Определение № 2842 от 11.08.2021, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2842 гр. Варна , 11.08.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на единадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Диана Д. Митева

Цвета Павлова

Ралица Ц. Райкова като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно гражданско дело № 20213100501972 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК. и е образувано по въззивна жалба на адв. Киряков, действащ като назначен особен представител на ответник Н. ЮР. К. срещу решение №184/29.07.2020г., постановено по гр.д. №878/19г. по описа на РС-Провадия, В ЧАСТТА, с която е бил уважен иск на кредитор за установяване на дължимостта на части от вземане за главница и възнаградителна лихва по револвиращ потребителски кредит, предоставен чрез кредитна карта, удостоверени като изпълняем дълг в оспорена заповед за изпълнение и съответно определени разноски за исково и заповедно производство.

Жалбата вх.№289164/01.06.21г. е депозирана в рамките на преклузивния срок (считано от връчване на акта на представителя) и е редовна: съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл. 261 ГПК.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна чуждестранен търговец „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., действащ чрез регистриран в страната клон „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, чрез юрисконсулт Матева , е упражнила право на отговор по жалбата.

По допустимостта на обжалването: Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционното решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт. Особеният представител е легитимиран да упражнява защита във всички инстанции, включително и да обжалва решение, с което е уважена претенция срещу представляваното от него лице. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.

1

По предварителните въпроси: Дължимата държавна такса не се събира авансово ( т.

7 от ТРОСГТК 6/2012г на ВКС). Въззиваемата страна се представлява от надлежно упълномощен представител с права за всички инстанции( л. 10 от делото на първа инстанция). Жалбата е надлежно администрирана. Разноски за покриване на възнаграждението на адвоката за тази инстанция обаче не са осигурени предварително, поради което въззивният съд следва да отстрани този пропуск, като укаже на заинтересования въззиваем необходимостта от авансиране на сума от 150лв за заплащане на минимален размер на адвокатската услуга на назначения представител по защита срещу въззивната жалба.

Доклад по жалбата: Особеният представител, назначен на въззивника(длъжник, останал ненамерен на постоянен и настоящ адрес), сочи допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в необосновани изводи по фактите и неправилно приложен закон. Позовава се на неизяснени с доказателствата неясно посочени от кредитора факти относно момента на договаряне на кредита, активиране на картата и блокирането на ползването й поради неизправност на длъжника, както и на неизяснените обстоятелства относно извършените от кредитополучателя плащания и отчитането им за погасяване на дълга. Сочи, че кредиторът не е доказал и надлежно обявяване на предсрочна изискуемост, като изтъква, че макар това да е признато в обжалвания акт, съдът не е приложил правилно последиците от този факт. Излага и оплаквания по отношение на възлагането на разноски на длъжника, като счита че възраженията му не са били разгледани в цялост и поради това неправилно съдът е приел, че ответникът следва да носи отговорност за процес по установяване на вземане, чиято дължимост не е установена въз основа на посочения от кредитора договор за револвиращ кредит и липса на обявяване на предсрочната му изискуемост.

Насрещната страна, чрез упълномощен юрисконсулт Матева оспорва жалбата с доводи за правилно установени факти и прилагане на закона. Позовава се на настъпването на падежите, договорени от страните, като счита че съдът е съобразил волята на страните в съответствие с тълкувателната практика. Сочи, че събраните доказателства са били обсъдени в цялост и въз основа на тях е направен и правилен извод за дължимост на главница и лихва в присъдените размери.

Извън така изложените във въззивната жалба оплаквания по начина на формиране на волята на съда, въззивният съд, с оглед подготовка на разглеждането на спора по същество, констатира и необходимост на обяви на страните приложимост на установени в публичен интерес материалноправни норми, които следва да приложи при своето произнасяне в изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК.

Правна квалификация на претенцията на ищеца и възраженията на ответника изобщо липсва в доклада на първоинстанционния съд, който се изчерпва с възпроизвеждане на твърдения за факти( отчасти в противоречие с изложените в заявлението за издаване на 2 заповедта), но не съдържа указание за приложимия закон, въз основа на който тези твърдения биха имали сочените от страните правни последици. Съответно липсва и квалификация на възраженията на ответника, доколкото изобщо такива могат да се изведат от становището на ответника по неясно обявени твърдения на кредитора. При постановяване на обжалваното решение съдът е приел, че на клиента на кредитната институция е предоставен револвиращ кредит като част от пакетна услуга по потребителско кредитиране, чрез използване на предадена кредитна карата, като същевременно е отчитал и начисление на дължими вноски по погасителен план на разсрочени вноски за покупка на стока и съответно е обсъждал възражение за предсрочна изискуемост, въпреки че ищецът не е посочил дълг с ненастъпил падеж. Извън неяснотата на твърденията за вида на отпуснатия кредит и начина на погасяването му, в устния доклад на съда и в мотивите по правните изводи липсва посочване на приложимия Закона за потребителския кредит и обсъждане на съответствието на съдържанието на договора с императивните изисквания, ограничаващи свободата при договаряне в такива правоотношения. Въззивният съд е длъжен да прилага служебно правилата, отричащи валидност на клаузи, накърняващи права на потребителя, независимо дали са въведени със специален или общ закон и дали страните са се позовали на съответните разпоредби (т. 1 от ТРОСГТК 1/2013 ВКС). За разлика от другите договорни задължения, възникнали на основа на договорната свобода, чиято валидност при довършен фактически състав, може да се оспори само с възражение, основано на нов факт (основание по чл. 26 и сл. ЗЗД), адекватната защита на правата на потребителите изисква от съда да изясни въпроса относно валидност на уговорки, създаващи задължения за потребителя, дори и след преклудиране на общата защита на длъжника. В този смисъл е и общото задължение по чл. 7 ал.3 ГПК, изискващо от съда да обяви на страните значението на обстоятелствата, предвидени в съответните императивни правила, независимо, че нито една от спорещите страни не ги е въвела като факти в своя защита Потребителската закрила(независимо дали общата по ЗЗП или предвидена в специални закони) изисква от съда служебно да обяви на страните готовността си за прилага правилата за изключване на валидността на неравноправни по характер на клаузи, които не са били индивидуално договорени и дори категорично индивидуално договорени съглашения, за които обаче съществува нормативна забрана.

