Определение № 3125 от 07.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3125 гр. София, 07.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Иванова като разгледа докладваното от Аделина Иванова Частно наказателно дело № 20251100205957 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод депозирана жалба от С.В. против Постановление на АП – София от 08.08.2025г., с което и в хода на проверка по реда на чл.213 ал.1 изр.2 НПК е потвърдено Постановление на СГП от 27.06.2025г. по преписка № 14635/25г. за отказ за образуване на ДП за разследване на престъпление от общ характер.В жалбата се отправя искане за отмяна на атакуваното Постановление на САП и в подкрепа на горното искане се релевират по същество доводи за липса на извършена проверка на обективно изнесените в сигнала факти и липса на нужната изчерпателна мотивировка от страна на органите на държавното обвинение, като в контекста на последното се излага собствен на жалбоподателя анализ на отразените в Постановлението аргументи със съответна препратка към законовите регламенти на ДОПК.

Съдът след цялостно запознаване с материалите по настоящото дело, приема депозираната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА – същата е подадена от активно легитимирано лице с изявен правен интерес и доколкото липсват конкретни данни за датата на връчване на съобщението по чл.213 ал.3 НПК и в интерес на самия жалбоподател се приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.213 ал.4 НПК.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

В контекста на горното от фактическа страна се отбелязва, че преписката в СГП е образувана във вр. с постъпил сигнал на настоящия жалбоподател С.В. с изложени твърдения за извършено от няколко отделни лица, едно от които заема длъжност прокурор в ОП-Благоевград, длъжностно престъпление по чл.282 НК. В подадения сигнал се сочат факти за реализирани от служители на НАП действия по възлагане от Г.Н. и извършена от С.К. и К.Г. данъчна ревизия на Телеком Груп ООД и обективирано в рамките на ревизионното производство от прокурор в ОП-Благоевград поведение по предаване на 40 бр. разходни касови ордера, всичките от които са „неавтентични и със съмнителна достоверност“ и именно горното поведение на прокурора е възприето от жалбоподателя за „незаконосъобразна намеса“, 1 довела до издаване на Ревизионен акт с увеличение на финансовия резултат на дружеството и определено за довнасяне задължение по ЗКПО.

Съдът целенасочено изнесе горните фактически твърдения, доколкото именно същите изначално определят обхвата на проверката и последващото й разширяване е недопустимо.

В проверените от съда Постановления на СГП и на САП подробно и коректно са отразени възприетите за съотносими към престъплението по служба обстоятелства, като държавното обвинение правилно се е ръководило от изложените в сезиращия ги документ факти. Правилен се явява и формираният извод, че оценъчната дейност на всеки отделен орган не може да бъде обект на наказателно преследване, още повече, както сочи и СГП, издаденият РА подлежи на съдебно обжалване по реда на АПК, респ. аналитичната дейност на данъчния орган във вр. с формиран извод за дължимост на публични задължения е негово предоставено законово правомощие, като при несъгласие от страните с тази дейност, то би следвало да упражнят правото си да обжалват постановения административен акт и в тази насока се подчертава, че е недопустима своеобразната замяна на предвидените законови правила за инстанционен контрол със сигнали и жалби.Правилен е изводът и на САП, че задължение на всеки оправомощен орган е в кръга на своята компетентност да спази съответните законови изисквания за събиране, проверка и оценка на приобщените доказателствени източници.

При упражняването на съдебен контрол по реда на чл.213 ал.4 и сл.

НПК обхватът на проверката е съсредоточен относно обосноваността и законосъобразността на постановлението на прокурора в хипотезата на потвърждаване на същото от прокурор от по-горна прокуратура.В този смисъл преценката на съда изисква да се направи анализ на материалите по преписката, както и да се установи дали са събрани и проверени всички възможни и необходими данни при проверката, съответна на тях ли е приетата от прокурора фактическа обстановка, както и дали са правилни направените правни изводи, като тук съдът отново дебело подчертава, че именно вписаните в подадения сигнал факти очертават обхвата на проверката.Очевидно описаните в сигнала факти са възприети от СГП, което се подкрепя и от приобщените писмени материали, като именно тези факти по мнение на държавното обвинение не съдържат достатъчно данни за евентуално извършено престъпление, предопределящо и възможността за образуване на ДП.

