Определение № 25588 от 14.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25588 гр. София, 14.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20261110111928 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от “ЗАД Алианц България" АД, с която е предявен осъдителен иск срещу "ЗД ЛЕВ ИНС" АД с правно основание чл. 411 КЗ за сумата от 1 377,02 евро /в левова равностойност 2693,22 лева/, представляваща регресно вземане за възстановяване на платено от ищеца по имуществена застраховка „Моята кола – Застрахователен пакет „Макс“ застрахователно обезщетение за щети по лек автомобил марка „Ситроен”, модел “Берлинго”, с рег. № ****, причинени при ПТП, настъпило на 28.02.2022 г. в гр. София, бул. “Професор Атанас Иширков", на входа на Национална спортна академия „Васил Левски“, с включени ликвидационни разноски в размер на 7,67 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.04.2026 г., до окончателното изплащане на вземането, както и иск по чл. 86 ЗЗД за сумата от 541.61 евро /в левова равностойност 1059.29 лева/ - мораторно обезщетение за периода 12.04.2023г. - 29.04.2026г.

В исковата молба се твърди, че на 28.02.2022 г. в гр. София, бул.

“Професор Атанас Иширков", на входа на Национална спортна академия „Васил Левски“, е настъпило ПТП, предизвикано по вина на водача на автомобил марка “Фолксваген”, модел „Пасат“, с рег. №***, който реализирал удар с паркирания лек автомобил марка „Ситроен”, модел “Берлинго”, с рег. № ****, нанасяйки му материални вреди, като веднага след това напуснал мястото на произшествието.

Твърди се, че местопроизшествието било посетено от органите на СДВР – гр. София, за което бил съставен Протокол за пътнотранспортно произшествие № 1807603/28.02.2023 г., в който била обективирана вината на водача на лек автомобил марка “Фолксваген”, модел „Пасат“, с рег. № ****.

1

Излага, че след извършената проверка, Отдел „Пътна полиция“ при СДВР е издала Удостоверение с рег. № 433200-9160/25.01.2023 г., съгласно което спрямо напусналия произшествието водач на лек автомобил марка “Фолксваген”, модел „Пасат“, с рег. №*** – А. К. А., били предприети административнонаказателни действия за нарушение по чл. 20, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от Закон за движението по пътищата. Съставен му бил Акт за установяване на административно наказание, въз основа на който било издадено и Наказателно постановление, с оглед на което ищецът приема, че вината на лицето, управлявало застрахования при ответника лек автомобил, била безспорно установена.

Сочи се, че за увредения автомобил е била сключена имуществена застраховка „Моята кола – Застрахователен пакет „Макс“, обективирана в застрахователна полица с

№ BG/01/122000517312, при ищцовото застрахователно дружество, валидна към датата на настъпване на ПТП /от 21.02.2022 г. до 20.02.2023 г./.

За застрахователното събитие била образувана щета № 0306/22/304/500019 при ищеца, като след извършен оглед на увредения автомобил и съставен опис на уврежданията, за възстановяване на последните бил извършен, по желание на застрахования, ремонт в доверен сервиз „Автомотор Корпорация“ АД. Общата стойност на извършения ремонт от сервиза била 1369,35 евро с вкл. ДДС, която сума била заплатена директно от ищцовото дружество по банков път на 31.01.2023 г. Направени били и ликвидационни разноски в размер на 7,67 евро /15 лева/.

Поддържа, че за лек автомобил марка “Фолксваген”, модел „Пасат“, с рег. № ****, е била сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" при ответника, с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП, поради което на основание чл. 411 КЗ е придобил регресно вземане срещу последния за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение и направените ликвидационни разноски за определянето му в размер от 15 лв.

Твърди, че е предявил регресната си претенция с покана до ответника, като последният го уведомил с Уведомление с изх. № 3571/11.04.2023 г., че отказва да заплати процесните суми, тъй като липсва виновно и противоправно поведение на застрахования при него водач.

С оглед на това намира, че ответникът е изпаднал в забава и следва да бъде осъден да заплати и мораторно обезщетение. Моли за уважаване на предявените искове, претендира разноски по делото.

С отговор в срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва исковата претенция по основание и размер. Оспорва изложената в исковата молба фактическа обстановка и описания механизъм на ПТП. Оспорва, че е налице причинно – следствена връзка между процесното ПТП и посочените увреждания по автомобил марка „Ситроен”, модел “Берлинго”, с рег. № ****.

В тази връзка посочва, че вида, характера, степента на уврежданията, както и увредените детайли, не биха могли да възникнат вследствие на процесното ПТП, предвид твърдения от ищеца механизъм на същото. Твърди, че ПТП не е 2 възникнало по вина на застрахован при ответника водач, а напротив – вината била изцяло у водача на лек автомобил марка „Ситроен”, модел “Берлинго”, с рег. № *****, който бил паркирал на забранено място, което от своя страна е обусловило настъпването на процесния удар. Не оспорва, че е получил покана за плащане от ищеца, във връзка с която е образувана щета № 000 – 05101 – 23 – 5 - 00894. Твърди, че не е извършил плащане, поради недоказване основателността на отправената регресна претенция. Оспорва, че са установени елементите от фактическия състав на регресната претенция, вкл., че случая е образувано наказателно производство, а това от своя страна води до невъзможност да се приложи разпоредбатана чл. 300 ГПК относно задължителната сила на постановената присъда. Счита, че размерът на заплатеното застрахователно обезщетение е завишен и несъобразен с нормативно установеното изискване, че обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинената вреда /пазарната му стойност/.

