Определение № 490 от 04.11.2025, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 490 гр. Смолян, 04.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Меденка М. Недкова като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Гражданско дело № 20255400100113 по описа за 2025 година

Производството е по чл.248ал.1 ГПК.

С молба вх.№4354/20.Х.2025год. ответникът „Е. М.“ ЕООД гр.С., ЕИК *******, представлявано от управителя Т. И. В., чрез пълномощника му главен юрисконсулт М. М., моли съда за измени решение №276/7.Х.2025год. по гр.д.№113/2025год. на Смолянския окръжен съд в частта му за разноските. Счита, че в тази част решението не е съобразено с процесуалното и извънпроцесуално поведение на ответника, като на основание чл.78ал.2 ГПК, претендираните от ищците деловодни разноски и адвокатско възнаграждение следва да останат в тяхна тежест. В подкрепа на своите твърдения, ответникът сочи многобройна съдебна практика на съдилищата и сочи, че ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и в хода на съдебното производство е признал предявения иск, като е заявил, че е готов да върне на ищците издадения изпълнителен титул. Освен това, с постановеното съдебно решение искът е признат за основателен, като ответникът е релевирал искане за произнасяне на съда с решение по чл.237 ГПК. Отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни мерки или оспори предявения иск като неоснователен. В процесния случай липсва направено извънсъдебно волеизявление на длъжниците, с което да поискат от кредитора да зачете давността и по този начин да избегнат съдебния процес. Преди завеждане на иска, ищците не са търсили доброволно разрешаване на взаимоотношенията с ответното дружество и не са заявявали, че вече не дължат сумите, поради изтекла в тяхна полза погасителна давност, на което и не са получили негативен отговор. Цитира практика на ВКС, съгласно която, при липса на възражение за изтекла давност, вземането продължава да съществува и подлежи на принудително изпълнение, а ответникът-цесионер и кредитор на ищците, няма задължение да преустанови подаването на информация до БНБ за кредитната задлъжнялост на ищците.

Поводът за завеждане на делото, по смисъла на чл.78ал.2 ГПК, е винаги реален факт, а не субективни опасения на ищците- длъжници. Ето защо ответникът моли Смолянският окръжен съд на основание чл.248 ГПК да измени решение №276/7.Х.2025год. по гр.д.

1

№113/2025год. в частта му за разноските, предвид признанието на иска за основателен и тъй като „Е. М.“ ЕООД гр.С. не е дало повод за завеждане на делото, направените по делото разноски следва да останат в тежест на ищцовата страна, съгласно чл.78ал.2 ГПК.

В законоустановения срок по чл.248ал.2 ГПК ищците В. Г. М., ЕГН **********, М. Д. М., ЕГН **********, И. Д. М., ЕГН ********** и Р. Е. К., ЕГН **********, всички представлявани от пълномощника им адв. Т. Д. от АК - С., подават отговор вх.№4574/29.Х.2025год. на молбата по чл.248ал.1 ГПК. Ищците молят съда да остави молбата без уважение, като недопустима, тъй като не са налице предпоставките на чл.248 ГПК за изменение на решението в частта му за разноските, след като ответното дружество не е представило списък на разноските по чл.80 ГПК. При условие на евентуалност, ако съдът приеме, че молбата по чл.248 ГПК е допустима, молят да бъде оставена без уважение като неоснователна. След като предявеният от тях иск е уважен от съда като основателен, то съгласно чл.78ал.1 ГПК следва да се осъди ответникът да им заплати направените по делото деловодни разноски- внесена ДТ, и възнаграждение за един адвокат. А възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение намират за неоснователно, тъй като се претендира възнаграждение за един адвокат под минималния размер, съгласно Наредбата за минималните размери за адвокатските възнаграждения. В случая ответникът притежава изпълнителен титул, въз основа на който по всяко време и винаги може да образува изпълнително дело за събиране на вземането му. Давността, която е погасила правото на принудително изпълнение, а не на самите вземания, може да се приложи само при направено пред съд и уважено от него възражение. Затова и ищците са били принудени да предявят настоящия отрицателен установителен иск.

