Определение № 16067 от 28.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16067

**, 28.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110131135 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на С. Ж. Ж. срещу В. Х. И., която е редовна, предявения с нея иск- допустим.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.

Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 28.05.2026г. от 14:30 часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение.

ПРИЕМА представените от ищцата документи като писмени доказателства по делото.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140. ал. 3, вр. чл. 146, ал.

1 и ал. 2 ГПК:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.38, ал.1, т.5 СК вр. с чл.42, ал.1, т.3 от СК за сумата 10 225,84 евро /20 000 лева / част от вземане в общ размер на 51 129,19 евро /100 000 лева/, дължима на основание чл.4, ал.1 от сключения между страните Брачен договор от 04.08.2010г.

Ищцата твърди, че на 12.09.2006г. между страните бил сключен граждански брак, който бил прекратен с Решение №4923/21.03.2025г. по гр.д. №60940/2024г. по описа на СРС. Сочи, че на 12.08.2010г. ответникът В. Х. И. закупил жилищеапартамент №49, находящ се в **, *******, с обща площ от 86,99 кв.м., заедно с избено помещение №49 и прилежащите към апартамента 1.958% ид. ч. от общите части и от правото на строеж, което било използвано за семейно жилище до прекратяване на брака. Заявява, че по силата на сключен между страните на 04.08.2020г. брачен договор жилището станало лична собственост на ответника.

Твърди, че в чл.4 от договора страните уговорили, че при развод, в производството по 1 който съпругът й е ответник, последният ще й заплати 20% от размера на пазарната цена на придобития от него имот. Счита, че доколкото страните са прекратили брака, като ищцата е подала исковата молба за развод, то налице са основанията за заплащане на посочената сума. Твърди, че е поканила ответника доброволно да уредят отношенията си, както и да допусне избран от нея оценител, който да изготви актуална оценка на имота, като същият е отказал да стори това. Въз основа на изложеното отправя молба за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Счита, че доколкото не е настъпил падежа на цялото задължение, то за ищцата е налице процесуална пречка да упражни правото си на иск за непадежиралата част от вземането. Сочи, че в чл.1 от сключения между страните брачен договор било уговорено първото придобито по възмезден начин недвижимо имущество по време на брака да остане в индивидуална собственост на единия съпруг- ответника В. И.. Твърди, че формираното по този въпрос съгласие се основавало на обстоятелството, че към този момент ответникът бил единственият източник на финансиране закупуването на процесния имот, както и на цялостната издръжка на семейството. С оглед на така постигната уговорка счита, че е придобил в индивидуална собственост закупения от него с Нотариален акт №138, т. II, рег.№6415, дело №325/2010г. по описа на нотариус К.- помощник нотариус по заместване на нотариус В.а В., недвижим имот. Сочи, че прекратяването на брака води до автоматично преустановяване действието на брачния договор с изключение на онези негови клаузи, които уреждат последиците от прекратяването му, каквато е клаузата за придобиване на процесния имот. Поддържа, че съдържащите се в договора клаузи, предвиждащи задължение на ответника да заплати определена процентно съизмерима със стойността на имота сума, а именно- чл.3 и чл.4, са нищожни поради накърняване на добрите нрави. Счита, че основната им цел е да облагодетелстват несправедливо ищцата, като намира нееквивалентността на престациите на страните по договора за очевидна. Твърди, че е правил множество опити за прекратяване на брака по взаимно съгласие, които ищцата е отхвърляла поради користни цели. Сочи, че посочените клаузи противоречат и на закона и заложения в него основен принцип за доброволност на брачния съюз. Отбелязва че бракоразводното производство е образувано като исково, но същото е приключило по взаимно съгласие, като счита поведението на ищцата за индикация относно намерението й неоснователно да се обогати. В условията на евентуалност оспорва размера на претендираната сума, като счита същия за недоказан. С оглед на изложеното отправя искане за частично прекратяване на производството като недопустимо, прогласяване нищожността на чл.3 и чл.4 от процесния договор, а в условията на евентуалност- за намаляване на размера на претендираната сума.

С молба от 25.03.2026г. ответникът уточнява, че претенцията за нищожност на чл.3 и чл.4 от брачния договор е предявена под формата на възражение, което да бъде съобразено от съда при постановяване на решението.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК съдът разпределя доказателствена тежест между страните, както следва:

В тежест на ищцата е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че между страните е сключен Брачен договор от 04.08.2010г. със соченото в исковата молба съдържание, виновно неизпълнение от страна на ответника на уговореното в чл.4 парично задължение, неговата изискуемост и размер.

2

В тежест на ответника при установяване на горепосочените обстоятелства е да докаже наведените от него възражения, в това число и сочените основания за недействителността на чл.3 и чл.4 от сключения между страните Брачен договор от 04.08.2010г.

ОБЯВЯВА на основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен Брачен договор от 04.08.2010г. със соченото в исковата молба съдържание, че с Решение №4923/21.03.2025г. по гр.д.

№60940/2024г. по описа на СРС сключеният между тях брак е прекратен, както и че с Нотариален акт №138, т. II, рег.№6415, дело №325/2010г. по описа на нотариус К.помощник нотариус по заместване на нотариус В.а В. ответникът е придобил в индивидуална собственост апартамент №49, находящ се в **, *******, с обща площ от 86,99 кв.м., заедно с избено помещение №49 и прилежащите към апартамента 1.958% ид. ч. от общите части и от правото на строеж върху мястото, върху което е построен.

УКАЗВА на ищцата на основание чл.146, ал.2 ГПК, че не сочи доказателства за размера на претендираната от нея сума.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3