Решение № 436 от 05.12.2022, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 436 гр. Пазарджик, 05.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Л. Г. Церовска като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20225200500543 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пазарджишки районен съд №678 от 15.06.2022г. постановено по гр.д.№20215220102342 по описа на съда за 2021г. е прието за установено на основание чл.422 ГПК, във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл.79 ЗЗД, по отношение на ТПК „Първи май“, ЕИК 112042143, със седалище и адрес на управление: обл. Пазарджик, общ. С., гр. С., п.к. 4490, бул./ул. „Б.“ № 23, представлявано от Й. С. Ц.- председател, че съществува вземане на „А1 Б.” ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. С., 1309, район И., ул. „К.” № 1, представлявано от А.В.Д.- главен изпълнителен директор и М.М.- изпълнителен директор, за сумата в размер на 99 лева месечни такси за използване на услуга по договор Т0654790 за периода от 21.09.2019 г. - 20.07.2020 г., за мобилен номер ..., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК № 908/20.05.2021 г. по ч.гр.д. № 1653/2021 г. по описа на Районен съд- гр.

Пазарджик, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на 1 заявлението в съда - 17.05.2021 г., до окончателното плащане.

Отхвърлен е предявения иск с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл.92 ЗЗД, с който се иска от съда да приеме за установено по отношение на ТПК „Първи май“, ЕИК 112042143, със седалище и адрес на управление: обл. Пазарджик, общ. С., гр. С., п.к. 4490, бул./ул. „Б.“ № 23, представлявано от Й. С. Ц.- председател, че съществува вземане на „А1 Б.” ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. С., 1309, район И., ул. „К.” № 1, представлявано от А.В.Д.главен изпълнителен директор и М.М.- изпълнителен директор, за сумата в размер на 120 лева /сто и двадесет лева/ - неустойка за неизпълнение на договор Т0654790, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 908/20.05. 2021г. по ч.гр.д. № 1653/2021 г. по описа на Районен съд- гр. Пазарджик.

Със същото решение е осъден на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника ТПК „Първи май“, ЕИК 112042143, със седалище и адрес на управление: обл. Пазарджик, общ. С., гр. С., п.к. 4490, бул./ул. „Б.“ № 23, представлявано от Й. С. Ц.- председател, ДА ЗАПЛАТИ на „А1 Б.” ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. С., 1309, район И., ул. „К.” № 1, представлявано от А.В.Д.- главен изпълнителен директор и М.М.- изпълнителен директор, сумата в общ размер на 141,63 лева, представляваща сторените разноски в исковото и в заповедното производство.

Решението се обжалва в отхвърлителната му част с въззивна жалба подадена от ищеца в производството пред първата инстанция „А1 Б.“ ЕАД чрез пълномощника си адв.Л. Р., с вх.№13241 от 27.06.2022г., а именно-в частта с която е отхвърлена претенцията на дружеството за сумата от 120лвнеустойка за неизпълнение на договор. Твърди се, че в тази част решението е неправилно поради нарушаване на материалния закон и е необосновано.

Оспорва се извода на съда, че е налице нищожност на неустоечната клауза поради противоречие с добрите нрави. Счита, че този извод на съда е неправилен, необоснован и противоречи на материалния закон и на съдебната практика както и на практиката на ЕС. Счита, че нищожността на неустойката не следва да се свързва със забраната за неоснователно разместване на блага доколкото такъв критерий не бил посочен в ТР №1/2009г. на ОСТК на ВКС.

2

Цитира се решение на ВКС-№36 от 08.03.2017г. по т.д.№318/2016г. на ВКС, ІІ т.о. според което прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави и че уговарянето на неустойката вместо обезщетение при разваляне на двустранен договор, е допустимо при договори с продължително и периодично изпълнение /ТР №7/2013г. на ОСГТК на ВКС/ и служи за обезщетение на всички вреди, включително и за бъдещи вреди от предсрочното погасяване на договора. Жалбоподателят се позовава на решение на СЕС от 22.11.2018г.- по дело С-259/2017г., образувано по преюдициално запитване на МЕО-дружество с основен предмет на дейност извършване на телекомуникационни услуги в Португалия, в което било застъпено становището, че сумата дължима при неспазване на минималния срок на обвързаност, е неразделна част от общата цена, плащана за доставката на услугите и разделена на месечни вноски, която става незабавно изискуема в случай и на неизпълнение на задължението за плащане и че е без значение дали тази сума е квалифицирана като неустойка по националното право и че независимо от квалификацията на сумата по националното право, същата е дължима предвид факта, че е неразделна част от общата цена и става незабавно изискуема в случая на неизпълнение на задължението за плащане.

