Решение № 3 от 05.01.2026, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Костинброд, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело № 20241850100876 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на ищеца – Д. А. К., ЕГН **********, предявена чрез адвокат Д. Г. от САК, с която иска да бъде признато за установено по отношение на ответника „******* че не му дължи сума в размер на 750.63 лева, поради нищожност на договорите и разпоредбата на чл. 23 от ЗПК.

Претендира разноски.

Твърди, че на 18.12.2023 г. ищеца е сключил договор за паричен заем с „*******, като му е предоставена заемна сума от 1 000 лева, със срок на погасяване от 24 седмици, при лихвен процент от 40 % и обща сума за връщане 1 098.96 лева.

Твърди, че в договора за заем има клауза задължаването му да представи обезпечение поръчителство от две лица или банкова гаранция, или одобрено от заемодателя дружество ****, предоставящо гаранционни сделки.

Твърди, че е сключил договор с дружество **** – „********

Твърди, че след забава в плащанията е получил уведомление от ответника за придобиване на вземанията по договора, като му е указано, че дължи 884.82 лева главница, 142.22 лева договорна лихва, 529.41 лева за възнаграждение по гаранционна сделка и 75 лева за разходи за извънсъдебно събиране, или общо сума в размер на 1 635.45 лева.

Твърди, че след получаване на уведомлението е заплатил на ответника обща сума от 887 лева.

Твърди нищожност на договора, поради което счита, че не дължи разликата от общата 1 дължима сума до изплатеното на ответника, а именно сумата от 750.63 лева.

Като аргумент за нищожност се позовава на съдебна практика на СЕС от 2022 г., както и на факта, че кредитодателя е едноличен собственик на капитала на дружеството ****, поради което разходите по гаранционната сделка са скрити разходи по кредита и съответно следва да бъдат включени при изчисление на ГПР, което не е направено, в какъвто смисъл твърди нищожност, цялостна да говора за кредит.

Твърди нищожност и на договора за гаранция, като се позовава на свързаност с договора за кредит и липсата на насрещна престация по него.

В срока за отговор ответника подава такъв, с който оспорва предявения иск. Твърди, че няма неравнопоставено третиране на кредитополучателя.

Твърди, че ЗПК изключва от ГПР разходите при неизпълнение на договора, както и че няма задължение за посочване на всички разходи, а само допусканията.

Посочва, че ищеца е извършил плащания към кредитодателя в размер на 213 лева, а към него в размер на 887 лева – на 16.09.2024 г. сума от 807 лева и на 19.09.2024 г. сума в размер на 80 лева.

Претендира разноски в размер на 350 лева.

В съдебно заседание ищеца не се явява. Не се явява и упълномощения представител, от който писмено е поискано гледане на делото в негово отсъствие, като поддържа претенциите си. Представя списък по чл. 80 от ГПК с разноски в размер на 80 лева за заплатена ДТ и претенция за възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА.

В съдебно заседание ответника не изпраща представител. Писмено иска гледане на делото в негово отсъствие. Представя списък по чл. 80 от ГПК, в който посочва сума от 50 лева за юрисконсултско възнаграждение за подготовка на документи и 300 лева за процесуално представителство.

По делото са ангажирани само писмени доказателства, които не са оспорвани от страните.

Ищецът, в качеството на кредитополучател, е сключил договор за паричен заем № ****** г. с „*******, съгласно който му е предоставена заемна сума от 1 000 лева, която е следвало да върне на 24 равни седмични вноски, всяка в размер на 45.79 лева, с първа вноска на 28.12.2023 г. и последна на 06.06.2024 г. В договора е вписан фиксиран лихвен процент в размер на 40%, както и годишен процент на разходите в размер на 47.09%.

С договора за заем е предвидено задължение за предоставяне на обезпечение от страна на кредитополучателя по формата на поръчителство, банкова гаранция или одобрено от заемодателя лице, което предоставя гаранционни сделки – чл. 4. Налице е договор за гаранция, с дата на сключване, идентична с тази на договора за кредит. Договора за гаранция е сключен между ищеца и „******** съгласно който от страна на последния е поето задължение за сключване на договор за поръчителство със заемодателя, срещу което е уговорено заплащане на възнаграждение в размер на 605.04 лева, която сума се разпределя на части към всяка една от погасителните вноски по кредита, при което сумата от 25.21 лева 2 се прибавя към посочената по-горе погасителна вноска, съответно размера на общата такава е в размер на 71 лева.

Няма спор, че ищецът не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит, но практически липсват доказателства за ангажиране отговорността на дружеството ****, встъпването му в правата на кредитодателя, както и за прехвърляне на вземанията от страна „********в полза на ответника по делото. Предвид идентичните твърдения на страните по тези въпроси съдът приема, за достоверно твърдението, направено от ответника към ищеца с покана за доброволно изпълнение, че от страна на „********са изпълнение задълженията на ищеца към „*******, съответно дружеството **** е встъпил в правата на кредитора по договора за кредит. Със същите аргументи съдът приема за доказано и твърдението, че „********е прехвърлил вземанията по договора в полза на ответника с договор за цесия от 02.03.2020 г. и приложение № 1 към него от 03.09.2024 г.

С цитираната покана ответникът е описал факти относно сключения договор за кредит, относно договора за гаранция и договора за цесия, като е поканил ищеца да му заплати общата сума от 1 635.45 лева, в което число сумата от 884.82 лева, договорна лихва в размер на 146.22 лева, възнаграждение по договора за гаранция в размер на 529.41 лева и разходи в размер на 75 лева

С оглед направените от ответника твърдения за неизгодни за него обстоятелства, които потвърждават твърдения на ищеца, съдът приема за доказано, че ищецът е изплатил сума от 213 лева в полза на кредитодателя по договора за кредит, а след отправената покана от ответника, му е изплатил сума в размер на 887 лева с две отделни плащания, за което са представени и платежните нареждания.