Оспорва претенцията по чл. 86 ЗЗД, поради неоснователност на главния иск.

Моли за отхвърляне на предявените искове, претендира разноски.

На основание чл. 154 ГПК, доказателствената тежест между страните се разпределя както следва:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 411 КЗ е да докаже следните обстоятелства: 1 / сключен застрахователен договор за имуществена застраховка за увредения автомобил с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП; 2 / плащане на застрахователното обезщетение в изпълнение на този договор; 3/ отговорност по чл. 45 ЗЗД на прекия причинител на процесното ПТП за вредите, за което следва да бъдат установени в процеса: деяние, противоправност, вреди, причинна връзка между деянието и вредите; вината на извършителя се предполага; 4/ размерът на причинените вреди; и 5/ сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", валиден към датата на ПТП, по силата на който ответникът се е задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди на виновния водач.

При установяване на горепосочените обстоятелства, в доказателствена тежест на ответника по иска с правно основание чл. 411 КЗ е да докаже, че е заплатил претендираното от ищеца застрахователно обезщетение, както и да докаже изложените в отговора на исковата молба факти и обстоятелства, обосноваващи изключителната вина на водача на автомобила, застрахован при ищеца, евентуално – че ПТП е настъпило при съпричиняване от страна на двамата водачи.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД: в доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг и получаването от страна на ответника на отправена покана за плащане.

В тежест на ответника е да докаже извършването на своевременно плащане.

Като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване, оглед заявеното в отговора на исковата молба, следва да се обявят следните обстоятелства: 1/ сключен застрахователен договор при ищцовото 3 застрахователно дружество за имуществена застраховка за лек автомобил марка „Ситроен”, модел “Берлинго”, с рег. № СВ2443КВ, с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП; 2/ извършено плащане от ищеца на застрахователно обезщетение в изпълнение на този договор в размер на 1369,35 евро; 3/ сключен договор при ответното застрахователно дружество за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за лек автомобил марка “Фолксваген”, модел „Пасат“, с рег. № ***, валиден към датата на ПТП;

4/ получаването на извънсъдебна покана от ответника, в отговор на която последният е отказал да заплати процесното застрахователно обезщетение.

По искането с правно основание чл. 219 ГПК:

Ответникът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като трето лице - помагач на А. К. А. – водач на застрахования при ответника лек автомобил марка “Фолксваген”, модел „Пасат“, с рег. № ****, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че ако се установи, че след процесното ПТП е настъпило по вина на застрахования при него водач, както и че същият е напуснал местопроизшествието преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, то застрахователят би имал регрес срещу него по реда на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ. Това искане е основателно и следва да бъде уважено.

На страната следва да бъде предоставена възможност, в едномесечен срок от съобщението, да индивидуализира по еднозначен начин третото лице – помагач, като посочи негов адрес за призоваване.

По доказателствените искания:

Ищецът е представил към исковата молба писмени документи, които следва да се приемат като доказателства в производството.

Съдът намира, че доказателственото искане на ищеца за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел в режим на призоваване за обстоятелствата, свързани с механизма на процесното ПТП и нанесените вследствие на същото вреди, е допустимо, относимо и необходимо, с оглед на което следва да бъде допуснато.

Следва да се уважи искането за допускане на САТЕ със задачи, поставени в исковата молба и в отговора.

Искането на ответника по чл. 186 ГПК за служебно изискване от ОПП, СДВР – гр. София на препис от цялата административно – наказателната преписка по издадения Протокол за ПТП № 1807603/28.02.2022 г. следва да бъде уважено.

Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, които да бъдат приканени да разрешат правния спор, предмет на делото, по доброволен път.

Така мотивиран, на основание чл. 140, вр. с чл. 146 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

4

НАСРОЧВА делото за 08.10.2026 г. от 14:05 часа, за която дата и час да се уведомят страните с препис от настоящото определение, а ищецът и с препис от отговора на исковата молба от ответника.

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ответника трето лице-помагач – А. К. А.

УКАЗВА НА ОТВЕТНИКА, в едномесечен срок от съобщението, да индивидуализира по еднозначен начин третото лице – помагач, като посочи негов адрес за призоваване.

ДА СЕ ИЗВЪРШИ служебна справка в НДБН за адреси и ЕГН по посочените три имена на третото лице – помагач.

ОБЯВЯВА на страните проект за доклад на делото съобразно обстоятелствената част на определението, като им УКАЗВА, че могат да вземат становище по същия най-късно в първото открито съдебно заседание.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените към исковата молба писмени документи.

ЗАДЪЛЖАВА, на основание по чл. 186 ГПК, СДВР, в едноседмичен срок от съобщението, да представи препис от цялата административно – наказателната преписка по издадения Протокол за ПТП №

1807603/28.02.2022 г.

ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства за чрез разпит на един свидетел при режим на призоваване по почин на ищеца, а именно: Ж. И. К. , с адрес за призоваване: ****, който да бъде призован на посочения адрес и телефон.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за призоваване на свидетеля в размер на 50 евро, вносим от ищеца.

ДА СЕ ПРИЗОВЕ СВИДЕТЕЛЯТ след представяне на платежно нареждане за внесения депозит.

ДОПУСКА изслушването на САТЕ със задачите, поставени от ищеца в исковата молба и от ответника в отговора на същата, при депозит в размер на 300 евро – 150 евро, вносими от ищеца и 150 евро, вносими от ответника, в едноседмичен срок от съобщението.