Решение № 911 от 21.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 911 гр. Варна, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20263110201360 по описа за 2026 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Стармаркет 2014“ ООД, с ЕИК: 202880074, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Люляк“ № 12, ет. 1, ап. № 40 срещу Наказателно постановление № 869533 – F861468 от 08.01.2026 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Варна, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП, с което на дружеството – жалбоподател, на основание разпоредбата на чл. 59, ал. 5, т. 6 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2600 евро за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 15, ал. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Дружеството „Стармаркет 2014“ ООД намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и неправилно, като навежда подробни аргументи в защита на своята позиция. Дружеството признава, че е била увеличена продажната цена на артикул 1 кг. домати към датата 09.10.2025 г. спрямо датата 11.08.2025 г., но посочва, че това обстоятелство се дължи на обективни икономически фактори по см. на § , т. 6 от ДР на Закона за въвеждане на еврото в Република България, като прозиводствени фактори – промени на суровини, материали, горива и т.н., пазарни фактори – значителни 1 инфлационни процеси, влияещи върху доставките на стоките, регулаторни фактори – промени в данъчната ставка, размер на осигурителната тежест, минималната работна заплата. Подчертава, че липсва анализ от страна на административно – наказващия орган на тези обективни икономически фактори, които според дружеството са довели до повишаване на продажната цена на конкретния артикул, поради което и според дружеството е неправилен крайния извод на административно – наказващия орган, че в случая е била нарушена разпоредбата на чл. 15, ал. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България. Поради гореизложените съображения, въззивното дружество „Стармаркет 2014“ ООД моли за отмяна на наказателното постановление.

В проведеното на 03.06.2026 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1360 по описа за 2026 г. на Варненския районен съд, въззивното дружество „Стармаркет 2014“ ООД не се представлява нито от законен, нито от процесуален представител, който да изрази становището му в дадения ход на делото по същество.

В проведеното на 03.06.2026 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1360 по описа за 2026 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Варна, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП се представлява от своя процесуален представител гл. юрисконсулт Х.А., която моли за потвърждаване на наказателното постановление, обосновавайки се, че нарушението е безспорно установено, а именно необосновано увеличение на цената на конкретния артикул. Гл. юрисконсулт А. отправя молба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

На 24.10.2025 г. св. Й. Т. Д. – ст. инспектор по приходите в ЦУ на НАП извършила проверка по спазване на нормите на Закона за въвеждане на еврото в Република България в търговски обект – супермаркет “Star”, находящ се в гр.

Варна, с.о. „Ален мак“, срещу входа на ВСУ „Черноризец Храбър“, стопанисван от дружеството „Стармаркет 2014“ ООД, с ЕИК: 202880074.

В хода на проверката св. Т. поискала информация за ценовите равнища на два вида артикули – 1 кг. моркови и 1 кг. домати, предлагани за продажба в търговския обект към датата 11.08.2025 г. и 09.10.2025 г., като установила, че 2 продажната цена на 1 кг. моркови към датата 11.08.2025 г. възлизала на 1, 59 лева, а към датата 09.10.2025 г. възлизала на 2, 05 лева.

Същевременно констатирала, че продажната цена на 1 кг. домати към 11.08.2025 г. възлизала на 2, 99 лева, а към датата 09.10.2025 г. възлизала на 3, 99 лева.

Св. Т. поискала да бъдат представени документи, обосноваващи повишението на продажните цени на двата артикула, като на 14.11.2025 г. дружеството предоставило фактури, издадени от дружеството – доставчик на артикулите – „Стар фрут 2019“ ЕООД, от чието съдържание било видно, че доставната цена на морковите възлизала на 1, 20 лева към датата 11.08.2025 г. и съответно 1, 548 лева към датата 09.10.2025 г., от които данни св. Т. направила извода, че повишението на доставната цена към 09.10.2025 г. спрямо 11.08.2025 г. възлизало на 29 %, а на продажната цена в търговския обект към 09.10.2025 г. спрямо 11.08.2025 г. възлизало на 28, 93 %.

По идентичен начин св. Т. обобщила, че доставната цена на доматите възлизала на 2,39 лева към датата 11.08.2025 г. и съответно 3, 00 лева към датата 09.10.2025 г., от които данни направила извода, че повишението на доставната цена на доматите към 09.10.2025 г. спрямо 11.08.2025 г. възлизало на 30, 48 %, а на продажната цена в търговския обект към 09.10.2025 г. спрямо 11.08.2025 г. възлизало на 33, 44 %.