При тези факти, установени без съмнение и противоречие от представените писмени доказателства съдът намира, че искът е изцяло основателен.

В изпълнение на служебните се задължения по чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, а без съмнение кредитополучателят по цитираният договор за кредит има качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите.

Налице е заемно правоотношение, възникнало между ищеца и „*******, като ищецът е получил от това лице заемната сума от 1 000 лева и сумата изцяло е върната, частично на лицето, отпуснало кредита, а остатъка на ответника, който се легитимира като носител на правата по заемното правоотношение, с което заемното правоотношение е приключило без повече задължения за ищеца.

Основание за това според съда е недействителността на договора за кредит във писмения му вид, като и на договора за гаранция, сключен между ищеца и „******** Основанията за това е извода на съда, че представения писмен договор за заем и договор за гаранция са недействителни в съответствие със задължителната практика на СЕС, който с мотивите на Решение по дело C-714/22 от 21.03.2024 г. еднозначно приема, че невключването на разходи по кредита при изчисление на ГПР се приравнява на липса този 3 основен показател/характеристика на договора и на това основание е недействителен изцяло договора на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което е на основание чл.

23 от ЗПК потребителя дължи връщане на чистата заемна сума без възнаграждение и лихви.

Само за пълнота следва да се отбележи, че недействителността е налице още към момента на сключване на договора с неотразяване на всички разходи по него при изчисление на ГПР и уведомяване на заемателя за размерът му.

На първо място следва да се отбележи, че посочените клаузи, уговарящи задължение за представяне на обезпечение са неравноправни /съответно нищожни/ и по смисъла на чл.

143, ал. 1, т. 19 от ЗЗП, след като е допуснато сключване на договор и предоставяне на заемната сума, с уговаряне на последващо задължение за представяне на обезпечение, което не дава възможност на кредитополучателя да прецени обективно икономическите последици от сключване на договор с такова задължение. На второ място следва да се отбележи, че противоречи на закона и морала да се уговаря в тежест на страна възникване на последващо задължение за обезпечение. Задължението за представяне на обезпечение се въвежда при сключване на договора, а не след усвояването на заемната сума, след като смисълът на обезпечението, принципно в конкретната хипотеза на уговорено обезпечение е да се поеме отговорност от трето лице към кредитора за изпълнение на задълженията на кредитополучателя.

Освен това конкретния размер на възнаграждението за предоставяне на поръчителство – 605.04 лева, е необосновано висок, след като е над половината от заемната сума, поради което тази клауза е неравноправна на основание чл. 143, ал. 1, т. 5 от ЗЗП – необосновано висок размер на договорено възнаграждение.

Според съда клаузите от договора, изискващи обезпечение, както и сключения договор за гаранция с трето лице противоречат на закона, поради което са нищожни, тъй като чрез нея се заобикалят изискванията на Закона за потребителския кредит, установяващ максимален размер на характеристиката „годишен процент на разходите“. Посочено е в приложение към договора за кредит, че този процент е в размер на 47.09 %, което е близо до максимални размер /към момента на сключване на договора/, съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а по същество е уговорено заплащане на допълнително възнаграждение на заемодателя. Това е така поради факта, че „******* е едноличен собственик на капитала на търговското дружество поръчител, поради което практически възнаграждението по договора за гаранция е за него, съответно това е нерагламентирано допълнително възнаграждение за кредитодателя извън договора за кредит. Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК предвижда, че част от годишния процент от разходите са и възнагражденията от всякакъв тип, независимо дали са преки или косвени, като в конкретния случай съдът намира, че по същество годишният процент на разходите следва да включва и уговореното възнаграждение по договора за гаранция, след като на първо място това възнаграждение е свързано с размера на отпуснатия кредит, и от друга страна е уговорено това възнаграждение се дължи на свързано лице по смисъла на § 1, т. 27 от Закона за пазарите на финансови инструменти.

Поради това според съда, чрез договора за гаранция, сключен лице, свързано със 4 заемодателя се заобикаля ограниченията в размера на ГПР, поради което заплащането на такова възнаграждение е неоснователно, заради нищожност - чл. 21, ал. 1 от ЗПК, на клаузата която го изисква, а така също и на самият договор за предоставяне на поръчителство, разглеждан като част от договора за кредит и уговарящ възнаграждение, чийто размер не е включен в ГПР на договора за кредит довежда до недействителност на уговорените писмено условия по договора за заем.

Предвид всичко изложено съдът намира, че предявения иск за установяване недължимост на сумата от 750.63 лева е основателен.

За пълнота следва да се отбележи, че с цитираната по-горе покана от ответника до ищеца се претендира обща сума от 1 635.45 лева, като при извършени плащания в размер на 887 лева, разликата е в размер на 748.45 лева, тоест остава дължимо според поканата, но предвид изложеното по-горе тази сума не се дължи от ищеца, но относно размера искът следва да бъде уважен именно в този размер и бъде отхвърлен за разликата над тази сума до пълният му размер от 750.63 лева.

Също за пълнота следва да се отбележи, че според писмения договор договорната лихва е в размер на 98.96 лева, като е неясен начина на формиране на претендираната от ответника с поканата договорна лихва в размер на 142.22 лева.