Решение № 2153 от 30.06.2026, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 2153

Плевен, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - III състав, в съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ЕЛКА БРАТОЕВА

При секретар МИЛЕНА КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от съдия ЕЛКА БРАТОЕВА административно дело № 20267170700395 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Административното дело е образувано по жалба на А. И. Д. от гр. Кнежа, чрез адв. Ш. от АК - Плевен срещу Заповед за ПАМ № 26-0285-000033/20.04.2026г., издадена от полицейски инспектор в РУ на МВР - Кнежа към ОД на МВР - Плевен, с която на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл. 171 т.1 б.з)гг) от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водача до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, затова че със съставен АУАН № GA5172451/16.04.2026г. е установено управление на МПС товарен автомобил Форд Транзит – бял с Рег. № [рег. номер], собственост на „ВИАР23“ ООД, със служебно прекратена регистрация на 04.11.2025г. по чл. 143 ал.10 ЗДвП при уведомление от Гаранционния фонд – в нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна и иска отмяната й. Собственикът на автомобила не е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията, поради което водачът не е могъл да знае това обстоятелство и е възразил срещу акта, позовавайки се на тълкувателно постановление на ВКС и ВАС. Застраховката е заплатена незабавно, още на следващия ден и регистрацията на автомобила е била служебно възстановена на 17.04.2026г. Към датата на издаване на заповедта не са били налице материално-правните предпоставки за прилагане на мярката, тъй като противоправното състояние вече не е съществувало. Принудителната административна мярка не съответства на целта на закона и е несъразмерна като се превръща в допълнителна санкция. При незабавно отстранено нарушение мярката губи своята превантивна и преустановителна функция, тъй като защитимата от закона цел вече е постигната. Това води до необосновано ограничаване правата на жалбоподателя. Претендира присъждане на направените разноски за д.т. и адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата за осъщественото безплатно процесуално представителство.

Ответникът – полицейски инспектор при РУ на МВР – Кнежа към ОД на МВР - Плевен не се явява, не се представлява. Изразява становище, че след изменението на чл. 143 ал.10 ЗДвП (ДВ – бр. 64/2025г. в сила от 07.09.2025г. е отпаднало задължението да се уведомява собственика на МПС за служебното прекратяване на регистрацията.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 172 ал.5 от ЗДвП.

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 29.04.2026г. Жалбата е подадена по електронен път на 08.05.2026г. в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване, от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Със съставен АУАН № GA5172451/16.04.2026г. е установено, че на 16.04.2026г. около 16:51ч. в гр. Кнежа на кръстовище образувано от [улица]и [улица]А. И. Д. управлявал товарен автомобил „Форд Транзит“ с Рег. № [рег. номер], собственост на „ВИАР23“ ООД, като при извършената проверка се установило, че автомобила е със служебно прекратена регистрация по чл. 143 ал. 10 ЗДвП на 04.11.2025г., с което е нарушил чл. 140 ал.1 от ЗДвП – управлява МПС, което не е регистрирано по съответния ред. Със съставяне на акта са отнети СРМПС и 2 бр. регистрационни табели. Водачът не е носил СУМПС и затова то не е било отнето с акта.

Не е изложил възражения при съставянето на акта. В законния срок е упражнил правото си на възражения срещу АУАН като не е съгласен да бъде санкциониран за нарушение по чл. 140 ал.1 ЗДвП, позовавайки се на Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023г. на ВАС и ВКС, тъй като органите на МВР не са изпълнили задължението си да уведомят собственика „ВИАР 23“ ООД за служебната дерегистрация на автомобила, поради което като водач не следва да носи отговорност. Възражението не е уважено с мотиви, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно от 04.11.2025г. поради неплатена застраховка ГО за автомобилистите, а от 07.09.2025г. чл. 143 ал.10 ЗДвП е изменен и органите на МВР вече не са длъжни да уведомяват собственика за този факт и съответно тълкувателното постановление вече не се прилага. Освен това нарушението на чл. 140 е квалифицирано и като престъпление по чл. 345 ал.2 НК и материалите се изпращат на РП Плевен за образуване на досъдебно производство, като водачът ще бъде наказан само, ако наблюдаващият прокурор откаже да образува наказателно производство.

Видно от приложената справка процесният товарен автомобил „Форд Транзит“ с Рег. № [рег. номер] е собственост на „ВИАР23“ ООД като на 04.11.2025г. на осн. чл. 143 ал.10 ЗДвП регистрацията му е била служебно прекратена след уведомление от ГФ на 05.10.2025г. по чл. 574 ал.11 от Кодекса за застраховането за липса на сключена застраховка ГО на автомобилистите. На 17.04.2026г. в 9:13ч. регистрацията на автомобила е служебно възстановена след уведомление от ГФ за валидна ГО по сключена от дружеството – собственик застрахователна полица № BG/22/126001330487/17.04.2026г. с валидност от 17.04.2026г. 09:42ч. до 17.04.2027г. 23:59ч. С Трудов договор № 08.03.2026г. А. Д. е назначен на длъжност „общ работник“ във „ВИАР23“ ООД и във връзка с изпълнение на трудовите му функции със Заповед № 5/09.03.2026г. му е възложено да управлява служебен автомобил на дружеството.