Позовава се жалбоподателят и на директива /ЕС/ 2018/1972г. на Европейския парламент и на Съвета /ЕПС/ от 11.12.2008г. за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения, предвиждаща възможността държавите членки да разрешават специфични мерки-пропорционални, недискриминационни и публично оповестени, които да обхващат неплащането на телефонни сметки, издадени от доставчиците-Приложение VІ, част А, буква “д“, при регламентиран максимален срок на обвързаност на абонатите от 24месеца, защитаващ в максимална степен правата на ползвателите-чл.105, 1 от Директивата. Твърди жалбоподателят, че претендираната неустойка от ищеца е изцяло съобразена с посочените актове на ЕС и не страда от нищожност. Коментира се и сключена съдебна спогодба от КЗП и мобилния оператор, с протокол от 21.04.2016г. по гр.д.

№12268/2014г. по описа на СГС, като съдът е одобрил като непротиворечащ на закона и добрите нрави стандартен размер на неустойката по типови договори- неустойка в размер на месечните абонаментни такси дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка до изтичане на съответния срок на абонамента, при

3 прекратяване на договора по инициатива или по вида на абоната, преди изтичане на срока за ползване или достъпът до мрежата бъде спрян. Или когато абонатът е физическо лице потребител, максималния размер на неустойката за предсрочно прекратяване по тази клауза не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугата на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. Като в този хипотеза в допълнение на неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът дължал на оператора и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на трайните устройства закупени или предоставени за лизинг /на изплащане/, съответстваща на оставащия срок на ползване на съответния абонамент и да присъди неустойка съобразно посочения съдебен акт. Жалбоподателят счита, че постигната съдебна спогодба между страните по делото има характер на влязло в сила съдебно решение на основание чл.234 ал.3 от ГПК и представлява съдебна практика, която е служебно известна на съда и този факт не подлежал на доказване.

Направен е извод, че физическите лица са поставени в неравноправно и неблагоприятно положение от търговците ако се приеме, че неустоечните клаузи в договори, сключени между търговци са нищожни поради нарушение на закона и на добрите нрави и не пораждат действие, а в същото време по договори с физически лица-потребители неустойки да се дължат. Като последен довод се сочи, че размерът на претендираните неустойки-за оставащите 6/шест/месеца от срока на договора, се доближава максимално до този, важащ за физическите лица, признат от съда като непротиворечащ на закона и добрите нрави, поради което счита, че неустойката в процесния случай не се явява нищожна поради накърняване на добрите нрави. Моли да се отмени решението в обжалваната му част и се уважи претенцията за неустойка в размер на 120лв ведно със законната лихва.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната по спора страна с вх.№15491 от 28.07.2022г. ТПК „Първи Май“ гр.С. чрез председателя Й. Ц., в която се твърди, че жалбата на ищеца за претендираната сума като неустойка е неоснователна и че кооперацията не дължи такава неустойка. Оспорва се истинността на целия договор №ТО654790 като се поддържа, че той е невалиден. Твърди се, че номерът на личната карта на подписалия договора е различен, за което са представени доказателства и че чрез „пребутване“ на този договор, ищецът на практика е 4 извършил кражба през цялото време на действието му. Моли поради невалидността на договора относно дължимите 120лв за неустойка да се отмени цялото решение №678.

Въззивният съд констатира, че същинска насрещна въззивна жалба която да е заявена с отговора на въззивната жалба на ищеца, и която да отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, включително и да е внесена следващата се ДТ по обжалването няма подадена, въпреки указанията на исковия съд, поради което следва да се приеме, че предвид отговора подаден срещу първоначалната жалба становището на ответната кооперация е да се потвърди решението в обжалваната от ищеца част.

