Определение № 1208 от 16.10.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1208 гр. Благоевград, 16.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Емилия Дончева

Вера Коева като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно частно гражданско дело № 20251200501007 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 278, ал. 1 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление: гр. С., район Л., бул. “Д-р П. Д.“ №., офис сграда Л., ет., офис, представлявано от З. Б.изпълнителен директор, чрез юрк. Б. Д. против Разпореждане № 3013 от 24.08.2025 г. по ч.гр.д. № 1980/2025 г. по описа на РС- Благоевград, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, подадено от “А.“ ЕАД срещу длъжника Д. Н. Т., ЕГН ********** за следните суми: сумата от 531,34 лева- главница по договор за потребителски кредит № 5014788 от 22.01.2024 г., за периода от 23.04.2024 г. до 20.09.2024 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението 28.07.2025 г., до окончателното плащане, сумата от 46,46 лева- договорна лихва за периода от 23.04.2024 г. до 20.09.2024 г., сумата от 85,71 лева- мораторна лихва за периода от 24.04.2024 г. до 28.07.2025 г., както и сторените по делото разноски.

Жалбоподателят счита постановения съдебен акт за неправилен и незаконосъобразен. Моли да се отмени разпореждането и се постанови съдебен акт, с който да се разпореди издаване на заповед за изпълнение за претендираните със заявлението суми.

На основание чл. 413, ал. 2 ГПК препис от частната жалба не е бил изпращан на длъжника.

Съдът като взе предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

При служебна проверка за допустимост и редовност на частната жалба, настоящият съдебен състав намира, че същата е подадена в законоустановения 1 срок срещу подлежащ на обжалване акт от легитимирано за това лице, поради което е допустима. При служебната проверка за редовност на частната жалба се установява, че тя отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК, във връзка с чл.

260, т. 1, 2, 4 и 7 ГПК и чл. 261 ГПК.

Съгласно чл. 278, ал. 4 вр. чл. 269, ал. 1, изр. 1 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на разпореждането, а по допустимостта - в обжалваната му част. Според чл. 278, ал. 2 ГПК, ако отмени обжалваното разпореждане, съдът сам решава въпроса по жалбата.

Производството пред РС- Благоевград е било образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу длъжника Д. Н. Т. за следните суми: сумата от 531,34 лева- главница; сумата от 46,46 левадоговорна лихва за периода от 23.04.2024 г. до 20.09.2024 г.; сумата от 85,71 левамораторна лихва за периода от 24.04.2024 г. до 28.07.2025 г., произтичащи от Договор за потребителски кредит № 5014788/22.01.2024 г.

В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията произтичат от сключен на 22.01.2024 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД (кредитодател) и Д. Н. Т. (кредитополучател) договор за потребителски кредит с № 5014788. Между „Файненшъл България“ ЕООД и Д. Н. Танева е сключен договор за предоставяне на гаранция, във връзка с възникналото облигационно отношение между кредитодателя и кредитополучателя. Поради неизпълнение на задължението си по договора за потребителски кредит от страна на кредитополучателя, същото е било изпълнено от солидарно отговорния длъжник„Файненшъл България“ ЕООД. Заемополучателят не е възстановил платената сума. На 03.02.2025 г. е подписано Приложение 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.02.2024 г., сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на което вземането на „Файненшъл България“ ЕООД, произтичащо от договор за предоставяне на поръчителство от 29.12.2016 г., е прехвърлено в собственост на “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ФБ-ИАМ/5014788 от дата 12.02.2025 г., изпратено с известие за доставяне от страна на “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента.

Към заявлението са приложени: д оговор за паричен заем № 5014788/22.01.2024 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Д. Н. Танева, погасителен план месечни погасителни вноски.

С Разпореждане № 2734/29.07.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 1980/2025 г. по описа на РС- Благоевград, поради констатирани нередовности, заявлението е оставено без движение, като на заявителя са дадени указания: да посочи законния представител на дружеството-заявител, седалището и адреса на управление на дружеството, адреса на длъжника; да внесе по сметка на РС- Благоевград дължимата държавна такса и представи доказателства за внасянето й; да представи договор за предоставяне на гаранция, сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и длъжника, както и договор за цесия; да конкретизира на кои дати е правил вноски длъжникът, ако е правил такива, какви задължения са погасени със същите.

Указано е, че при неотстраняване на нередовностите, съдът ще приеме, че 2 заявлението не отговаря на изискванията на закона. В дадения тридневен срок, заявителят не е отстранил констатираните от заповедния съд нередовности на заявлението, поради което с обжалваното разпореждане районният съд е отхвърлил изцяло подаденото заявление.

За да послужи като основание за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, заявлението по чл. 410 ГПК следва да отговаря на изискванията за редовност по чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК.

Препращането на разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК към съдържанието на исковата молба предполага точното спазване на задължителните реквизити по чл.

127, ал. 1 ГПК. Когато заявлението е нередовно, на заявителя се предоставя срок по чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК за отстраняване на нередовностите, а в случай, че не бъдат отстранени, заявлението се отхвърля.

В случая районният съд е констатирал, че подаденото от “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД заявление не отговаря на изискванията на чл. 410 ГПК, поради което и на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК е дал изрични указания на заявителя, които не са били изпълнени.

Сезиращото съда заявление по чл. 410 ГПК не отговаря на изискванията за редовност по чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК- не е посочено седалището и адреса на управление на заявителя, както и адреса на длъжника. Заявителят не е представил и договор за предоставяне на гаранция, сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и длъжника, както и договор за цесия, сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и заявителя. Неправилни се явяват указанията за внасяне на дължимата държавна такса, доколкото същата е внесена на 29.07.2025 г.

В разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК е предвидена задължителна проверка от страна на заповедния съд в производството по издаване на заповед за изпълнение относно наличие на неравноправни клаузи, респ. обоснована вероятност за това, в договорите, сключени с потребител, какъвто е и процесния договор, сключен с длъжника Д. Н. Танева, имаща качеството потребител. При наличие на неравноправна клауза и ако искането се основава именно на нея, респ. е налице вероятност за това, съдът отхвърля изцяло или частично искането, съгласно посочената разпоредба. С оглед на това задължение на заповедния съд и съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 3 ГПК към заявлението следва да бъдат приложени договорът за заем, ведно с всички изменения и приложения, както и приложимите общи условия, ако има такива. От заявителя не е представен договор за предоставяне на гаранция, сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и длъжника, както и договор за цесия, сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и заявителя.

Неоснователни са доводите в частната жалба, че не е необходимо представянето на договор за цесия. Въпросът кой е носителят на вземането е част от основанието, доколкото то се очертава чрез посочване на правопораждащия факт и страните по него. В случая заявителят претендира издаването на заповед за изпълнение в качеството си на цесионер и за да се легитимира като титуляр на вземане срещу длъжника, е нужно да има твърдения за изпълнение и на изискването за надлежно уведомяване по реда на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД.

Законодателят изрично е свързал правните последици на цесията за длъжника и действието й спрямо него с деня, когато тя му бъде съобщена от предишния кредитор. В случая заявителят не твърди факти относно съобщаване на цесията на 3 длъжника, а само за изпращането на уведомително писмо. Когато се касае до частно правоприемство, каквато е настоящата хипотеза, за да се приеме, че е основателно искането за издаване на заповед за изпълнение от частен правоприемник при договор за цесия, прехвърлянето на вземането следва да е съобщено на длъжника. В този смисъл са и разясненията, дадени в т. 4г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС.

Предвид изложеното, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 3013/24.08.2025 г., постановено по ч.гр.д.

№ 1980/2025 г. по описа на Районен съд- Благоевград.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4