Протокол № 654 от 16.05.2025, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 654 гр. Пазарджик, 16.05.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Т. П. при участието на секретаря Соня Захариева

Сложи за разглеждане докладваното от Т. П. Наказателно дело частен характер № 20245220201207 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Частният тъжител П. А. Г., редовно призован чрез повереник адв. Т. Ж., се явява лично и с поверениците си адв.Т. Ж. и адв. П. Г. от АК-Пазарджик, редовно упълномощени отпреди, редовно призовани.

Явяват се подсъдимите Й. Б. Г. и А. Р. Г. – редовно призовани чрез защитник адв. Г., както и подсъдимите А. С. Т. и М. Й. Г. – редовно призовани чрез защитник адв. П..

Не се явява подсъдимата М. Й. Т. – редовно призована чрез защитник адв. Г..

Явява се адв. А. Г. от АК- Пазарджик - защитник на подсъдимите Й. Г., А. Г. и М. Т., надлежно упълномощен отпреди, редовно призован.

Явява се адв. К. П. от АК-Пазарджик - защитник на подсъдимите М. Г. и А. Т., надлежно упълномощен отпреди, редовно призован.

Свидетелите Н. П. Т., К. М. Г., А. А. Г. и А. П. Г. – се явяват- осигурени от страните.

Не се явява свидетелят Б. Б. Г. – неосигурен от защитата.

АДВ. Ж.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Г.: Няма пречка, моля да дадете ход.

АДВ. Г.: Моля дадете ход на делото.

1

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, независимо че не се явява подсъдимата М. Й.

Т.. Същата е уведомена за съдебното заседание чрез защитника й адв. А. Г..

Отделно от това, производството е от частен характер, повдигнатото обвинение не е за тежко престъпление и принципно участието й в заседанието не е задължително, а правото й на защита е гарантирано чрез участието на нейния защитник в лицето на адв. Г..

С оглед на изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

Сне се самоличността на свидетеля Н. Т., както следва:

Н. П. Т.– на 52 години, от гр.***, българка, българска граждА., вдовица, неосъждана, с основно образование, безработна, майка на подсъдимия А. С.

Т..

На свидетеля се разясни разпоредбата на чл.119 от НПК.

Н. Т.: Желая да бъда свидетел.

На свидетеля се разясниха правата по НПК и в частност разпоредбата на чл.121 от НПК.

Свидетелят предупреден за отговорността по чл.290 от НК.

Свидетелят обеща да каже истината и напусна съдебната зала.

Съдът прикани подсъдимия А. С. Т., ако желае, да даде обяснения.

А. Т.: Желая да дам обяснения. На 16.08.2024г. си бях вкъщи. Получавам обаждане от моята съпруга М. Й. Т. с молба да отида да видя баща й, защото имал нужда от помощ, а в тяхната къща нямаше никой, бил е сам. Аз отивам у тях. Тя ми се обади по телефона, не знам дали тя беше в Пловдив или в Пазарджик, но не си беше вкъщи. Звъни на мен и аз отивам пред дома на баща й. Заварвам лицата П. – частния тъжител, А. А. Г. – брат на П., баща им А. Г., майка им И. - мисля, че Т. й е фамилията, и техния братовчед А. П. Г..

Пристигам там, те бяха там пред вратата и А. – бащата, държеше дърво в 2 ръката си. Бяха пред входа на къщата. Аз отидох, влязох вътре и заварих моя дядо легнал на земята в безпомощно състояние с нанесен удар и стичане на кръв от лявата страна на главата по бузата и лицето. Помогнах му да се изправи и го сложих да седне на един камък. Той беше буквално в двора след входната врата. Лежеше в безпомощно състояние и като го погледнах, имаше удар от лявата страна. Питах го дали се е обадил на някой – бърза помощ или полиция, той каза, че се е обадил. Другите лица бяха пред входната врата и продължаваха със заканите, че ще го убият, ще го трепят от бой, ще го качат в камиона, защото дядо Й. Г. има паркиран камион отвънка, и те продължаваха със заканите. Щели да го убият и да го изхвърлят да не го намери никой, това са думи на лицата, които споменах. Лично П. Г. ги каза, чух го, че казва, че ще убие дядо и ще го качи в камиона и ще го хвърли, където никой няма да го намери. Всеки говореше в един глас и се чуваха закани. Гласа лично на П. съм го чул и каза тези думи. Пред мен лично лицето П. Г. много пъти се е заканвал, че ще отреже краката на дядо и ще го бие систематично, когато си поиска.