Следва да се отбележи и това, че по повод погрешните указания на исковия съд за подаване на отговор срещу подадена несъществуваща насрещна въззивна жалба, дружеството първоначален ищец „А1 Б.“ ЕАД е посочило, че в тази жалба няма изложени конкретни пороци на решението, договорът е валиден и че услугата е предоставяна на ответника поради което се дължат съответните месечни такси и че номерът на личната карта не е реквизит от договора и няма отношение към валидността, нито към действието на договора. Моли да се потвърди решението в осъдителната му част.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на „А1 Б.“ ЕАК,ЕИК 131468980 и за да се произнесе взе в предвид следното:

Предявен е иск с правно основание в чл.422 от ГПК във връзка с чл.258 и следващите от ЗЗД и във връзка с чл.79 от ЗЗД за неизпълнен договор за мобилни услуги и по чл.86 от ЗЗД.

В исковата си молба против Кооперация “ Трудово производителна кооперация „Първи май“, ЕИК-112042143, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“Б.“ №23, представлявана от председателя Й. С. Ц., ищецът „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК-131468980, със седалище и адрес на управление гр.С., район И., ул.“К.“ №1,представляван от Главния изпълнителен директор А.В.Д. и от изпълнителния директор М.М., чрез адв. И.Й. от САК, твърди, че по инициирано от дружеството заповедно производство по чл.410 от ГПК е поискано да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение срещу 5 ответната кооперация, по което е образувано ч.гр.д.№1653/2021г. по описа на РС-Пазарджик и е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата от 264.48лв-месечни такси потребление за използване на услуги по договор Т0654790 за периода 21.09.2019г.-20.07.2020г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане; сумата от 120лв неустойка за неизпълнение на договор Т0654790, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане и разноски в заповедното производство от 25лв държавна такса и 300лв адвокатско възнаграждение. Твърди се, че ответната кооперация е сключила с „А1 Б.“/предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД/ договор за използване на мобилни услуги №502339427, партида 102339527 ID на договор Т06544790, като за всяка отделна мобилна услуга или пакет от услуги се сключват отделни приложения, представляващи неразделна част от договора, в които се съдържат описание на избраните тарифни планове, срокове, ценови условия, условия за подновяване /прекратяване, дължими неустойки или обезщетения. Твърди се, че по процесния договор, са ползвани следните услуги: Мобилен номер ..., с месечна абонаментна такса 8.25лв без ДДС; мобилен номер ..., със стандартна месечна такса от 20лв без ДДС и промоционална такса 14.30лв без ДДС, като с анекс от 25.02.2019г. към договора, срокът на ползване на номера е продължен за нов двугодишен срокдо 25.02.2021г..Твърди ищецът, че до месец С. 2019г. абонатът е заплащал използваните мобилни услуги, след което спрял плащането. Посочва още, че по договора са издадени 10 бр. фактури за дължими плащания на обща стойност 264.48лв., а именно фактура №400480942, период на фактуриране21. 09.2019г.-20.10.2019г., дата на издаване-24.10.2019г.,падеж 23.12.2019г. стойност 21.05лв; ф-ра №402054965, период на фактуриране от 21.10. 2019г.20.11.2019г.; дата-25.11.2019г.; падеж-24.01.2020г., стойност-27.06лв; ф-ра №403813267, период на фактуриране-21.11.2019г.-20.12. 2019г., дата26.12.2019г.; падеж 24.02.2020г.;стойност-27.06лв; ф-ра №405386810, период на фактуриране 21.12.2019г.-20.01.2020г.,дата-23.01. 2020г., дата на падеж 23.03.2020г.; стойност-27.06лв; ф-ра №406959845, период на фактуриране от 21.01.2020г.-20.02.2020г., дата 24.02.2020г., падеж-24.04.2020г., стойност27.06лв; ф-ра №408533552, период на фактуриране-21.02.2020г.-20.03.2020г., дата 24.03.2020г.; падеж 23.05. 2020г., стойност 27.06лв; ф-ра №410103508, период на фактуриране 21.03. 2020г.-20.04.2020г., дата 24.04.2020г., падеж 6