Въззивният съд съобразява, че предметът на делото се отнася до потребителски кредит, което налага прилагане на специални норми с императивен характер (чл. 10, 10а, чл.

11, 19, 20 и 33 ЗПК), както и най-общо формулирана в закона закрила срещу договаряне между неравнопоставени страни, каквито са лицето, търсещо кредит извън професионална дейност и специализирана във финансови сделки кредитна институция (чл. 143- 146 ЗПК). В конкретния случай според твърденията на заявителя–кредитор, задължението на длъжника е възникнало по условие за активиране на предадена от кредитора кредитна карта, след сключването на първоначален договор, а това изисква от съда да провери изцяло както общите параметри на сделката по пакетната услуга, така и конкретното съдържание на уговорките по бъдещото кредитиране и действията на кредитора по прилагането им след 3 настъпване на условието, породило новия кредит. В тази връзка следва да се преценява и защитата на ответника по оспорване именно на изпълнението на кредитора, обусловено от уговорката за бъдещо действие на потребителя и отчитането на плащанията за начислени от доставчика разсрочени вноски без ясна уговорка за формирането им от части от главница, лихви и други разходи, чиято дължимост се предпоставя от забраните по ЗПК.

Въззивният съд съобразява, че решаването на спора между страните налага както изясняване на съответствието на уговорките за допълнително кредитиране с изискването за ясно оповестени разходи по новия кредит и начин на усвояване и погасяване.

Първоинстанционният съд е пропуснал да направи това, поради което и с оглед осигуряването на прилагането на потребителската закрила в цялост от въззивния съд, следва да бъде дадена възможност на страните да заявят аргументите си, да отстранят противоречивите твърдения и евентуално да допълнят доказателствата по делото.

По отношение на императивната норма на чл. 60 ал. 2 ЗКИ, уреждаща възражението на ответника относно предпоставките за упражняване на право на предсрочна изискуемост допълнителни действия не се налагат, тъй като тази законова хипотеза изисква на първо място кредиторът да заяви предоставяне на кредит с падеж в полза на длъжника, който не е настъпил, а такива твърдения нито в заявлението, нито в искова молба и уточненията към нея не се откриват.

По тези съображения и на осн. чл. 266 вр чл. 267 ал.2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба на Н. ЮР. К. срещу решение №184/29.07.2020г., постановено по гр.д. №878/19г. по описа на РС-Провадия, В ЧАСТТА, с която е бил уважен иск на кредитор за установяване на дължимостта на главница до размер на 485,65лв. и възнаградителна лихва до размер на 54.35 лв, начислена от 01.03.2019 до 14.03.2019 по револвиращ потребителски кредит, предоставен чрез кредитна карта, удостоверени като изпълняем дълг в оспорена заповед за изпълнение и съответно определени разноски за исково и заповедно производство.

На осн. чл. 267 ал.2 вр. чл. 146 ГПК УКАЗВА на насрещните страни, че:

1. съдът прилага служебно императивни норми към процесния договор, ограничаващи договорна свобода при потребителско кредитиране: чл. 10, 10а, чл. 11, 19, 20 и 33 ЗПК по отношение на уговорките за форма на съглашенията, уговорки за разходите (включително на лихви, такси, комисиони, застрахователни премии за сметка на длъжника, разходите за използване на платежния инструмент), изменения и допълнения към сключения договор, оповестяване на общия размер на кредита и условията за усвояването му, лихвения процент по кредита, годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от 4 потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването; предупреждение за последиците за потребителя при просрочие на вноските, уговорени обезщетения при забава на кредитополучателя;

2. съдът прилага служебно императивни норми на общата потребителска закрила, така както е установена в Директива 93/13/ЕИО (С 96-14) и изразена в императивни правила на чл. 143 ЗЗП, към които чл. 24 ЗПК също препраща, като следва да ги приложи към допълнителните съглашения за поемане на задълженията, произтичащи от присъединяване към застраховките, сключени в полза на кредитора, вкл. цената на застраховането и начина по който тя е добавена към главницата по потребителското кредитиране

3. тежестта на доказване на уговарянето на всички клаузи, въз основа на които е възникнало спорното задължение и кредиторът е начислявал дълг, покрит с приети плащания, направени от потребителя в съответствие с изискванията на ЗПК и ЗЗП се носи от въззиваемия, а при възприемане на конкретното съдържание на волята на страните за съдържание на спорни съглашения, съдът отчита отделните уговорки в сделката във връзка една с друга и общата цел на договора, съобразно добросъвестно упражняване на легитимен интерес на всяка от страните( чл. 20 ЗЗД), така и поведението на страните в преговорния процес и при изпълнението на тълкуваната сделка (Решение № 220 от 31.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6126/2013 г., IV г. о., ГК).