След това аз излязоха и ги подканих да се приберат, защото те бяха буквално пред вратата. Послушаха ме, прибраха се, след което се върнах при дядо, питах го дали се е обадил на някой и той каза, че се е обадил на полиция и ги чака да дойдат. Не изчакахме полицията, тъй като състоянието му беше видимо лошо, зле, течеше му кръв от лявата страна /сочи главата отляво в областта на слепоочието/. Качих го в моя автомобил да го закараме да мине през РУ-С. да даде обяснения и от там да отидем в бърза помощ в Пазарджик.

При пристигането в полицията в РУ-С. имаше полицаи, които го видяха в какво състояние е и питаха за какво идваме, обяснихме и те казаха „отивайте в бърза помощ, защото състоянието му е видимо зле и след бърза помощ се върнете тогава утре или други ден, може да дадете показания утре или други ден, но първо през бърза помощ, защото е зле“. Поради тази причина тръгнахме към бърза помощ. Стигнахме в бърза помощ, той беше приет веднага, аз останах отвънка и го чаках. След като му се обадих по телефона и отидох да взема информация за него от лекарите, те казаха, че трябва да остане в болница, обаче той не иска, защото се опасяваше за семейството си, защото синът му М. остава сам, както и дъщеря му М. остава сама. Той се опасяваше, че нещо вкъщи може да се случи. Не искаше да ги остави сами, защото се опасяваше и за тях, да им е подкрепа. След което се върнахме във ***, аз го оставих у тях и се прибирам вкъщи. И вечерта, някъде не си 3 спомням точно колко часа, но беше вече тъмно, вечерно време 9-9:30 аз излизам от вкъщи пред нас на 10 метра има заведение. От заведението излизат лицата П. А. Г., А. А. Г. и братовчед им А. П. Г.. Излизат и стоят там. От другата страна - от дома на бащата на М. - Й. Г., идват моята съпруга, моят шурей М. и моята баба А., защото пък А. живее в съседство срещу заведението. Тя има къща там и живее там. Тогава М., аз и съпругата ми сме пред заведението. Лицата П., А. и А. те също бяха там. В същия момент П. вади нож и заплашва моя шурей М., че щял да го заколи, че щял да го убие и аз заставам между П. и моя шурей. П. се обръща към мен и ме заплашва, че щял да ни убие и да ни заколи всичките и някой няма да ни намери. Като видяхме ножа с М. и даваме назад. В същото време, като погледнахме ножа, се уплашихме и даваме назад и жените застават отпред - моята съпруга и бабата и съпругата на М.. Те агресирани, злобни към нас, вместо нас, започват да налагат жените – лицата А., П. и А., същите, които стоят тука сега. Първият удар нанесе А. на А. в областта на носа. След това започнаха и А., и П. да налагат съпругата ми, в същото време майка – Н. Т., беше там и започна да разтървава - разтървава А., П. и А. да не бият жените. Аз бях малко отзад след жените, защото като видяхме ножа, дадохме назад. П. хваща М. и я свлича долу на земята и започва да я налага. Майка успя да изтърве съпругата ми от ръцете на П. Г. и затова майка получава ритник в областта на таза отзад. Вече стана е така, галимация, не си спомням /показва въртеливи движения с ръцете/, не си спомням. Ние разтървавахме, не се включвахме. Гледах да опазвам съпругата си от ръцете им. Като я държах, и я въртях настрани да не я стигнат. Майка ми след удара си тръгна. Аз започнах да опазвам моята съпруга, да я въртя, за да не я докопат, защото те бяха трима, аз бях сам с жени. М. защитаваше своята съпруга, кой да гледаме - бабите или съпругите.

Най-много удари получи А. Г., защото нея никой не я разтърваваше – получи ги от А., П. и А.. След това хората ни разтърваха. То цялата махала се беше насъбрала. Б. Г. беше там, той ме спаси от ножа на П., защото като бях с гръб към него замахна с ножа и Б. му хвана ръката, това беше в момента на боя.

След като хванах да защитавам М. беше това, докато я въртях беше с гръб към П.. Б. го е видял това с ножа и той ми го каза това. Б. ми каза, че ме е спасил от П., защото е щял да ме наръга с ножа.