При така представените материали по делото, съдът намира обжалваното Постановление за отказ за образуване на наказателно производство за обосновано и законосъобразно.Същото носи изискуемото формално съдържание и реквизити и е издадено от компетентен орган.

Съгласно разп. на чл.207 ал.1 НПК, за да се образува ДП е необходимо да са налице законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление.В случая законен повод по смисъла на закона е наличен, доколкото е налице подаден сигнал до прокуратурата.

2

Липсва обаче втората предпоставка за образуване на ДП, а именно достатъчно данни за извършено престъпление.Липсват данни, създаващи вероятно предположение за извършено престъпление, свързано с твърдяното от жалбоподателя поведение на поименно конкретизираните лица, заемащи съответна длъжност в НАП.Липсват и отразени в сигнала данни за осъществена от прокурор при ОП – Благоевград престъпна деятелност.В контекста на последното обаче е нужно изрично да се подчертае, че действително в сезиращия първоначален сигнал не се сочи име на наблюдаващия прокурор по пр.пр.№ 3029/24г., но това обстоятелство е реално установимо и то от самата преписка, която е изискана за нуждите на извършената предварителна проверка; т.е. изразеният в тази вр. довод на СГП за липса на фактическа обоснованост на сигнала се оценява за неоснователен, но същият сам по себе си не може да доведе до отмяна на атакуваното Постановление, което е обосновано в останалата му част и отразеният краен извод за липса на данни за извършено престъпление също се явява правилен и законосъобразен.

Безспорно са установени обстоятелствата на действително издадена Заповед за назначаване на данъчна ревизия на Телеком Груп ООД по посочените в същата параметри и времеви обхват; безспорно е установена самоличността на издалия Заповедта орган и тази на данъчните служители, извършили самата проверка; безспорно е установен и фактът на предоставени на ревизиращия екип документи, приобщени за доказателства по пр.пр.№ 3029/24г. на ОП – Благоевград.Тук е мястото да се подчертае, че в хода на самото ревизионно производство е съставен Протокол от 16.04.25г., който обаче не носи характеристиките на приемо-предавателен такъв (и поради това не носи и данни за самоличност на лицето, предало документите), а отразява само и единствено действия на данъчен служител, включен в ревизионния екип, като тези действия се изразяват в „разгледани и присъединени материалите и събраните доказателства по пр.пр.3029/2024г.“.Т.е. от една страна въобще не се упоменават конкретни действия на наблюдаващия прокурор, а от друга страна не са и конкретизирани така приобщените документи.В последствие обаче в самия Ревизионен Доклад от 29.05.25г. се сочи, че се касае за копия на РКО на търговското дружество, което обаче обстоятелство не намира опора при извършения за целите на настоящото производство непосредствен преглед на горната прокурорска преписка и в тази вр. изрично в Постановлението на САП е вписано, че такива разходни ордери не се откриват.Т.е. разкъсана е връзката и не може с категоричност да се установи първоизточникът на информация, като горното обосновава правота и обоснованост на изрично вписания в Постановлението на САП извод за липса на категорични данни за приобщаване на коментираните РКО именно от сочената пр.преписка.Липсват също така и данни за обективирана инициативност на сочения в сигнала наблюдаващ прокурор по уведомяване на данъчните служители за притежание по образуваната пр.пр.№ 3029/24г. на документи, ползващи ревизионното производство.В контекста на горното СГС приема за неправилен довода на жалбоподателя за логическа и практическа противоречивост на горните факти – да, действително определени документи 3 са приобщени в хода на данъчната проверка и то на база съставен Протокол от 16.04.25г., но същите нито са предадени от наблюдаващия прокурор, нито се установява да са били налични в сочената прокурорска преписка.Т.е. липсва нарушение на изискването на чл.145 ал.1 т.5 ЗСВ и липсват данни за осъществена престъпна деятелност от наблюдаващия прокурор при ОП – Благоевград по превишаване на власт, нарушаване на служебни задължения и неизпълнение на такива.Нещо повече – правилно е посочено в Постановлението на САП, че престъплението по служба по чл.282 НК изисква и наличие на пряк умисъл и преследване на специална цел, а в случая нито са налични данни за познанство на наблюдаващия прокурор с жалбоподателя В., нито са налични данни за формираната специална цел.

