Решение № 4789 от 04.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4789 гр. sss, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА при участието на секретаря xxx като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно наказателно дело № 20241110210998 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление №23-2400220/12.07.2024 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област” на „ОВИС 1" ЕООД, с ЕИК xxx качеството на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. на основание чл. 414 ал. 1 КТ за нарушение на чл. 152 от Кодекса на труда.

Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало ЮЛ, което в жалбата си излага доводи за недоказаност на нарушението – нарушението е установено единствено по документи, като графикът на който единствено се основана административнонаказателнотото обвинение не е достатъчен, за да се приеме фактическото полагане на труд от xxx и този график има характер на предварително разпределение на работното време, който може да претърпи промени. Алтернативно се иска приложение на чл.415в КТ, който неправилно наказващият орган не е приложил – веднага след констатиране на нарушението по чл.152 КТ, работодателят през следващия месец е издал заповед за сумарно отчитане на работното време за м.април. Не са налице вредни последици за работника Станева, която все още работи в дружеството.

В с.з. жалбата се поддържа от адв. Ч., който предлага на съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно. Претендира адвокатско възнаграждение.

1

Въззиваемата страна редовно призована, се представлява от юрисконсулт ГАНЧЕВА, която оспорва жалбата и предлага на съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата, приема за установено следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като мотивите за това са следните:

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Контролните органи на въззиваемата страна на дата 08.05.2024 г. извършили проверка в обект на контрол: дюнерджийница „Гриллленд" в гр. sss, бул. „xxx" №15, Мега Мол Люлин, стопанисван от „ОВИС 1" ЕООД, с ЕИК 202688202. Проверката продължила и но документи на дата 13.05.2024 г. в сградата на Дирекция „Инспекция по труда - Софийска област".

Било установено от представени от работодателя график и присъствена форма на служителите за месец април 2024 г., че работникът Моника Иветова Станева, с ЕГН **********, заемаща длъжността „готвач" е полагала труд на дата 01.04.2024 г. - втора смяна от 14:00 часа до 22:00 часа, а на дата 02.04.2024 г. е работила първа смяна от 09:00 часа до 17:00 часа.

Представена е и Заповед №2/09.08.2023 г. на управителя на дружеството, с която е въведено сумирано изчисляване на работното време в обекта с период на отчитане 1 месец съгласно чл. 13, ал. 3 от Правилник за вътрешния трудов ред на дружеството. В чл. 13, ал. 5 от Правилника е регламентирано, че отработените часове се отразяват във форма 76.

Контролните органи приели, че дружеството-жалбоподател в качеството на работодател по смисъла на § 1 т. 1 от ДР на КТ, е нарушило междудневната почивка на работника Моника Иветова Станева, с ЕГН **********, на длъжност „готвач", която не може да бъде по-малко от 12 часа, съгласно чл.

152 КТ. Нарушението е извършено на дата 02.04.2024 г. в гр. sss.

Бил съставен Протокол за извършена проверка №ПР2416774/13.05.2024 2 г.

Свидетелят А. И. З. заемащ длъжноста „главен инспектор" при Дирекция „Инспекция по труда - Софийска област", съставил и връчил надлежно на упълномощено лице АУАН №23-2400220/13.05.2024 г.

В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН жалбоподателят-ЮЛ депозирал писмени възражения срещу съставения акт, идентични с тези в жалбата.

На база на така съставения АУАН е издадено процесното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от приложените по делото писмени доказателства, а именно:протокол за извършена проверка №ПР2416774/13.05.2024 г.; идентификационна карта; заповед №2/09.08.2023 г.; трудов договор №ТД_Г 64/30.08.2023 г.; допълнително споразумение към трудов договор ТД_Г 64/30.08.2023 г.; допълнително споразумение №64/31.10.2024 г. към трудов договор ТД_Г 64/30.08.2023 г.; длъжностна характеристика на xxx; служебна бележка №6/01.09.2023 г.; декларация от xxx от дата 30.08.2023 г.; справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62 ал. 5 КТ, правилник за вътрешния трудов ред в сила от 09.08.2023 г.; поименен график за работните смени на обекта за м.04.2024 г. със списък на запознатите работници/служители; отчетна форма за явяване/неявяване на работа за м. 04. 2024 г., както и от събраните гласни доказателства - показанията на свидетелите Р. И. С. и А. И. З., които съдът кредитира в цялост, като логични, последователни, вътрешнобезпротиворечиви и съответни на приобщените по делото писмени доказателства.

Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК, писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

При извършена служебна проверка съдът не констатира нарушения при издаването на АУАН и НП. Обжалваното наказателно постановление и АУАН 3 са ииздадени от компетентни органи и отговарят на изискванията за съдържание и реквизити. Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на съставения АУАН и в законосутановения срок по чл. 34 ал. 3 ЗАНН. Налице е пълно съответствие между установените фактически обстоятелства в АУАН и НП, като при съставянето на същия не се констатират нарушения на чл. 57 ал.1 ЗАНН.

Съдът намира възраженията за недоказаност на нарушението за неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 152 от Кодекса на труда р аботникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа.

По делото не е спорно, а и се установява с категоричност, че Моника Иветова Станева, с ЕГН **********, заема длъжността „готвач” в „ОВИС 1" ЕООД, ЕИК 202688202.

Видно от отразените данни в поименния график за месец април 2024 г., /представени от самия работодател/, за обект дюнерджийница „Гриллленд" в гр. sss, бул. „xxx" №15, Мега Мол Люлин, същите съвпадат напълно с отразеното в отчетна форма за явяване/неявяване на работа на работниците/служителите, която е изготвена на 13.05.2023 г., утвърдена от управителя /т.е., отново представена от самия ралотодател/.

Т.е, по този начин се отразява действителното /фактическо/ полагане на труд от Станева за месец април 2024 г. и то е следното: тя е полагала труд като готвач в посочения по-горе обект на дата 01.04.2024 г. - втора смяна от 14:00 часа до 22:00 часа, а на дата 02.04.2024 г. е работила първа смяна от 09:00 часа до 17:00 часа.

По този начин, междудневната й почивка за посочения период е била 11 часа, т. е., не й е била осигурена непрекъснатата междудневна почивка от поне 12 часа.

Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка кореспондира с приетата за установена от настоящия съдебен състав.

Правилно наказващият орган е подвел фактите под посочената в НП материалноправна норма - нарушение на чл. 152 КТ.

Напълно законосъобразно и правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като е отчел, че не е налице разпоредбата на чл. 415в ал. 1 КТ за квалифициране на нарушението като маловажно.

В конкретния случай, няма данни нарушението да е отстранено веднага 4 след установяването му и от него да не са произтекли вредни последици за работника. Нарушението на междудневната почивка е факт и то не може да бъде отстранено впоследствие. Междудневната почивка се полага с цел възстановяване на силите и правоспособността на работника и съвпада с биологичния ритъм на живот.

Поради особената специфика, свързана с продължителността на работното време и на почивките, гарантираща здравето на работещите, съдът намира, че и разпоредбата на чл.28 ЗАНН е неприложима.

Законосъобразно, това нарушение е отнесено към санкционната разпоредба на чл.414 ал.1 КТ. Определената санкция от наказващия орган е в минималния размер, предвиден от законодателя, поради което наказателното постановление като правилно и законосъобразно - следва да бъде потвърдено изцяло.

При този изход на делото основателна е претенцията на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като същото следва да бъде определено в съотвествие с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена въз основа на законовата делегация по чл. 37 от ЗПП в размер от 120 лв.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №23-2400220/12.07.2024 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област”, с което на „ОВИС 1" ЕООД, с ЕИК xxx качеството на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. на основание чл. 414 ал. 1 КТ за нарушение на чл. 152 от Кодекса на труда.

ОСЪЖДА „ОВИС 1" ЕООД, с ЕИК xxx да заплати на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област”, сума в размер на 120 лв. юрисконсултско възнаграждение за една инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд sss-град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5