Приемайки, че със своето поведение дружеството „Стармаркет 2014“ ООД е нарушило разпоредбата на чл. 15, ал. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, на 28.11.2025 г. св. Т. съставила акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирал дружеството за нарушение на посочената нормативна разпоредба.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, което било разгледано от административно – наказващия орган, като било преценено за основателно по отношение артикула моркови, но същевременно било преценено за неоснователно по отношение артикула домати, поради което на 08.01.2026 г.

Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Варна, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 59, ал. 5, т. 6 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) наложил 3 административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2600 евро на дружеството „Стармаркет 2014“ ООД за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 15, ал. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за основателна, поради следните съображения:

В случая не се оспорват фактите, описани в обстоятелствената част на АУАН и наказателното постановление, изразяващи се в стойностите на продажните и доставните цени на артикула, за който съвсем конкретно е била ангажирана административно – наказателната отговорност на въззивното дружество, а именно 1 кг. домати.

Основното възражение на дружеството – жалбоподател срещу законосъобразността на наказателното постановление се изразява в позицията му, че административно – наказващия орган не е анализирал и не се е съобразил с обективни икономически фактори по см. на § , т. 6 от ДР на Закона за въвеждане на еврото в Република България, като производствени фактори, пазарни фактори и, регулаторни фактори, при формиране на извода си за необосновано повишение на продажната цена на съвсем конкретния артикул 1 кг домати.

Възражението е основателно и се споделя изцяло от съда. Мотивите за така застъпената позиция на съда са следните:

Доставната цена не е единственият фактор, който формира цената на придобиване – арг. от т. 4 и т. 5 от СС – 2. Съгласно т. 4 СС – 2, доставната стойност представлява сумата от всички разходи по закупуването и направени във връзка с доставката на стоките. Съгласно т.5.1. СС – 2, разходите по закупуване включват освен покупната цена и всички други разходи по доставката.

Противно на логиката на актосъставителя и административно – наказващия орган, доставната цена (покупната цена) не се прехвърля 4 автоматично в продажната, а само участва като елемент при формиране на цената на придобиване, която от своя страна е икономическата база при определяне на продажната цена. Според съда неправилно се възприема от органите по приходите, че търговецът е следвало да увеличи цената точно с толкова, с колкото е увеличена доставната, съответно – да ползва същата търговска надценка, както като прилаганата до момента, така и съответна на прилаганата от доставчика.

В тази връзка следва да се подчертае, че ЗВЕРБ не регулира начина на формиране на продажните цени и не съдържа някакво съвсем конкретно правило в тази посока. Търговската надценка не е нормативно регламентирана величина, а елемент от ценовата политика на всеки търговец, който се определя в зависимост от различни икономически фактори (разходи за труд, за ел.енергия и др.), специфични за всеки търговец и променящи се в пазарни условия (например инфлация). На практика в случая органите по приходите са въвели правило за ценообразуване, каквото законът нито съдържа, нито изисква, и са заменили законовия критерий „обективни икономически фактори“ с чисто аритметично правило, което приложено самостоятелно, не е достатъчно да обоснове извод дали завишението на цените е обосновано или не е. Увеличението на доставната цена е само един от факторите, които влияят върху продажната цена. От друга страна търговецът може да отчита и други разходи, свързани с реализацията на стоката и с ценовата му политика като цяло – което законът не го забранява, стига те да са икономически обосновани и да не представляват злоупотреба в периода на двойно обозначаване. Ако органите по приходите твърдят, че единственият допустим резултат е продажната цена, получена чрез запазване на предишната надценка, те всъщност въвеждат правило, което законът не съдържа. Подобно ограничение би следвало да бъде изрично предвидено от законодателя, тъй като представлява съществена намеса в свободата на ценообразуване.

При това положение, за да се обоснове в конкретния случай извод за повишаване на цените в нарушение на изискванията на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ, органите по приходите е следвало да обосноват и докажат, че увеличението на продажната цена не е причинно обусловено от увеличението на доставната цена и от останалите обективни икономически фактори, а представлява самостоятелно и необосновано увеличение на цената, което не може да бъде 5 обяснено с промяна в разходите по придобиването и реализацията на стоката.

Такова изследване и анализ не са извършени в случая, поради което извършването на вмененото нарушение по чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ не е доказано – в този см. Решение № 9455/ 17.07.2026 г., постановено по КНАХД № 1831 по описа за 2026 г. на Административен съд Варна.

Поради гореизложените съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 869533 – F861468 от 08.01.2026 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Варна, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП следва да бъде отменено.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 вр. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

Отменя Наказателно постановление № 869533 – F861468 от 08.01.2026 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Варна, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП, с което на „Стармаркет 2014“ ООД, с ЕИК: 202880074, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Люляк“ № 12, ет. 1, ап. № 40, на основание разпоредбата на чл. 59, ал. 5, т. 6 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2600 евро за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 15, ал. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Варна.