В допълнение и в отговор на наведени с жалбата възражения съдът подчертава следното:

Изложеният в проверяваните постановления анализ е обоснован и категорично изразява формираното вътрешно убеждение на съответния прокурор. Последният излага фактически и доводи в контекста на соченото в сигнала престъпление по чл.282 НК, като дори соченият аргумент за разкъсана връзка и за липса на категорични данни за приобщаване на коментираните РКО именно от сочената пр.преписка се явява достатъчен за изграждане на крайния извод за липса на данни за извършено престъпление и в тази насока дори не е необходимо обсъждане в пълнота на всички отразени в жалбата доводи.

На база на сочените в Постановлението на СГП и на САП факти, в частност коментираното съдържание на Протокол от 16.04.25г., жалбоподателят В. изразява определени „предположения“ и гради хипотези (сочени на стр.3 и стр.4 от процесната жалба), които обаче предположения и хипотези са лишени от фактическа опора и не обвързват решаващия съд.

В процесната жалба се анализират определени факти в контекста на законовите правомощия на данъчните органи по чл.12 и чл.37 ДОПК, но следва да се посочи, че същите са неприложими в наказателното производство, дори и в хода на предварителна проверка.

Всичко горепосочено е отчетено от държавното обвинение и е обсъдено в мотивационно-съобразителната част на проверяваните Постановления (макар и по-лаконично).Установеното при проверката и направените изводи не противоречат на взаимната връзка между отделните данни.Видно от самия РА, част от неосчетоводените суми са получени от настоящия жалбоподател, респ. определен личен за него проблем е поставен в основата на сигнала.В случая именно недоволството на жалбоподателя и личната му преценка за накърнени имуществени права и интереси го мотивират да подаде сигнал за извършено престъпление с твърдение за нарушение на материалния закон.В тази насока обаче в настоящото производство нито съдът, нито прокуратурата притежават правомощие за намеса във вътрешното убеждение на данъчните служители и е недопустимо преследването на определен гражданско-правен резултат с инструментариума по НПК.

4

При това положение отразените в проверяваното Постановление на СГП аргументи за същността на длъжностното престъпление са напълно правилни и изцяло споделими.Т.е. процесуалният закон е приложен правилно – от страна на прокуратурата са извършени действия за изясняване на фактите; същите са коректно пресъздадени и правилно анализирани; фактически и правно е обоснован изводът за липса на данни за извършено престъпление от общ характер.

В заключение съдът отбелязва, че в Постановлението на СГП се сочи, че извършването на проверка по случая не се налага чрез процесуалните механизми за събиране на доказателства, поради изначална липса на данни за престъпление, а именно, изложените факти и приложените материали, представляващи изискуемия законен повод, съдържат информация за обстоятелства, които нямат никакъв престъпен характер.Въпреки това и видно от Постановлението на САП, проверка е направена, но крайният извод за липса на данни за извършено престъпление е останал непроменен.Жалбоподателят изразява допускания, хипотези и субективни оценки за евентуално извършени престъпления от общ характер, поради което и правните изводи на СГП и САП са правилни и законосъобразни. Твърдените от жалбоподателя нарушения не могат да бъдат определени от настоящия съд като съставомерни обстоятелства за извършено престъпление по смисъла на НК