Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 288 от 23.08.2024, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Търговско дело 354/2023
Вид
Решение № 288
Подписан
23.08.2024
В сила
23.10.2024
Състав
Анна Тодорова Трифонова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 288 гр. С.З., 23.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Търговско дело № 20235500900354 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от Н. гр. С.** срещу „П.“ ООД /н./, ЕИК **, седалище и адрес на управление: гр. С.З.**; И. И. П. временен синдик на „П.“ ООД и „К.“ АД /н./, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. С.** относно установяване несъществуването на поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от Търговския закон (ТЗ) на приети вземания в производството по несъстоятелност на „К.“ АД с правно основание: чл. 694, ал. 3, т. 2 от ТЗ във връзка с ал. 6, изречение второ от ТЗ.

С определение № 615/14.09.2023г. съдът на основание чл. 694 ал. 4 изр. 1 от ТЗ е конституирал като страна по делото временния синдик на длъжника “П.” ООД – И. И. П.. С разпореждане № 1447/11.10.2023г. съдът е конституирал по делото назначения постоянен синдик В. П. М. и разпоредил да му се връчи препис от исковата молба.

Посочено е в исковата молба, че на основание чл. 3, ал. 1, т. 10 от Закона за Н. (ЗНАП), Н. представлява държавата в производството по несъстоятелност, в случаите, в които е кредитор с публични и определени със закон частни държавни вземания. Сочи, че съгласно чл. 10, ал. 1, т. 15 от ЗНАП изпълнителният директор представлява държавата в производството по несъстоятелност, когато държавата е кредитор с публични и определени със закон частни държавни вземания. Със Заповед № ЗЦУ-ОПР- 39/23.06.2023 г.

1 на изпълнителния директор на Н., г-н С.Х. - директор на дирекция „Държавни вземания” в Централно управление на Н. е оправомощен да представлява държавата в производството по несъстоятелност в случаите, когато държавата е кредитор.

Изложено е, че производството по несъстоятелност срещу „П.“ ООД е открито с Решение № 260006/09.08.2022г., постановено по в. т. д. № 150/2018 г. по описа на Апелативен съд - П., вписано в ТРРЮЛНЦ под № 20220809164454 по партидата на дружеството.

В ТРРЮЛНЦ под № 20221021165005 по партидата на „П.“ ООД са обявени изготвени от синдика на дружеството списък на приетите и списък на неприети вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от Търговския закон.

Сочи, че в списъка на неприетите вземания синдикът на дружеството е включил предявено от „К.“ АД вземане в размер на 219 610,50 лв., представляващо законна лихва върху главница по договор за банков кредит от 29.01.2008 г. и договор за встъпване в дълг от 30.01.2008 г. за периода от 20.01.2015 г. до 09.08.2022 г., присъдена със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 5354/2015 г. по описа на Районен съд С.З. и вземане в размер на 6 182,87 лв., представляващо юрисконсултско възнаграждение, присъдено със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 20.10.2015 г. по ч. гр. д. № 5354/2015 г. по описа на Районен съд С.З., ведно със законната лихва от 09.08.2022 г. до окончателното му изплащане.

С възражение на „К.“ АД, с вх. № 263690/31.10.2022 г. по описа на Окръжен съд С.З., е било поискано включване в списъка на приетите вземания на кредиторите на „П.“ ООД на посочените по-горе неприети вземания на банката.

С Определение № 260273/24.08.2023г. постановено по т. д. № 310/2016 г. по описа на Окръжен съд С.З., съдът по несъстоятелността е изменил списъка на приетите вземания на кредиторите на „П.“ ООД и е включил вземанията на „К.“ АД в списъка на приетите вземания, като с определението си съдът по несъстоятелността е определил поредност на удовлетворяване на тези вземания по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ.

Заявява, че видно както от молба за предявяване с вх. № 263236/12.09.2022 г. по описа на Окръжен съд С.З., подадена от „К.“ АД по т.

