Решение № 854 от 19.09.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 854 гр. Перник, 19.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА при участието на секретаря Антония П. Стоева като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Гражданско дело № 20251720100931 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по обективно кумулативно съединени искове по чл. 415, ал. 1 т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 86 от ЗЗД.

Образувано е по искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК 82307338, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. Средец № 11, представлявано от управителя Борислав Иванов срещу В. Д. Л., ЕГН ********** от гр. Перник, ул. ****** ***, бл.**,вх.*,ап.**.

Ищецът твърди, че при него е открита партида на името на ответника с абонатен № 1050742 за жилище с административен адрес: гр. Перник, ул. ***** ****,бл. **,вх.*,ап.** Сочи, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение по силата на Общите условия, приети с Решение № ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР и Наредба № 4/2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните услуги. Поддържа, че в изпълнение на своето задължение е предоставял в жилището, собствено на ответника и свързано в водопроводната и канализационната мрежа, „В и К“ услуги през периода от 10.01.2023 г. – 12.08.2024 г. на обща стойност 1467.37 лв., за които е издал общо 19 бр. фактури. Излага, че ответникът не е изпълнил своето задължение да заплати посочената сума. Твърди, че поради изпадането в забава ответникът дължи и лихва за забава върху всяка просрочена главница, считана от началната дата на просрочието - 02.04.2024 г. до 22.10.2024 г. в размер на 126.89 лв.

Сочи, че за вземанията е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 1 от ГПК, въз основа, на което е образувано ЧГД № 6357/2024 г. по описа на ПРС и е издадена исканата заповед, като в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило възражение.

Искането към съда е да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1467.37 лв., представляваща стойността на доставена питейна вода и отведени и пречистени отпадни води за периода от 10.01.2023 г. до 12.08.2024 г., ведно с обезщетение за забава в размер на 126.89 лв., считано за периода от 02.04.2023 г. до 22.10.2024 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 05.11.2024 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 6357/2024 г. по описа на Районен съд – Перник.

Заявена е претенция за присъждане на направените разноски в исковото и в заповедното производство.

Исковата молба с приложенията е връчена на ответника. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор. С него искът е оспорен по основание и размер.

Ответникът оспорва качеството си „потребител“ на В и К – услуги, като твърди, че не е собственик или ползвател на процесното жилище. Излага, че счетоводството на ищеца не е водено редовно, поради което оспорва доказателствената стойност на представените от ищеца фактури и справка – извлечение за дължими сума. Счита, че те не отразяват действително потребените в процесния обект В и К – услуги.

Ответникът оспорва доказателствената стойност на всички представени писмени доказателства. Счита, че фактурите и справката – извлечение за дължими суми не отразяват действително доставените в обекта В и К услуги. Сочи, че като частни документи посочените доказателства не се ползват с материална доказтелствена сила, поради което не установяват обстоятелствата, за които се представят.

Ответникът излага, че карнетите за процесния апартамент за спорния период не съдържат негов подпис, поради което оспорва отразените количества на „В и К“ – услуги да са реално предоставени.

Оспорени са и представените по делото общи условия, с твърдение, че не са публикувани в един местен и един централен всекидневник.

В подаденото в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК възражение ответникът е оспорил дължимостта на вземанията, като е посочил, че те са погасени по давност. Тъй като възражението по чл. 110 от ЗЗД е направено преди изтичане на срока за отговор, то следва да се приеме за разглеждане.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован не се явява и не се представлява. С писмена молба, докладвана в съдебно заседание заявява, че поддържа предявените искове.

Излага, че ответникът е задължен за исковите суми, тъй като е съпруг на собственика на процесното водоснабдено жилище – Н.Н.Л. и отговаря солидарно с нея за разходите за задоволяване на нуждите на семейството. Искането към съда е да уважи изцяло предявените искове и да присъди направените съдебни разноски.

2

В съдебно заседание, ответникът, чрез пълномощника си – адвокат М. Г. поддържа отговора и оспорва предявените искове. Моли същите да бъдат отхвърлени и да се присъдят направените разноски.

Като прецени процесуалната допустимост на предявените искове, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства в съответствие с чл.

12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, съдът намери следното:

Установителните искове са предявени от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което са процесуално допустими. Правният интерес от воденето им се обосновава от приложеното ЧГД № 6357/2024 г. по описа на ПРС. От него е видно, че със заповед за изпълнение на парично задължение № 4086/08.11.2024 г. ответникът е задължен да заплати на ищеца сумата от 1467.37 лв., представляваща стойността на доставена питейна вода и отведени и пречистени отпадни води в жилище с административен адрес: гр. Перник, ул. ****** ***, бл.**,вх.*,ап.**.за периода от 10.01.2023 г. до 12.08.2024 г., ведно с обезщетение за забава в размер на 126.89 лв., считано за периода от 02.04.2023 г. до 22.10.2024 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 05.11.2024 г. до окончателното плащане. Срещу ЗИПЗ в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило възражение от ответника. Съгласно чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, то обосновава правния интерес на заявителя да предяви иск срещу длъжника за установяване дължимостта на вземането.

Разгледани по същество исковете са неоснователни. Съображенията за това са следните.

От служебно извършена справка на основание чл. 11, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ в електронната страница на Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел се установява, че ищецът търговец, с предмет на дейност проучване, проектиране, изграждане, поддържане и управление на водоснабдителните, канализационните, електро – и топлоснабдителни системи /включително пречиствателни станции/, всички други дейности и услуги в страната и чужбина, незабранени от закона, което обстоятелство е обявено за общоизвестно с доклада по делото.