Въпреки дадените от съда указания ответникът не е представил доказателства за уведомяване на собственика за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила и за уведомяването на собственика от ГФ по реда на чл. 574 ал.10 и ал.11 от Кодекса за застраховането. Съгласно чл. 574 ал.10 КЗ информационният център на ГФ уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Съгласно чл. 574 ал.11 КЗ – когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка ГО на автомобилистите, ГФ уведомява компетентния орган да прекрати регистрацията на превозното средство.

Няма данни за уведомяването на собственика на товарния автомобил от ГФ за липсата на сключена застраховка ГО по реда на чл. 574 ал.10 КЗ. Собственика не е уведомен от СПП - Плевен и за служебно прекратената регистрация, както изисква чл. 18б ал.2 вр. ал.1 т.8 от Наредба № І-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г.), към която препраща чл. 140 ал.2 ЗДвП.

Съставеният акт установява нарушение на забраната на чл. 140 ал.1 ЗДвП, според който по пътищата отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За констатираното нарушение в чл. 175 ал.3 ЗДвП се предвижда наказание лишаване от правоуправление за срок от шест месеца и глоба в размер на 500 лв. за водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

Съставеният АУАН, послужил като фактическо основание за издаването на заповедта за ПАМ е редовен от външна страна и съдът не констатира съществени процесуални нарушения при съставянето и оформянето му, поради което на осн. чл. 189 ал.2 ЗДвП той се ползва с формална доказателствена сила за установените с него факти и обстоятелства.

Процесната заповед за ПАМ е издадена с правно осн. чл. 171 т.1 б. „з“ гг) от ЗДвП, който предвижда, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца, за нарушение по чл. 175 ал.3 ЗДвП, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от правоуправление за срок от шест месеца.

Съгласно чл. 172 ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171 т.1 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По силата на чл. 172 ал.2 т.3 от ЗДвП, налагането на ПАМ се извършва чрез отнемането на документите по чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, свързани с управлението на МПС. Съгласно чл. 172 ал.3 от ЗДвП в случаите на чл. 171 т.1 б. „з“ от ЗДвП със съставянето на акта за административно нарушение се изземва и СУМПС на водача.

Заповедта е издадена от полицейски инспектор в РУ на МВР - Кнежа, оправомощен със Заповед № 316з-2561/04.07.2022г. т.1 на Директора на ОД на МВР - Плевен да издава мотивирани заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171 т.1 от ЗДвП на обслужваната територия. Службите за контрол по ЗДвП са определени със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. Съгласно чл. 172 ал.1 ЗДвП ПАМ се издава от ръководителите на службите за контрол или оправомощени от тях длъжностни лица. В случая заповедта е издадена от длъжностно лице, оправомощено от директора на ОД на МВР за обслужваната от РУ на МВР – Кнежа територия.

Мотивирана е със съставения АУАН, чието съдържание е възпроизведено в заповедта като фактическо основание, с което е обосновано издаването на заповедта с правно основание по чл. 171 т.1 б. „з“ бб) от ЗДвП за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя до решаване въпроса за отговорността за извършено нарушение по чл. 175 ал.1 ЗДвП, но не повече от шест месеца. Административно-наказателното производство е прекратено с мотивирана резолюция от 16.04.2026г. на осн. чл. 33 ал.2 ЗАНН и материалите по преписката са изпратени по компетентност на Районна Прокуратура – Плевен с оглед преценка за наличието на данни за извършено престъпление по чл. 345 ал.2 НК, като до приключване на делото няма данни за резултата.

Съдържанието на заповедта позволява да се разбере правното и фактическо основание за прилагане на принудителната административна мярка, вида, срока и условието на действието й и в този смисъл е мотивирана.

Преди издаването на заповедта не са били изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая и са допуснати съществени процесуални нарушения като е постановена в нарушение на материалния закон и целта на закона.

Към датата на съставяне на акта – 16.04.2026г. автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл. 143 ал.10 ЗДвП, поради неплатена застраховка ГО, за което собственикът не е бил уведомен, тъй като не са представени доказателства за уведомяването му от ГФ, нито е уведомен за прекратената регистрация от органите на МВР, както изисква наредбата на МВР. Респективно водачът не е знаел, че управляваният от него служебен автомобил е с прекратена регистрация и следователно от субективна страна не е извършил нарушение на чл. 140 ал.1 ЗДвП. Освен това незабавно след като е съставен АУАН за нарушението, още на следващия ден собственикът е сключил застраховка ГО и регистрацията на автомобила е била служебно възстановена на 17.04.2026г. в 09:13ч., с което констатираното с акта нарушение е било отстранено, съответно са върнати СРМПС и регистрационните табели на автомобила.