2 д. № 310/2016 г. по описа на съда, така и от възражението на банката с вх. № 263690/31.10.2022 г. по описа на Окръжен съд С.З., подадено от кредитора срещу изготвения списък на неприети вземания, обявен в ТРРЮЛНЦ под № 20221021165005 по партидата на „П.“ ООД, „К.“ АД не е претендирало предявените вземания, посочени по-горе, като обезпечени и не е претендирало привилегирована поредност на удовлетворяването им.

Изложени са доводи, че съгласно разпоредбата на чл. 685, ал. 2 от ТЗ към молбата за предявяване на вземания кредиторът следва да посочи основанието и размера на вземането, привилегиите и обезпеченията, които претендира, както и да представи писмени доказателства за своите твърдения.

Посочено е, че съгласно разпоредбата на чл.6, ал. 2 от ГПК, намираща приложение по силата на чл. 621 от ТЗ, предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Твърди, че в конкретния случай в своята молба кредиторът не е претендирал наличието на каквито и да било обезпечения, даващи право на привилегировано удовлетворяване на неговите вземания.

Счита, че в тази връзка при разглеждането на възраженията срещу списъка на неприетите вземания, съдът е следвало да се произнесе във връзка с направените от кредиторите искания и оспорвания относно предявените вземания, но е ограничен до направените от кредитора твърдения в молбата за предявяване с оглед принципа на диспозитивното начало в процеса, установен от цитираната по-горе разпоредба на ГПК. Сочи, че ТЗ не предвижда възможност синдикът или съдът да приемат непретендирани от кредитор привилегии или обезпечения.

Посочено е, че в Определение № 260273/24.08.2023 г. постановено по т.д. № 310/2016 г. по описа на Окръжен съд С.З., съдът по несъстоятелността е определил привилегията по т. 1 на чл. 722, ал. 1 от ТЗ, но без да сочи конкретните обстоятелства и обезпечения, въз основа на които е приел привилегированата поредност на тези вземания.

Заявено е от ищеца, че с оглед изложеното, в законоустановения срок и на основание чл. 694, ал. 3, т. 2 от ТЗ във връзка с ал. 6, изречение второ от ТЗ и чл. 124, ал. 1, във връзка с чл. 365, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), предявява иск за установяване несъществуване на поредност на удовлетворяване по чл.722, ал. 1, т. 1 от ТЗ на приетите с Определение № 3

260273/24.08.2023 г. постановено по т.д. № 310/2016 г. по описа на Окръжен съд С.З. вземания на „К.“ АД срещу „П.“ ООД в размер на 219 610,50 лв., представляващо законна лихва върху главница по договор за банков кредит от 29.01.2008 г. и договор за встъпване в дълг от 30.01.2008 г. за периода от 20.01.2015 г. до 09.08.2022 г., присъдена със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 5354/2015 г. по описа на Районен съд С.З. и вземане в размер на 6 182,87 лв., представляващо юрисконсултско възнаграждение, присъдено със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 20.10.2015 г. по ч. гр. д. № 5354/2015 г. по описа на Районен съд С.З., ведно със законната лихва от 09.08.2022 г. до окончателното му изплащане.

Посочва, че предвид факта, че вземането на „К.“ АД в размер на 219 610,50 лв., представляващо законна лихва върху главница по договор за банков кредит от 29.01.2008 г. и договор за встъпване в дълг от 30.01.2008 г., начислена за периода от 20.01.2015 г. до 09.08.2022 г., както и вземането в размер на 6 182,87 лв., представляващо юрисконсултско възнаграждение, присъдено със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 20.10.2015 г. по ч. гр. д. № 5354/2015 г. по описа на Районен съд С.З., са възникнали до датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност срещу „П.“ ООД, за същите следва да бъде предвидена поредност на удовлетворяване по чл.722, ал. 1, т.8 от същия закон, а за вземането за законна лихва върху юрисконсултското възнаграждение, начислена от 09.08.2022г. до окончателното му изплащане, следва да бъде предвидена поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 9 от ТЗ, а не приетата от синдика такава по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ.

