Решение № 218 от 11.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. Пловдив, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20235330107958 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Еуротранс“ ЕООД, ЕИК 147181786 против „Спедиция Нет“ ЕООД, ЕИК 205697797, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 372, вр. с чл.

367 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди възникване на правоотношение по договор за международен превоз на товари, съгласно заявка № 10/05.09.2022 г., по който бил изправна страна, но въпреки изпълнението – ответникът не погасил изцяло уговореното възнаграждение от 6336 лева, поради което моли за присъждане на дължимия остатък от 4336 лева, ведно с обезщетение за забава за периода 28.09.2022 г. – 19.05.2023 г. в размер на 282 лева и разноските по настоящото и обезп. производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал ОИМ.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК и съобрази становищата на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 372, ал.1, вр. с чл. 367 и сл. ТЗ, вр. с Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/:

За основателност на иска, в тежест на ищеца е да установи пълно и главно наличието на валидно възникнало облигационно отношение по твърдения договор за 1 международен превоз на стоки; изпълнение на задълженията си като изправна страна; размера на възнаграждението и настъпване на падежа за плащането му.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да установи обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесното вземане, а при установяване на горните предпоставки от ищеца, следва да докаже, че е погасил търсената сума.

При така разпределената док. тежест, съдът приема иска за доказан по основание и размер.

Наличието на валидно възникнало правоотношение между страните се установява от представената заявка - договор за извършване на транспортния превоз с посочени конкретни параметри, уговорка за дължимост на възнаграждение, срок и условия. Въз основа на него е издадена фактура № 3377/08.09.2022 г. за дължимото възнаграждение, по която ответникът е извършил две частични плащания от по 1000 лева, видно от приетите пл. нареждания с посоченo основаниe. Само по себе си плащането представлява извънсъдебно признание на съществуването на дълга, изпълнението на ищеца и дължимостта на сумата за извършената услуга. Падежът за окончателно погасяване е настъпил, ответникът не установява такова, поради което претендираната парична сума като остатък от възнаграждението e изискуема и дължима, и следва да бъде присъдена, ведно със законната лихва като последица.

По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже главния дълг и факта на настъпване на уговорения ден за изпълнение на паричното задължение.

Ответникът следва да докаже, че е погасил задължението си в срок.

При така разпределената док. тежест, с оглед ангажираните доказателства, искът е частично основателен. Според договора - възнаграждението е платимо в срок до 20 календарни дни след получаване на фактурата. По делото не са ангажирани доказателства за този момент, респ. за реалното й получаване на твърдяната от ищеца дата 09.09.22 г. Поради това, за най – ранен момент, в който ответникът е узнал, респ. получил фактурата, се приема датата на първото пл. нареждане за частично плащане, в което същата е изрично описана – 15.03.2023 г. Считано от тази дата, уговореният срок изтича на 04.04.2023 г. вкл., т.е. ответникът е в забава от следващия ден /чл.84, ал. 1 ЗЗД/. За периода 05.04.2023 г. до края на исковия 19.05.2023 г., дължимото обезщетение за забава възлиза на 61,89 лева, изчислено от съда на осн. чл. 162 ГПК, чрез он-лайн калкулатор, до който искът е доказан, основателен и следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен и за периода 28.09.2022 г. – 04.04.2023 г. вкл. – отхвърлен.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на двете страни по съразмерност, на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Ищецът е направил искане, няма списък, с док. за платени: 223,44 лева – ДТ и 500 лева – адв. възн., съгл.

ДПЗС. По съразмерност се дължат 688,96 лева. Въпреки изричните указания до страната с доклада, док. за образувано обезп. пр., респ. за сторени разноски в такова, не са ангажирани, поради което и не се присъждат.

2

Ответникът не е направил искане, нито представил док. за разноски.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Спедиция Нет“ ЕООД, ЕИК 205697797, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Дамяница“ № 3 да плати на „Еуротранс“ ЕООД, ЕИК 147181786, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Тодор Грудов“ № 54, следните суми: 4336 лева /четири хиляди триста тридесет и шест лева/ - главница, представляваща дължимо остатъчно възнаграждение по договор за международен превоз на товари, съгласно заявка № 10/05.09.2022 г., за което е издадена фактура № 3377/08.09.2022 г.; 61,89 лева /шестдесет и един лева и осемдесет и девет стотинки/ обезщетение за забава за периода 05.04.2023 г. – 19.05.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на исковата молба в съда – 02.06.2023 г. до окончателното погасяване, както и общо 688,96 лева /шестстотин осемдесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки/ - разноски по делото по съразмерност, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от 282 лева и за периода 28.09.2022 г. – 04.04.2023 г. вкл., като неоснователен.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Банкова сметка на ищеца, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК /л.3/:

.............................................

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3