесното правоотношение приложим е Законът за потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, 4 а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

В тази връзка следва да се има предвид, че съобразно даденото разрешение на въпроса по т. 2 от Решение на Съда на Европейския съюз (девети състав) от 21.03.2024 г. по дело С-714/22, ECLI:EU:C:2024:263, когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ L 133, 2008 г., стр. 66) разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Посочената в решението разпоредба на член 3, буква ж) от Директива предвижда, че „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните [такси]; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, поспециално застрахователни премии, също се включват. От своя страна разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК повелява, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, като изрично с пар.1, т. 1 от ДР на ЗПК е посочено, че „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В допълнение и съгласно чл. 22 и чл. 23 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, а потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.