Решение № 152 от 10.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. София, 10.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Виктория Р. Митева Въззивно гражданско дело № 20241100514120 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 17052/20.09.2024 г., постановено по гр. д. № 4137/24 г. по описа на Софийски районен съд, 69 състав, е уважен предявеният от И. Х. Т., ЕГН ********** срещу Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ - МВР, осъдителен иск с правна квалификация чл. 181, ал. 1 ЗМВР, за сумата от 4720 лева, представляваща ежемесечно дължимите суми за храна за периода от 18.01.2021 г. до 18.01.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.01.2024 г. до изплащане на вземането.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение. Въззивникът счита, че неправилно районният съд е приел, че И. Т. е заемала длъжност, за която Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ е била длъжна да осигури безплатна храна или нейната левова равностойност съгласно ЗМВР, както и че не е отчетено обстоятелството, че след извършеното преобразуване на длъжностите в МВР през 2017 г. за заеманата от нея длъжност се прилагал единствено Законът за държавния служител. Отделно от това, въззивникът твърди, че първоинстанционният съд неправилно не е възприел, че в изпълнение на разпоредбата на §69, ал.6 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗИДЗМВР (обн. ДВ, бр. 81/2016 г.) считано от 15.09.2022 г. левовата равностойност на дължимата храна била включена в индивидуалната основна заплата на И. Т. и съответно – не се дължала отделно. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор на въззивна жалба от въззиваемата И. Х. Т. чрез процесуалния й представител адв. В. П., в който излага съображения за неоснователност на направените във въззивната жалба оплаквания и моли първоинстанционното решение да бъде изцяло потвърдено. Излага съображения, че при решаване на делото следва да бъде взето предвид разрешението на Тълкувателно решение 1/2024 г. по описа на Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС. Претендира разноски.

1

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска.

Страните не спорят, че по време на исковия период и до 18.01.2024 г. ищцата е била в служебно правоотношение с МВР – Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“, като същата е имала статут на държавен служител в органите на МВР по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР на длъжност „главен експерт“ в сектор „Планово – бюджетна дейност“.

Чл. 142, ал. 1, т. 1 – 3 ЗМВР урежда статута на работещите в МВР като: т. 1 държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението, т. 2 - държавни служители и т. 3 - лица, работещи по трудово правоотношение.

Съгласно разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР, на служителите на МВР се осигурява храна или нейната равностойност.

По делото не се спори, че за исковия период ответникът не е осигурявал на ищцата безплатна храна или левовата й равностойност по смисъла на цитираната разпоредба.

Съгласно действащите заповеди на МВР, издадени въз основа на Наредба № 8121з-773 от 01.07.2015 г. за условията и реда за осигуряване на храна или левовата равностойност на служителите на МВР За 2021 г. и 2022 г. левовата равностойност на храната е била по 120 лв. месечно, а за 2023 г. и 2024 г. – по 200 лв. месечно.

Спори се дали като държавен служител ищцата попада в категорията служители по чл. 181, ал. 3 от ЗМВР, които имат право на безплатна храна или паричната й равностойност.

Ищцата твърди, че независимо че е държавен служител, тя е служител на МВР и като такъв, има право на безплатна храна или паричната равностойност. Ответникът твърди, че ищцата няма право на безплатна храна, тъй като съдържанието на служебното й правоотношение се урежда със Закон за държавния служител, който не предвижда в полза на служителите на държавна служба безплатна храна или нейната парична равностойност.

Тези въпроси са разрешени със задължителната съдебна практика, формирана с Тълкувателно решение № 1 от 27.11.2024 г. по т. д. № 1/2024 г. на ОСГК на ВКС, с което е прието, че разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР предоставя правото на безплатна храна или на левовата равностойност на всички служители на МВР, включително и на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, независимо че служебното им правоотношение се урежда и от Закона за държавния служител. В тълкувателното решение изрично е посочено, че разграничението, въведено с чл. 142, ал. 1 ЗМВР, има класификационен характер и не цели изключване или ограничаване на социални права, уредени в специалния закон, като обстоятелството, че държавните служители по т. 2 не изпълняват полицейски функции, не ги поставя извън категорията „служители на МВР“, доколкото те осъществяват държавна служба в структурата на министерството.

С оглед така приетото задължително тълкуване на нормата на чл. 181, ал. 1 вр. чл.

142, ал. 1, т. 2 ЗМВР съдът следва да приеме, че въззивната жалба е неоснователна, а нормата на § 69, ал. 6 ПЗР ЗИД ЗМВР касае само начина на формиране на индивидуалното основно възнаграждение на държавните служители по ал. 1 на § 69 при преобразуване на служебните им правоотношения като такива по ЗДСл, считано от 01.02.2017 г., но не лишава същите служители от правото им на безплатна храна по чл. 181, ал. 1 ЗМВР, а при неосигуряването й – от правото да получат паричната й равностойност. Нито в ЗМВР, нито в преходните и заключителни разпоредби на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81/2016 г.) е предвидена правна възможност правото по чл. 181, ал. 1 ЗМВР да бъде трансформирано или погълнато от основната заплата. Това право има самостоятелен социален характер и не представлява елемент от служебното възнаграждение. От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че през целия процесен период основната работна заплата на ищцата е определяна със съответни заповеди на министъра на вътрешните работи, като 2 липсват данни в нея да е било включено отделно начисляване или изплащане на суми за храна. Във фишовете за работна заплата не е отразено начисляване на сума по чл. 181, ал. 1 ЗМВР, поради което твърдението на ответника за включването в заплатата остава недоказано.

По отношение на размера на дължимата сума съдът съобразява действащите за процесния период заповеди на министъра на вътрешните работи, издадени въз основа на Наредба № 8121з-773 от 01.07.2015 г., съгласно които левовата равностойност на храната е определена в размер на 120 лв. месечно за периода от 18.01.2021 г. до 31.07.2023 г. и в размер на 200 лв. месечно за периода от 01.08.2023 г. до 18.01.2024 г. За периода от януари 2021 г. до юли 2023 г. включително се дължат 31 месечни плащания по 120 лв., възлизащи на общо 3 720 лв., а за периода от август 2023 г. до декември 2023 г. включително се дължат 5 месечни плащания по 200 лв., възлизащи на 1 000 лв., или общо 4 720 лв., какъвто е и присъденият от първоинстанционния съд размер.

С оглед изложеното въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е правилно, постановено при правилно приложение на материалния закон и в съответствие със задължителната съдебна практика, поради което следва да бъде потвърдено изцяло.

При този изход на делото, на въззивницата се следват направените от нея разноски пред тази инстанция. Същата е представила списък по чл. 80 от ГПК, видно от който претендира разноски за платен адвокатски хонорар в размер на 800 лв. Към списъка е представен договор за правна защита и съдействие от 29.11.2024 г. за платени в брой 800 лв.

Предвид Решението на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България, прието на основание чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, както и Регламента на Съвета, приет съгласно чл.

140, параграф 3 ДФЕС, считано от 01.01.2026 г. еврото е законно платежно средство в Република България, поради което осъдителните диспозитиви, постановени след тази дата, следва да бъдат определяни в евро, като присъдените суми се превалутират от левове по фиксирания и неотменим курс, установен в акта за въвеждане на еврото.

Така мотивиран, Софийски градски съд:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 17052 от 20.09.2024 г. постановено по гр. дело № 4137/2024 г. на СРС, 69 състав.

ОСЪЖДА МВР – Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“, с адрес гр. София, ул. „Княз Борис I“ № 124 да заплати на И. Х. Т. с ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 409,03 евро /800 лв./ разноски в производството.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3