П. постоянно държеше ножа в дясната си ръка, а с лявата налагаше удари. След това приключи. Извикахме полиция, дадохме показания, след 4 което закарах съпругата и бабата в бърза помощ, защото и те не бяха добре.

Бебето беше настрани, взето от съседи, и беше дръпнато настрани, защото няма как да участва там. Бебето беше в майката, не беше в мен и не си спомням в кой момент е станало това да го вземат.

Аз когато излязох от вкъщи, всички бяха там, аз идвам отсреща от улицата.

Първият удар на А. е от А., след което започнахме да разтърваваме всички и след това П. беше малко назад с ножа и той даде напред, когато А. и А. започнаха да налагат, той също даде напред и започна да налага и също удари А. в областта на лицето с юмрук с лявата ръка. Просто направи ето така /показва движение напред на лявата ръка, свита в юмрук/.

П. Г. е удрял М.. Хвана я за косата и я свали на земята, след това я ритна.

Не си спомням в коя област на тялото, защото тя като се свлече и не съм видял. Само видях, че замахна и я удари.

Казвам, че Й. Г. е бил в безпомощно състояние, защото човек, когато лежи на земята и не може да се изправи и му тече кръв, това е безпомощно състояние. Той лежеше и не можеше да се изправи. Той ако можеше, щеше да се изправи. Аз му помогнах да се изправи до кръста и след това донесох един камък да седне, за да не е на земята, то е едно като бордюрче и му помогнах да седне на бордюра. Този камък беше от малките бордюрчета. Не си спомням точен час, но някъде към 17ч отидохме в спешната помощ. Помогнах му да се изправи, ръката му беше на мен, помогнах му да се изправи и направихме пет крачки до колата. Защото от вратата до колата бяха не повече от 5 крачки.

Видимо имаше удар от лявата страна на главата и на окото, челюстта му отдолу беше подута и над ухото му течеше кръв обилно.

Не мога да кажа П. с какво беше облечен, не си спомням. Не си спомням П. с какво беше обут, когато го видях да рита съпругата ми.

Ножът беше с поне 15 см режеща част, видимо така ми се виждаше.

Ножът беше видим и забележителен, че той държеше нож в ръцете си. Никой не е порязал с този нож. Извади ножа от джоба си, не си спомням с какво е бил облечен. Нямаше друг човек с нож.

Аз казах, че когато отидох до тъста ми Й., пред вратата видях П., А. и баща им, там също беше майка им и братовчед им А.. Дървото го държеше 5 бащата - А. Г.. Аз не съм видял удара, аз видях пръта и че те стоят и му се заканват, той от вътрешната страна на вратата лежеше в безпомощно състояние. Външна входна врата е, има ограда имота. Входната врата беше малко отворена, той лежеше от вътрешната част на прага, лежеше долу на земята. Тоя прът нещо подобно на бухалка беше, но отпред не беше издуто.

Обикновен прът. Дебел беше, не мога да кажа диаметър. Аз като видях пръта, и погледнах дядото вътре и тях не съм ги гледал повече, влезнах да видя дядото, изправих го и беше зле и затова излезнах и ги подканих да се приберат. Те реагираха все едно не бях там. Бяха 5-ма души. Няма дете там или непълнолетен някой.

Вечерта дойде впоследствие на А. съпругата, след като почти свърши всичко, тя тогава дойде, защото те не знаеха. Ние ако знаехме какво ще се случи, щяхме и ние да сме подготвени с ножове, а нямаше да отидем с празни ръце, явно те имаха някаква цел да сплашат и още да бият. А., П. и А. бяха отвънка, аз излизам от вкъщи, което е на 10 метра от заведението. Освен тях, идваха от отсрещната страна моята съпруга, брат й и майка й. На А. съпругата се казва Л..

Не съм разбрал от Й. защо тези хора са там и как е станало всичко. Те имат предишни някакви. П. и преди го е бил, така ми е казал Й.. Години преди това, не ми е казал датата, но ми е казал, че е имало побоища от П. на Й. преди във времето и от тогава не са в добри отношения. Не се поинтересувах защо така са го пребили въпросния ден. То е станало, за какво да го питам вече. Не съм го питал и той не ми е казал. Лекарите казаха да остане в болницата, но той не пожела, защото се притеснява за сина си вкъщи, той сам така каза – „няма да остана, защото М. е сам вкъщи“.