От представеното писмо изх. № 25/МСИ-820-1/04.07.2025 г. и приложена справка към него, се установява, че самостоятелен собственик на процесното жилище, с административен адрес: гр. Перник, ул. ****** ***, бл.**,вх.*,ап.**.е Н.Н.Л., ЕГН **********, като за същото е учредено право на ползване в полза на лицата Н.Х.Н и М.Б.Н., като за посочените обстоятелства е подадена данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 10836/26.03.1998 г. За същия имот на 07.07.2020 г. служебно е закрит ползвател – Н.Х.Н, поради настъпила смърт.

С протоколно определение от 12.09.2025 г. съдът е признал за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът и лицето Н.Н.Л. са сключили граждански брак помежду си преди около 20 години, който към настоящия момент не е прекратен.

По делото са представени справки за консумация, изготвени от В и К ООД – гр. Перник за 3 абонат с административен адрес: гр. Перник, ул. ****** ***, бл.**,вх.*,ап.**.за периода от 10.01.2023 г. – 02.09.2024 г., справка извлечение за дължимите суми на абонат, със същия адрес, с № 1050742 за същия период, извлечение от електронен карнет за абонат № 1050742 за периода 10.01.2023 г. – 12.08.2024 г. и справка за консумация на абонат № 1050742 към 06.02.2025 г., с данни за издадени фактури за периода 10.01.2023 г. – 12.08.2024 г. и предписание от 16.02.2016 г.

От тях е видно, че в периода от 10.01.2023 г. до 12.08.2024 г. в обекта не е имало монтиран водомер и са начислявани количества консумирана вода, съответно: 24 куб. м., 10 куб. м., 8 куб. м., 8 куб. м., 8 куб. м., 28 куб. м., 30 куб. м., 20 куб. м., 10 куб. м., 6 куб. м., 6 куб. м. , 30 куб. м., 20 куб. м., 10 куб. м., 40 куб. м., 40 куб. м., 10 куб. м. , 40 куб. м., 30 куб. м., 20 куб. м., 25 куб. м.

По делото е изготвена и приета съдебно – счетоводна експертиза с вещо лице Я. А..

Съдът кредитира заключението изцяло, като пълно и обосновано, дадено от експерт с необходимите знания и професионален опит. След запознаване с приетите писмени доказателства и проверка на място в счетоводството на ищцовото дружество и в електронните карнети, съставени от инкасатора, вещото лице е установило, че за процесния период от 10.01.2023 г. – 12.08.2024 г. за водоснабденото жилище, находящо се в сграда етажна собственост е вписана дата на старо отчитане, отчет: нула; дата на ново отчитане, отчет количество – нула; колона консумация – отразени са конкретни количества, посочени и в издадени фактури; в колона състояние е вписано „без водомер“; фабричен номер 5011875, пломба: 628588; дата на ремонт – 04.11.2005 г.; дата и част на отчитане, няма положен подпис от абоната в електронния карнет. Вещото лице е установило, че за процесния период по партида на абонатния номер са начислени общо 426.93 куб. м., за което са издадени 19 бр. фактури. Стойността на начисленото количество вода е определено на 1467.39 лв. Експертът е констатирал, че не са извършвани погасявания на задълженията с плащане и че дължимата сума е 1467.39 лв. Изчислен е размерът на законната лихва за забава, който е 126.89 лв., считано от падежа на всяка просрочена сума до 22.10.2024 г.

При така установените факти, настоящият състав намира от правна страна следното:

Ищецът е В и К оператор по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.

Спорен между страните е въпросът имали ответникът качеството „потребител“ на В и К – услуги по отношение на ответника за процесното жилище. Преценка за наличие на това качество се прави съгласно разпоредбата на § 1, т. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл. 2, ал. 1 от представените по делото ОУ за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор в гр. Перник.

Съгласно цитираните разпоредби потребители на “В и К” - услуги са всички физически и юридически лица, собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят “В и К услуги” или на имоти в етажна собственост.

По делото безспорно се установи, че ответникът не е нито собственик, нито ползвател на 4 процесния имот. Собственик на същия е неговата съпруга – трето лице за делото, а ползвател е лице, което също не е страна в производството.

В изложението си по съществото на правния спор, обективирано в писмена молба, представена във второто по ред съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване, ищецът е въвел нови факти, а именно, че ответникът е задължен за вземането, тъй като то представлява разход за задоволяване нуждите на семейството. Така наведените обстоятелства, представляват по съществото си изменение на основанието на предявения иск. В чл. 214, ал. 1 от ГПК е предвиден преклузивен срок, в който ищецът може да стори това – първото заседание по делото. В настоящия случай, ищецът е посочил тези факти, след изтичате на преклузивния срок, поради което съдът не следва да ги обсъжда. За пълнота, обаче е необходимо да се посочи, че при доказателствена тежест на ищеца не са ангажирани никакви доказателства, които да подкрепят твърденията му, че процесното вземане, представлява разход за задоволяване нуждите на семейството на ответника.

Предвид установеното по делото, че ответникът не е „потребител“ на В и К – услуги по отношение на ищеца за процесния водоснабден имот, то предявените от него искове се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят, без да се обсъждат останалите наведени възражения за неоснователността им.