Решение № 1566 от 18.11.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1566

***, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20234430104048 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е образувано по искова молба от К. В. Ц., от ***, срещу ***, ***, ***, ***, и ***, ***, с предявени искове, както следва:

- за прогласяване на недействителност на *** за потребителски кредит тип КРЕДИТНА ЛИНИЯ - ПРЕМИУМ, на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, сключен между К. В. Ц., в качеството и на кредитополучател и ***, в качеството му на кредитор;

- за прогласяване на нищожност на Договор за поръчителство от 14.04.2022г. с предмет обезпечаване на задълженията по *** за потребителски кредит тип КРЕДИТНА ЛИНИЯ - ПРЕМИУМ, който Договор за поръчителство е сключен между К. В. Ц. и *** на основание чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД;

- за осъждане на ответника ***, да заплати на К. В. Ц. сумата от 1 727.75 лв. ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане на основание чл. 55, ал.1, предложение първо ЗЗД. Претендира разноски, оспорва възраженията на ответниците. В с.з.

1 на 17.10.2024г. е допуснато увеличение на предявения осъдителен иск със сумата от 573.50лв., ведно със законната лихва от 12.09.2024г. до окончателното и изплащане.

Ответникът *** оспорва исковете като неоснователни и твърди, че сключения договор е действителен. Оспорва размера на предявения иск, оспорва доводите на ищцата за недействителност и нищожност на договора и претенцията за разноски.

Ответникът *** признава предявения срещу него иск и моли да не му бъдат възлагани разноски.

Ответникът *** счита, че искът срещу него е недопустим, че е действал само като кредитен посредник и не отговаря за сключените между страните договор, по същество счита иска срещу него за неоснователен като твърди, че получените суми по договори са били превеждани на страните по договорите.

Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна: От представения *** за потребителски кредит тип КРЕДИТНА ЛИНИЯ - ПРЕМИУМ, се установява, че *** и К. В. Ц. са сключили договор за заем, при посочен в договора кредитен посредник - ***, по силата на който ответникът ****** е предоставил на ищцата потребителски кредит под формата на кредит тип „Кредитна линия Премиум” при следните параметри: минимална сума, която може да бъде усвоена по кредита - 200 лв.; кредитен лимит - 6 000 лв.; лихвен процент при максимален срок на кредита – 36.00%; обезпечение - поръчителство от две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално месечно брутно възнаграждение за всеки в размер на 1 500 лв., или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от кредитора банка, или поръчителство от одобрено от кредитора дружество; начин на усвояване - по банков път, в брой или съгласно други налични способи; издължаване чрез анюитетни вноски, съгласно погасителен план за всяка усвоена сума; годишен процент на разходите - Размерът на ГПР за всички комбинации, в зависимост от сумата за усвояване и срока за погасяване, отразен в Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора. Доколкото по делото е представен погасителен план между страните, от който се установява, че размера на усвоената сума е 2000лв., погасителните вноски са 15 месечни 2 вноски от по 167.53лв., общо дължимата сума, включваща главница и лихва е 2512.95лв., Приложение № 1 сочи, че ГПР при кредит в размер на 2 000.00 лв. за срок от 15 месеца е в размер на 42.37 %. От условията след конкретния погасителен план се установява, че от усвоената сума от 2000.00лв.: със сумата от 1431.60лв. се погасява задължение по друг договор, сключен с ***, кредитополучателят възлага и упълномощава *** от негово име и за негова сметка да преведе посочената сума на кредитора, а остатъкът от 568.40лв. да получи по посочен от него начин.

Представен по делото е и Договор от 14.04.2022г. за възлагане на поръчителство между ищцата и ответника ***, като последният, в качеството на поръчител по Договора за кредит от 14.04.2022г. се е задължил да отговаря солидарно пред кредитора *** срещу възнаграждение, което не е изрично посочено в договора. Към договора е посочена таблица за суми по погасителен план за услугата обезпечение, като за сума от 2000лв., платима на 15 вноски, какъвто е основният договор, е предвидена месечна вноска 132.47лв. Същевременно обаче е приложен погасителен план между ищеца и поръчителя към процесния договор за кредит, който е за заплащане на 15 месечни вноски от по 119.22лв., като такъв предвиден размер по първоначалната таблица за погасителни планове на услугата обезпечение няма. В погасителния план, както и в Договора за възлагане на поръчителство, не е посочена общата цена на услугата за поръчителство, която служебно изчислена от съда, е в общ размер на 1788.30лв.

От изготвената по делото ССчЕ, се установява, че при изчисляване на ГПР по Договора за кредит от 14.04.2022г. между *** и К. В. Ц., с включени главница 2 000.00 лв. и лихва 512.95 лв., ГПР е в размер на 42.50 %, без да е включено възнаграждение за поръчителство. При включване в изчислението и на възнаграждение за поръчителство, ГПР е в размер на 270.72 %.