Смолянският окръжен съд счита, че молбата по чл.248ал.1 ГПК за изменение на решение №276/7.Х.2025год. по гр.д.№113/2025год. на СОС в частта му за разноските е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок по чл.248ал.1 ГПК и от надлежно легитимирано лице- пълномощник на страна- ответника по делото. Съгласно чл.248ал.1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо- в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

Съдът счита за неоснователни и незаконосъобразни доводите на пълномощника на ищците адв. Т. Д., че молбата по чл.248ал.1 ГПК, подадена от ответника „Е. М.“ ЕООД гр.С., е недопустима, тъй като до приключване на съдебното дирене пред съда не е представен списък на разноските по чл.80 ГПК от страна на ответното дружество. В случая ответното дружество иска изменение на решението в частта за разноските на основание чл.78ал.2 ГПК, а не иска да му се присъдят направени по делото разноски, за които е длъжен да представи списък по чл.80 ГПК. За исканото от ответника изменение на решението в частта му за разноските, не е необходимо ответното дружество да е представил списък на направените от него разноски по чл.80 ГПК, тъй като се оспорва разноските, направени от ищците, за които те са представили списък по чл.80 ГПК.

Безспорно е, че с решение №276/7.Х.2025год. по гр.д.№113/2025год.

2

Смолянският окръжен съд е признал за установено в отношенията между страните, че В. Г.

М., ЕГН **********, М. Д. М., ЕГН **********, И. Д. М., ЕГН **********, и трите с постоянен адрес: гр.Ч., ул.“М.“ №* и Р. Е. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Ч., ул.“Х. Б.“ №*, не дължат на „Е. М.“ ЕООД гр.С., ЕИК *******, представлявано от управителя Т. И. В., сумата 71 491лв., дължима по Договор за кредит за текущо потребление от 1.ІV.2008год. и Допълнително споразумение към него от 10.ХІІ.2009год., от които: 31 180.01лв. главница, дължими заемни такси и мораторни лихви в размер на 40 310.99лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.ІХ.2010год. до окончателното изплащане на вземането, както и разноските в заповедното производство, от които 721.38лв. платена ДТ и 810.69лв. юрисконсултско възнаграждение, тъй като е погасена възможността за принудително изпълнение на вземанията, за които е издаден изпълнителен лист на 20.ІХ.2010год. по ч.гр.д.№222/2010год. по описа на ЧРС, и за чието събиране е образувано изп.д.№94/2011год. по описа на СИС при ЧРС, на основание чл.439ал.2 ГПК. Осъдил е „Е.

М.“ ЕООД гр.С., ЕИК ******* да заплати на В. Г. М., ЕГН **********, М. Д. М., ЕГН **********, И. Д. М., ЕГН ********** и Р. Е. К., ЕГН ********** съдебни разноски по делото в размер на 4 247.20лв..

Разгледана и по същество, молбата на ответника „Е. М.“ ЕООД гр.С. за изменение на решение №276/7.Х.2025год. постановено по гр.д.№113/2025год. на СОС в частта му за присъдените разноски, е основателна, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.78ал.2 ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат на ищеца. Или за да бъде освободен от задължение за плащане на разноските по делото, направени от ищците, следва да се докажат и двете кумулативни предпоставки на изключението по чл.78ал.2 ГПК- че ответникът е признал иска и че с поведението си не е дал повод за образуване на делото. В случая е безспорна първата от кумулативните предпоставки на чл.78ал.2 ГПК- с отговора на исковата молба, ответникът „Е. М.“ ЕООД гр.С. е признал предявения от ищците отрицателен установителен иск за допустим и основателен, изрично е заявил, че признава предявения иск и вземането за погасено по давност, и моли съда да постанови решение по чл.237 ГПК.

Съдът счита, че по делото е установена и втората кумулативна предпоставка на чл.78ал.2 ГПК- ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото.

Безспорно е по делото, че на 20.ІХ.2010год. е издаден изпълнителен лист, на основание чл.418ал.2 ГПК, въз основа на издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №498/2.ІХ.2010год. по ч.гр.д.

