Определение № 766 от 07.08.2024, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 766 гр. С.З., 07.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., IА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Атанас Д. Атанасов

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20245500500408 по описа за 2024 година Производството е образувано по частна жалба на ,,Б.Д.“ АД, ЕИК № ******, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“******, представлявано от законните си представители Д.Д.М. и С.Л.С. – изпълнителни директори, действащи заедно чрез юрк. Д.Г., срещу разпореждане № 3853/30.05.2024 г., постановено по гр. д. № 2252/2024 г. по описа на Районен съд – С.З., с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК за сумите от 1590,43 лв. – обезщетение/лихвена надбавка за забава за периода от 13.08.2019 г. до 13.12.2023 г. и от 120 лв. – дължими разходи при изискуем кредит.

Излагат се оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане и се иска отмяната му и постановяване на съдебен акт, с който бъде постановено издаването на заповед за изпълнение за посочените вземания.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление на ,,Б.Д.“ АД срещу И. С. С. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК за сумите от 9051,30 лв.

– главница, 5139,04 лв. – договорна лихва за периода от 13.08.2019 г. до 13.12.2023 г.; 1590,43 лв. – обезщетение/лихвена надбавка за забава за периода от 13.08.2019 г. до 13.12.2023 г., 544,94 лв. – лихва за забава за периода от 14.12.2023 г. до 20.05.2024 г. и 120 лв. – разходи при изискуем кредит, ведно със законна лихва от 22.05.2024 г. до изплащане на вземането, представляващи неизпълнени задължения по договор за потребителски кредит от 14.12.2018 г., станал изискуем на краен падеж на 14.12.2023 г.

1

Към заявлението е представено извлечение от счетоводните книги на ,,Б.Д.“ АД, от чието съдържание се установява, че поради забава в плащанията на месечни погасителни вноски като задължение по кредита се претендират суми от 1590,43 лв. – обезщетение/лихвена надбавка за забава за периода от 13.08.2019 г. до 13.12.2023 г. и от 120 лв. – дължими разходи при изискуем кредит.

От представения със заявлението договор за кредит за текущо потребление, сключен при общи условия, е видно, че в чл.18.1 е предвидено, при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определената в договора част от вноската, представляваща главница, да се олихвява с договорния лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението за сумата от 1590,43 лв. – обезщетение/лихвена надбавка за забава за периода от 13.08.2019 г. до 13.12.2023 г. като е приел, че в тази му част искането противоречи на закона – чл.6 от ЗМДВИПОРНСПП в редакцията му от обнародването му в Д.В. бр.28/2020 г., в сила от 13.03.2020 г. до изменението му в Д.В. бр.44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г., за който период при забава в плащането не следва да се начисляват лихви за забава и неустойки.

Отхвърлил е заявлението и за сумата от 120 лв., като е приел, че искането противоречи на разпоредбите на чл.10, ал.2 и чл.33, ал.2 от ЗПК.

При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуалнолегитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Искането за издаване на заповед за изпълнение се отхвърля, когато противоречи на закона.

В случая заявената претенция за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 1590,43 лв. – обезщетение/лихвена надбавка за забава за периода от 13.08.2019 г. до 13.12.2023 г. противоречи на императивна материално правна норма, т.к. както е посочил и заповедният съд, с чл.6 от ЗМДВИПОРНСПП в редакцията му от обнародването му в Д.В. бр.28/2020 г., в сила от 13.03.2020 г. до изменението му в Д.В. бр.44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г., е въведена забрана при забава в плащането да се начисляват лихви за забава и неустойки за периода от 13.03.2020 г. до 14.05.2020 г.

В случая, въз основа на изявленията на ,,Б.Д.“ АД в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и на отразената в извлечението от счетоводните книги информация, не може да се обоснове извод, че претенцията за обезщетение/лихвена надбавка за забава изключва периода от 13.03.2020 г. до 14.05.2020 г.

Твърдението в частната жалба, че разпоредбата на чл.6 от 2

ЗМДВИПОРНСПП е била спазена, е голословно, т.к. счетоводните правила в такъв случай изискват в извлечението от сметка претенцията за обезщетение/лихвена надбавка за забава да е за периода от 13.08.2019 г. до 12.03.2020 г. и за периода от 15.05.2020 г. до 13.12.2023 г.

Освен това нито в извлечението от сметка, нито в заявлението за издаване на заповед за изпълнение е налице изявление от страна на заявителя, че за периода от 13.03.2020 г. до 14.05.2020 г. не е начислено върху просрочените плащания за главници обезщетение/лихвена надбавка за забава.

Това не представлява нередовност на заявлението, която да обуслови оставяне на заявлението без движение и даване на указания на заявителя да уточни тази своя претенция.

Заповедният съд е длъжен да зачете изявлението на заявителя и удостоверените с извлечението от сметка обстоятелства, че обезщетение/лихвена надбавка за забава е начислено за периода от 13.08.2019 г. до 13.12.2023 г. и няма основание да предполага, че при начисляването на това обезщетение е било спазено изискването на чл.6 от ЗМДВИПОРНСПП.

Ето защо следва да сподели изводът на заповедния съд, че искането за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 1590,43 лв. – обезщетение/лихвена надбавка за забава за периода от 13.08.2019 г. до 13.12.2023 г. противоречи на закона.

Искането на издаване на заповед за изпълнение за сумата от 120 лв., представляващи разходи при изискуем кредит също е неоснователно поради противоречието му със закона.

Заявителят основава претенцията си на сключен с физическо лице договор за кредит за текущо потребление, поради което приложим в случая е Закона за потребителския кредит.

На първо място следва да се има предвид, че такова вземане, произтичащо от изискуемост на кредита, не е предвидено в полза на банката в договора за кредит и общите условия на банката.

Обстоятелството, че подобно вземане е предвидено в друг вътрешноведомствен акт на банката, какъвто представлява Тарифата за таксите, лихвите и комисионните на банката, е ирелевантно за възникването му.

Не може също така да се приеме, че основание за това вземане представлява разпоредбата на чл.8 от ОУ, т.к. тази разпоредба предвижда заплащането на такси или комисионни, или всички разходи по обслужване на задължението за принудителното събиране на вземането.

По своята правна същност това вземане представлява неустойка, а не такса, независимо как е наименувано, т.к. възниква като насрещно задължение на кредитополучателя не за предоставена му от банката услуга, а като санкция за неизпълнение на произтичащо от договора негово задължение.

В такъв смисъл са и твърденията на пълномощника на частния жалбоподател в жалбата, че вземането не представлява такса за управление на кредита, а цели предварителна оценка на вредите, които биха настъпили от 3 неизпълнение на задълженията на кредитополучателя.

Вредите от забава обаче са ясни и те се съизмеряват с дължимото обезщетение за забава.

При забавено изпълнение на задължение на кредитополучателя по договор за потребителски кредит обаче кредиторът има право единствено на обезщетение за забавата, поради което искането за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 120 лв. е в противоречие с разпоредбата на чл.33 от Закона за потребителския кредит.

По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.2 и чл.271, ал.1 пр.1во от ГПК Окръжен съд – С.З.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 3853/30.05.2024 г., постановено по гр. д. № 2252/2024 г. по описа на Районен съд – С.З..

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4