Изложено е, че възможността да бъде оспорено/установено по съдебен ред само съществуването на обезпечението/привилегията на вземане на кредитор е изрично посочена както в разпоредбата на чл. 694, ал. 6, изречение второ от ТЗ, така и в разпоредбите на чл. 726, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ. По смисъла на чл. 726, ал. 2 от ТЗ под „съдебен ред“ следва да се има предвид производството по разглеждане на иск по чл. 694 от същия закон, с оглед обусловеността и обслужващата му роля спрямо производството по несъстоятелност. Сочи, че в този смисъл е и съдебната практика, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 185/10.12.2014 г. по т. д. № 3199/2013 г. по описа на ВКС, ТК, 1-во ТО.

4

Моли, да се постанови решение, с което да се установи липса на поредност по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, респективно да се установи поредност на удовлетворяване по т. 8 на чл. 722, ал. 1 от ТЗ на вземания, предявени от „К.“ АД, ЕИК ** по т. д. /н/ № 310/2016 г. по описа на Окръжен съд С.З., а именно - вземане в размер на 219 610,50 лв., представляващо законна лихва върху главница по договор за банков кредит от 29.01.2008 г. и договор за встъпване в дълг от 30.01.2008 г. за периода от 20.01.2015 г. до 09.08.2022 г., присъдена със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 5354/2015 г. по описа на Районен съд С.З. и вземане в размер на 6 182,87 лв., представляващо юрисконсултско възнаграждение, присъдено със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 20.10.2015 г. по ч. гр. д. № 5354/2015 г. по описа на Районен съд С.З., както и да се установи поредност на удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т. 9 от ТЗ по отношение на начислената върху юрисконсултското възнаграждение законна лихва от 09.08.2022 г. до окончателното му изплащане, които вземания са включени в одобрен от съда по несъстоятелността списък на приети вземания на кредитори на длъжника „П.“ ООД, обявен в ТРРЮЛНЦ под № 20221021165005 по партидата на несъстоятелното дружество с Определение № 260273/24.08.2023 г. постановено по т. д. № 310/2016 г. по описа на Окръжен съд С.З..

Моли, да се присъдят всички направени по делото разноски, в т. ч. и юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правна помощ, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК.

В законния срок по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника „П.“ ООД, с който моли да се приеме подадената искова молба за основателна и доказана, тъй като не са налице привилегии, които да обосновават определения от съда ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ досежно посоченото прието вземане на „К.“ АД /н./.

Моли да се имат предвид следните фактически и правни доводи:

Посочено е, че предявените по реда на чл. 685 от ТЗ вземания на „К.“ АД /н./ съответно в размер на 219 610,50 лв., представляващо законна лихва върху главница по договор за банков кредит от 29.01.2008 г. и договор за встъпване в дълг от 30.01.2008 г. за периода 20.01.2015 г. - 09.08.2022 г., 5 присъдена със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 5354/2015 г. по описа на PC- С.З. и вземане в размер на 6 182,87 лв. представляващо юрисконсултско възнаграждение, присъдено със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 20.10.2015 г. по ч.гр.д. № 5354/2015 г. по описа на РС-С.З., са включени в изготвения списък на неприети вземания от временния синдик на „П.“ ООД по реда на чл. 686, ал. 1, т. 3 от ТЗ.

Заявено е, че същевременно вземането за главница с правно основание същите договор за кредит и договор за встъпване в дълг в размер на 765 868.49 лв., е прието от временния синдик и е включено в изготвения списък по реда на чл. 686, ал. 1, т. 1 от ТЗ с посочване на реда на удовлетворяване чл. 722, ал.

1, т. 8 от ТЗ, като „К.“ АД /н./ не е подало възражение по чл. 690 от ТЗ срещу определения ред на удовлетворяване на вземането за главница.