№222/2010год. на Чепеларски районен съд, с която длъжниците В. Г. М., ЕГН **********, М. Д. М., ЕГН **********, И. Д. М., ЕГН **********, и Р. Е. К., ЕГН ********** са осъдени да заплатят солидарно на „БАНКА ****“ ЕАД гр.С., ЕИК ******* сумата 36 069.07лв., дължима по Договор за кредит за текущо потребление от 1.ІV.2008год., с размер на кредита 30 000лв. и срок за издължаване 120 месеца и Допълнително споразумение към 3 договора от 10.ХІІ.2009год., от които: 31 180.01лв. главница, дължими заемни такси в размер на 50лв., мораторна лихва от 8.ІV.2010год. до 16.ІХ.2010год. в размер на 4 839.06лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.ІХ.2010год.- датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането, както и разноските в заповедното производство, от които 721.38лв. платена ДТ и 810.69лв. юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК №498/20.ІХ.2010год. по ч.гр.д. №222/2010год. на ЧРС е връчена на длъжниците с покана за доброволно изпълнение на 14.VІ.2011год. и е влязла в сила на 29.VІ.2011год., тъй като те не са подали възражение срещу заповедта.

Безспорно е, че изп.д.№94/2011год. по описа на ДСИ при ЧРС е образувано на 8.VІ.2011год. по молба вх.№941/2.VІ.2011год. на взискателя „Банка ****“ ЕАД гр.С., ЕИК *******, с искане за налагане запор върху трудовото възнаграждение на длъжника В. Г. М., получавано от „А. С. Б.“ ЕООД гр.Ч., ЕИК *******, като се проучи цялостно имуществото на длъжниците.

Безспорно е, че с Договор за цесия от 25.ІV.2012год., цедентът „Банка ****“ ЕАД гр.С. е прехвърлил вземанията си към длъжниците В. Г. М., ЕГН **********, М.

Д. М., ЕГН **********, И. Д. М., ЕГН **********, и Р. Е. К., ЕГН **********, произтичащи от Договора за кредит за текущо потребление от 1.ІV.2008год. и Допълнително споразумение към него от 10.ХІІ.2009год., на цесионера „О. Ф.“ ЕООД гр.С., ЕИК *******.

С молба вх.№324/6.ІІІ.2013год. цесионера „О. Ф.“ ЕООД гр.С. е поискал от ДСИ при ЧРС да бъде конституиран като взискател по изп.д.№94/2011год. по описа на СИС при ЧРС. С разпореждане от 7.ІІІ.2013год. ДСИ при ЧРС е оставил без движение молбата на цесионера като нередовна. На 12.ІІІ.2013год. е изпратено съобщение до цесионера „О. Ф.“ ЕООД гр.С., че следва да представи заверено копие от приемо-предавателния протокол и документ за уведомяване на длъжниците И. Д. М. и Р. Е. К. за извършената цесия, съгласно чл.99ал.3 ЗЗД. С разпореждане от 2.VІІІ.2013год. ДСИ при ЧРС е върнал молбата на „О. Ф.“ ЕООД гр.С. за конституирането му като взискател по изп.д.№94/2011год., тъй като нередовностите не са отстранени в законоустановения срок.

Безспорно е, че с Постановление от 8.ІV.2019год. на ДСИ при ЧРС е прекратено изпълнителното производство по изп.д.№94/2011год. по описа на ДСИ при ЧРС на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като постановлението е влязло в сила на 1.V.2019год.

Безспорно е, че с Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 14.ХІІ.2021год. „О. Ф.“ ЕООД гр.С., ЕИК ******* е продало на ответника „Е. М.“ ЕООД гр.С., ЕИК ******* вземанията си срещу длъжниците В. Г. М., ЕГН **********, 7 М. Д. М., ЕГН **********, И. Д. М., ЕГН ********** и Р. Е. К., ЕГН **********.

На 21.ІХ.2022год. кредиторът „Е. М.“ ЕООД гр.С. е отправил до ДСИ при ЧРС молба за конституирането му като взискател по изп.д. №94/2011год. по описа на СИС при Районен съд-Чепеларе, съдържаща и искане за налагане на запор на банкови сметки на длъжниците в „Ю. Б.“ АД гр.С., каквито те нямали. С разпореждане от 12.І.2023год. по изп.д.№94/2011год., ДСИ разпоредил връщане на молбата ведно с 4 приложенията към нея, с указания за уведомяване на „Е. М.“ ЕООД гр.С., че изпълнителното дело е прекратено. Разпореждането на ДСИ е връчено на ответника „Е. М.“ ЕООД гр.С. на 23.І.2023год., като липсват доказателства по делото, считано от прекратяване на изпълнителното дело до момента ответникът да е предприел действия по образуване на друго изпълнително дело и действия, които са от категорията на прекъсващите давността.