Експертизата е установила, че сумата по договора от 568.40 лв., като остатък след погасяването на задължения по друг договор, е усвоена от ищцата по банков път на 14.04.2022г. Вещото лице е установило, че по Договора за кредитна линия от 14.04.2022 г, са заплатени суми в размер на 4 301.25 лв., с които са погасени както следва: 2 000.00 лв.- главница, 512.95 лв. - договорна лихва от 14.04.2022 г. до 14.07.2023 г., 1 788.30 лв. - възнаграждение за поръчителство от 14.04.2022 г. до 14.07.2023 г., като договорът е погасен и приключен. След извършена справка е констатирано, че счетоводството на *** *** са осчетоводени платените суми за погасяване на главница и на лихва 3 в общ размер на 2 512.95 лв., а в счетоводството на ***, са осчетоводени платените суми за погасяване на възнаграждение по Договор за възлагане на поръчителство в общ размер на 1 788.30 лв. В с.з. вещото лице е отговорило на поставени му въпроси, като е заявило, че *** не е предоставило информация, поискана от нея, но като крайни суми, посочените в заключението суми се намират при другите двама ответници – кредитор и гарант. Заяви, че при това положение, дори и да са били осчетоводени по някакъв начин от кредитния посредник, впоследствие те са били преведени и не са останали в патримониума на *** ***.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи: Предявени са допустими обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 22 от ЗПК - срещу ответника *** ***, чл. 26 ал. 1 от ЗЗД - срещу ответника ***, и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД – срещу ответника *** ***. Съдът намира за безспорно, че ищцата и първия ответник по делото са обвързани от заемно облигационно правоотношение, по силата на което ответникът като заемодател, е предоставил на ищеца, като заемател, сума в размер на 2000 лв.

Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК, и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК.

Сключеният *** за потребителски кредит тип КРЕДИТНА ЛИНИЯ – ПРЕМИУМ, по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

В случая, базирайки се на приетото по делото заключение на ССчЕ, което съдът изцяло кредитира, доколкото то е работило на базата на документите от счетоводството на първите двама ответници, съдът констатира, че ГПР от 42.37%, посочен договора, и по-точно в неговото приложение № 1, съответстващ на кредит от 2000лв., който следва да се върне на 15 месечни вноски, е неточно посочен, т.к. реалният ГПР по този договор е в размер на 42,50%, без да е включено възнаграждение за поръчителство. При включването на възнаграждение за поръчителство, ГПР категорично е извън законоустановения по чл. 19 ал. 4 от ЗПК - в размер на 270.72 %. Следва да се 4 посочи, че съдът приема, че сключването на договор за поръчителството по този кредит е задължително условие за неговото отпускане, и посоченият начин е първоначално задължително сключване на такъв договор, който няма да породи действие, ако кредитополучателят в петдневен срок осигури друго обезпечение /изрично посочено в чл. 1, ал. 2 от Договора за възлагане на поръчителство/, и по тази причина разходът по този договор е бил известен на кредитора. Съгласно §.1, т.1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Независимо от задължението по тази разпоредба, при посочването на ГПР, кредиторът не е включил възнаграждението за поръчителя по Договора като разход по кредита, и ГПР се явява неправилно посочен, както и при изчисляването без възнаграждение за поръчителство, а още повече - с него, като в последния случай порокът е толкова голям, че се приравнява ненепосочен ГПР. Изложеното дотук обосновава извод, че процесният договор за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, отнасящи се до посочване на годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, поради което и на основание чл. 22 от ЗПК, същият следва да се прогласи за недействителен.

По втория предявен иск – за нищожност на Договор от 14.04.2022г. за възлагане на поръчителство между ищцата и ответника ***, е налице признание на иска, но постановяване на решение при условията на чл. 237 от ГПК може да бъде поискано само от ищеца, но не и от ответника, както е поискано в отговора. Съдът намира, че договорът, предмет на този иск, също се явява нищожен, поради противоречие с добрите нрави – поради обстоятелството, че главницата на кредита – заетата сума, е в размер на 2000.00лв., а стойността на поръчителството, е в общ размер на 1 788.30 лв., т.е. почти равна на стойността на самия кредит. Същевременно и стойността на този договор, който не представлява реалното поръчителство по договора /реалния договор за поръчителство по договора за кредит е този, сключен 5 между кредитора и поръчителя/, въобще не е посочена като крайна сума. Това обстоятелство сочи нищожност на клаузата за възнаграждение на осн. чл. 143 ал. 2 т. 19 ЗЗП, но съдът намира, че не само клаузата за възнаграждение, а и целия договор, който не би съществувал без тази клауза, на осн. чл. 146 ал. 5 ЗЗП се явява нищожен. Поради изложеното, и поради задължението на съда да следи служебно за нищожността на договорите, произтичащи пряко от тяхното съдържание, вторият предявен иск също се явява основателен на осн. чл. 26 ал. 1 ЗЗД и чл. чл. 146 ал. 5 ЗЗП, и като такъв следва да бъде уважен.

Третият предявен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предложение първо ЗЗД против кредитния посредник по сделката - ***, съдът намира за неоснователен. В случая това лице се явява трето лице по кредитната сделка и по гаранционната сделка, като неговото качество нееднозначно е посочено в договора за кредит – като кредитен посредник, а не като страна по този договор. Независимо от твърдението, че сметката, по която ищцата е заплащала сумите по двата договора е с титуляр – този ответник, то заключението на вещото лице за осчетоводяване на сумите в счетоводствата на кредитора и на гаранта, сочи, че исковите суми не са постъпвали в патримониума на този ответник, и той не се явява неоснователно обогатил се, за да може да отговаря по правилата на чл. 55 от ЗЗД. Поради изложеното претенцията срещу ответника *** се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли.